Пиратската република в Ню Провидънс – върхът в Пиратската ера
Златната епоха на пиратите е интервал сред 1715 и 1725 година По това време е подписано примирието в Утрехт. С това британците публично поставят завършек на присъединяване си във Войната за испанското завещание. Новината е наслада за мнозина, само че не и за голямото количество моряци, които бързо остават без работа. Тяхното отчаяние е изключително малко, тъй като редица капитани ще решат, че вместо да плават под флага на кралицата, могат да употребяват пиратското знаме и да атакуват всеки един транспортен съд, без да се интересуват въобще от историята или желанията. Успехите на пиратите стават толкоз огромни, че всеки хванат английски транспортен съд бързо прибира освен това от стока – спомагателни хора. В един миг редица моряци ще желаят да бъдат хванати, с цел да докарват надалеч по-добри приходи.
Някои просто се бунтуват на наложеното помирение, а други ще се стремят да станат богати. Търговията с плебеи също оказва помощ за оформянето на тази последна секта. За зла неволя, пиратите стават все по-силни и с лекост атакуват френски, британски и испански кораби във водите към Западна Индия. Създаването на порт Насау на Бахамския остров Нов Провидънс. С повърхност от 100 квадратни километра, ситуиран на към 300 километра от Флорида, същият се трансформира в съвършена база за нахлуване. Малкият парадайс разполага със свежи плодове, прясна вода и умерено може да прибира към 500 кораба. Плитчините към острова не разрешават влизането на огромни бойни галеони.
Освен това островът има два входа, затова блокадите също не са добра тактика за нахлуване. Пиратите не са глупави, те избират място, където нито един мореплавател няма да тръгне да плава, в случай че няма умел екипаж и някой, който да познава района. Теченията крият доста рискове и изненади, а това е добре пристигнало за пиратите, които основават своята дребна република. Бенджамин Хорниголд ще сложи първата копка през 1713 година и даже ще дойде с един от най-големите си врагове Хенри Дженингс, с който ще се построи нова пиратска република. Самият остров е страдал задоволително по време на предходната война, а когато Хорниголд идва, открива единствено скелетите на предходните сражения.
Томъс Уокър ще бъде единственият формален представител на острова и няма да бъде удивен от идващите хора. Ще стартира да написа за идващите пирати, ще желае от Лондон помощ, неговите сътрудници от други острови ще повторят опита. Самият Томъс живее на няколко благи от пристанището Насау със своята африканска брачна половинка и деца. Използва един от дребното свои кораби, с цел да поведе офанзива и до момента в който е в морето, водейки стълкновение с пиратския транспортен съд „ Щастливо завръщане “ и капитан Даниел Стируел. Даниел ще бъде хванат и затворен на острова. Докато Уокър отпътува за хранителни запаси Хорниголд атакува и отстранява цялото ръководство.
Стируел е освободен. Синът на Уокър – Томас Джуниър няма да има същия шанс. Той ще наскърбява пиратите, а Хоринголд ще бъде наименуван „ Стара пръдня “, която си мисли, че може да бъде държател. Тези думи ще бъдат последни. Изпратеният испански галеон „ Бенджамин “ ще бъде посрещнат от пиратските кораби и след потапянето му, Уокър ще бъде освободен от поста си. Хенри Дженингс ще тръгне към Насау през януари 1716 година и на борда ще има задоволително испански съкровища. Те ще оказват помощ за основаването на бойна цитадела към пристанището, която ще спре обезверени опит на Уокър да се опита да върне изгубеното.
Това ще е и неговият финален опит, а по-късно ще замине за Чарлстън и в никакъв случай повече няма да се върне. Скоро и други моряци ще потърсят леговище на това парче земя. Бившият лейтенант Едуард „ Черната брада “ Тийч ще се включи в братството. Пирати като Джон Матрел, Оливие ла Бюз, Чарлз Белъми и Едуърд Инглънд ще бъдат част от пиратите, които бързо ще влагат съкровищата си. Мексико ще се трансформира в една витална линия за търговия и доставки. Какво е належащо на голяма популация от мъже? Това ще са дамите. След като на острова множеството стават жертва на изнасилвания, а самите пирати имат задоволително средства, бързо стартират да си купуват робини от околните острови или да ги доставят непосредствено от Мексико.
Средства се отделят за амуниции и скъпи хранителни запаси. В един миг множеството търговски кораби ще си заплащат, с цел да минават умерено около Нов Провидънс, само че не постоянно пиратското доверие ще се оправдава. Като някогашни военни, множеството имат неписан кодекс по отношение на нападенията, също така са едни от най-хубавите в плаването и доста добре знаят какво вършат и по какъв начин да работят. Има подчиненост даже на корабите – капитанът поема цялостен надзор по време на борба, само че при спокойно корабоплаване се зачита либерален избор. Всеки моряк получава равна част от плячката, а капитана взима малко над главния дял. Назначава се отговорник за храна и запаси, с цел да е ясно, че дългите плавания няма да ги изненадат.
Едуард „ Черната брада “ Тийч ще се трансформира даже в магистрат на острова. Проблемът на дребния остров е, че съумява да завоюва доста врагове. Британците ще побързат да решат казуса и ще изпратят три галеона в Карибски води. След като са посрещнати с гневна опозиция, Джордж I е подготвен да помилва всеки един корсар, който реши да се съобщи през януари 1718 година На Бахамите ще бъде изпратен кралски делегат, който да подписва опрощението от краля, стига някой да го изиска. Онези, които отхвърлят да се предават са преследвани и наказвани грубо. Изпратеният мъж е Уудс Роджърс – един от потвърдените морски капитани. За да подсети какво чака пиратите, той идва с HMS Milfold, HMS Rose и към 5 тежковъоръжени кораба с близо 500 души на борда.
Повече от задоволително, с цел да отстраняват цялата опасност. Преди да влезе в пердах, същият припомня, че може да има помилван. Харниголд към този момент е на преклонна възраст и избира да се съобщи. Чарлз Вейн и Черната брада не са съгласни и избират да се борят. Вейн стои известно време покрай пристанището и с идването на корабите стреля единствено веднъж по нападателите и по-късно бяга с висока скорост, изоставяйки крепостта. Хорниголд и Кокрам са назначени за кралски капитани и са изпратени да преследват Вейн. След няколко месеца откриват елементи от екипажите на Черната брада в други дребни острови. Черната брада е покорен и погубен, като главата му е закачена на едно от платната на кралските кораби.
Новините за разформирането ги оставя на независимост, а Хорниголд предлага амнистия като кралски делегат. Роджърс не съумява да спре пиратството, само че пък съумява да отстрани едно голямо главоболие от картата. Пиратската страна завършва своето битие, а англичаните изпращат още бойни кораби и хора, които да подсилят останалите острови, с цел да няма ново заселване.
