Кои са старите български думи, които вече не използваме
“…Я ми кажи на български по какъв начин се вика “партньор ”? – Райна се ококори.
– Партньор?! Ами сътрудникът си е сътрудник … ох, не мога в този момент да се сетя… Мъжът ми е мой сътрудник! – вика тържествуващо. – Ти и баба Рада сте сътрудници!
– Не ти споделям да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли?. не я изпускаше Вангел.
– Чакай, ще се сетя … Спътник … Сродна душа … либе … – нещо й трепна извътре.
…Талант по какъв начин е!
– Дарба!
– Хубаво. А какво е съсредоточен?
– Концентриран – деликатен не е ли?
– Не е!
– Такъв, който — е събран в едно нещо.
– Съсредоточен му се вика на това. Чуваш ли каква интелигентна дума е? Съ-средо-точен… ”
Из “Стопанката на Господ ”, Розмари Де Мело
Това са едни от старите думи в българския език, които през днешния ден не използваме:
бабаджан – наедрял, здрав, мощен мъж, бабанка, юнак
“Двуметровият бабаджан пристъпил негласно, хванал протосингела за брадата и без да каже ни думица — повел го на открито от черквата. ” Н. Хайтов
биле – билка, лековито растение
биляр – врач, доктор
входник – кулоар
давнашен – някогашен, бивш
“Капитанът на кораба, мой давнашен познайник, ме уверяваше, че пръв пътува за Блажения остров. ” П.Р.Славейков
друмник – пасажер
друм – път
“Ясен месец грее като слънце, стихнало е дол и бърдо в долини, но де ще по туй време скитник из друма! “ П. Тодоров
заглавикам – похищавам вниманието на някого от работата му, като го занимавам с други неща, разпръсквам.
Стига си ме заглавиквал, би трябвало да работа.
гайле – грижа, угриженост, тягост
думам – споделям, приказвам, говоря
заник – залез
зъркели – очи
ката – всеки
Писна ми ката ден да ходя това огромно разстояние.
лефтер – ерген, свободен, неженен мъж
накокошинвам – върша да настръхне, обикн. от мраз, боязън и пот.
“Вятърът изохка и студеният му мирис накокошини лицето ѝ. ” М. Яворски
насборувам се – наприказвам се до насита
недра – употребява се единствено в мн. ч., от недро – сърцевина, среда, вътрешност, лоно
В недрата на Земята има остатъци от голям примитивен конфликт.
общение – комуникиране, другарство
“- Комуникация какво е?
– Да си приказват хората…
– Така, де, баба и внуче, като си приказват, какво вършат?
– Общуват… нали?
– Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общественост, нещо общо и дружно се случва, по тази причина е другарство. ”
Из “Стопанката на Господ ” Розмари Де Мело
палежник – избраник, любим
пробуда – положение преди окончателното пробуждане, събуждане
руканисвам – снова напред-назад, обикалям
тъквам – групирам, подготвям
Набързо ще си стъкна багажа.
хортувам – приказвам, говоря, думам, разправям
щивам се – стрелкам се, гмуркам се
Патриархът на българската литература Иван Вазов измисля думи,
които използваме и до през днешния ден. В диалог с Иван Шишманов той споделя: “Нам ни трябват думи, които да показват полутонове. С тази цел аз вкарах доста национални думи в приложимост. Например думата “дъх ” е моя, а също “заник ”, “изгрев ”, “здрач ”, “чука ”. ”
Освен тези думи, Вазов вкарва в приложимост думите ладия, на разсъмване, пролом, екот. Вазов е и създател на лични думи, измежду които нещастник, вестникопродавец, едноселец, купеновиден. Народният публицист се афишира срещу използването на към този момент одобрени непознати думи, например “тротоар ” би трябвало да се размени с “плочник ”, “площад ” – с “мегдан ”, “секция ” – с “отдел ”.
Благодарение на Вазов в езика ни всеобщо се утвърждават “разкош ” вместо “лукс ”, “изненада ” вместо “сюрприз ”, “излет ” вместо “екскурзия ”, “безучастие ” вместо “апатия ”.
Източник: Actualno.com
