Пи Кей Субан: Купа „Стенли” е най-важното нещо
Звучи необикновено, само че е реалност - един от най-проспериращите хокеисти сега Пи Кей Субан произлиза от горещия карибски остров Ямайка. А предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ срещна българските фенове с гения. Неговите родители са родени в Ямайка, само че се преселват в Канада в търсене на по-добър живот и вероятност за децата си. Благодарение на това тяхно решение синът им Пи Кей Субан, чието име по паспорт е Пърнел Карл Субан, през днешния ден е измежду най-големите звезди на Националната хокейна лига (НХЛ).
30-годишният бранител неотдавна играе за тима на Ню Джърси Девилс, а преди този момент притегли погледите върху себе си със мощните си изяви за отбора на Монреал Канейдиънс, където прекара шест сезона, а по-късно и за Нашвил Предатърс. Той е първият състезател на Канейдиънс, който след четвъртвековна пауза завоюва премията за най-хубав бранител в НХЛ. Нещо повече – през лятото на 2014 година Пи Кей Субан стана и най-скъпоплатеният бранител в НХЛ, откакто подписа дълготраен контракт с Канейдиънс за сумата от 72 милиона $. Освен това два пъти е избиран за присъединяване в мача на звездите, два пъти е ставал международен първенец за младежи, а през 2014 година завоюва и олимпийската купа с националния тим на Канада на зимните игри в Сочи.
View this post on Instagram
Not Bad... Well played watch your back @grittynhl.... @njdevil00 let’s regroup
A post shared by P.K. Subban (@subbanator) on Oct 11, 2019 at 10:44am PDT
Освен с изявите си на леденото поле, Пи Кей Субан е прочут и с ексцентричното си държание отвън спорта. Той постоянно попада по страниците на фешън списания поради характерния си жанр на обличане. От предходната година хокеистът има връзка с отказалата се от спорта скиорка Линдзи Вон. Неотдавна двамата оповестиха годежа си, тъй че в близко бъдеще следва женитба сред „ ледената кралица “ и нейния фаворит.
Пи Кей Субан не пази извоюваните милиони долари единствено за себе си. Той обилно подари 10 милиона на детската болница в Монреал и влезе в историята като най-големия донор измежду канадските спортисти.
За кариерата си в НХЛ, както и за благотворителната си активност споделя персонално Пи Кей Субан.
- Как прекарахте лятната пауза в очакване на новия сезон?
- Трябва да ви кажа, че ми се отрази в действителност доста добре. Починах си ужасно. Точно от това имах потребност, откогато се завърнах в игра – да прекарам повече време със фамилията и приятелите си, да се опитам да се насладя на ваканцията. Сега още веднъж влизам в темп, като се занимавам с нормалните неща като тренировките. Лятото за мен беше доста релаксиращо и виждам умерено напред.
- Как решихте да се занимавате с хокей на лед?
- Това е страховит въпрос. Хокеят в Канада е народен спорт. Мисля, че на моите родители им харесваше, че се занимавам с хокей. Всички ние сме родени в Канада, дружно с двамата ми по-малки братя и двете ми по-големи сестри. Нашите родители желаеха да сме наясно с културата, традициите и метода на живот в случай, че си канадец. За майка ми и изключително за татко ми, които са се преместили от Ямайка пет часа път със аероплан на север в Съдбъри покрай Онтарио, е било напълно естествено момчетата да играят хокей. Чак откакто се е преместил, татко ми е научил разпоредбите на хокея. Не им е било нито елементарно, нито е било на ниска цена ние с братята ми да упражняваме хокей. Но татко ми се е запалил по тази игра, изключително откакто е заживял във френска среда и е осъзнал какво значи за спортната общност името на тим като Монреал Канейдиънс. Това беше нашият старт в хокея.
- Кога осъзнахте, че имате капацитет да извършите кариера в Националната хокей лига?
- Когато бях дребен, бях прекомерно нахален в фантазиите си и в действителност имах вяра, че мога да ги осъществявам. Не мога да ви кажа за какво. Просто по този начин усещах нещата. Но когато хокейната ми кариера стартира да се развива, аз също започнах да се развъртвам и да ставам все по-добър като състезател. Целите ми започнаха да стават все по-реалистични. Никога не можеш да бъдеш сигурен на 100 % какво ще се случи, само че аз подчиних всичките си старания на огромната ми цел да играя в НХЛ. Трябваше ми и шанс, само че аз не спирах да работя и да ставам по-добър. Над тези неща аз имах надзор. И това е повода, по която към този момент повече от 10 години играя в НХЛ.
- Какви бяха първите ви стъпки в НХЛ?
- Това е страхотна история, доста занимателна. Ако можех да върна времето обратно, не бих трансформирал безусловно нищо от метода, по който влязох в лигата. Стигнах до плейофите, без да съм изиграл нито един мач от постоянния сезон. И по-късно внезапно се наложи да изляза против двамата най-хубави играчи в лигата – Алекс Овечкин в първия кръг и по-късно против Сидни Кросби във втория. Техните тимове бяха номер едно и номер две в конференцията, а за мен това беше приказен метод да стартира кариерата си, тъй като потвърдих освен на тима си и на целия свят, само че и на себе си, че мога да играя добър хокей. И че когато играеш сполучливо против двамата най-хубави хокеисти в лигата, тогава можеш да играеш непрекъснато в НХЛ. Моята цел беше точно такава – да покажа най-хубавото от своите благоприятни условия. За благополучие, нашият тим се представяше в действителност добре и пожъна триумфи. Но би трябвало да призна, че да вляза в НХЛ не беше лесна работа за мен, само че пък несъмнено беше доста вълнуваща.
- Защо е толкоз особено за един хокеист да играе в НХЛ?
- Защото играеш с най-хубавите хокеисти в света. На разнообразни места по нашата планета има доста мощни лиги в професионални спортове, само че в случай че искаш да си един от най-хубавите, би трябвало да играеш против най-хубавите всяка вечер. В хокея това може да се случи единствено в НХЛ. Аз съм благополучен, че имам тази привилегия. За всяко дете, което мечтае да играе мощен хокей против най-способните играчи, единствената цел може да бъде да стигне до НХЛ. Ако това е вашата цел – не се спирайте пред нищо и работете крепко, с цел да я постигнете!
- Какви бяха най-големите промени, които ви се случиха, откогато заиграхте в НХЛ?
- Бих споделих преди всичко скоростта в играта, тя стана доста по-бърза по един напълно натурален метод, по който играчите израстват. Те освен израстват, само че стават по-силни и по-бързи, тъй като играта е такава и също се трансформира. Променят се също по този начин и разпоредбите. Не може да притискате и да хващате противника, не може да го държите и да вършиме единствено нарушавания. Всичко това способства до повишението на скоростта на игра. Трябва да обърнете внимание на обстоятелството, че в днешно време играчите се приготвят, даже когато почиват. Идеята на ваканциите са да се възстановиш и подготвиш по този начин, че да започнеш постоянния сезон в доста по-добра форма от нормалното. Така хокейната лига става все по-добра и все по-бърза като игра. Това е ужасно, феновете гледат все по-хубави мачове, и да се играе е също по-голямо наслаждение, само че става и доста по-трудно. Наистина е извънредно мъчно да постигаш триумфи на това равнище и би трябвало да работиш все по-здраво, с цел да ги имаш.
- Какъв съвет ще дадете на младите хокеисти, които желаят да станат експерти?
- Един от обичаните ми препоръки към тях е да обръщат внимание на дребните неща. Аз не постоянно внимавам за детайлите в моя живот, само че знам, че би трябвало са съм извънредно деликатен към всичко, което е значимо за мен. И на тези неща обръщам най-голямо внимание. Ако искаш да си сполучлив като състезател на хокей или в някаква друга област, би трябвало да схванеш, че силата е в детайлите на твоите умения, и би трябвало да направиш по този начин, че да си съвършен в тях. Няма да се събудиш една заран и нещата просто да ти се получат. Нужно е да знаеш какво ще ти костват и да си платиш цената със здрав труд, в случай че искаш да бъдеш първокачествен състезател. При най-хубавите разликата е доста дребна и тя идва точно от детайлите.
- Какво е най-важното нещо, което научихте до момента от кариерата си в Националната хокей лига?
- Че тя няма да продължава постоянно. И че би трябвало всеки твой ход да е по-добър от предходния.
- Колко огромно е желанието ви да спечелите купа „ Стенли”?
- Ще ви кажа най-честно. Купа „ Стенли” е най-важното нещо. За мен това е единствената цел, която желая да реализира в спортната си кариера. Разбира се, това е най-трудната за печелене купа във всички спортове, по моето непретенциозно мнение. Нужен е шанс, необходим е твърдоглав труд, нужна е отборна игра и безусловно разпределяне на всички съотборници. Има потребност от всичко това, взето дружно. За да спечелиш купа „ Стенли”, би трябвало да преминеш границата. Знам, че звучи като факсимиле, само че това е истина. И за мен няма по-важно нещо в кариерата ми. Това е единственото достижение, върху което съм се фокусирал.
- Вашите двама братя също са хокеисти. Разкажете по какъв начин израснахте дружно.
- Най-напред би трябвало да ви кажа, че около хокея разбрах по какъв начин ние тримата братя в фамилията въобще не си приличаме. В реалност ние сме безусловно разнообразни. Всеки, който ни познава, ще го удостовери. Братята ми обаче ми помогнаха да намирам салдото. В един миг те осъзнаха, както и аз, че без тях аз нямаше да мога да осъществявам моя капацитет. В моя капацитет, несъмнено, влиза и това да бъда огромният брат и то най-хубавият огромен брат, който мога да бъда. Смятам, че от време на време, когато преследваш своите цели, забравяш, че хората край теб имат потребност освен от съотборник или треньор, а от по-голям брат. Това научих от моите братя – че не постоянно би трябвало да си треньор или преподавател на по-малките, а да си техен брат. Отношенията с моите братя в фамилията се развиха през годините и през днешния ден аз съм в действителност горделив от тях и от тяхната работа. Вярвам, че най-хубавото за тях занапред следва.
- Смятате ли, че в някакъв миг от кариерата си можете да изиграете един сезон в Европа?
- Разбира се! Определено съм мислил по този въпрос и постоянно има опция да се случи, само че се надявам също по този начин, че повече в никакъв случай няма да има локаут в НХЛ. Кой знае? При последния локаут бях малко песимистичен по въпроса да играя, защото нямах контракт по това време. Но в края на кариерата си несъмнено бих могъл да поиграя в Европа. Зависи къде съм аз тогава и къде е моето семейство. Всичко е допустимо и не изключвам никакви разновидности. Сега съм в Австрия и в случай че не преставам да пристигам тук и да си извозвам добре, кой знае? Всичко може да се случи.
- Колко значима е вашата благотворителна активност и на какво ви научи тя?
- Много е значима. Благотворителната активност ми сподели и продължава да ми демонстрира какъв брой съм благополучен и какъв брой щастливи са хората. Ние се разсънваме всяка заран, отиваме на работа и вършим нещата, които харесваме, а също и такива, които не харесваме да вършим. Храним фамилиите си, а някои хора даже нямат тази привилегия да се разсънват и да вършат каквото желаят. Благотворителната активност ме държи крепко на земята и ми оказва помощ да не не помня, че даже когато си в тежък миг, засегнат или болен, други хора по света нямат тези благоприятни условия, които ти имаш. По този метод аз се изучавам да употребявам по най-хубавия метод изискванията, с които разполагам и да се възползвам от опциите пред себе си.
30-годишният бранител неотдавна играе за тима на Ню Джърси Девилс, а преди този момент притегли погледите върху себе си със мощните си изяви за отбора на Монреал Канейдиънс, където прекара шест сезона, а по-късно и за Нашвил Предатърс. Той е първият състезател на Канейдиънс, който след четвъртвековна пауза завоюва премията за най-хубав бранител в НХЛ. Нещо повече – през лятото на 2014 година Пи Кей Субан стана и най-скъпоплатеният бранител в НХЛ, откакто подписа дълготраен контракт с Канейдиънс за сумата от 72 милиона $. Освен това два пъти е избиран за присъединяване в мача на звездите, два пъти е ставал международен първенец за младежи, а през 2014 година завоюва и олимпийската купа с националния тим на Канада на зимните игри в Сочи.
View this post on Instagram
Not Bad... Well played watch your back @grittynhl.... @njdevil00 let’s regroup
A post shared by P.K. Subban (@subbanator) on Oct 11, 2019 at 10:44am PDT
Освен с изявите си на леденото поле, Пи Кей Субан е прочут и с ексцентричното си държание отвън спорта. Той постоянно попада по страниците на фешън списания поради характерния си жанр на обличане. От предходната година хокеистът има връзка с отказалата се от спорта скиорка Линдзи Вон. Неотдавна двамата оповестиха годежа си, тъй че в близко бъдеще следва женитба сред „ ледената кралица “ и нейния фаворит.
Пи Кей Субан не пази извоюваните милиони долари единствено за себе си. Той обилно подари 10 милиона на детската болница в Монреал и влезе в историята като най-големия донор измежду канадските спортисти.
За кариерата си в НХЛ, както и за благотворителната си активност споделя персонално Пи Кей Субан.
- Как прекарахте лятната пауза в очакване на новия сезон?
- Трябва да ви кажа, че ми се отрази в действителност доста добре. Починах си ужасно. Точно от това имах потребност, откогато се завърнах в игра – да прекарам повече време със фамилията и приятелите си, да се опитам да се насладя на ваканцията. Сега още веднъж влизам в темп, като се занимавам с нормалните неща като тренировките. Лятото за мен беше доста релаксиращо и виждам умерено напред.
- Как решихте да се занимавате с хокей на лед?
- Това е страховит въпрос. Хокеят в Канада е народен спорт. Мисля, че на моите родители им харесваше, че се занимавам с хокей. Всички ние сме родени в Канада, дружно с двамата ми по-малки братя и двете ми по-големи сестри. Нашите родители желаеха да сме наясно с културата, традициите и метода на живот в случай, че си канадец. За майка ми и изключително за татко ми, които са се преместили от Ямайка пет часа път със аероплан на север в Съдбъри покрай Онтарио, е било напълно естествено момчетата да играят хокей. Чак откакто се е преместил, татко ми е научил разпоредбите на хокея. Не им е било нито елементарно, нито е било на ниска цена ние с братята ми да упражняваме хокей. Но татко ми се е запалил по тази игра, изключително откакто е заживял във френска среда и е осъзнал какво значи за спортната общност името на тим като Монреал Канейдиънс. Това беше нашият старт в хокея.
- Кога осъзнахте, че имате капацитет да извършите кариера в Националната хокей лига?
- Когато бях дребен, бях прекомерно нахален в фантазиите си и в действителност имах вяра, че мога да ги осъществявам. Не мога да ви кажа за какво. Просто по този начин усещах нещата. Но когато хокейната ми кариера стартира да се развива, аз също започнах да се развъртвам и да ставам все по-добър като състезател. Целите ми започнаха да стават все по-реалистични. Никога не можеш да бъдеш сигурен на 100 % какво ще се случи, само че аз подчиних всичките си старания на огромната ми цел да играя в НХЛ. Трябваше ми и шанс, само че аз не спирах да работя и да ставам по-добър. Над тези неща аз имах надзор. И това е повода, по която към този момент повече от 10 години играя в НХЛ.
- Какви бяха първите ви стъпки в НХЛ?
- Това е страхотна история, доста занимателна. Ако можех да върна времето обратно, не бих трансформирал безусловно нищо от метода, по който влязох в лигата. Стигнах до плейофите, без да съм изиграл нито един мач от постоянния сезон. И по-късно внезапно се наложи да изляза против двамата най-хубави играчи в лигата – Алекс Овечкин в първия кръг и по-късно против Сидни Кросби във втория. Техните тимове бяха номер едно и номер две в конференцията, а за мен това беше приказен метод да стартира кариерата си, тъй като потвърдих освен на тима си и на целия свят, само че и на себе си, че мога да играя добър хокей. И че когато играеш сполучливо против двамата най-хубави хокеисти в лигата, тогава можеш да играеш непрекъснато в НХЛ. Моята цел беше точно такава – да покажа най-хубавото от своите благоприятни условия. За благополучие, нашият тим се представяше в действителност добре и пожъна триумфи. Но би трябвало да призна, че да вляза в НХЛ не беше лесна работа за мен, само че пък несъмнено беше доста вълнуваща.
- Защо е толкоз особено за един хокеист да играе в НХЛ?
- Защото играеш с най-хубавите хокеисти в света. На разнообразни места по нашата планета има доста мощни лиги в професионални спортове, само че в случай че искаш да си един от най-хубавите, би трябвало да играеш против най-хубавите всяка вечер. В хокея това може да се случи единствено в НХЛ. Аз съм благополучен, че имам тази привилегия. За всяко дете, което мечтае да играе мощен хокей против най-способните играчи, единствената цел може да бъде да стигне до НХЛ. Ако това е вашата цел – не се спирайте пред нищо и работете крепко, с цел да я постигнете!
- Какви бяха най-големите промени, които ви се случиха, откогато заиграхте в НХЛ?
- Бих споделих преди всичко скоростта в играта, тя стана доста по-бърза по един напълно натурален метод, по който играчите израстват. Те освен израстват, само че стават по-силни и по-бързи, тъй като играта е такава и също се трансформира. Променят се също по този начин и разпоредбите. Не може да притискате и да хващате противника, не може да го държите и да вършиме единствено нарушавания. Всичко това способства до повишението на скоростта на игра. Трябва да обърнете внимание на обстоятелството, че в днешно време играчите се приготвят, даже когато почиват. Идеята на ваканциите са да се възстановиш и подготвиш по този начин, че да започнеш постоянния сезон в доста по-добра форма от нормалното. Така хокейната лига става все по-добра и все по-бърза като игра. Това е ужасно, феновете гледат все по-хубави мачове, и да се играе е също по-голямо наслаждение, само че става и доста по-трудно. Наистина е извънредно мъчно да постигаш триумфи на това равнище и би трябвало да работиш все по-здраво, с цел да ги имаш.
- Какъв съвет ще дадете на младите хокеисти, които желаят да станат експерти?
- Един от обичаните ми препоръки към тях е да обръщат внимание на дребните неща. Аз не постоянно внимавам за детайлите в моя живот, само че знам, че би трябвало са съм извънредно деликатен към всичко, което е значимо за мен. И на тези неща обръщам най-голямо внимание. Ако искаш да си сполучлив като състезател на хокей или в някаква друга област, би трябвало да схванеш, че силата е в детайлите на твоите умения, и би трябвало да направиш по този начин, че да си съвършен в тях. Няма да се събудиш една заран и нещата просто да ти се получат. Нужно е да знаеш какво ще ти костват и да си платиш цената със здрав труд, в случай че искаш да бъдеш първокачествен състезател. При най-хубавите разликата е доста дребна и тя идва точно от детайлите.
- Какво е най-важното нещо, което научихте до момента от кариерата си в Националната хокей лига?
- Че тя няма да продължава постоянно. И че би трябвало всеки твой ход да е по-добър от предходния.
- Колко огромно е желанието ви да спечелите купа „ Стенли”?
- Ще ви кажа най-честно. Купа „ Стенли” е най-важното нещо. За мен това е единствената цел, която желая да реализира в спортната си кариера. Разбира се, това е най-трудната за печелене купа във всички спортове, по моето непретенциозно мнение. Нужен е шанс, необходим е твърдоглав труд, нужна е отборна игра и безусловно разпределяне на всички съотборници. Има потребност от всичко това, взето дружно. За да спечелиш купа „ Стенли”, би трябвало да преминеш границата. Знам, че звучи като факсимиле, само че това е истина. И за мен няма по-важно нещо в кариерата ми. Това е единственото достижение, върху което съм се фокусирал.
- Вашите двама братя също са хокеисти. Разкажете по какъв начин израснахте дружно.
- Най-напред би трябвало да ви кажа, че около хокея разбрах по какъв начин ние тримата братя в фамилията въобще не си приличаме. В реалност ние сме безусловно разнообразни. Всеки, който ни познава, ще го удостовери. Братята ми обаче ми помогнаха да намирам салдото. В един миг те осъзнаха, както и аз, че без тях аз нямаше да мога да осъществявам моя капацитет. В моя капацитет, несъмнено, влиза и това да бъда огромният брат и то най-хубавият огромен брат, който мога да бъда. Смятам, че от време на време, когато преследваш своите цели, забравяш, че хората край теб имат потребност освен от съотборник или треньор, а от по-голям брат. Това научих от моите братя – че не постоянно би трябвало да си треньор или преподавател на по-малките, а да си техен брат. Отношенията с моите братя в фамилията се развиха през годините и през днешния ден аз съм в действителност горделив от тях и от тяхната работа. Вярвам, че най-хубавото за тях занапред следва.
- Смятате ли, че в някакъв миг от кариерата си можете да изиграете един сезон в Европа?
- Разбира се! Определено съм мислил по този въпрос и постоянно има опция да се случи, само че се надявам също по този начин, че повече в никакъв случай няма да има локаут в НХЛ. Кой знае? При последния локаут бях малко песимистичен по въпроса да играя, защото нямах контракт по това време. Но в края на кариерата си несъмнено бих могъл да поиграя в Европа. Зависи къде съм аз тогава и къде е моето семейство. Всичко е допустимо и не изключвам никакви разновидности. Сега съм в Австрия и в случай че не преставам да пристигам тук и да си извозвам добре, кой знае? Всичко може да се случи.
- Колко значима е вашата благотворителна активност и на какво ви научи тя?
- Много е значима. Благотворителната активност ми сподели и продължава да ми демонстрира какъв брой съм благополучен и какъв брой щастливи са хората. Ние се разсънваме всяка заран, отиваме на работа и вършим нещата, които харесваме, а също и такива, които не харесваме да вършим. Храним фамилиите си, а някои хора даже нямат тази привилегия да се разсънват и да вършат каквото желаят. Благотворителната активност ме държи крепко на земята и ми оказва помощ да не не помня, че даже когато си в тежък миг, засегнат или болен, други хора по света нямат тези благоприятни условия, които ти имаш. По този метод аз се изучавам да употребявам по най-хубавия метод изискванията, с които разполагам и да се възползвам от опциите пред себе си.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ