Главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев пред „Труд“: Здравните власти нащрек за малария
Здравните управляващи приготвят промени в рецептурниците за учебните заведения, десетките градини и яслите. Ще бъдат въведени и забрани по отношение на рекламата на нездравословни храни и питиета, обхващаща всички информационни канали. Новости предстоят във връзка с имунизационния календар на България. Яснота към тези промени, както и към предстоящите инфекции и опасности през лятото, дава доктор Ангел Кунчев, основен държавен здравен контрольор на България.
– Д-р Кунчев, предстоят промени в рецептурниците за учебните заведения и детските градини. Какво ново се планува?
– Няма огромни промени. Има предпочитание обаче да се даде опция на готвачите, които подготвят храната за учебните заведения, детските градини и яслите да включват по-голям брой артикули за по-разнообразно хранене. От тази позиция ще се включат някои екзотични плодове и зеленчуци, за които сме сигурни, че са налични и като цена, и като наличност на пазара, като да вземем за пример авокадо и цитрусови плодове. Промените са минимални. Балансът сред главните хранителни субстанции – мазнини, въглехидрати и белтъчини, е явен. Има единствено минимални корекции за някои от възрастовите групи. Световната здравна организация предложи напълно леко да се понижи количеството на въглехидратите да вземем за пример, тъй като се оказа, че те също имат отношение към наднорменото тегло и затлъстяването. Това, което ние желаеме да избегнем, е точно наднорменото тегло, изключително при по-ниските възрасти. Там след 10-15 години непрекъснато нарастване на % деца с този проблем, най-накрая постигнахме в някои възрасти задържане на едно състояние, а в други – даже намаляване с 1-2%. За да има устойчива наклонност в тази тенденция, ще са нужни още 5-10 години. Храненето би трябвало да е съобразено с рекомендациите на опазването на здравето, само че не може да бъде направено от самата система. Тук роля имат още селскостопанското произвеждане, цялата хранителна промишленост, образованието като опция да повлияе от най-ранна възраст на хранителната просвета. Целта е не да има конфликт на ползи, а да убедим производителите, че не е ужасно да създават артикули с по-малко наличие на сол, захар и мазнини, с цел да не попада тяхната стока в рубрика „ Нездравословно “.
– Предвижда се стягане на контрола над рекламата на нездравословни храни и питиета. Какви ограничения съответно ще бъдат взети?
– Има решение да се работи в посока на по-драстично ограничение на рекламата на нездравословни храни и питиета и в това отношение ще разчитаме повече на европейското законодателство, в сравнение с националното. Европейската комисия би трябвало да промени директивата за средствата за всеобща връзка във връзка с рекламата. Желанието е да се ограничи обсегът на актуалните ограничавания. Досега те бяха единствено за радио, телевизия и щемпел, само че в бъдеще ще покриват и всички вероятни канали в интернет, които са големи. Другата посока, в която се работи, е да се лимитират и методите на скрита реклама. Например, продуктовото позициониране, потреблението на известни измежду младежта лица за реклама, промоционални акции от вида на плащаш едно, получаваш две. Те също би трябвало да попаднат в обсега на възбраната.
– На какъв стадий е стигнала процедурата на равнище европейско законодателство и ще бъдат ли измененията транспонирани и в българското законодателство?
– Да, концепцията на директивата е тъкмо такава. Всичко, което изброих, е заложено да се случи. От административна позиция в Европа нещата се случват постепенно, защото решенията би трябвало да се взимат с цялостен консенсус. Една страна да е срещу едно изречение, нещата би трябвало да стартират изначало. Нужно е цялостно единогласие. Въпреки това стремежът е измененията да се случат до края на тази година. Ако се създаде въпросната инструкция, тя ще стане факт в законодателствата на всички страни членки и възбраните ще важат за всички. Ще варира обаче размерът на глобите в обособените страни, защото е той е въпрос на вътрешно законодателство.
– До каква степен заслугата е на България в качеството й на хазаин на европредседателството? Здравословното хранене при децата беше измежду целите ни.
– Две неща направихме. Действително поставихме тази тематика като приоритет и това беше признато от останалите страни. Второ, успяхме в границите на 6 месеца, което не е постоянно срещано, от започване на полемика по тематиката, през няколко разнообразни прояви – механически и експертни, да създадем рекомендации, които бяха подписани от всички здравни министри в края на юни в Люксембург. Постигнахме това, което искахме.
– Миналата година станахме очевидци на сериозен дефицит на имунизацията против коклюш, която е част от наложителния детски имунизационен календар. Защо се стигна до тази обстановка и има ли заплаха тя да се повтори?
– Опитът ни от предходни години демонстрира, че колкото по-рано заявим какви са ни желанията, толкоз по-голям е шансът те да се осъществят. Това е по този начин, тъй като за разлика от всички други медикаменти, при имунизациите има много дълъг интервал на подготовка. Никъде в света няма склад за ваксини, от който да ти се доставят количества сега, в който ти извадиш пари и ги поръчаш. Нужни са сред една и две години авансово да заявиш, че желаеш избрана ваксина в избрани количества, с цел да бъдеш включен в проектите на производителя. Миналата година имаше доста сериозен индустриален проблем с единия от съставените елементи против коклюш и ваксина нямаше на никое място на Балканите. В сходни случаи страдат първо дребните пазари, тъй като нито един производител няма да си скапе връзките с огромни поръчители като Германия и Франция, на които продава милиони дози. Когато има дефицит на ваксина, заради индустриални проблеми, го отнасят първо дребните пазари каквито са България, Румъния, Сърбия, както се случи. Друг вероятен проблем за дефицит на ваксина е закъснение на публичните поръчки. Това може да стане и при обжалване на процедурата от някои от участниците, което бави с половин година. През което време се заформя дефицит на ваксини. За да не се повтарят проблемите, които имахме, от тази година сме заложили един сериозен спомагателен запас от 10-20% повече от нужното, с цел да може, в случай че нещо се случи, да имаме най-малко едно тримесечие буфер за решение на казуса. Друга мярка, която взехме, е, че към този момент сключваме с производителите контракт за доставка на ваксини не за една, а за две години. Това дава по-голяма изясненост и подготвеност на компаниите да обслужват потребностите на страната ни. Всичко това към този момент е утвърдено и признато от управлението на Министерството на здравеопазването.
– Какви промени предстоят в имунизационния календар на България и по кое време се чака да влязат в действие?
– Една от измененията е обвързвана със сезонния грип. Експертният съвет по имунопрофилактика предложи реимбурсиране на противогрипната ваксина за най-рисковите групи. Смятам, че това са лицата над 65-годишна възраст. В Европейския съюз няма страна, която да не го прави от години. България остана единствената такава. Затова се надяваме да поправяме това закъснение. Вероятно това няма да стане факт от този сезон, тъй като даже да се одобри доста бързо националната стратегия, тя би трябвало да бъде финансирана със средства от идващия сезон. За сегашната обстановка такива просто не са планувани в бюджета. Идеята е всеки българин, който попада в тази рискова група, и желае да си направи противогрипна имунизация, след което нейната стойност да му бъде върната от парите по програмата.
– Това значи ли, че от есента на 2019 година на хората над 65-годишна възраст ще им се поставя безвъзмездна имунизация против грип?
-Да, през 2019-2020 година това би трябвало да е към този момент факт.
– Какво се планува във връзка с детския имунизационен календар?
– Промените там са в две насоки. Едната е понижаване на приемите на някои препарати. Единият е за туберкулоза. Преди година и половина-две направихме някои корекции в тази тенденция, тъй като България беше единствената страна, която правеше пет приема – основа имунизация и четири реимунизации при позитивна проба манту. Намалихме приемите на четири, в този момент ще ги сведем до три. И това е оправдавано. Практиката демонстрира, че имаме огромно намаление броя на случаите на туберкулоза у нас. Текат от години и доста стратегии за профилактика на туберкулоза. От 42-43 на 100 хиляди души, случаите паднаха на 25, т.е. съвсем на половина. Считаме, че по никакъв метод премахването на една реимунизация няма да сътвори риск от туберкулоза.
– Какво бихте посъветвали родителите, които са срещу имунизациите?
– Бих им предложил да се доверяват на медиците, които ги лекуват. Лекарите са за това да оказват помощ на хората. Тезата, че някой от тях би се опитал да повреди здравето, е толкоз неуместна за тази специалност, че просто не я одобрявам. Водили сме диалози на друго равнище, с разнообразни организации. Не бягаме от разговор, в противен случай, подготвени сме да обясняваме колкото е нужно какво съдържа всяка една ваксина, да предоставяме данни и информация. В България се вършат 2,2 млн. ваксини всяка година и резултатите непрестанно се следят. Няма никакви терзания, по отношение на реакциите след имунизациите. Имунизациите са лекарствените артикули с минимум странични резултати. Ще изтъквам и малко числа. На базата на всички тези имунизации през миналата година са обявени, в случай че не бъркам, 61 нежелани реакции общо. Всяко сходно известие води след себе си следене и извънредно дълбочинни и прецизни изследвания – има ли връзка сред обявеното положение и имунизацията. Единствено при 11 от тях е доказано, че е допустима такава връзка. При 10 от тях годината е завършила без безусловно никакви отрицателни последици и при едно-единствено дете имаше рекомендация да се наблюдава и през актуалната година.
– Настъпва времето на летните инфекции. Какво би трябвало да знаят хората, с цел да сведат до най-малко риска от болест в сезона на плажовете, басейните и морето?
– За разлика от зимните респираторни вируси, при които сме по-безсилни – задоволително е в трамвая един човек да кихне и на 3-4 метра към него всички към този момент са в допир с вируса, при летните вируси не е тъкмо по този начин. Предаването не е въздушно-капково, а фекално-орално. Това става с вода, храна и нечисти ръце. От тук опциите ни за предотвратяване са малко по-добри. Ако са на равнище персоналната хигиена и публичната, понижават случаите на едипемични гърмежи. Наблюдаваме го последните години, в това число по морето. Трябва да се сортират източниците, от които пазарим, и местата, на които се храним. Препоръчително е и използването на мокри кърпички за ръце, с цел да намалее броят на вирусите. Тъй като има инфекциозна доза, не можете с пет или 100 вируса да се болестите, за това са нужни милион.
– С измененията в климата по нашите ширини към този момент се следят екзотични, нехарактерни за района заболявания. Какво се чака това лято?
– Ние следим този развой в последните 10-15 години и той още повече се форсира в последните 4-5 години. С забележимите промени в климата се трансформира и организмовият свят – както микроорганизмите, по този начин и приносителите. По нашите ширини съществени приносители са кърлежи, комари, мухи и гризачи. Тази година в България са проблем главно кърлежите, защото беше влажна пролетта и това сътвори доста удобни условия за тях. Същото важи на по-късен стадий и за комарите, тъй като заблатяванията, които се появяват от дъждовете, са идеални за развиването им. Ако общините не подхващат ограничения в точния момент за дезакаризация и дизинсекция на площи, то резултатът ще е негативен. Ние към този момент го виждаме – тази година са повече случаите на лаймска болест и марсилска тресчица, които се принасят от кърлежи. Появи се тресчица чикунгуня, която е чисто тропическо заболяване. От няколко години се появява през летния сезон в южните елементи на Италия и Франция, само че за в този момент не сме я засичали в България. Тук засичаме, въпреки и като обособени болести, западнонилска тресчица, която също се предава с летящи инсекти. Това, което следим в този момент изключително деликатно е маларията. България е страдала доста от нея през 20-те и 30-те години на предишния век. Сега имаме 10 до 15 случая импортирани всяка година.
– Има ли действителен риск от малария тази година?
– Много деликатно следим, за момента – вътрешна малария няма. Фактът обаче, че случаи на локална малария записаха в Турция и Гърция в последните години, също по този начин и в Русия, която е и по на север, демонстрира, че това може да се случи и у нас. Затова вършим изследване на състава на комарите в обособените области. Препоръчваме ранни, навременни и многократни обработки против тях, с цел да избегнем риск. Засега се оправяме, в това число и по предварителната защита на малария, импортирана от бежанци. Имаше доста страхове в това отношение, само че бежанците не сътвориха необикновен риск от позиция на заразните заболявания. Миналата година, с помощта на ограниченията ни за надзор, хванахме рано шест случая на малария на бежанци в Харманли и един-два в Любимец, тъй че да не се разпространят в страната.
Нашият посетител
Д-р Ангел Кунчев е роден на 19 октомври 1959 година Завършил е медицина в Пловдив през 1985 година, след което стартира работа в отдела за противоепидемичен надзор в ХЕИ-Хасково. През 2001 се трансферира в отдел „Противоепидемичен контрол“ към Министерството на здравеопазването, а от 2008 година е шеф на отдел „Надзор на заразните болести“ към здравното ведомство. От седем години е основен държавен здравен контрольор.
– Д-р Кунчев, предстоят промени в рецептурниците за учебните заведения и детските градини. Какво ново се планува?
– Няма огромни промени. Има предпочитание обаче да се даде опция на готвачите, които подготвят храната за учебните заведения, детските градини и яслите да включват по-голям брой артикули за по-разнообразно хранене. От тази позиция ще се включат някои екзотични плодове и зеленчуци, за които сме сигурни, че са налични и като цена, и като наличност на пазара, като да вземем за пример авокадо и цитрусови плодове. Промените са минимални. Балансът сред главните хранителни субстанции – мазнини, въглехидрати и белтъчини, е явен. Има единствено минимални корекции за някои от възрастовите групи. Световната здравна организация предложи напълно леко да се понижи количеството на въглехидратите да вземем за пример, тъй като се оказа, че те също имат отношение към наднорменото тегло и затлъстяването. Това, което ние желаеме да избегнем, е точно наднорменото тегло, изключително при по-ниските възрасти. Там след 10-15 години непрекъснато нарастване на % деца с този проблем, най-накрая постигнахме в някои възрасти задържане на едно състояние, а в други – даже намаляване с 1-2%. За да има устойчива наклонност в тази тенденция, ще са нужни още 5-10 години. Храненето би трябвало да е съобразено с рекомендациите на опазването на здравето, само че не може да бъде направено от самата система. Тук роля имат още селскостопанското произвеждане, цялата хранителна промишленост, образованието като опция да повлияе от най-ранна възраст на хранителната просвета. Целта е не да има конфликт на ползи, а да убедим производителите, че не е ужасно да създават артикули с по-малко наличие на сол, захар и мазнини, с цел да не попада тяхната стока в рубрика „ Нездравословно “.
– Предвижда се стягане на контрола над рекламата на нездравословни храни и питиета. Какви ограничения съответно ще бъдат взети?
– Има решение да се работи в посока на по-драстично ограничение на рекламата на нездравословни храни и питиета и в това отношение ще разчитаме повече на европейското законодателство, в сравнение с националното. Европейската комисия би трябвало да промени директивата за средствата за всеобща връзка във връзка с рекламата. Желанието е да се ограничи обсегът на актуалните ограничавания. Досега те бяха единствено за радио, телевизия и щемпел, само че в бъдеще ще покриват и всички вероятни канали в интернет, които са големи. Другата посока, в която се работи, е да се лимитират и методите на скрита реклама. Например, продуктовото позициониране, потреблението на известни измежду младежта лица за реклама, промоционални акции от вида на плащаш едно, получаваш две. Те също би трябвало да попаднат в обсега на възбраната.
– На какъв стадий е стигнала процедурата на равнище европейско законодателство и ще бъдат ли измененията транспонирани и в българското законодателство?
– Да, концепцията на директивата е тъкмо такава. Всичко, което изброих, е заложено да се случи. От административна позиция в Европа нещата се случват постепенно, защото решенията би трябвало да се взимат с цялостен консенсус. Една страна да е срещу едно изречение, нещата би трябвало да стартират изначало. Нужно е цялостно единогласие. Въпреки това стремежът е измененията да се случат до края на тази година. Ако се създаде въпросната инструкция, тя ще стане факт в законодателствата на всички страни членки и възбраните ще важат за всички. Ще варира обаче размерът на глобите в обособените страни, защото е той е въпрос на вътрешно законодателство.
– До каква степен заслугата е на България в качеството й на хазаин на европредседателството? Здравословното хранене при децата беше измежду целите ни.
– Две неща направихме. Действително поставихме тази тематика като приоритет и това беше признато от останалите страни. Второ, успяхме в границите на 6 месеца, което не е постоянно срещано, от започване на полемика по тематиката, през няколко разнообразни прояви – механически и експертни, да създадем рекомендации, които бяха подписани от всички здравни министри в края на юни в Люксембург. Постигнахме това, което искахме.
– Миналата година станахме очевидци на сериозен дефицит на имунизацията против коклюш, която е част от наложителния детски имунизационен календар. Защо се стигна до тази обстановка и има ли заплаха тя да се повтори?
– Опитът ни от предходни години демонстрира, че колкото по-рано заявим какви са ни желанията, толкоз по-голям е шансът те да се осъществят. Това е по този начин, тъй като за разлика от всички други медикаменти, при имунизациите има много дълъг интервал на подготовка. Никъде в света няма склад за ваксини, от който да ти се доставят количества сега, в който ти извадиш пари и ги поръчаш. Нужни са сред една и две години авансово да заявиш, че желаеш избрана ваксина в избрани количества, с цел да бъдеш включен в проектите на производителя. Миналата година имаше доста сериозен индустриален проблем с единия от съставените елементи против коклюш и ваксина нямаше на никое място на Балканите. В сходни случаи страдат първо дребните пазари, тъй като нито един производител няма да си скапе връзките с огромни поръчители като Германия и Франция, на които продава милиони дози. Когато има дефицит на ваксина, заради индустриални проблеми, го отнасят първо дребните пазари каквито са България, Румъния, Сърбия, както се случи. Друг вероятен проблем за дефицит на ваксина е закъснение на публичните поръчки. Това може да стане и при обжалване на процедурата от някои от участниците, което бави с половин година. През което време се заформя дефицит на ваксини. За да не се повтарят проблемите, които имахме, от тази година сме заложили един сериозен спомагателен запас от 10-20% повече от нужното, с цел да може, в случай че нещо се случи, да имаме най-малко едно тримесечие буфер за решение на казуса. Друга мярка, която взехме, е, че към този момент сключваме с производителите контракт за доставка на ваксини не за една, а за две години. Това дава по-голяма изясненост и подготвеност на компаниите да обслужват потребностите на страната ни. Всичко това към този момент е утвърдено и признато от управлението на Министерството на здравеопазването.
– Какви промени предстоят в имунизационния календар на България и по кое време се чака да влязат в действие?
– Една от измененията е обвързвана със сезонния грип. Експертният съвет по имунопрофилактика предложи реимбурсиране на противогрипната ваксина за най-рисковите групи. Смятам, че това са лицата над 65-годишна възраст. В Европейския съюз няма страна, която да не го прави от години. България остана единствената такава. Затова се надяваме да поправяме това закъснение. Вероятно това няма да стане факт от този сезон, тъй като даже да се одобри доста бързо националната стратегия, тя би трябвало да бъде финансирана със средства от идващия сезон. За сегашната обстановка такива просто не са планувани в бюджета. Идеята е всеки българин, който попада в тази рискова група, и желае да си направи противогрипна имунизация, след което нейната стойност да му бъде върната от парите по програмата.
– Това значи ли, че от есента на 2019 година на хората над 65-годишна възраст ще им се поставя безвъзмездна имунизация против грип?
-Да, през 2019-2020 година това би трябвало да е към този момент факт.
– Какво се планува във връзка с детския имунизационен календар?
– Промените там са в две насоки. Едната е понижаване на приемите на някои препарати. Единият е за туберкулоза. Преди година и половина-две направихме някои корекции в тази тенденция, тъй като България беше единствената страна, която правеше пет приема – основа имунизация и четири реимунизации при позитивна проба манту. Намалихме приемите на четири, в този момент ще ги сведем до три. И това е оправдавано. Практиката демонстрира, че имаме огромно намаление броя на случаите на туберкулоза у нас. Текат от години и доста стратегии за профилактика на туберкулоза. От 42-43 на 100 хиляди души, случаите паднаха на 25, т.е. съвсем на половина. Считаме, че по никакъв метод премахването на една реимунизация няма да сътвори риск от туберкулоза.
– Какво бихте посъветвали родителите, които са срещу имунизациите?
– Бих им предложил да се доверяват на медиците, които ги лекуват. Лекарите са за това да оказват помощ на хората. Тезата, че някой от тях би се опитал да повреди здравето, е толкоз неуместна за тази специалност, че просто не я одобрявам. Водили сме диалози на друго равнище, с разнообразни организации. Не бягаме от разговор, в противен случай, подготвени сме да обясняваме колкото е нужно какво съдържа всяка една ваксина, да предоставяме данни и информация. В България се вършат 2,2 млн. ваксини всяка година и резултатите непрестанно се следят. Няма никакви терзания, по отношение на реакциите след имунизациите. Имунизациите са лекарствените артикули с минимум странични резултати. Ще изтъквам и малко числа. На базата на всички тези имунизации през миналата година са обявени, в случай че не бъркам, 61 нежелани реакции общо. Всяко сходно известие води след себе си следене и извънредно дълбочинни и прецизни изследвания – има ли връзка сред обявеното положение и имунизацията. Единствено при 11 от тях е доказано, че е допустима такава връзка. При 10 от тях годината е завършила без безусловно никакви отрицателни последици и при едно-единствено дете имаше рекомендация да се наблюдава и през актуалната година.
– Настъпва времето на летните инфекции. Какво би трябвало да знаят хората, с цел да сведат до най-малко риска от болест в сезона на плажовете, басейните и морето?
– За разлика от зимните респираторни вируси, при които сме по-безсилни – задоволително е в трамвая един човек да кихне и на 3-4 метра към него всички към този момент са в допир с вируса, при летните вируси не е тъкмо по този начин. Предаването не е въздушно-капково, а фекално-орално. Това става с вода, храна и нечисти ръце. От тук опциите ни за предотвратяване са малко по-добри. Ако са на равнище персоналната хигиена и публичната, понижават случаите на едипемични гърмежи. Наблюдаваме го последните години, в това число по морето. Трябва да се сортират източниците, от които пазарим, и местата, на които се храним. Препоръчително е и използването на мокри кърпички за ръце, с цел да намалее броят на вирусите. Тъй като има инфекциозна доза, не можете с пет или 100 вируса да се болестите, за това са нужни милион.
– С измененията в климата по нашите ширини към този момент се следят екзотични, нехарактерни за района заболявания. Какво се чака това лято?
– Ние следим този развой в последните 10-15 години и той още повече се форсира в последните 4-5 години. С забележимите промени в климата се трансформира и организмовият свят – както микроорганизмите, по този начин и приносителите. По нашите ширини съществени приносители са кърлежи, комари, мухи и гризачи. Тази година в България са проблем главно кърлежите, защото беше влажна пролетта и това сътвори доста удобни условия за тях. Същото важи на по-късен стадий и за комарите, тъй като заблатяванията, които се появяват от дъждовете, са идеални за развиването им. Ако общините не подхващат ограничения в точния момент за дезакаризация и дизинсекция на площи, то резултатът ще е негативен. Ние към този момент го виждаме – тази година са повече случаите на лаймска болест и марсилска тресчица, които се принасят от кърлежи. Появи се тресчица чикунгуня, която е чисто тропическо заболяване. От няколко години се появява през летния сезон в южните елементи на Италия и Франция, само че за в този момент не сме я засичали в България. Тук засичаме, въпреки и като обособени болести, западнонилска тресчица, която също се предава с летящи инсекти. Това, което следим в този момент изключително деликатно е маларията. България е страдала доста от нея през 20-те и 30-те години на предишния век. Сега имаме 10 до 15 случая импортирани всяка година.
– Има ли действителен риск от малария тази година?
– Много деликатно следим, за момента – вътрешна малария няма. Фактът обаче, че случаи на локална малария записаха в Турция и Гърция в последните години, също по този начин и в Русия, която е и по на север, демонстрира, че това може да се случи и у нас. Затова вършим изследване на състава на комарите в обособените области. Препоръчваме ранни, навременни и многократни обработки против тях, с цел да избегнем риск. Засега се оправяме, в това число и по предварителната защита на малария, импортирана от бежанци. Имаше доста страхове в това отношение, само че бежанците не сътвориха необикновен риск от позиция на заразните заболявания. Миналата година, с помощта на ограниченията ни за надзор, хванахме рано шест случая на малария на бежанци в Харманли и един-два в Любимец, тъй че да не се разпространят в страната.
Нашият посетител
Д-р Ангел Кунчев е роден на 19 октомври 1959 година Завършил е медицина в Пловдив през 1985 година, след което стартира работа в отдела за противоепидемичен надзор в ХЕИ-Хасково. През 2001 се трансферира в отдел „Противоепидемичен контрол“ към Министерството на здравеопазването, а от 2008 година е шеф на отдел „Надзор на заразните болести“ към здравното ведомство. От седем години е основен държавен здравен контрольор.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ