Нови стихотворения от Георги Драмбозов
Зимно стихотворение
Душа, душа, над теб снежинки добродушно падат,
ще те затрупа бяла пустош...
Ти дълго търси своята премия -
да вкусиш плод из нивите на есента.
Душице, умори ли се да чакаш към този момент
в сезона умен златен плод сама?
Признанието зимно трепка в пътя млечен,
ще го усетиш чак на горната земя.
И Gloria mundi e лъжливо светла птица
там горе, в синия дълбок свод,
и в нейно име доста земни мъченици
гасят фенерчето на своя несретен живот...
Душа - душице, дано дълго да ми свети -
перцето ми да водиш умно ти
по оня път нелек на звездните поети,
само че постоянно с до дъно изстрадан стих.
Риторично стихотворение
Ако зложелател ми нападне земята още веднъж
и още веднъж сме шепичка войнствена рат,
ще подвигна на крайник с богатство бащинско слово
и децата, що пръснах по белия свят.
На военния самоуверен министър
ще да му рапортувам аз, о.з. капитан,
че поемам фамилна защита над Искър,
че дължа на народа си свят тази бран.
Аз татко съм и дядо, аз съм многодетен
и ще защищавам до гроба си тази страна,
но дано ми каже кой носи ми цвете,
кой ми носи премеждия, бомби, война...
И кого да обичам самичък към този момент не зная -
аз живях за обич, срещнах единствено разврат...
Премиере, министре, признайте най-после -
кой е в действителност врагът ми и кой ми е брат!
Има такава страна
...Да, народът туй е стадо овци,
но все магарета ги водат...
Пенчо Славейков
Кой ви сподели, че няма такава страна?
Тук Бог дал, равнини, планини и трепя,
тя пет века могла да ги отстоява
единствено с чети с орлови пера.
Да, пет века я нямало тази страна,
само че народът у себе си я съхранил,
тоз народ можел сам да се ръководи -
Киряк Стефчов - предателят, в грях се родил.
Тук покълнало ярко Шишманово семе,
там плод вързал е античен Асеневски жанр...
Черногледецо, стой, отрицателю малък,
ще възкръсне тоз античен и ядосан народ.
Не със шоу и чалга, а с любов и религия,
с кръв и пот храм държавен ще си съградим,
не магаре-водач, дано Лъв ни строява
и животът да стане по-хубав, амин!
Ще измислим, ще има такава страна -
не магарето отново, дано води Лъвът!...
И синът ми в такава страна остава.
И аз апелирам в такава да ме погребат.
Лондон, Ивайло Терзийски - до поискване
Ти си умен и млад, ти си българско чадо,
ти от Бога си взе дребна дунавска нафора -
от английския бряг през днешния ден към Дунава гледаш,
ти си просто човеко-поет. И метафора.
Ти оплиташ и слънцето блестящо с ресници,
най-законният жител през днешния ден на всемира,
ти ще тръгнеш към тигъра с голи пестници,
само че сепнато пред мравката мъничка спираш.
Ти посея в сърцата ни слънце и стихове -
да покълват у нас - и за наслада, и тъга,
не шумиш пред триумфа, усмиваш се безшумно,
почтено кармата носиш - обич и раздяла.
Ще отминат годините в пуста чужбина,
Одисей ще се върне отново в родна Итака -
доста място за него в сърцата ни има,
Телемах лък държи, Пенелопа го чака.
Не се предавай!
На Крис Григоров
Приятелю сърдечен мой, не се предавай!
От 100 предци вероятно туй си наследил -
в 100 цвята ни е тя, лиричната страна,
само че светлината Бог от погледа ти скрил.
Проклятието чупи нежните ти кости,
а искаш с вятъра да се надбягваш ти -
безбройни тествания ти праща Господ,
преди в Светото свещенодействие да те посвети.
Приятелю мой, книгата си на живота
все в миналото на този свят ще сътвориш -
ти просто си нарамил кръста към Голгота,
с Пилат не стори никакъв вземане-даване.
Ще ти призная, че изпитвам завист за куража
да късаш от Дървото на живота плод
и диря думите, с цел да го преразкажа
на другите библейския ти свят живот.
Бъди какъвто си до през днешния ден в света развратен,
за нови тествания бъди подготвен!
Ще пристигна тя при тебе Gloria mundi.
С писмо от баща Брайл... С аплауз... И с обич.
Златна възраст
На Т.
Ще дочакаме златната възраст на сцена! -
избледняват очите, сребреят коси,
аз не съм оня Принц, ти - онази Мома неродена,
над спектакъла тежка завеса виси.
Ще покрие тя 100 завистливи Гордани -
аз главите на Змея ще отсека,
ти, обичана, на остарели години отново ще ми пристанеш,
още мощ ще вдъхнеш в таз мъжка ръка.
Точно в златната възраст самичък Бог ме орисал
да раздухам в огнището въглен и плам -
доста песни за тебе не съм ни допял, ни дописал,
коленичим отново двама пред Божи олтар.
Хорът благ радостно там ни припява,
а пък Господ ни праща заветен благослов -
аз съм Принц, ти си Фея, не би трябвало до гроб да забравяме,
че и в златната възраст се влиза с обич.
Георги ДРАМБОЗОВ е роден на 26 декември 1945 година в Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика в Санкт Петербург. Работил е като инженер-конструктор, шеф на професионалната гимназия по строителство и заместник-кмет в родния си град и читалищен активист. Автор е на над 20 стихосбирки, измежду които " Два въглена от музика и стих ", " Реката на забравата ", " Кръстопът на музите ", " Безлюбие ", " Апология на тъгата ". Негови стихове са превеждани на съветски, украински и маджарски. Член е на Съюза на българските писатели.
Душа, душа, над теб снежинки добродушно падат,
ще те затрупа бяла пустош...
Ти дълго търси своята премия -
да вкусиш плод из нивите на есента.
Душице, умори ли се да чакаш към този момент
в сезона умен златен плод сама?
Признанието зимно трепка в пътя млечен,
ще го усетиш чак на горната земя.
И Gloria mundi e лъжливо светла птица
там горе, в синия дълбок свод,
и в нейно име доста земни мъченици
гасят фенерчето на своя несретен живот...
Душа - душице, дано дълго да ми свети -
перцето ми да водиш умно ти
по оня път нелек на звездните поети,
само че постоянно с до дъно изстрадан стих.
Риторично стихотворение
Ако зложелател ми нападне земята още веднъж
и още веднъж сме шепичка войнствена рат,
ще подвигна на крайник с богатство бащинско слово
и децата, що пръснах по белия свят.
На военния самоуверен министър
ще да му рапортувам аз, о.з. капитан,
че поемам фамилна защита над Искър,
че дължа на народа си свят тази бран.
Аз татко съм и дядо, аз съм многодетен
и ще защищавам до гроба си тази страна,
но дано ми каже кой носи ми цвете,
кой ми носи премеждия, бомби, война...
И кого да обичам самичък към този момент не зная -
аз живях за обич, срещнах единствено разврат...
Премиере, министре, признайте най-после -
кой е в действителност врагът ми и кой ми е брат!
Има такава страна
...Да, народът туй е стадо овци,
но все магарета ги водат...
Пенчо Славейков
Кой ви сподели, че няма такава страна?
Тук Бог дал, равнини, планини и трепя,
тя пет века могла да ги отстоява
единствено с чети с орлови пера.
Да, пет века я нямало тази страна,
само че народът у себе си я съхранил,
тоз народ можел сам да се ръководи -
Киряк Стефчов - предателят, в грях се родил.
Тук покълнало ярко Шишманово семе,
там плод вързал е античен Асеневски жанр...
Черногледецо, стой, отрицателю малък,
ще възкръсне тоз античен и ядосан народ.
Не със шоу и чалга, а с любов и религия,
с кръв и пот храм държавен ще си съградим,
не магаре-водач, дано Лъв ни строява
и животът да стане по-хубав, амин!
Ще измислим, ще има такава страна -
не магарето отново, дано води Лъвът!...
И синът ми в такава страна остава.
И аз апелирам в такава да ме погребат.
Лондон, Ивайло Терзийски - до поискване
Ти си умен и млад, ти си българско чадо,
ти от Бога си взе дребна дунавска нафора -
от английския бряг през днешния ден към Дунава гледаш,
ти си просто човеко-поет. И метафора.
Ти оплиташ и слънцето блестящо с ресници,
най-законният жител през днешния ден на всемира,
ти ще тръгнеш към тигъра с голи пестници,
само че сепнато пред мравката мъничка спираш.
Ти посея в сърцата ни слънце и стихове -
да покълват у нас - и за наслада, и тъга,
не шумиш пред триумфа, усмиваш се безшумно,
почтено кармата носиш - обич и раздяла.
Ще отминат годините в пуста чужбина,
Одисей ще се върне отново в родна Итака -
доста място за него в сърцата ни има,
Телемах лък държи, Пенелопа го чака.
Не се предавай!
На Крис Григоров
Приятелю сърдечен мой, не се предавай!
От 100 предци вероятно туй си наследил -
в 100 цвята ни е тя, лиричната страна,
само че светлината Бог от погледа ти скрил.
Проклятието чупи нежните ти кости,
а искаш с вятъра да се надбягваш ти -
безбройни тествания ти праща Господ,
преди в Светото свещенодействие да те посвети.
Приятелю мой, книгата си на живота
все в миналото на този свят ще сътвориш -
ти просто си нарамил кръста към Голгота,
с Пилат не стори никакъв вземане-даване.
Ще ти призная, че изпитвам завист за куража
да късаш от Дървото на живота плод
и диря думите, с цел да го преразкажа
на другите библейския ти свят живот.
Бъди какъвто си до през днешния ден в света развратен,
за нови тествания бъди подготвен!
Ще пристигна тя при тебе Gloria mundi.
С писмо от баща Брайл... С аплауз... И с обич.
Златна възраст
На Т.
Ще дочакаме златната възраст на сцена! -
избледняват очите, сребреят коси,
аз не съм оня Принц, ти - онази Мома неродена,
над спектакъла тежка завеса виси.
Ще покрие тя 100 завистливи Гордани -
аз главите на Змея ще отсека,
ти, обичана, на остарели години отново ще ми пристанеш,
още мощ ще вдъхнеш в таз мъжка ръка.
Точно в златната възраст самичък Бог ме орисал
да раздухам в огнището въглен и плам -
доста песни за тебе не съм ни допял, ни дописал,
коленичим отново двама пред Божи олтар.
Хорът благ радостно там ни припява,
а пък Господ ни праща заветен благослов -
аз съм Принц, ти си Фея, не би трябвало до гроб да забравяме,
че и в златната възраст се влиза с обич.
Георги ДРАМБОЗОВ е роден на 26 декември 1945 година в Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика в Санкт Петербург. Работил е като инженер-конструктор, шеф на професионалната гимназия по строителство и заместник-кмет в родния си град и читалищен активист. Автор е на над 20 стихосбирки, измежду които " Два въглена от музика и стих ", " Реката на забравата ", " Кръстопът на музите ", " Безлюбие ", " Апология на тъгата ". Негови стихове са превеждани на съветски, украински и маджарски. Член е на Съюза на българските писатели.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ