Кристина Лазарова, съосновател на платформата „Brown to Green“
" Зелената договорка е опция в България да се направи един нов стопански модел. Тя сама по себе си не се отнася единствено до промяна на въглищните централи, а и е ориентирана към високоенергийната промишлеността като цяло. По принцип у нас за нея и нейните разнообразни палитри и сегменти се приказва малко, а дребният и междинният бизнес съвсем не е осведомен с нея и опциите, които тя му дава. " Това съобщи Кристина Лазарова, съосновател на платформата „ Brown to Green “ по време на присъединяване си в интернационалния конгрес " Зеленият преход - провокации и решения за България ", проведена от Dir.bg и 3еNews. В първата паралелна сесия " Интелигентна промишленост, енергетика и климат " Лазарова показа пред участниците в конференцията вероятните сюжети за развиване и промяна на Югозападен въглищен район.
В началото на конференцията Кристина Лазарова показа в резюме Платформата “B
ROWN TO GREEN ”. " Тя се учреди през април 2020 г, директно след оповестяването на Зелената договорка. Идеята на Платформата е да направи правене на стопански, секторни бизнес сюжети за промяна и развиване на Югозападен въглищен район (ЮВР). В следствие започнахме да вършим и сценарии за трансформиране като цяло на районите в България. Изграждаме партньорства със заинтригувани страни за осъществяване на Териториалния проект за обективен преход на ЮВР. Допитваме се до водещи експертите, компании и мозъчни тръстове в региона на декарбонизацията на енергийния бранш и на цялата стопанска система в района. ", описа Лазарова.
Съоснователят на платформата „ Brown to Green “ изясни, че имат три сюжета за развиването на Югозападния въглищен район – „ мечтан “, „ нежелателен “ и „ неправдив “. В „ стремежи сюжет “ се показва допустимо най-скоро дата за преустановяване изгарянето на въглища, само че с равномерен преход и конкретика за прекосяване към ВЕИ и произвеждане на зелен водород, употребявайки и природния газ като преходно гориво. Тя изрази безпокойство, че в случай че проходът не се реализира гладко, районът ще загине. Другите два сюжета, който Кристина Лазарова показа пред участниците в интернационалната конференция, са „ нежеланият “ и „ несправедливият “. По думите й „ несправедливият сюжет “ е непланирано, шоково затваряне на централите и мините в ЮВР, заради финансова неплатежоспособност на тази икономическа активност във всеки един миг след 01.07.2025 година " Нежелан сюжет “ е поддържане изгарянето на въглищата до последната допустима дата с поддръжката на страната до края на 2035 – 2040 година в ЮВР. От анализите, които сме създали, при този сюжет въглищните централи ще работят без икономическа логичност ", безапелационна бе Лазарова.
Кристина Лазарова описа и за техния проект за трансформацията на Топлоелектрическа централа " Бобов дол " за работа на природен газ, водород, както и за плана за батериите за предпазване. " В проекта сме създали детайлно какъв брой хора биха могли да работят там и по какъв начин може да бъдат притеглен дребен, междинен и огромен бизнес. “, добави Лазарова. Тя показа и план за вероятен слънчев парк на територията на рекултивирания сгуроотвал на централата, както и възможността за създаване на бъдещи предприятия като част от индустриална зона.
По време на конференцията Кристина Лазарова уточни решенията, които би трябвало да се вземат за реализиране на равномерен енергиен преход. " Много е значимо Механизмът за обективен преход да бъде ориентиран освен към бранш " Енергетика ", само че и като цяло към икономическото развиване на районите. ". Лазарова изрече терзание, че още няма разпоредба за публично разискване за Модернизационният фонд, който е трябвало да започва пред 2021 година и се обърна с апел към министъра на енергетиката Андрей Живков да се стартира работа по него. Също по този начин Кристина Лазарова уточни, че не се употребяват и опциите на Механизмът за потенциал.
Кристина Лазарова акцентира, че е нужна актуализация на стратегическите документи в региона на енергетиката. " Трябва е да бъде приключена дълготрайната тактика за декарбонизация до 2050 година Да бъде обновен Планът за климат и енергетика до 2030 година и да бъде финализирана енергийната тактика на България до 2030 година с ясни цели за развиване на енергийния бранш до 2050 година ", акцентира Лазарова. " Европейската общественост изисква от нас цялостна либерализация на енергийния пазар. ", безапелационна бе тя. Съоснователят на Платформата изрази вяра, че ще се създадат стъпки към присъединение на България към европейската атомна мрежа (Hydrogen backbone network). Тя съобщи, че „ Brown to Green “ е част от Алианса за чист водород и акцентира, че други страни имат по-ясна визия от българската за потреблението на водорода.
" Заради климатичните аномалии, скоростта на морското течение Гълфстрийм се трансформира, което докара освен до наводненията в Германия през лятото, само че и на неналичието на вятър в Северна Европа, а от там и до забележителен спад на ВЕИ силата. ", даде за образец Лазарова като съществено предизвикателство за енергийния бранш. Съоснователят на платформата „ Brown to Green “ показа пред аудиторията два положителни образеца на прилежащи страни при техния енергиен преход. " Румъния залага 1,6 милиарда евро за водород, ВЕИ и нови технологии в енергетиката в техния проект за възобновяване и резистентност, давайки период за прекъсване изгарянето на въглища до 2032 година Гърция е другата наша съседка, която има План за възобновяване и резистентност. Там се залага на развиване на ВЕИ сила, умни електропреносни мрежи, потреблението на природен газ като преходно гориво и апробиране на новите енергийни технологии като зелен водород и преправка на въглеродни излъчвания. ", съобщи Лазарова и добави, че в Гърция са съкратили периода за прекъсване изгарянето на въглища от 2028 година на 2025 година
В края на своето изявление Кристина Лазарова приключи с откъс на Конфуций, че " Няма значение какъв брой постепенно вървиш, стига да не спираш ” и изрази вяра, че България ще реализира по най-хубавия метод своя равномерен обективен енергиен преход.
Конференция " Зеленият преход - решения и провокации за България " бе открита от министър-председателя на Р България Стефан Янев и от изпълнителния вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс. Участие в събитието взеха комисарят по нововъведения Мария Габриел, заместител министър-председателят по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов, кметът на София Йорданка Фандъкова, посланикът на Англия Роб Диксън, министърът на финансите Валери Белчев, на стопанската система - Даниела Везиева, на енергетиката - Андрей Живков, на превоза - Христо Алексиев, заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева и заместник-министърът на земеделието Явор Гечев.
По време на конференцията над 50 участници в два съществени панела и 4 паралелни работни сесии разясниха тематиките " Финансиране на Зеления преход ", " Интелигентна промишленост, енергетика и стопанска система ", " Умни градове и кръгова стопанска система ", " Интелигентни транспортни системи и подвижност ", " Иновации в земеделие и биотехнологии ".
В началото на конференцията Кристина Лазарова показа в резюме Платформата “B
ROWN TO GREEN ”. " Тя се учреди през април 2020 г, директно след оповестяването на Зелената договорка. Идеята на Платформата е да направи правене на стопански, секторни бизнес сюжети за промяна и развиване на Югозападен въглищен район (ЮВР). В следствие започнахме да вършим и сценарии за трансформиране като цяло на районите в България. Изграждаме партньорства със заинтригувани страни за осъществяване на Териториалния проект за обективен преход на ЮВР. Допитваме се до водещи експертите, компании и мозъчни тръстове в региона на декарбонизацията на енергийния бранш и на цялата стопанска система в района. ", описа Лазарова. Съоснователят на платформата „ Brown to Green “ изясни, че имат три сюжета за развиването на Югозападния въглищен район – „ мечтан “, „ нежелателен “ и „ неправдив “. В „ стремежи сюжет “ се показва допустимо най-скоро дата за преустановяване изгарянето на въглища, само че с равномерен преход и конкретика за прекосяване към ВЕИ и произвеждане на зелен водород, употребявайки и природния газ като преходно гориво. Тя изрази безпокойство, че в случай че проходът не се реализира гладко, районът ще загине. Другите два сюжета, който Кристина Лазарова показа пред участниците в интернационалната конференция, са „ нежеланият “ и „ несправедливият “. По думите й „ несправедливият сюжет “ е непланирано, шоково затваряне на централите и мините в ЮВР, заради финансова неплатежоспособност на тази икономическа активност във всеки един миг след 01.07.2025 година " Нежелан сюжет “ е поддържане изгарянето на въглищата до последната допустима дата с поддръжката на страната до края на 2035 – 2040 година в ЮВР. От анализите, които сме създали, при този сюжет въглищните централи ще работят без икономическа логичност ", безапелационна бе Лазарова.
Кристина Лазарова описа и за техния проект за трансформацията на Топлоелектрическа централа " Бобов дол " за работа на природен газ, водород, както и за плана за батериите за предпазване. " В проекта сме създали детайлно какъв брой хора биха могли да работят там и по какъв начин може да бъдат притеглен дребен, междинен и огромен бизнес. “, добави Лазарова. Тя показа и план за вероятен слънчев парк на територията на рекултивирания сгуроотвал на централата, както и възможността за създаване на бъдещи предприятия като част от индустриална зона.
По време на конференцията Кристина Лазарова уточни решенията, които би трябвало да се вземат за реализиране на равномерен енергиен преход. " Много е значимо Механизмът за обективен преход да бъде ориентиран освен към бранш " Енергетика ", само че и като цяло към икономическото развиване на районите. ". Лазарова изрече терзание, че още няма разпоредба за публично разискване за Модернизационният фонд, който е трябвало да започва пред 2021 година и се обърна с апел към министъра на енергетиката Андрей Живков да се стартира работа по него. Също по този начин Кристина Лазарова уточни, че не се употребяват и опциите на Механизмът за потенциал.
Кристина Лазарова акцентира, че е нужна актуализация на стратегическите документи в региона на енергетиката. " Трябва е да бъде приключена дълготрайната тактика за декарбонизация до 2050 година Да бъде обновен Планът за климат и енергетика до 2030 година и да бъде финализирана енергийната тактика на България до 2030 година с ясни цели за развиване на енергийния бранш до 2050 година ", акцентира Лазарова. " Европейската общественост изисква от нас цялостна либерализация на енергийния пазар. ", безапелационна бе тя. Съоснователят на Платформата изрази вяра, че ще се създадат стъпки към присъединение на България към европейската атомна мрежа (Hydrogen backbone network). Тя съобщи, че „ Brown to Green “ е част от Алианса за чист водород и акцентира, че други страни имат по-ясна визия от българската за потреблението на водорода.
" Заради климатичните аномалии, скоростта на морското течение Гълфстрийм се трансформира, което докара освен до наводненията в Германия през лятото, само че и на неналичието на вятър в Северна Европа, а от там и до забележителен спад на ВЕИ силата. ", даде за образец Лазарова като съществено предизвикателство за енергийния бранш. Съоснователят на платформата „ Brown to Green “ показа пред аудиторията два положителни образеца на прилежащи страни при техния енергиен преход. " Румъния залага 1,6 милиарда евро за водород, ВЕИ и нови технологии в енергетиката в техния проект за възобновяване и резистентност, давайки период за прекъсване изгарянето на въглища до 2032 година Гърция е другата наша съседка, която има План за възобновяване и резистентност. Там се залага на развиване на ВЕИ сила, умни електропреносни мрежи, потреблението на природен газ като преходно гориво и апробиране на новите енергийни технологии като зелен водород и преправка на въглеродни излъчвания. ", съобщи Лазарова и добави, че в Гърция са съкратили периода за прекъсване изгарянето на въглища от 2028 година на 2025 година
В края на своето изявление Кристина Лазарова приключи с откъс на Конфуций, че " Няма значение какъв брой постепенно вървиш, стига да не спираш ” и изрази вяра, че България ще реализира по най-хубавия метод своя равномерен обективен енергиен преход.
Конференция " Зеленият преход - решения и провокации за България " бе открита от министър-председателя на Р България Стефан Янев и от изпълнителния вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс. Участие в събитието взеха комисарят по нововъведения Мария Габриел, заместител министър-председателят по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов, кметът на София Йорданка Фандъкова, посланикът на Англия Роб Диксън, министърът на финансите Валери Белчев, на стопанската система - Даниела Везиева, на енергетиката - Андрей Живков, на превоза - Христо Алексиев, заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева и заместник-министърът на земеделието Явор Гечев.
По време на конференцията над 50 участници в два съществени панела и 4 паралелни работни сесии разясниха тематиките " Финансиране на Зеления преход ", " Интелигентна промишленост, енергетика и стопанска система ", " Умни градове и кръгова стопанска система ", " Интелигентни транспортни системи и подвижност ", " Иновации в земеделие и биотехнологии ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ