Две катастрофи превърнаха обещаващ футболист в рекордьор с 300 килограма тегло
" Знаете ли какъв брой е хубаво да можеш да отидеш на кино с другари, когато ти се прииска? Осъзнавате ли изобщо какъв брой е прелестно да се разходиш със фамилията си в парка? Повечето хора изобщо не осъзнават, че всеки сходен момент е скъп. Аз също прекомерно късно го разбрах. Сега съм пандизчия в своето тяло и се веселя даже когато съумея да направя няколко крачки ", по този начин стартира изповедта на Кирил Искренов, който, в случай че не е първи, то най-малко е в топ 3 на най-тежките българи, разказва
Прочетете още
Допреди към година мъжът от пернишкото село Гигинци живее в 300-килограмово тяло, само че след прекарването на тежък коронавирус смъква 20 кг от своето тегло в дословен и метафоричен смисъл. Но и останалото е задоволително, с цел да го прикове към пейката в двора на красивата му къща. Така Кирил получава задоволително време, с цел да реши дали ориста се е отнесла незаслужено къмнего, или той самият носи цялата виновност за настоящето си състояние. Истината, както постоянно се случва, е някъде по средата.
Преди доста години към този момент Кирил Искренов стартира да играе футбол в " Миньор " (Перник) и доста бързо съумява да потвърди на треньорите си, че на него може да се разчита. Младокът минава през другите възрастови групи и когато стига до юноши старша възраст, стартира да се приготвя душевен и физически за скока в професионалния футбол. Точно тогава го застига и първата огромна злополука в живота му.
" Отидохме да премерим сили с " Левски " на " Герена ". Мачът беше извънредно завързан, само че тогава бяха други времена, постоянно се играеше на живот и гибел. И по този начин се случи, че Греков и Коев от техния тим ме приклещиха по едно и също време и ми счупиха крайници. Тогава в действителност се стартира с моето вървене по тъгите ", разказва най-тежкият българин. В продължение на една година той се възвръща и по-късно се завръща на терена, само че единствено след няколко мача излиза наяве, че в никакъв случай повече няма да бъде предходният футболист.
" Бог ми е очевидец, че направих всичко по силите си, с цел да играя още веднъж на най-високо равнище. Мечтаех да играя при експертите, да спечелвам купи, да вземам участие в интернационалните мачове. Та кой състезател не желае да стигне до върха! Но желанията са едно, а действителността напълно друго. Кракът ме болеше, а и душевен се бях трансформирал. Вече не смеех да влизам крепко в единоборства. И един ден се разсъниха с мисълта, че би трябвало да се откажа ", спомня си още юношата на " Миньор " (Перник). Довчерашният футболист прави внезапен професионален завой и постъпва на работа като стопански шеф на болничното заведение в Радомир. Днес регистрира пред себе си, че прекомерно рано в живота си е станал шеф.
" Винаги съм си правил съзнателно отговорностите, само че не бях квалифициран за екстрите, които идват с сходен пост. Ветеринарната медицина също беше на мое послушание, а в тези година във всеки двор се отглеждаха животни. И по този начин се случваше, че съвсем всеки ден бяхме канени на богата софра. Сядаше се я на агнешко, я на свинско, я на телешка глава. Злоупотребявахме с яденето и пиенето. Неусетно стигнах до 140 - 150 кг, което се отрази на организма ми и започнах да задрямвам зад кормилото. Така при едно пътешестване до Брезник съм задрямал и катастрофирах тежко. За зла орис кракът ми се счупи на безусловно същото място и след три комплицирани интервенции още веднъж трябваше да мина през тежко възобновяване ", безусловно почтен е със себе си и с околния свят Кирил Искренов. Само че не залежаването след интервенциите, а многочислените му другари внезапно се оказват повода той да продължи да подвига персоналното си тегло.
" В продължение на една година не можех да стъпвам на счупения крайник поради лекарска възбрана. Не можех да излизам на открито, само че за сметка на това непрекъснато посрещах близки и другари. Всеки ден обилно хапвахме и пийвахме. По време на купоните забравяш за болката, само че елементарно качваш килограми. Метаболизмът ми се наруши и по този начин внезапно се оказа, че съм най-тежкият българин в страната ", споделя Кирил, който в най-трудните си моменти стига до 300 кг. Точно в тези дни някогашният футболист изумява лекарите с съвършените си витални индикатори.
" Кръвното ми беше 60 на 120, като на водач. Носех гордо всичките си килограми. Дори се състезавах с по-млади момчета от махалата на 100 метра и не успяваха да ме надбягат. Можете да ги попитате. А персоналният ми доктор всякога като ме прегледаше, обещаваше да си хвърли дипломата Беше ме оповестил за здравно знамение ", безапелационен е най-тежкият българин.
След ковида нещата се трансформират. Той смъква килограми, само че идват и заболяванията. Сега пие хапчета за диабет и за други диагнози, само че кръвното му продължава да е изрядно. Сам признава, че с тялото страда и душeвността поради невъзможността му да извършва напълно простички действия като една разходка на открито. Друг огромен проблем е снабдяването с облекла.
" Поръчвам на шивачи, тъй като нищо от магазина не ми става. Спя на в допълнение укрепено легло, само че това са дребни елементи. Притеснявам се, че в случай че не дай боже нещо ми се случи, няма по какъв начин да ме вкарат в колата за спешна помощ. Нямат такава носилка, която да ме издържи ", споделя Кирил Искренов. Може би и поради тези си страхове той си е заречен да смъкна забележителна част от непотребните си килограми. Тайната му е да пробва, само че не и да прекалява с всичко, което му се сервира на масата.
" С помощта на брачната половинка ми и на цялото семейство ще се преборя, ще видите, аз постоянно съм бил огромен оптимист. Вече акцентирам на чай с домакински мед и на салатите. И в случай че не са приятелите, бързо ще потегли да смъквам. Но с тях постоянно е радостно и понякога изпускам контрола. И след това скърбя... ", признава си Кирил.
Прочетете още
Допреди към година мъжът от пернишкото село Гигинци живее в 300-килограмово тяло, само че след прекарването на тежък коронавирус смъква 20 кг от своето тегло в дословен и метафоричен смисъл. Но и останалото е задоволително, с цел да го прикове към пейката в двора на красивата му къща. Така Кирил получава задоволително време, с цел да реши дали ориста се е отнесла незаслужено къмнего, или той самият носи цялата виновност за настоящето си състояние. Истината, както постоянно се случва, е някъде по средата.
Преди доста години към този момент Кирил Искренов стартира да играе футбол в " Миньор " (Перник) и доста бързо съумява да потвърди на треньорите си, че на него може да се разчита. Младокът минава през другите възрастови групи и когато стига до юноши старша възраст, стартира да се приготвя душевен и физически за скока в професионалния футбол. Точно тогава го застига и първата огромна злополука в живота му.
" Отидохме да премерим сили с " Левски " на " Герена ". Мачът беше извънредно завързан, само че тогава бяха други времена, постоянно се играеше на живот и гибел. И по този начин се случи, че Греков и Коев от техния тим ме приклещиха по едно и също време и ми счупиха крайници. Тогава в действителност се стартира с моето вървене по тъгите ", разказва най-тежкият българин. В продължение на една година той се възвръща и по-късно се завръща на терена, само че единствено след няколко мача излиза наяве, че в никакъв случай повече няма да бъде предходният футболист.
" Бог ми е очевидец, че направих всичко по силите си, с цел да играя още веднъж на най-високо равнище. Мечтаех да играя при експертите, да спечелвам купи, да вземам участие в интернационалните мачове. Та кой състезател не желае да стигне до върха! Но желанията са едно, а действителността напълно друго. Кракът ме болеше, а и душевен се бях трансформирал. Вече не смеех да влизам крепко в единоборства. И един ден се разсъниха с мисълта, че би трябвало да се откажа ", спомня си още юношата на " Миньор " (Перник). Довчерашният футболист прави внезапен професионален завой и постъпва на работа като стопански шеф на болничното заведение в Радомир. Днес регистрира пред себе си, че прекомерно рано в живота си е станал шеф.
" Винаги съм си правил съзнателно отговорностите, само че не бях квалифициран за екстрите, които идват с сходен пост. Ветеринарната медицина също беше на мое послушание, а в тези година във всеки двор се отглеждаха животни. И по този начин се случваше, че съвсем всеки ден бяхме канени на богата софра. Сядаше се я на агнешко, я на свинско, я на телешка глава. Злоупотребявахме с яденето и пиенето. Неусетно стигнах до 140 - 150 кг, което се отрази на организма ми и започнах да задрямвам зад кормилото. Така при едно пътешестване до Брезник съм задрямал и катастрофирах тежко. За зла орис кракът ми се счупи на безусловно същото място и след три комплицирани интервенции още веднъж трябваше да мина през тежко възобновяване ", безусловно почтен е със себе си и с околния свят Кирил Искренов. Само че не залежаването след интервенциите, а многочислените му другари внезапно се оказват повода той да продължи да подвига персоналното си тегло.
" В продължение на една година не можех да стъпвам на счупения крайник поради лекарска възбрана. Не можех да излизам на открито, само че за сметка на това непрекъснато посрещах близки и другари. Всеки ден обилно хапвахме и пийвахме. По време на купоните забравяш за болката, само че елементарно качваш килограми. Метаболизмът ми се наруши и по този начин внезапно се оказа, че съм най-тежкият българин в страната ", споделя Кирил, който в най-трудните си моменти стига до 300 кг. Точно в тези дни някогашният футболист изумява лекарите с съвършените си витални индикатори.
" Кръвното ми беше 60 на 120, като на водач. Носех гордо всичките си килограми. Дори се състезавах с по-млади момчета от махалата на 100 метра и не успяваха да ме надбягат. Можете да ги попитате. А персоналният ми доктор всякога като ме прегледаше, обещаваше да си хвърли дипломата Беше ме оповестил за здравно знамение ", безапелационен е най-тежкият българин.
След ковида нещата се трансформират. Той смъква килограми, само че идват и заболяванията. Сега пие хапчета за диабет и за други диагнози, само че кръвното му продължава да е изрядно. Сам признава, че с тялото страда и душeвността поради невъзможността му да извършва напълно простички действия като една разходка на открито. Друг огромен проблем е снабдяването с облекла.
" Поръчвам на шивачи, тъй като нищо от магазина не ми става. Спя на в допълнение укрепено легло, само че това са дребни елементи. Притеснявам се, че в случай че не дай боже нещо ми се случи, няма по какъв начин да ме вкарат в колата за спешна помощ. Нямат такава носилка, която да ме издържи ", споделя Кирил Искренов. Може би и поради тези си страхове той си е заречен да смъкна забележителна част от непотребните си килограми. Тайната му е да пробва, само че не и да прекалява с всичко, което му се сервира на масата.
" С помощта на брачната половинка ми и на цялото семейство ще се преборя, ще видите, аз постоянно съм бил огромен оптимист. Вече акцентирам на чай с домакински мед и на салатите. И в случай че не са приятелите, бързо ще потегли да смъквам. Но с тях постоянно е радостно и понякога изпускам контрола. И след това скърбя... ", признава си Кирил.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ