Няколко светски въпроса след смъртта на патриарха
Защо в България бе разгласен двудневен народен печал в памет на патриарх Неофит? Отвъд формалната версия за траурните безредици има още две пояснения, които евентуално вървят ръка за ръка.
Александър Андреев,
***
Защо българското държавно управление разгласи двудневен народен печал във връзка гибелта на патриарх Неофит?
Защо от всички вероятни канали бликат вести за всенародна горест и мъка?
Защо президентът Румен Радев анулира връчването на мандата, Борисов и Стоичков обществено се натъжиха, а даже политическа групировка като " Да, България " написа жалейка за един почитан свещеник, който въпреки всичко има досие от Държавна сигурност?
Тези въпроси може да звучат кощунствено, провокативно или най-малко нетактично директно след гибелта на ръководителя на БПЦ, само че това не значи, че са неоснователни.
Неофит е бил добър човек. Но България е световна страна.
Да, по всичко проличава, че патриарх Неофит в действителност е бил добър, умен и благоверен човек, който - макар московското си обучение - откри сили ясно да осъди войната на Русия против Украйна. Достоен човек, събрал много честен заем и доверие. Да.
Но България е световна страна и когато едно държавно управление (и то с неразбираем сега статут) афишира народен печал, това в някакъв смисъл внушава, че даже хората, които не споделят православната вяра, са длъжни да тъгуват. Да не приказваме, че всеобщият българин надълбоко в себе си си остава нечестивец, въпреки че доста обича да се черкува, да подвига църковни сватби, да кръщава бебета и да пълзи под масата на избрани религиозни празници. Вижте нивото на дребната и едра корупция, вижте домашните и улични насилия, вижте речника на политиците, чуйте какво се пее в чалготеките, огледайте се за такова нещо като публичен морал - не, това население не наподобява изключително благочестиво.
Тогава?
Отвъд формалната версия в памет на мъдрия патриарх Неофит, за траурните безредици в България има още две пояснения, които евентуално вървят ръка за ръка. Мислещата част от българското общество, в това число и множеството политици, т.е. това, което в едни естествени времена и общества се назовава " народен хайлайф ", в действителност би желала хората да се сплотят, въпреки и единствено в скръбта и поклонението си пред ковчега на един добър човек. За да вървим напред, ни би трябвало единение и обща идея, споделя си този хайлайф - и като Диоген с фенера търси тази обща идея къде ли не, в това число и в църквата. Какво пък? Ако я откри там - няма неприятно, както се споделя на новобългарски. Лошото, доста неприятното е, в случай че тази обща идея там си и остане. Ако не излезе отвън черковните двери - да почисти улиците, да ремонтира учебните заведения и учебниците, да се възправи против домашното и уличното принуждение, а в последна сметка и да изпрати в Народното събрание в действителност виновни и рационални хора, които да работят за тази същата обща идея.
На лов за гласове преди изборите
Точно тук нещата опират и до второто пояснение: изборите. През юни предстоят европейски избори, допустимо е в България те да се окажат сдвоени и с следващите предварителни парламентарни избори - и всички партии и политици със сетни сили се пробват да изцедят от по този начин наречения електорат и най-последния вероятен глас, даже гласец. Нима за тази цел не си коства да се поклоним и пред ковчега на Неофит и да яхнем вълната на всенародния печал? Вероятно това си споделят мнозина от тях. И го вършат.
Ето по какъв начин се оказва, че в една световна страна, където 75% от хората може би познават и частично съблюдават ритуалите на православната черква, само че другояче нямат доста взимане-даване с християнския морал, тъкмо в тази от дълго време известна като безбожна страна, таман гибелта на православния патриарх се трансформира в сплотяващо събитие. Дано да е за положително.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Заглавието е променено от Faktor.bg
Александър Андреев,
***
Защо българското държавно управление разгласи двудневен народен печал във връзка гибелта на патриарх Неофит?
Защо от всички вероятни канали бликат вести за всенародна горест и мъка?
Защо президентът Румен Радев анулира връчването на мандата, Борисов и Стоичков обществено се натъжиха, а даже политическа групировка като " Да, България " написа жалейка за един почитан свещеник, който въпреки всичко има досие от Държавна сигурност?
Тези въпроси може да звучат кощунствено, провокативно или най-малко нетактично директно след гибелта на ръководителя на БПЦ, само че това не значи, че са неоснователни.
Неофит е бил добър човек. Но България е световна страна.
Да, по всичко проличава, че патриарх Неофит в действителност е бил добър, умен и благоверен човек, който - макар московското си обучение - откри сили ясно да осъди войната на Русия против Украйна. Достоен човек, събрал много честен заем и доверие. Да.
Но България е световна страна и когато едно държавно управление (и то с неразбираем сега статут) афишира народен печал, това в някакъв смисъл внушава, че даже хората, които не споделят православната вяра, са длъжни да тъгуват. Да не приказваме, че всеобщият българин надълбоко в себе си си остава нечестивец, въпреки че доста обича да се черкува, да подвига църковни сватби, да кръщава бебета и да пълзи под масата на избрани религиозни празници. Вижте нивото на дребната и едра корупция, вижте домашните и улични насилия, вижте речника на политиците, чуйте какво се пее в чалготеките, огледайте се за такова нещо като публичен морал - не, това население не наподобява изключително благочестиво.
Тогава?
Отвъд формалната версия в памет на мъдрия патриарх Неофит, за траурните безредици в България има още две пояснения, които евентуално вървят ръка за ръка. Мислещата част от българското общество, в това число и множеството политици, т.е. това, което в едни естествени времена и общества се назовава " народен хайлайф ", в действителност би желала хората да се сплотят, въпреки и единствено в скръбта и поклонението си пред ковчега на един добър човек. За да вървим напред, ни би трябвало единение и обща идея, споделя си този хайлайф - и като Диоген с фенера търси тази обща идея къде ли не, в това число и в църквата. Какво пък? Ако я откри там - няма неприятно, както се споделя на новобългарски. Лошото, доста неприятното е, в случай че тази обща идея там си и остане. Ако не излезе отвън черковните двери - да почисти улиците, да ремонтира учебните заведения и учебниците, да се възправи против домашното и уличното принуждение, а в последна сметка и да изпрати в Народното събрание в действителност виновни и рационални хора, които да работят за тази същата обща идея.
На лов за гласове преди изборите
Точно тук нещата опират и до второто пояснение: изборите. През юни предстоят европейски избори, допустимо е в България те да се окажат сдвоени и с следващите предварителни парламентарни избори - и всички партии и политици със сетни сили се пробват да изцедят от по този начин наречения електорат и най-последния вероятен глас, даже гласец. Нима за тази цел не си коства да се поклоним и пред ковчега на Неофит и да яхнем вълната на всенародния печал? Вероятно това си споделят мнозина от тях. И го вършат.
Ето по какъв начин се оказва, че в една световна страна, където 75% от хората може би познават и частично съблюдават ритуалите на православната черква, само че другояче нямат доста взимане-даване с християнския морал, тъкмо в тази от дълго време известна като безбожна страна, таман гибелта на православния патриарх се трансформира в сплотяващо събитие. Дано да е за положително.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Заглавието е променено от Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ