Хоризонтите на външния и вътрешния свят на човека
Златимир Коларов е създател, който приема света и индивида с многопосочните му измерения, с движещите се - във всяко измерение, сили, направлявани от забележими и невидими неща. В устрема си да потърси аргументите за този - логически и абсурден от човешка позиция, развой той импулсивно се насочва към ексцентричното, особеното и спорното.
В новата си книга с новели " Среднощен очерк за остарели простаци " Златимир Коларов наблюдава живота на избрана обществена група хора - самотници, неудачници и несретници, без отличителни знаци. Хора, които не оставят следи след себе си, избутани отвън " естествените " рамки на държание и деяние. Времето се изнизва около тях, без измененията, които го направляват, да имат някакво отражение върху протичащото се в близост. Монотонността на делника ги завлича в дъното на нищото и примирението. Превръщат се в безучастни фенове, без сетива за личната си персона и нейната вътрешна опустошеност.
Златимир Коларов не съди героите си, не им съчувства, а изпитва някаква подсъзнателна жалост към тях и по тази причина не им лишава всичко. Оставя им асоциативните мемоари за предишното. Макар и редки, те провокират плахи прочувствени трепети, лъч светлина пробива прашасалото им самотно битие, тръпка от наличието - нищожен подарък от ориста, на жив човек, нахлул ненадейно в живота им, с цел да раздвижи застоялия въздух.
Старият мъж от последния ред в салона на кварталното кино ( " На последния ред в киното " ) непроменяемо седи на последния ред и непроменяемо след прожекцията се прибира в застарялото като него апартаментче. Единственото му забавление е пътят от вкъщи до киното и назад. И напълно ненадейно в живота му просветва - изведнъж в дома му попада младо момиче, настанява се в него и го съживява, стартира да усеща, че е необходим някому и може да помогне. Живителни тръпки раздрусват душата и тялото му. Те провокират и спомените от детството - чистото селско небе, уханието на цветя, топъл дом и шир.
Мъжът от киното - както и множеството останали герои в новелите, въпреки и драматичен посвоему облик, без в живота му да има действителна покруса, е органически като типаж с трагиката на самотника, на апатичния и умишлено примирения. Сложен облик, построен и предпазен по най-хубавия метод.
В друга новела - " Бедна душа ", Златимир Коларов продължава тематиката за неосъществения човек и неговата беззащитност - осъзната или неосъзната, да трансформира сегашното. Тук писателят ни среща с друга вариация на неудачника - мъж, чиито фантазии и стремления са останали в далечното минало, в бедния му селски дом, тъй като самичък е отрязал крилете им. С времето те - крилете, се трансформират в нравствени и духовни отломъци, заградили пътя на това ярко начало, което към този момент е единствено привидение в сънищата му, само че към момента поддържа искрицата живот.
Бедната душа, без значение че е изхвърлена отвън борда на действителния живот и постепенно потъва в дълбоките води на нищото, не буди съчувствие, а особена, отвън разумните закони на живота, жал.
В последните три новели - " Черно-бяла фотография от остарял албум ", " В отблясъците на свещта " и " Зарко ", се долавя лъх от магическия натурализъм на южноамериканските писатели, лъх на мистика и легендарност. Писателят Венцислав Василев е комплицирана душевен и духовно персона, податлив е да приема иреални, макар трезвия му взор към живота, мистични и тайнствени феномени и случки и напълно естествено да ги синхронизира с фактически протичащи се събития и обстановки и с обичайните рефлекси на елементарните - като държание и мислене, хора.
Златимир Коларов естествено комуникира с природата, акцентира въздействието й върху прочувственото положение на героите си и тяхното въображение.
В лайтмотива на упоменатите три новели са заложени както мистичност и окултни вярвания и настроения, по този начин и известна романтика и пастелна колоритност. Експресивният рисунък е въздействащ, въздействащо е и умеенето на Златимир Коларов да моделира героите си, да детайлизира техни действия, които уплътняват идейната задача и които открехват междина към вътрешния Аз на личността, постоянно жертва на психическа неустойчивост и предпочитание за себеизграждане.
Действието във " В отблясъците на свещта " и в " Зарко " се води от първо лице - тук-там и от трето, или по-точно от вътрешния монолог на героя. Сгъстено е като идейно наличие и подтекст и е разгърнато със символни или магични метафори и облици. В белетристичните истории е отделено място и на асоциативните видения, на духа на времето и изключително на мисловния поток на сходен жанр герои. Въздействаща прочувствено е и художествената цялост на идейния план.
Мисля, че " Среднощен очерк за остарели простаци " се подрежда сред най-хубавото в белетристиката ни през последните няколко години.
В новата си книга с новели " Среднощен очерк за остарели простаци " Златимир Коларов наблюдава живота на избрана обществена група хора - самотници, неудачници и несретници, без отличителни знаци. Хора, които не оставят следи след себе си, избутани отвън " естествените " рамки на държание и деяние. Времето се изнизва около тях, без измененията, които го направляват, да имат някакво отражение върху протичащото се в близост. Монотонността на делника ги завлича в дъното на нищото и примирението. Превръщат се в безучастни фенове, без сетива за личната си персона и нейната вътрешна опустошеност.
Златимир Коларов не съди героите си, не им съчувства, а изпитва някаква подсъзнателна жалост към тях и по тази причина не им лишава всичко. Оставя им асоциативните мемоари за предишното. Макар и редки, те провокират плахи прочувствени трепети, лъч светлина пробива прашасалото им самотно битие, тръпка от наличието - нищожен подарък от ориста, на жив човек, нахлул ненадейно в живота им, с цел да раздвижи застоялия въздух.
Старият мъж от последния ред в салона на кварталното кино ( " На последния ред в киното " ) непроменяемо седи на последния ред и непроменяемо след прожекцията се прибира в застарялото като него апартаментче. Единственото му забавление е пътят от вкъщи до киното и назад. И напълно ненадейно в живота му просветва - изведнъж в дома му попада младо момиче, настанява се в него и го съживява, стартира да усеща, че е необходим някому и може да помогне. Живителни тръпки раздрусват душата и тялото му. Те провокират и спомените от детството - чистото селско небе, уханието на цветя, топъл дом и шир.
Мъжът от киното - както и множеството останали герои в новелите, въпреки и драматичен посвоему облик, без в живота му да има действителна покруса, е органически като типаж с трагиката на самотника, на апатичния и умишлено примирения. Сложен облик, построен и предпазен по най-хубавия метод.
В друга новела - " Бедна душа ", Златимир Коларов продължава тематиката за неосъществения човек и неговата беззащитност - осъзната или неосъзната, да трансформира сегашното. Тук писателят ни среща с друга вариация на неудачника - мъж, чиито фантазии и стремления са останали в далечното минало, в бедния му селски дом, тъй като самичък е отрязал крилете им. С времето те - крилете, се трансформират в нравствени и духовни отломъци, заградили пътя на това ярко начало, което към този момент е единствено привидение в сънищата му, само че към момента поддържа искрицата живот.
Бедната душа, без значение че е изхвърлена отвън борда на действителния живот и постепенно потъва в дълбоките води на нищото, не буди съчувствие, а особена, отвън разумните закони на живота, жал.
В последните три новели - " Черно-бяла фотография от остарял албум ", " В отблясъците на свещта " и " Зарко ", се долавя лъх от магическия натурализъм на южноамериканските писатели, лъх на мистика и легендарност. Писателят Венцислав Василев е комплицирана душевен и духовно персона, податлив е да приема иреални, макар трезвия му взор към живота, мистични и тайнствени феномени и случки и напълно естествено да ги синхронизира с фактически протичащи се събития и обстановки и с обичайните рефлекси на елементарните - като държание и мислене, хора.
Златимир Коларов естествено комуникира с природата, акцентира въздействието й върху прочувственото положение на героите си и тяхното въображение.
В лайтмотива на упоменатите три новели са заложени както мистичност и окултни вярвания и настроения, по този начин и известна романтика и пастелна колоритност. Експресивният рисунък е въздействащ, въздействащо е и умеенето на Златимир Коларов да моделира героите си, да детайлизира техни действия, които уплътняват идейната задача и които открехват междина към вътрешния Аз на личността, постоянно жертва на психическа неустойчивост и предпочитание за себеизграждане.
Действието във " В отблясъците на свещта " и в " Зарко " се води от първо лице - тук-там и от трето, или по-точно от вътрешния монолог на героя. Сгъстено е като идейно наличие и подтекст и е разгърнато със символни или магични метафори и облици. В белетристичните истории е отделено място и на асоциативните видения, на духа на времето и изключително на мисловния поток на сходен жанр герои. Въздействаща прочувствено е и художествената цялост на идейния план.
Мисля, че " Среднощен очерк за остарели простаци " се подрежда сред най-хубавото в белетристиката ни през последните няколко години.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ