Здравният министър Асена Сербезова с публикация в профила си във

Здравният министър Асена Сербезова с обява в профила си във фейсбук. Текстът й един самобитен апел към цялото ни общество.

Заедно сме

Заедно сме. Дали ни се желае или не, само че сме в една “лодка ". Споделяме една орис. Борим се с едни и същи компликации, въпреки по друг метод. Разчитаме на една и съща система, въпреки друго да имаме вяра в нея. Накрая можем да “опрем " до науката, въпреки да имаме друго отношение към нея. Толкова друго, че да позволим това разграничение да ни разделя в всекидневието ни. Толкова друго, че да ни предопредели друга орис. Съдби...

Като тази на бащата тръгнал да се имунизира, срещайки щерка си, която го моли да не прави това. След няколко седмици се заразява и не съумява да се пребори с вируса.

Като бащата, който губи сина си в ковид-отделение (неваксиниран) и в този момент е приел за персонална идея всеки попаднал на това място да бъде лекуван, осведомен и оживял по опция.

Като бащата (против имунизациите, не по принцип, единствено тези против коронавирус, тъй като не схваща по какъв начин работят и за какво са създадени “набързо " ), който откакто едвам оцелява всяка вечер звъни на дъщерите си от отделението, с цел да ги накара да обещаят, че ще имунизират.

Като моя другарка, която отива с 15 души на ски в Австрия, и не може да проумее, че 10 от души от тях действително не са се ваксинирали, макар, че имат документ.

Като синът, за който търсихме в почивните дни плазма в опит за спасяването му, само че първите 10 дни се е лекувал симптоматично, макар, че не е имунизиран.

Като майката, която желае да имунизира детето си, само че е съумяла да го запише чак за февруари (още през днешния ден откриваме нови центрове).

Като хората, които ми пишат, че желаят да се имунизират, само че се тормозят от нежелани лекарствени реакции.

Като майката на десетгодишното дете, което й споделило, че тя е длъжна да му спомага да се имунизира.

Като ориста на един другар, който комплициран в страхове ми написа вечер, че съм си “инжектирала генетична отрова ".

Като орисите на другари, които една година след преболедуване страдат от пост-ковид затруднения.

Една от тези приятелки не помнеше къде е тръгнала и спираше колата, в опит да си напомни накъде отива (т.нар. пост-ковид “мозъчна мъгла " ). Като сътрудници, с които сядам на една маса и те ме остават с чувството, че си спомнят какво сме учили, а след това инцидентно разбирам, че описват на хората, че не би трябвало да се имунизират, тъй като “не се знаело какво има вътре " (и тях ги обичам, нищо, че от почитание не са споделили откровено мнението си). Независимо кой път сте поели, благи другари, сигурна съм, че всички желаеме да сме живи и здрави, и децата ни също.

Моля, имайте поради, че лекарите, фармацевтите, медицинските сестри и другите хора, посветили се на опазването на живота лекуват и вярващи и невярващи и имунизирани и неимунизирани. Но с избора, който вършим можем да облекчим или да натоварим здравната система в навечерието на следващата вълна. Всички желаеме да живеем в положително здраве с тези, които обичаме.

Единствената разлика сред нас се обуславя от страхове, подправена информация, съмнение, форма на протест и какво ли още не, противопоказания за имунизиране (малко са, само че ги има), само че най-после опира до разликата на рентгеновата фотография – белите дробове на имунизиран и неимунизиран с коронавирус.

Ваксинираните могат да се заразят, само че минават този път по друг метод. Факт е, че имунизациите не са 100 % ефикасни (никой не го е твърдял, и впрочем няма 100 % ефикасни лекарства), само че също по този начин е неоспорим факт, че защищават от затруднения, а 85% от пациентите с коронавирус в интезивно поделение са неимунизирани.

Независимо от избора, която вършим, той би трябвало да бъде осведомен, апелирам уважавайте избора и на тези, към вас, без значение какъв е. Тази “банална простуда ", както я назовават някои, а други отхвърлят даже съществуването й докара до сериозен растеж на смъртността, евентуално заради аргументи от сложен темперамент, в това число и заради равнището на здравна култура, съществуване на хронични нелекувани съответно болести, неспазване на ограничения, положение на здравната система и впрочем...

Можете да давате на хората към вас информация, кажете им мнението си, само че не се налагайте, тъй като можете да измененията ориста на някой, като подхраните страховете му. Тези, които са създали избора да не се имунизират, дано не постановат този избор, нито пък да го употребяват за политически цели или пък с цел да “блеснат " на телевизонния екран.

Нека не събират пари от страховете на хората, тъй като това са кървави пари. Независимо от нашия избор ние сме в една лодка. Нека не я клатим, тъй като морето така и така е бурно... Да стигнем до брега дружно, тъй като бряг има и никоя рецесия не е безконечна....