ЗВУКЪТ НА ТИШИНАТА За пенсионирания астрофизик Даниел Уитмайер, понастоящем професор по

ЗВУКЪТ НА ТИШИНАТА

За пенсионирания астрофизик Даниел Уитмайер, понастоящем професор по математика в Университета на Арканзас (UARK), човечеството е типично. Не тъкмо в смисъла, че сме елементарни, а че сме типични от позиция на статистиката, в смисъла на концепцията в модерната космология, наречена принцип на посредствеността. Този принцип твърди, че при липса на доказателства за противоположното, би трябвало да примеме човечеството като характерен представител на избран референтен клас.

Такова е заключението на Уитмайер в проучване, оповестено в International Journal of Astrobiology, в което той ревизира мислите си по Парадокса на Ферми – че не сме срещнали извънземен живот, макар огромната възможност за съществуването на подобен – и още веднъж пита дали има живот „ някъде там. “ С всичките милиарди звезди и милиарди галактики шансът да има образован живот наподобява огромен. И по този начин, къде са те тогава?

„ Казвах на моите възпитаници, че статистически видяно, ние би трябвало да сме най-тъпите момчета в галактиката “, споделя Уитмайер в прессъобщение на UARK. „ В края на краищата ние сме софтуерни единствено през последните към 100 години, до момента в който други цивилизации могат да бъдат по-технологично напреднали от нас в продължение на милиони или милиарди години “.

Но Уитмайер трансформира гледната си точка си по тази идея въз основа на две наблюдения:

Първо, че човечеството е първата софтуерно развита цивилизация, която се е развила на Земята и сега сме в нашето ранно софтуерно развиване. („ Технологично “ тук би трябвало да се схваща като биологичен тип, който е създал електронни устройства и е кадърен да промени значително планетата.)

На пръв взор това може да наподобява като явно наблюдаване. Обаче въз основа на обитаемия интервал на Земята – от към 5 милиарда години и планувани още към 1 милиард години в бъдеще – е допустимо да ни предхождат други софтуерни цивилизации на нашата планета. Въпросът е, че няма геологичен запис, който да потвърждава, че преди нас е имало някой различен. „ Бихме оставили някакъв, най-малко пръстов отпечатък, в случай че стане по този начин, че изчезнем за една нощ “, споделя Уитмайер.

ИМА ЛИ НЯКОЙ ТАМ?

А какво във връзка с живота отвън Земята? Следвайки същия принцип на посредствеността, софтуерни цивилизации, които устоят милиони години или повече са нетипични, споделя Уитмайер. Ако си представим камбанообразна крива на всички хипотетично съществуващи софтуерни цивилизации във вселената, човечеството попада в междинните 95%.

Ако казусът е подобен, то неналичието на връзка с сходни цивилизации към нас не вещае нищо положително. Уитмайер изяснява тишината на космоса като резултат на това по какъв начин типичната софтуерна цивилизация се реализира: те нормално стигат до изтребване след придобиването на софтуерно знание. Това пояснение е давано и от други учени, а един от тях даже предлага да търсим следи от извънземни технологии, а не извънземен живот.

Хипотезата за „ Големия филтър “ е друго допустимо пояснение. Тя допуска, че всеки живот във вселената преди да стане софтуерен или всеки софтуерен живот преди да излезе отвън рамките на личната си планета, би трябвало да преодолее някакъв рисково сложен предел в еволюционното си развиване. Някои даже считат, че климатичните промени са Големия филтър за човечеството.
Други обаче считат, че Парадоксът на Ферми би трябвало да накара човечеството да продължава с търсенето. Причината да не сме разкрили образован извънземен живот или даже елементарен извънземни живот, е, че евентуално не сме търсили задоволително. Все още има огромен късмет ТЕ да са някъде там.

Тези теории обаче допускат, че не сме характерен представител на живота в космоса. „ Ако не сме типични, значи първичното ми наблюдаване би било вярно “, сподели Уитмайер. „ Бихме били най-тъпите момчета в галактиката по номера. “