Да вържеш госпожица на влаковите релси
Здрав, прав момък се притичва на помощ на красива госпожица в неволя – това е един от най-популярните, а може би и най-популярният троп, остарял колкото театралното изкуство. С течение на вековете митичните закани се заменят от по-ежедневни като познатия ни към този момент мустакат и остронос изверг, който завързва дамата на влаковите релси. Мит ли е обаче този способ или е имало действителна процедура в живия живот на завързване на дами върху релси, с цел да ги блъсне влака?
Някои може да считат, че тези иконични подиуми в модерния си тип произлизат от немите филми, само че това не е тъкмо по този начин, макар че можем да намерим доста такива моменти във (малкото оцелели) филми от тази епоха. Например, „ Barney Oldfield’s Race for a Life “ от 1913 постоянно е определян като първият филм, в който изверг завързва дама пред влака, с цел да я избави героят в последния миг. Работата е там, че филмът е комедия, особено направена по този начин, че да осмива тропа.
Кадър от „ Barney Oldfield’s Race for a Life “
В различен сходен образец, „ Teddy at the Throttle “ от 1917, Глория Суонсън играе дамата в неволя, която обаче съумява да се избави сама, тъй като героят закъснява…
Истинският воин на „ Teddy at the Throttle “ – Глория Суонсън
За да разберем същинския генезис на класическата сцената или най-малко по какъв начин става класическа, би трябвало да погледнем доста обратно, към театралните постановки. Често „ Under the Gaslight “ на Аугустин Дейли от 1867 се цитира като първата пиеса с такава сцена. В нея персонажът Снорки е завързан на релсите от Байк. Докато прави това, Байк изяснява: „ Ще те сложа да си легнеш. Няма да се въртиш доста. След по-малко от 10 минути към този момент ще си задремал. Ето, по този начин харесва ли ти? Ще стигнеш до Бранч преди мен, нали? Ти ме изигра и ме подслушва – направи го в този момент, в случай че можеш. Когато чуеш тътена под главата си и видиш светлината, която танцува в очите ти, и почувстваш стоманените колела на половин метър от врата си, мисли за Байк! “
Въпреки че Дейли е считан за създател на сцената, това изобщо не е по този начин – просто неговата пиеса я разпространява. Например, в случай че задълбаем малко по-надълбоко в театъра, сходна сцена се появява в „ The Engineer “ от 1863, сложена във Англия.
Този миг в пиесата на Дейли е толкоз добре изработен, че сътрудниците му драматурзи бързо го поставят и в своите произведения. За негово неспокойствие. За да резервира авторство върху сцената, която той самият също счита, че е измислил самичък, Дейли стартира да съди въпросните си сътрудници. Защитата дава на съда образци за други творби, преди пиесата на Аугустин, в които има същата сцена, само че съдът отсъжда в негова изгода. Делото става едно от емблематичните в авторското право на Америка като акцентира, че есенцията на обособени подиуми също предстои на авторство и не може да бъде копирана даже да не е безусловно.
Сцената се трансферира и популяризира и във Англия като един редактор на вестник написа: „ През октомври 1868 сюжетът с влаковите релси можеше да се види в пет разнообразни постановки из лондонските театри. “
Според брой на „ New York Times “ от 31 август 1874, французин, наименуван във вестника просто Гарднър, е погубен точно по подобен метод като преди този момент е ограбен. В този случай обаче французинът отчасти съумява да се измъкне и в последна сметка влакът среща единствено долната част на левия му крайник. Гарднър остава жив задоволително, с цел да даде детайлно изложение на похитителите си на полицията, само че по-късно умира от раните си.
Ето и един по-скорошен образец – от 2017. В него взе участие различен французин, Гиламе Греми, който освен, че няма общоприетия мустак, само че и напълно опорочава занимателния детайл на сцената… Греми страда от клинична меланхолия и откакто опитите му още веднъж да се събере още веднъж със брачната половинка си, Емили Халин, се провалят, на 34-ия й рожден ден той я отвлича, завързва я за релсите с, както споделя полицията, „ доста мощно тиксо “ и по-късно застава над нея против приближаващия трен.
В същинския живот постоянно няма себеотрицателен воин, който да се притече на помощ и за злощастие на двойката и децата им, опитът е сполучлив и двамата умират откакто влакът минава през тях с 320 км/ч.
