Зомби компаниите продължават да дебнат корпоративния свят
Зомби фирмите не престават да дебнат корпоративния свят, а броят им нараства, написа за Financial Times Галя Велимухаметова, старши капиталов управител в Pictet Asset Management.
Броят на предприятията в индустриализираните страни, чиито разноски за лихви надвишават годишните им облаги - така наречен зомби компании, доближи равнище, невиждано от международната финансова рецесия. Bank of America Merrill Lynch калкулира, че 548 от тези зомбита са измежду най-вече богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. За съпоставяне, по време на рецесията 2008 година, най-високият им брой беше 626.
Тези зомбита се съхраняват живи в продължение на години поради евтините разноски по заемите, за което способстваха вложителите, преследващи всякаква рентабилност, на фона на бичия пазар при държавните облигации. Това оказва помощ да се обясни за какво все още има пет пъти повече зомбита, в сравнение с в края на 90-те години, когато лихвите бяха доста по-високи в международен мащаб.
Имотната група WeWork, която продължава да изсмуква от ден на ден капитали, единствено с цел да остане на повърхността, би трябвало да се счита за основното зомби, показва още в своя разбор Галя Велимухаметова. Но както акцентират скорошните проучвания на Morgan Stanley, има доста други и разнообразни великански компании с солидни задължения, които нямат задоволително доходи, с цел да покрият лихвените си заплащания, като Telecom Italia и основаната в Гърция лотарийна компания Intralot да вземем за пример.
Броят се усилва изключително както измежду дребните и междинни американски компании, по този начин и в Европа, по-специално във Англия. Залетите от дълг английски компании все по-често банкрутират, като икономическите последствия от Брексит евентуално ще затруднят и туроператора Thomas Cook.
Увеличаването на корпоративния дълг е разследване от политиката на централните банки, които поддържат лихвените проценти на ниски равнища. Лесно е да се види повода за възходящата задлъжнялост в действителната цена на дълга. Разходите за заеми на фирмите, показани посредством поправената по отношение на инфлацията рентабилност на корпоративните облигации от еврозоната с капиталов клас, са към минус 1%. Ситуацията е аналогична и в други елементи на света.
Корпорациите дадоха отговор на тази среда, като усъвършенстваха източниците си на финансиране. Никъде това не е по-очевидно, в сравнение с в Съединени американски щати, където от 2009 година насам фирмите са заели над 3 трилиона $ посредством дългови скъпи бумаги и заеми, като в това време са изкупили назад акции за 4 трлн. $, сочат данните на Федералния запас на Съединени американски щати.
В множеството филми зомбитата въпреки всичко могат да бъдат убивани. Много компании могат да имат ужасяващ край, в случай че маржовете на облага попаднат под спомагателен напън заради комерсиалното напрежение и общото световно икономическо закъснение. От десетилетия качеството на корпоративния заем се утежнява. През 90-те години междинният рейтинг беше твърдо капиталов, считат от организацията S&P International. Сега е единствено една степен над неинвестиционния.
Това може да провокира огромна грижа за благосъстоянието на тържищата. Икономическият спад усилва вероятността за неочаквана, трагична каскада от намаления на рейтинга. Големи вложители са лимитирани да държат дълг единствено от капиталовия клас, което допуска, че ще би трябвало да продават вложенията си, които спаднат под него. Това от своя страна би предизвикало съществени разпродажби на относително неликвидния пазар на облигации с висока рентабилност, защото останалите купувачи ще се борят да поемат спомагателното предложение.
Избледняването на обичайните отбрани за вложителите прави неочакваната рецесия още по-вероятна. През 2011 година съвсем всички заеми на европейски сдружения бяха издадени със строги клаузи - минимални финансови прагове, които оказват помощ на организацията да извърши отговорностите си. Сега повече от 80% от дълга, издаван от най-големите компании, се класифицира като „ безклаузен “, предлагайки "пренебрежима отбрана на кредиторите ".
Тези от нас, които влагат в проблематични активи и специфични обстановки, обръщат огромно внимание на обстоятелството, че 6 на 100 от европейските облигации с неинвестиционен рейтинг се търгуват на "проблемни " равнища, или повече от 10 процентни пункта над доходността по държавните облигации, съгласно Deutsche Bank. Съотношението бе едвам 3% година по-рано. Подобно е ситуацията в Съединени американски щати, където 9,3 на 100 от книжата в базовия показател на облигациите с висока рентабилност се търгуват на равнището на проблематичните активи, по отношение на 3,5 на 100 през септември 2018 година
В контраст на това множеството вложители в облигации наподобяват самодоволни. Средната рентабилност за облигация с неинвестиционен рейтинг в Европа е едвам 3 на 100 по отношение на 1,2% преди година. Средната стойност за последните 20 години е доста по-висока - 8,5%.
Интервенциите на централните банки подкрепиха корпоративния бранш през по-голямата част от последното десетилетие. Банката може да продължи да подхваща дейности, до момента в който инфлацията стартира да нараства. Междувременно, разхлабването на фискалната политика и отслабването на комерсиалното напрежение могат да подтикват облагите.
Броят на предприятията в индустриализираните страни, чиито разноски за лихви надвишават годишните им облаги - така наречен зомби компании, доближи равнище, невиждано от международната финансова рецесия. Bank of America Merrill Lynch калкулира, че 548 от тези зомбита са измежду най-вече богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. За съпоставяне, по време на рецесията 2008 година, най-високият им брой беше 626.
Тези зомбита се съхраняват живи в продължение на години поради евтините разноски по заемите, за което способстваха вложителите, преследващи всякаква рентабилност, на фона на бичия пазар при държавните облигации. Това оказва помощ да се обясни за какво все още има пет пъти повече зомбита, в сравнение с в края на 90-те години, когато лихвите бяха доста по-високи в международен мащаб.
Имотната група WeWork, която продължава да изсмуква от ден на ден капитали, единствено с цел да остане на повърхността, би трябвало да се счита за основното зомби, показва още в своя разбор Галя Велимухаметова. Но както акцентират скорошните проучвания на Morgan Stanley, има доста други и разнообразни великански компании с солидни задължения, които нямат задоволително доходи, с цел да покрият лихвените си заплащания, като Telecom Italia и основаната в Гърция лотарийна компания Intralot да вземем за пример.
Броят се усилва изключително както измежду дребните и междинни американски компании, по този начин и в Европа, по-специално във Англия. Залетите от дълг английски компании все по-често банкрутират, като икономическите последствия от Брексит евентуално ще затруднят и туроператора Thomas Cook.
Увеличаването на корпоративния дълг е разследване от политиката на централните банки, които поддържат лихвените проценти на ниски равнища. Лесно е да се види повода за възходящата задлъжнялост в действителната цена на дълга. Разходите за заеми на фирмите, показани посредством поправената по отношение на инфлацията рентабилност на корпоративните облигации от еврозоната с капиталов клас, са към минус 1%. Ситуацията е аналогична и в други елементи на света.
Корпорациите дадоха отговор на тази среда, като усъвършенстваха източниците си на финансиране. Никъде това не е по-очевидно, в сравнение с в Съединени американски щати, където от 2009 година насам фирмите са заели над 3 трилиона $ посредством дългови скъпи бумаги и заеми, като в това време са изкупили назад акции за 4 трлн. $, сочат данните на Федералния запас на Съединени американски щати.
В множеството филми зомбитата въпреки всичко могат да бъдат убивани. Много компании могат да имат ужасяващ край, в случай че маржовете на облага попаднат под спомагателен напън заради комерсиалното напрежение и общото световно икономическо закъснение. От десетилетия качеството на корпоративния заем се утежнява. През 90-те години междинният рейтинг беше твърдо капиталов, считат от организацията S&P International. Сега е единствено една степен над неинвестиционния.
Това може да провокира огромна грижа за благосъстоянието на тържищата. Икономическият спад усилва вероятността за неочаквана, трагична каскада от намаления на рейтинга. Големи вложители са лимитирани да държат дълг единствено от капиталовия клас, което допуска, че ще би трябвало да продават вложенията си, които спаднат под него. Това от своя страна би предизвикало съществени разпродажби на относително неликвидния пазар на облигации с висока рентабилност, защото останалите купувачи ще се борят да поемат спомагателното предложение.
Избледняването на обичайните отбрани за вложителите прави неочакваната рецесия още по-вероятна. През 2011 година съвсем всички заеми на европейски сдружения бяха издадени със строги клаузи - минимални финансови прагове, които оказват помощ на организацията да извърши отговорностите си. Сега повече от 80% от дълга, издаван от най-големите компании, се класифицира като „ безклаузен “, предлагайки "пренебрежима отбрана на кредиторите ".
Тези от нас, които влагат в проблематични активи и специфични обстановки, обръщат огромно внимание на обстоятелството, че 6 на 100 от европейските облигации с неинвестиционен рейтинг се търгуват на "проблемни " равнища, или повече от 10 процентни пункта над доходността по държавните облигации, съгласно Deutsche Bank. Съотношението бе едвам 3% година по-рано. Подобно е ситуацията в Съединени американски щати, където 9,3 на 100 от книжата в базовия показател на облигациите с висока рентабилност се търгуват на равнището на проблематичните активи, по отношение на 3,5 на 100 през септември 2018 година
В контраст на това множеството вложители в облигации наподобяват самодоволни. Средната рентабилност за облигация с неинвестиционен рейтинг в Европа е едвам 3 на 100 по отношение на 1,2% преди година. Средната стойност за последните 20 години е доста по-висока - 8,5%.
Интервенциите на централните банки подкрепиха корпоративния бранш през по-голямата част от последното десетилетие. Банката може да продължи да подхваща дейности, до момента в който инфлацията стартира да нараства. Междувременно, разхлабването на фискалната политика и отслабването на комерсиалното напрежение могат да подтикват облагите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ