Химически завод в Индия е първият в света, който задейства нова система за улавяне на въглеродните емисии и превръщането им в сода за хляб
Заводът за алкални химикали, в индустриалният индийски пристанищен град Тутикорин, се чака да трансформира към 60,000 тона годишно излъчвания на въглероден диоксид в сода за самун и други потребни химикали. Учените, които стоят зад процеса настояват, че техниката може да се употребява, с цел да улови и трансформира до 10 на 100 от световните излъчвания от въглищата. Докато улавянето на карбоновата технология не е нещо ново, удивително за инсталацията Тутикорин е, че той се поддържа без дотации от държавното управление.
Това значи, че откривателите са създали преференциално практическа система, която има търговски капацитет да се разшири в бъдеще. „ Аз съм предприемач. Никога не съм мислил за спасяването на планетата, “ – споделя изпълнителният шеф на централата, Ramachadran Gopalan, пред Би Би Си.
„ Имах потребност от благонадежден поток на въглероден диоксид, и това е най-хубавият метод да се случи това. “
Крайният артикул може да се употребява за произвеждане на сода (натриев бикарбонат) или редица други съединения, за потребление в неща като стъкло произвеждане, детергенти, дезинфектанти, и подсладители.
Цялостната концепция за делене на молекули въглероден диоксид от димните газове не е нова, само че екипът зад системата желае да потвърди, че тяхното пречистване на химикал е по-ефективно от амино съединения, които учените са употребявани преди този момент, и изисква по-малко сила, с цел да работи.
Според изпълнителния шеф Aniruddha Sharma, метод на компанията е да се мисли реалистично, партнирайки си с непретенциозен, нискорискови предприятия, както самата тя се натрупва – и той споделя, че една и съща тактика следва да се извършва посредством хващане на въглеродната промишленост като цяло.
„ Досега концепциите за хващане на въглероден диоксид най-вече са се разглеждали като огромни планове, а рискът е бил висок, тъй като те са доста скъпи за финансиране “, сподели Sharma Роджър Harrabin в The Guardian.
Другият непреодолими аспект на системата е, че тя в действителност прави нещо позитивно с въглерода – взимане на нови химични субстанции и артикули – вместо просто да го приберете някъде като ненужен, в латентно положение (като го заровят под земята). „ Ние би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да се понижат нездравословните последствия от изгарянето на изкопаеми горива “, споделя лорд Роналд Oxburgh, ръководителят на консултативна група на държавното управление на Англия за хващане на въглерод, „ и това е страхотна вест, че се откри метод за това – преобразяване на въглеродния диоксид в потребни артикули. “
