Новият пандемичен феномен: Екранната зависимост
Зависимостта е обвързвана със закъснение на работата на мозъка
Ако забележим на улицата денем човек, който надига бутилка алкохол, с цел да си успокои нервите или да прогони скуката, несъмнено ще се шокираме. Не по този начин реагираме, в случай че индивидът, вървейки, гледа телефона си, може дори да не го видим, гледайки нещо на своя. Екранната взаимозависимост е нов, по тази причина пък пандемично публикуван феномен, предава
Няма да е пресилено, в случай че кажем, че най-малко един път седмично си обещаваме да понижим времето, което прекарваме пред екран. А мотиви за терзание има значително.
Откъде стартира зависимостта
" Когато създадем цялостна функционална оценка на нервната система, включително ЕКГ на кората на мозъка, можем да кажем дали използването на технологии въздейства поведенчески. В най-тежките случаи държанието е като че ли късаме нещо от тялото ", акцентира доцент Стоян Везенков, създател на първия частен научно-изследователски Център за приложни невронауки, лекар по невробиология, сертифициран неврофийдбек терапевт.
Зависимостта се вижда, тъй като е обвързвана със закъснение на работата на мозъка. Изглежда по този начин, като че ли индивидът е със затворени очи и се рее в облаците. Мозъкът работи на сънищен режим, оттова идва едно всеобщо рухване на когнитивните качества. С напредъка на технологиите дисплеят замества общуването, развиването на качества, мисленето, действието, екранната стимулация замества действителната.
Днес съвсем няма човек без недостиг на вниманието, проблеми с концентрацията и/или паметта. При четенето се появяват съществени дефицити. Видеата заместиха четенето и способността на генерираме облик, да търсим решение и смисъл понижават.
В един миг по този начин се срастваме с екраните, че те са част от нашата телесност, освен от всекидневието ни. Има хора, които стават нервни и обезпокоени, в случай че телефонът им не е наоколо – това е ново събитие.
Зависимостите постоянно вървят с депресивност. Депресивността в никакъв случай не е била толкоз публикувана, не става въпрос като диагноза, а като държание и положение – просто хората станаха депресивни. Дължи се на неучастието на тялото в каквито и да е действителни процеси. В физически проект виждаме ясни индикатори за меланхолия – страстите не провокират реакции в тялото, започваме да се трансформираме в автоматизирани същества, полуавтомати.
И преди екранното време забелязвахме, че когато човек спре да учи, да се вълнува от новото, да се развива, тялото стартира да боледува.
Наблюдава се при заможните фамилии, при които презадоволените деца, на които нищо не им липсва, или развиват взаимозависимост, или боледуват. Сега екраните водят до сходно презадоволяване и всички сме в тази обстановка на капризни деца. Порочен кръг е – колкото повече екраните ни дават наготово всичко и ни възпитават да не вършим старания, толкоз по-апатични и пасивни ставаме, стопираме да сме креативен персони, да се развиваме.
Импулсът да се печели е в основата на това, което виждаме – продуктът сме ние, нашето внимание, то се манипулира, насочва, планува и продава.
Не оказва помощ ограничението на екранното време, детоксът не оказва помощ, разнообразните форми на самопомощ не оказват помощ.
Нужна е помощ от експерт. Терапевтична помощ, която – забележете – включва екрани. На тях се вижда по какъв начин въздействат екранните стимулации върху тялото му – това е тази биологична противоположна връзка. Променяйки реакцията към тялото, към този момент можем да приказваме или за ограничение на екранното време или да променим наличието на екранното прекарване.
Навикът да живеем и действие с приспан мозък може да докара до доста тежки проблеми и да ни въвлече в тежки обстановки.
Будността, с която сме адаптивни и изобретателни, я подарихме на екраните.
Доц. доктор Стоян Везенков е доцент по неврофизиология с докторска степен по невробиология от Георг-Август Университет, Гьотинген, Германия. Бил е декан на Факултет Обществено здраве към ЮЗУ „ Неофит Рилски “ до 2019 година Той е ерготерапевт и неврофийдбек терапевт. От 2018 година основава и управлява първия частен научно-изследователски Център за приложни невронауки Везенков в София, където се изследват и развиват цялостни биопсихосоциални лечебни и подготвителни стратегии с психофизиологични апаратурни способи, включително биофийдбек и ЕЕГ неврофийдбек.
Ако забележим на улицата денем човек, който надига бутилка алкохол, с цел да си успокои нервите или да прогони скуката, несъмнено ще се шокираме. Не по този начин реагираме, в случай че индивидът, вървейки, гледа телефона си, може дори да не го видим, гледайки нещо на своя. Екранната взаимозависимост е нов, по тази причина пък пандемично публикуван феномен, предава
Няма да е пресилено, в случай че кажем, че най-малко един път седмично си обещаваме да понижим времето, което прекарваме пред екран. А мотиви за терзание има значително.
Откъде стартира зависимостта
" Когато създадем цялостна функционална оценка на нервната система, включително ЕКГ на кората на мозъка, можем да кажем дали използването на технологии въздейства поведенчески. В най-тежките случаи държанието е като че ли късаме нещо от тялото ", акцентира доцент Стоян Везенков, създател на първия частен научно-изследователски Център за приложни невронауки, лекар по невробиология, сертифициран неврофийдбек терапевт.
Зависимостта се вижда, тъй като е обвързвана със закъснение на работата на мозъка. Изглежда по този начин, като че ли индивидът е със затворени очи и се рее в облаците. Мозъкът работи на сънищен режим, оттова идва едно всеобщо рухване на когнитивните качества. С напредъка на технологиите дисплеят замества общуването, развиването на качества, мисленето, действието, екранната стимулация замества действителната.
Днес съвсем няма човек без недостиг на вниманието, проблеми с концентрацията и/или паметта. При четенето се появяват съществени дефицити. Видеата заместиха четенето и способността на генерираме облик, да търсим решение и смисъл понижават.
В един миг по този начин се срастваме с екраните, че те са част от нашата телесност, освен от всекидневието ни. Има хора, които стават нервни и обезпокоени, в случай че телефонът им не е наоколо – това е ново събитие.
Зависимостите постоянно вървят с депресивност. Депресивността в никакъв случай не е била толкоз публикувана, не става въпрос като диагноза, а като държание и положение – просто хората станаха депресивни. Дължи се на неучастието на тялото в каквито и да е действителни процеси. В физически проект виждаме ясни индикатори за меланхолия – страстите не провокират реакции в тялото, започваме да се трансформираме в автоматизирани същества, полуавтомати.
И преди екранното време забелязвахме, че когато човек спре да учи, да се вълнува от новото, да се развива, тялото стартира да боледува.
Наблюдава се при заможните фамилии, при които презадоволените деца, на които нищо не им липсва, или развиват взаимозависимост, или боледуват. Сега екраните водят до сходно презадоволяване и всички сме в тази обстановка на капризни деца. Порочен кръг е – колкото повече екраните ни дават наготово всичко и ни възпитават да не вършим старания, толкоз по-апатични и пасивни ставаме, стопираме да сме креативен персони, да се развиваме.
Импулсът да се печели е в основата на това, което виждаме – продуктът сме ние, нашето внимание, то се манипулира, насочва, планува и продава.
Не оказва помощ ограничението на екранното време, детоксът не оказва помощ, разнообразните форми на самопомощ не оказват помощ.
Нужна е помощ от експерт. Терапевтична помощ, която – забележете – включва екрани. На тях се вижда по какъв начин въздействат екранните стимулации върху тялото му – това е тази биологична противоположна връзка. Променяйки реакцията към тялото, към този момент можем да приказваме или за ограничение на екранното време или да променим наличието на екранното прекарване.
Навикът да живеем и действие с приспан мозък може да докара до доста тежки проблеми и да ни въвлече в тежки обстановки.
Будността, с която сме адаптивни и изобретателни, я подарихме на екраните.
Доц. доктор Стоян Везенков е доцент по неврофизиология с докторска степен по невробиология от Георг-Август Университет, Гьотинген, Германия. Бил е декан на Факултет Обществено здраве към ЮЗУ „ Неофит Рилски “ до 2019 година Той е ерготерапевт и неврофийдбек терапевт. От 2018 година основава и управлява първия частен научно-изследователски Център за приложни невронауки Везенков в София, където се изследват и развиват цялостни биопсихосоциални лечебни и подготвителни стратегии с психофизиологични апаратурни способи, включително биофийдбек и ЕЕГ неврофийдбек.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ