Храмът, който изхранва 100 000 души на ден
Златният храм се намира в град Амритсар, Индия и е най-важното свещено място за сикхитите. Също като други такива храмове, вътре има общи кухни и столови, наричани лангар. В лангара се предлага храна на всички гости, без значение от тяхната религия и история. Често храната е вегетарианска, с цел да може да я ядат всички, даже хората, спазващи диети.
Най-големият лангар се намира точно в Златния храм. Той изхранва по 40 000 души всеки ден изцяло гратис. През религиозните празници и почивните дни, лангарът дава храна на към 100 000 души дневно. Всичко това е допустимо с помощта на дарения и доброволци.
Около 90% от личния състав е формиран от доброволци. Те оказват помощ в приготвянето и сервирането на храната, само че това не е всичко. През кухнята дневно минават по 12 000кг брашно. Готви се леща в големи казани, за които са нужни 2-ма индивида да бъркат. На огромните празници, кухнята употребява автоматизирана машина за самун, която прави по 25 000 питки на час. Щом храната бъде приготвена, тя се сипва в по-малки съдове, с цел да могат доброволците да я разнасят и сервират.
Всеки човек, без значение от това каква религия изповядва и от кое място идва, може да се храни в храма. Жени, мъже и деца сядат дружно. Преди да влязат, би трябвало да събуят обувките си и да си покрият косата. Всички сядат на пода, като равни, с цел да не е никой над другия. В храма има две зали, където се хранят по 5000 индивида.
След като всички се нахранят, чиниите и приборите се оставят на друга група доброволци. Те измиват всичко по пет пъти и подреждат чиниите за идващите гости.
Безплатната кухня е традиция, стартирана от първия сикхски гуру, гуру Нанак. Идеята му била да се следва правилото на тъждество сред всички хора, без значение от религията, цвета на кожата, възрастта, пола или обществения им статус – нещо революционно за състоящото се от касти общество в Индия през 16-ти век.
