Зеолитът е най-мощният детокс със структура, която наподобява пчелната питаЕдин

Зеолитът е най-мощният детокс със конструкция, която прилича пчелната пита
Един вулканичният продукт носи гръцко име, само че се трансформира в нарицателно за дълголетието на родопчани. Нарича се зеолит, което значи " кипящ камък ". Другото му име е клиноптилолит.

Обявен е за минерала на 20-век, а откривателят му е Славчо Славов.

Това е натурален минерал с невероятни физически качества, с помощта на неговата специфична кристална конструкция. Тя му обезпечава електрично реактивна повърхнина от над 450 кв. м на грам.

Натоварената с негативно електричество повърхнина дава опция зеолитът да притегля и задържа катиони от средата, в която се намира и от своя страна да отделя други. Едно от най-ценните му качества е, че подложен във водна среда отстрани всички нездравословни за индивида субстанции от нея, в това число и радиоактивно замърсяване.

 Произходът му е в праисторическите времена

а през днешния ден има над 40 разновидности.

Преди милиони години, пласт вулканична пепел е била изложена на извънредно високи температури и налягане и това породило физическа и химическа смяна, която основала цяла група минерали, наречени зеолити, сред които и клиноптилолит. Най-качествените минерали се намират в България, в Източни Родопи.  

Научните проучвания демонстрират, че лекува разнообразни здравословни проблеми. Смята се, че е ефикасен при простудни болести, наднормено тегло, целулит, диабет, при радиоактивно облъчване, а някои хора прибягват към него и при онкологични болести.

За вредата от свободните радикали в последно време се приказва доста. Най-общо казано те предизвикват клетъчно увреждане на здрави кафези, като им крадат електрони от структурата. Затова се счита, че точно те са отговорни за доста заболявания.

Структурата на зеолитa е точно клопката за отрови, тежки метали, само че също по този начин и за свободните радикали.

Механизмът е по-различен от този на типичните антиоксиданти. Зеолитът няма резултат на неутрализация или стабилизация върху свободните радикали, за сметка на това той ги обгръща в структурата и ги извежда от организма.

 Сравнение с дейния въглен

изследвани са и преимуществата на зеолита пред нормалните сорбенти, примерно дейния въглен. Оказва се, че зеолитът работи изборно и не изхвърля от организма ни потребните микроелементи. Това свойство се изяснява с неповторимия строеж на вулканичния продукт и механизма му на йонен обмен.

Микропорестата му молекулярна структура напомня градежа на пчелните пити: във вътрешността в " килийките " се разполагат отрицателно заредените йони на калия, магнезия и силиция, които са значими и нужни за здравето ни. Същевременно зеолитът притегля всички положително заредени частици на токсините - йони на оловото, живака, кадмия, арсеника, цезия, рубидия и стронция. Вместо тях каменните фрагменти отделят и обогатяват течности с потребните микроелементи, витамини, ферменти и имунни комплекси.

 Феноменът Каменни гъби

Най-известният регион на зеолита у нас е към феномена Каменните гъби. Това са скални образувания, разположени крий село Бели пласт (по пътя измежду Хасково и Кърджали). Районът, в който са разположени, има национален статут на естествена забележителност. Скалните изваяния са с височина от два метра и половина; " пънчетата " на гъбите са светли, с розов колорит, а горната част, гуглите - със зеленикав. Местното название на феномена е Мантаркая. А пред чешмите когато и да е има опашки от хора, които наливат водата в шишета и дамаджани. Бившият министър председател Иван Костов е един от хората, които постоянно спираше до Каменните гъби, с цел да отпие от водата, когато посещаваше региона.

Всъщност скалните гъби са вулканични туфи със размесен минерален състав - клиноптилолит, манган, селадонит. Преди 40 милиона години мястото е било дъно на море, сочи научната информация.

За хората от района се знае, че използват вълшебния камък минерал всекидневно и това ги прави дълголетници.