Здравка Евтимова: Мечтата за европейска България с образован народ ще ни обедини
Здравка Евтимова е писателка, създател на къси разкази, оповестени в 32 страни по света, притежател на национални и интернационалните награди.
--> За да се преборим за Съединението и Независимостта, е трябвало да имаме и Трети март Ние не сме били едно заспало племе, а сме се подготвили за свободата Невежият човек е елементарно управляем. Какво му остава, с изключение на да се вайка и оплаква? Аз поддържам твърдо Украйна, гордея се, че уча съветската просвета и съм с всички, които са против войната на Путин За да порасте нашата страна, да се осланяме на мъдрите и знаещите, които ще загърбят персоналната полза, споделя Здравка Евтимова в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Госпожо Евтимова, 3 март е празникът, който би трябвало да сплотява българите по всички краища на света. През последните години обаче се разделяме повече, в сравнение с да се сплотяваме. На какво се дължи това?
- Наистина, изключително през последната година датата 3 март провокира разногласия и различия. На 3 март 1878 година е подписан предварителният кротичък контракт за преустановяване на Руско-Турската война от 1877-1878 година Тази дата ознаменува освобождението на България от османско господство и слага началото на Третата българска страна. Напоследък тази дата, за огромна жал, стартира да ни разделя. Защо? От една страна войната от 1877-78 година е десетата от поредицата войни на Руската против Османската империя; въпреки това - преди една година стартира незаконната експанзия на Путин против Украйна. По всяка възможност в мислите на някои хора се основава мост, свързващ Путин през днешния ден с Русия от 1878 година Това прекачване, пренасочване на визиите в посока нашето съвремие може да се трансформира или към този момент се е трансформирало за някои наши съвременници в основа ние, българите, още веднъж да бъдем разграничени.
- Това разделяне по какъв начин се преодолява? Трябва ли ни едно ново духовно Съединение?
- Мисля си, датата на раждане на всеки човек и датата на раждане на страната е от извънредно значение. Датата 3 март в действителност е значим маркер, сочещ ново начало за България. Това е исторически факт. Естествено, войната на Руската империя е преследвала свои завоевателни цели, само че след края й България е получила своята независимост. Нека подчертаем, че в тази война са взели участие и украинци, румънци, финландци, сърби, героичното българското опълчение. Ние, българите, сме били подготвени да превърнем българските земи в дом на свободата, тъй като сме се борили за освобождението си доста преди експлоадирането на войната от 1877-1978 година Още през 1762 година св. Паисий Хилендарски написва своята " История Славянобългарска ", с което слага началото на българското възобновление, светлия български подем. Следва битката на българите за избавление, сами решили да сложат завършек на унизителното положение да бъдат плебеи - мощното новобългарско просветно придвижване и битката за църковно отделяне, Първата и Втората българска легия на Раковски, четите на хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Филип Тотьо, на Ботев, трагичният връх - Априлското въстание през 1876 година С други думи, ние не сме били едно заспало племе, люде, отпуснали се в робската люлка и очакващи свободата да падне като ябълка в ръцете им. Да помислим за Левски, основал тайната мрежа от комитети, в които българите желаят интензивно да се включат за освобождението на своята страна. Ето за какво можем да кажем - да, България е била декларирана като свободна с подписването на Санстефанския прелиминарен кротичък контракт и това е посрещнато с наслада. Но знаем какво е последвало - Берлинският конгрес, след който се обособява Княжество България, васално на Османската империя, и Източна Румелия, която е от нейната част.
Онова, което може да ни сплоти, е точно мисълта за националното възобновление, за нашето Българско възобновление и готовността ни да се борим за нов български подем в бъдеще. Никога да не губим гордостта си от Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 6 септември 1885 година, което нашите предци са извоювали на инат на ползите на великите сили и са наложили волята на България. Нека описваме на децата си за оповестяването на Независимостта на България - на 22 септември 1908 година Тогава нашата страна става самостоятелна от Османската империя, като е приета от великите сили за самостоятелна страна напролет на 1909 година
От една страна ние, българите, сме тръгнали към своята независимост с Българското възобновление, почнало с написването на " История Славянобългарска ", минали сме през нашата национално-освободителна битка и датата 3 март 1978 година е сложила началото на Третата българска страна. Но в случай че ни е липсвал дух, в случай че сме били безволева навалица, националната ни история би потекла в напълно друго русло. Да се фокусираме върху обстоятелствата, че нашият народ със своята воля и сили е извоювал и Съединението на България, както и Независимостта на нашата страна. Нашите лични сили, нашата воля би трябвало да послужат и през днешния ден за основа за нашето обединяване.
Никога не съм се страхувала от съществуването на разнообразни отзиви по даден въпрос. Това потвърждава, че сме мислещи люде, че измежду българите и в предишното, и през днешния ден има умни хора, които боравят както с обширни познания, по този начин и с високи университетски достижения в научните си проучвания. Хора, които имат духовна сила. Експонирайки постигнатото в исторически проект, ние можем да изградим обща визия за нашето бъдеще. Убедена съм, че такава визия рано или късно ще се роди и утвърди в националния ни нравствен строй. Ще употребявам метафора, с цел да онагледя разбирането си за жизнеността на сходна визия - дано си представим дете, което се е родило крепко. Но с цел да порасте крепко, мъдро и образовано, са необходими поредни, непрестанни грижи от страна на умни и опитни хора. За да порасте нашата България духовно и стопански в бъдеще, ние би трябвало да се осланяме на волята, уменията и знанията на българските жители. Трябва да търсим и намираме тези от тях, които имат нужната подготовка, нужните качества, чест, почтеност, достолепие, и великодушни сърца.
Нека подадем ръка на мъдрите, знаещи хора от българското общество, които биха загърбили персоналната полза, биха я изтласкали на втори, най-добре на финален проект, а на първи проект биха сложили точно жаждата, фантазията да изградят България като почтена европейска страна, България с просветен народ, народ със самочувствие и познания. Имената на такива хора ще бъдат запомнени и записани в учебниците по история, които ще учат българите на бъдещето.
- Какво е Вашето мнение по един наболял въпрос: благополучен човек ли е българинът? Често попадаме в отрицателни ранглисти. Ако отговорът е негативен, то съгласно Вас, като създател, като публицист, каква е рецептата да бъдем по-щастливи, да бъдем по-позитивни?
- Възприемам нашето първо място в такива тъмни ранглисти като краткотрайно положение. Като положение на тежка, само че лечима болест. Ние, българите през днешния ден, сме лекарството за тази болест. Това значи, че в нашите ръце е преди всичко да се спасим от незнанието и неграмотността. Невежият и необразован човек е елементарно управляем. Какво му остава, с изключение на да се вайка и оплаква? Но всеки от персонален опит се е убедил, че като рони сълзи, единствено утежнява ситуацията си. Сам стига до извода, че надалеч по-разумно е да стартира да учи нещо, да овладее умения, да постави началото на личен бизнес. Може да не успее незабавно, само че всеки неуспех е теоретичен урок! Научените от нас уроци пресушават езерото на сълзите за вайкане и окайване, до момента в който разберем, че щастието е в ръцете ни, в усмивките ни, които сочат посоката към положително. Ние самите сме пътеки към насладата. Да тръгнем напред е мъчно за реализиране, само че за нас, българите, е осъществимо. Как? Като оставим да приказват достиженията, които сме достигнали. Като ги съпоставим си достиженията на хора, представители на други нации и се уверим, че основаното от нас е конкурентоспособно и като концепция, и като осъществяване. Затова надълбоко в себе си съм уверена, че тези мрачни ранглисти и последните ни места в тях са единствено първият симптом на оздравяването от заболяването и чувството за национално злощастие. Това е чувство, което ни разсънва, нещо сходно на леден ден, който ще ни накара да се стегнем, да оправим своята къща и да тръгнем напред.
И още веднъж да се върна на мисълта за 3 март.
За да имаме Съединение на Княжество България и Източна Румелия, е трябвало да има Трети март. За да имаме ден на Независимостта и извоюване на тази самостоятелност през 1908 година, е трябвало да има Трети март.
България е можела е да загине, в случай че ние, българите, не сме били способни да я спасим със личните си хрумвания, сърца, ръце. А ние сме били способни, същински и мощни още когато св. Паисий Хилендарски написва " История Славянобългарска ". Затова моето разбиране е, че в близко бъдеще ще се отървем от последните места в класациите - по независимост на словото, икономическа независимост и макар компликациите, ще успеем да заемем почтено място в сегашното. Аз поддържам твърдо Украйна, което в визиите ми значи Украйна да бъде възобновена в своите първични териториални граници. Гордея се, че уча богатата съветска просвета и поддържам всички хора, които се афишират против войната на Путин в Украйна.
--> За да се преборим за Съединението и Независимостта, е трябвало да имаме и Трети март Ние не сме били едно заспало племе, а сме се подготвили за свободата Невежият човек е елементарно управляем. Какво му остава, с изключение на да се вайка и оплаква? Аз поддържам твърдо Украйна, гордея се, че уча съветската просвета и съм с всички, които са против войната на Путин За да порасте нашата страна, да се осланяме на мъдрите и знаещите, които ще загърбят персоналната полза, споделя Здравка Евтимова в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Госпожо Евтимова, 3 март е празникът, който би трябвало да сплотява българите по всички краища на света. През последните години обаче се разделяме повече, в сравнение с да се сплотяваме. На какво се дължи това?
- Наистина, изключително през последната година датата 3 март провокира разногласия и различия. На 3 март 1878 година е подписан предварителният кротичък контракт за преустановяване на Руско-Турската война от 1877-1878 година Тази дата ознаменува освобождението на България от османско господство и слага началото на Третата българска страна. Напоследък тази дата, за огромна жал, стартира да ни разделя. Защо? От една страна войната от 1877-78 година е десетата от поредицата войни на Руската против Османската империя; въпреки това - преди една година стартира незаконната експанзия на Путин против Украйна. По всяка възможност в мислите на някои хора се основава мост, свързващ Путин през днешния ден с Русия от 1878 година Това прекачване, пренасочване на визиите в посока нашето съвремие може да се трансформира или към този момент се е трансформирало за някои наши съвременници в основа ние, българите, още веднъж да бъдем разграничени.
- Това разделяне по какъв начин се преодолява? Трябва ли ни едно ново духовно Съединение?
- Мисля си, датата на раждане на всеки човек и датата на раждане на страната е от извънредно значение. Датата 3 март в действителност е значим маркер, сочещ ново начало за България. Това е исторически факт. Естествено, войната на Руската империя е преследвала свои завоевателни цели, само че след края й България е получила своята независимост. Нека подчертаем, че в тази война са взели участие и украинци, румънци, финландци, сърби, героичното българското опълчение. Ние, българите, сме били подготвени да превърнем българските земи в дом на свободата, тъй като сме се борили за освобождението си доста преди експлоадирането на войната от 1877-1978 година Още през 1762 година св. Паисий Хилендарски написва своята " История Славянобългарска ", с което слага началото на българското възобновление, светлия български подем. Следва битката на българите за избавление, сами решили да сложат завършек на унизителното положение да бъдат плебеи - мощното новобългарско просветно придвижване и битката за църковно отделяне, Първата и Втората българска легия на Раковски, четите на хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Филип Тотьо, на Ботев, трагичният връх - Априлското въстание през 1876 година С други думи, ние не сме били едно заспало племе, люде, отпуснали се в робската люлка и очакващи свободата да падне като ябълка в ръцете им. Да помислим за Левски, основал тайната мрежа от комитети, в които българите желаят интензивно да се включат за освобождението на своята страна. Ето за какво можем да кажем - да, България е била декларирана като свободна с подписването на Санстефанския прелиминарен кротичък контракт и това е посрещнато с наслада. Но знаем какво е последвало - Берлинският конгрес, след който се обособява Княжество България, васално на Османската империя, и Източна Румелия, която е от нейната част.
Онова, което може да ни сплоти, е точно мисълта за националното възобновление, за нашето Българско възобновление и готовността ни да се борим за нов български подем в бъдеще. Никога да не губим гордостта си от Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 6 септември 1885 година, което нашите предци са извоювали на инат на ползите на великите сили и са наложили волята на България. Нека описваме на децата си за оповестяването на Независимостта на България - на 22 септември 1908 година Тогава нашата страна става самостоятелна от Османската империя, като е приета от великите сили за самостоятелна страна напролет на 1909 година
От една страна ние, българите, сме тръгнали към своята независимост с Българското възобновление, почнало с написването на " История Славянобългарска ", минали сме през нашата национално-освободителна битка и датата 3 март 1978 година е сложила началото на Третата българска страна. Но в случай че ни е липсвал дух, в случай че сме били безволева навалица, националната ни история би потекла в напълно друго русло. Да се фокусираме върху обстоятелствата, че нашият народ със своята воля и сили е извоювал и Съединението на България, както и Независимостта на нашата страна. Нашите лични сили, нашата воля би трябвало да послужат и през днешния ден за основа за нашето обединяване.
Никога не съм се страхувала от съществуването на разнообразни отзиви по даден въпрос. Това потвърждава, че сме мислещи люде, че измежду българите и в предишното, и през днешния ден има умни хора, които боравят както с обширни познания, по този начин и с високи университетски достижения в научните си проучвания. Хора, които имат духовна сила. Експонирайки постигнатото в исторически проект, ние можем да изградим обща визия за нашето бъдеще. Убедена съм, че такава визия рано или късно ще се роди и утвърди в националния ни нравствен строй. Ще употребявам метафора, с цел да онагледя разбирането си за жизнеността на сходна визия - дано си представим дете, което се е родило крепко. Но с цел да порасте крепко, мъдро и образовано, са необходими поредни, непрестанни грижи от страна на умни и опитни хора. За да порасте нашата България духовно и стопански в бъдеще, ние би трябвало да се осланяме на волята, уменията и знанията на българските жители. Трябва да търсим и намираме тези от тях, които имат нужната подготовка, нужните качества, чест, почтеност, достолепие, и великодушни сърца.
Нека подадем ръка на мъдрите, знаещи хора от българското общество, които биха загърбили персоналната полза, биха я изтласкали на втори, най-добре на финален проект, а на първи проект биха сложили точно жаждата, фантазията да изградят България като почтена европейска страна, България с просветен народ, народ със самочувствие и познания. Имената на такива хора ще бъдат запомнени и записани в учебниците по история, които ще учат българите на бъдещето.
- Какво е Вашето мнение по един наболял въпрос: благополучен човек ли е българинът? Често попадаме в отрицателни ранглисти. Ако отговорът е негативен, то съгласно Вас, като създател, като публицист, каква е рецептата да бъдем по-щастливи, да бъдем по-позитивни?
- Възприемам нашето първо място в такива тъмни ранглисти като краткотрайно положение. Като положение на тежка, само че лечима болест. Ние, българите през днешния ден, сме лекарството за тази болест. Това значи, че в нашите ръце е преди всичко да се спасим от незнанието и неграмотността. Невежият и необразован човек е елементарно управляем. Какво му остава, с изключение на да се вайка и оплаква? Но всеки от персонален опит се е убедил, че като рони сълзи, единствено утежнява ситуацията си. Сам стига до извода, че надалеч по-разумно е да стартира да учи нещо, да овладее умения, да постави началото на личен бизнес. Може да не успее незабавно, само че всеки неуспех е теоретичен урок! Научените от нас уроци пресушават езерото на сълзите за вайкане и окайване, до момента в който разберем, че щастието е в ръцете ни, в усмивките ни, които сочат посоката към положително. Ние самите сме пътеки към насладата. Да тръгнем напред е мъчно за реализиране, само че за нас, българите, е осъществимо. Как? Като оставим да приказват достиженията, които сме достигнали. Като ги съпоставим си достиженията на хора, представители на други нации и се уверим, че основаното от нас е конкурентоспособно и като концепция, и като осъществяване. Затова надълбоко в себе си съм уверена, че тези мрачни ранглисти и последните ни места в тях са единствено първият симптом на оздравяването от заболяването и чувството за национално злощастие. Това е чувство, което ни разсънва, нещо сходно на леден ден, който ще ни накара да се стегнем, да оправим своята къща и да тръгнем напред.
И още веднъж да се върна на мисълта за 3 март.
За да имаме Съединение на Княжество България и Източна Румелия, е трябвало да има Трети март. За да имаме ден на Независимостта и извоюване на тази самостоятелност през 1908 година, е трябвало да има Трети март.
България е можела е да загине, в случай че ние, българите, не сме били способни да я спасим със личните си хрумвания, сърца, ръце. А ние сме били способни, същински и мощни още когато св. Паисий Хилендарски написва " История Славянобългарска ". Затова моето разбиране е, че в близко бъдеще ще се отървем от последните места в класациите - по независимост на словото, икономическа независимост и макар компликациите, ще успеем да заемем почтено място в сегашното. Аз поддържам твърдо Украйна, което в визиите ми значи Украйна да бъде възобновена в своите първични териториални граници. Гордея се, че уча богатата съветска просвета и поддържам всички хора, които се афишират против войната на Путин в Украйна.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ