Кюрдите - жертви на мустакати тирани
Защо след войната Сталин предава иранските кюрди, а синът на водача им с поддръжката на Съединени американски щати става президент на Иракски Кюрдистан? Кои са езидите и какво ги разграничава от кюрдите? Кога руските кюрди са одобрявани за обезсърчителен народ и по какъв начин живеят в този момент в Русия? „ Лента.ру “ споделя за драмтичната орис на най-древния от разграничените нации в света.
Кюрдска национална република
Кюрдите са единственият огромен народ, който и до момента няма своя държавност. До огромна степен причина за това е, че този античен етнос непрекъснато не му върви със съдружниците. Иран и Османската империя поделят кюрдските земи според Аасийския контракт от 1555 година, а след това и през 1639 година със Зохабския кротичък контракт. Съвременният откривател Теймураз Авдоев написа, " това разделяне слага началото на образуването на две огромни диалектни кюрдски групи: курманджи (на север) и сорани (на юг) ". За пръв път въпросът за независимостта на Кюрдистан става настоящ след Първата международна война, когато се разпада Османската империя. Но мирният контракт от Севр от 1920 година, в който се преглежда основаването на кюрдска страна, по този начин и не встъпва в действие, а европейските държави-победителки не упорстват това да се случи. Така че, кюрдите и до сегашен ден са разграничени сред Персия (Иран), кемалистка Турция и другите остатъци от Високата врата – Месопотамия (Ирак) и Сирия, основани със споразумението Сайкс – Пико.
В резултат на това кюрдите задълго се трансформират в заложници на близкоизточната политика на великите сили. След Първата международна война ги предават Британия и Франция, а след Втората международна война те на вятъра се доверяват на Сталин. Както е известно, по време на Великата Отечествена война Съюз на съветските социалистически републики и Англия взаимно окупират Иран, с цел да подсигуряват доставките по лендлиз-а и да не позволен усилване на немското въздействие в района. През януари 1946 година с непосредствената поддръжка на руската окупационна администрация в местата, където плътно живеят кюрди в северозападната част на Иран е провъзгласена Кюрдската самостоятелна република (Мехабадската република), отпред на която застават Кази Мухамед и Мустафа Барзани.
И до момента не е напълно ясно, какво се пробва да завоюва тогава Сталин: дали наличие на руски войски в Иран над контрактуваните със западните страни съюзници; или присъединение към Азербайджанската ССР на северозападните провинции на Иран, а може би и основаването на тяхна територия на марионетно просъветско държавно формирование. Месец преди прокламиране на Мехабадската република в Тебриз е оповестено основаването на Демократична република Азербайджан. В последна сметка авантюристичната политика на Москва довежда до първият пълномащабен спор сред някогашните съдружници в антихитлеристката коалиция – иранската рецесия от 1946 година, трансформирала се в един от спусъците на Студената война.
Народ без татковина
През пролетта на 1946 година под натиска на Съединени американски щати и Англия, Сталин подрежда да се изведат всички руски войски от Иран и крепящата се техните сили Мехабадска република е обречена. През декември 1946 година държавното управление в Техеран възвръща контрола си над района. През март 1947 година съвсем цялото управление на самопровъзгласената република обществено е избесено на централния площад в Мехабад. Единственият, който съумява да се избави, е Мустафа Барзани. Той и правилните му войни от отряда му се укриват и съумяват да пробият пътя си към руски Азербайджан.
Съветският шпионин, експерт по диверсионни акции Павел Судоплатов по-късно си спомня, че „ съумелите да си проправят път към границата бойни отряди на Барзани наброяваха до две хиляди бойци, а с тях бяха и членове на фамилиите им. В началото руските управляващи интернираха кюрдите и ги настаниха в лагер, а през 1947 година Абакумов подреди да се проведат договаряния с Барзани и да му бъде препоръчано – на него и хората, пристигнали с него – политическо леговище с следващо краткотрайно заселване в селските райони на Узбекистан, покрай Ташкент “. По време на срещата си със Судоплатов Барзани декларира, че „ през последните 100 години кюрдите са се вдигали на протест 80 пъти против перси, иракчани, турци и англичани, над 60 пъти са се обръщали за помощ към Русия и нормално са я получавали “. Затова, по думите му, от тяхна страна „ е изцяло естествено да се извърнат за помощ към Съюз на съветските социалистически републики в тежък за тях миг, когато иракските управляващи унищожават Кюрдската република “.
Синът му, Масуд Барзани, след 10 години се завръща дружно с татко си в Ирак и след това става един от главните врагове на Саддам Хюсеин. След разгрома на иракската войска в интервенция „ Пустинна стихия “ той повтаря грешката на татко си, като се доверява на обещанията на Съединените щати, че ще поддържат въстанието на иракските кюрди през 1991 година. Само месец по-късно, когато управляващите в Ирак удавят кюрдския протест в кръв и над милион души бягат в Иран и Турция, американците се сещат да работят и стартират интервенция Provide Comfort, чиято цел е да се спре филантропичната злополука в района. От 2005 до 2017 година Барзани-младши е президент на самостоятелния Иракски Кюрдистан – единственото до в този момент публично кюрдско държавно формирование в Близкия Изток.
След „ арабската пролет “ на 2011 година въпросът за кюрдската държавност още веднъж става настоящ. Сирия, където в този момент живеят към два милиона кюрди, вследствие на продължаващата революция в действителност престана да съществува като единна страна. Сирийските и иракските кюрди се оказаха най-надеждния съдружник на обединението, противопоставяща се на така наречен Ислямска страна. Но в този момент провъзгласяването на самостоятелен Кюрдистан на територии на failed state („ несъстоялите се страни “) Ирак и Сирия надали е допустимо – минимум дотогава, до момента в който срещу това желание изрично се афишират Иран и Турция. И двете страни безпричинно се притесняват от възходящия кюрдски фракционизъм върху техни територии.
Така завеща Заратустра
Липсата на единна кюрдска държавност довежда до това, че този античен етнос е разлъчен освен по родов, само че и по набожен симптом. Както множеството ираноезични нации, кюрдите са подложени на ислямизация, само че една част от тях е запазила вярата на предците си. Това са езидите, наследниците на зороастризма – исконната вяра на Древен Иран.
Историята по този начин се е развила, че християнството се трансформира в една от главните международни религии, въпреки до началото на новата епоха нейни съществени съперници са зародилите се в Персия митраизъм и зороастризъм. След арабското завоюване на Персия в средата на VII век ислямът изтласква тези религии, а езидите остават един от малцината нации в Близкия Изток, които не престават да се прекланят пред Слънцето. И това им коства доста: през Средновековието фанатичните мюсюлмани нееднократно правят кланета на езидите. Основната реликва на ездите е храмът Лалеш, намиращ се в Иракски Кюрдистан, на 60-тина километра северозападно от град Мосул. Всеки езид се счита за длъжен най-малко един път в живота си да посети това място по време на Джамаи – седмицата на поклонниците, която се отбелязва всяка година при започване на октомври.
През 1915 година дружно с арменците, понтийските гърци и асирийците, езидите стават жертва на геноцида в Османската империя. Точният брой на жертвите не е прочут и до момента (съвременна Турция, както е добре известно, публично не признава осъществяването на геноцид), само че става дума за стотици хиляди. Едно от следствията от това кръвопролитие е всеобщото бягство на езиди, които търсят леговище на територията на модерна Армения, а след това – в руското Задкавказие, където обособени групи от техни съплеменници са се заселили още от началото на XIX век.
Кюрдите и езидите в Съюз на съветските социалистически републики и Русия
В началото сред руската власт и кюрдите не пораждат никакви проблеми. През юли 1923 година в състава на Азербайджанската ССР на територията на Нагорни Карабах е основан Кюрдски окръг (Червен Кюрдистан) с административен център в град Лачин. Но през 1930 гидна националната политика на болшевиките внезапно се трансформира и кюрдската автономност е ликвидирана, националните вестници – затворени, а преподаването в учебните заведения на кюрдски език е неразрешено. В разгара на Големия гнет през 1937 година, с постановления на Съвета на Народните комисари на Съюз на съветските социалистически републики голям брой кюрдски фамилии принудително са преселени от Армения и Азербайджан в Киргизия. Сътрудници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) арестуват националния воин на кюрдите-езиди Джангир ага, който по време на Първата международна война минава с целия си полк на страната на Русия. Прекарва пет години в пандиза и съгласно формалните версии почива в пандиза в Саратов през 1943 година.
През август 1944 година кюрдите, живеещи в граничните региони на Грузия са депортирани в Казахстан и Средна Азия. Те споделят ориста на другите „ неблагонадеждни “ нации: кримските татари, гърците, амшенците, турките-месхетинци, чеченците, балкарите и калмиките. След 1956 година, по време на Хрушчовото „ зтопляне “, кюрдите са оправдани и им се позволява да водят свободен живот. В годините не Перестройката кюрдската общественост се пробва да съгласува със руското управление възобновяване на кюрдската национална автономност в Задкавказието. И въпреки че през октомври 1990 година с разпореждане на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики да е основана комисия за решение казуса на руските кюрди, активността ѝ не води до никакви съответни резултати. Година по-късно Съветския съюз дефинитивно се разпада и на процедура концепцията за автономност още веднъж се оказва несъстоятелна.
Според формалните данни сега в Русия живеят над 60 000 кюрди (реално може и да са доста повече). Що се касае до езидите, смятащи се за обособен от кюрдите етнос, те също не са малко – най-малко 40 000. В град Ярославъл съществува единствената в света публично записана религиозна организация на езидите, която възнамерява да строи личен културно-просветителски център и храм. Недалеч от Ярославъл, в Гаврилов-Ямския регион, на територията на някогашния пионерски лагер „ Солнечный “, от 1996г година се намира кюрдското населено място Gunde Kurda, учредено от последователи на Работническата партия на Кюрдистан (РПК), която е във война с турските управляващи. На това място се намират гробовете на Ахмет Йълдъръм и Рамзи Акуш — деятели на РПК, самоубили се на 17 ноември 1998 година край постройката на Държавната Дума в Русия, в символ на митинг против депортирането от Русия на водача на турските кюрди Абдула Йоджелан.
Андрей Мозжухин, lenta.ru
Кюрдска национална република
Кюрдите са единственият огромен народ, който и до момента няма своя държавност. До огромна степен причина за това е, че този античен етнос непрекъснато не му върви със съдружниците. Иран и Османската империя поделят кюрдските земи според Аасийския контракт от 1555 година, а след това и през 1639 година със Зохабския кротичък контракт. Съвременният откривател Теймураз Авдоев написа, " това разделяне слага началото на образуването на две огромни диалектни кюрдски групи: курманджи (на север) и сорани (на юг) ". За пръв път въпросът за независимостта на Кюрдистан става настоящ след Първата международна война, когато се разпада Османската империя. Но мирният контракт от Севр от 1920 година, в който се преглежда основаването на кюрдска страна, по този начин и не встъпва в действие, а европейските държави-победителки не упорстват това да се случи. Така че, кюрдите и до сегашен ден са разграничени сред Персия (Иран), кемалистка Турция и другите остатъци от Високата врата – Месопотамия (Ирак) и Сирия, основани със споразумението Сайкс – Пико.
В резултат на това кюрдите задълго се трансформират в заложници на близкоизточната политика на великите сили. След Първата международна война ги предават Британия и Франция, а след Втората международна война те на вятъра се доверяват на Сталин. Както е известно, по време на Великата Отечествена война Съюз на съветските социалистически републики и Англия взаимно окупират Иран, с цел да подсигуряват доставките по лендлиз-а и да не позволен усилване на немското въздействие в района. През януари 1946 година с непосредствената поддръжка на руската окупационна администрация в местата, където плътно живеят кюрди в северозападната част на Иран е провъзгласена Кюрдската самостоятелна република (Мехабадската република), отпред на която застават Кази Мухамед и Мустафа Барзани.
И до момента не е напълно ясно, какво се пробва да завоюва тогава Сталин: дали наличие на руски войски в Иран над контрактуваните със западните страни съюзници; или присъединение към Азербайджанската ССР на северозападните провинции на Иран, а може би и основаването на тяхна територия на марионетно просъветско държавно формирование. Месец преди прокламиране на Мехабадската република в Тебриз е оповестено основаването на Демократична република Азербайджан. В последна сметка авантюристичната политика на Москва довежда до първият пълномащабен спор сред някогашните съдружници в антихитлеристката коалиция – иранската рецесия от 1946 година, трансформирала се в един от спусъците на Студената война.
Народ без татковина
През пролетта на 1946 година под натиска на Съединени американски щати и Англия, Сталин подрежда да се изведат всички руски войски от Иран и крепящата се техните сили Мехабадска република е обречена. През декември 1946 година държавното управление в Техеран възвръща контрола си над района. През март 1947 година съвсем цялото управление на самопровъзгласената република обществено е избесено на централния площад в Мехабад. Единственият, който съумява да се избави, е Мустафа Барзани. Той и правилните му войни от отряда му се укриват и съумяват да пробият пътя си към руски Азербайджан.
Съветският шпионин, експерт по диверсионни акции Павел Судоплатов по-късно си спомня, че „ съумелите да си проправят път към границата бойни отряди на Барзани наброяваха до две хиляди бойци, а с тях бяха и членове на фамилиите им. В началото руските управляващи интернираха кюрдите и ги настаниха в лагер, а през 1947 година Абакумов подреди да се проведат договаряния с Барзани и да му бъде препоръчано – на него и хората, пристигнали с него – политическо леговище с следващо краткотрайно заселване в селските райони на Узбекистан, покрай Ташкент “. По време на срещата си със Судоплатов Барзани декларира, че „ през последните 100 години кюрдите са се вдигали на протест 80 пъти против перси, иракчани, турци и англичани, над 60 пъти са се обръщали за помощ към Русия и нормално са я получавали “. Затова, по думите му, от тяхна страна „ е изцяло естествено да се извърнат за помощ към Съюз на съветските социалистически републики в тежък за тях миг, когато иракските управляващи унищожават Кюрдската република “.
Синът му, Масуд Барзани, след 10 години се завръща дружно с татко си в Ирак и след това става един от главните врагове на Саддам Хюсеин. След разгрома на иракската войска в интервенция „ Пустинна стихия “ той повтаря грешката на татко си, като се доверява на обещанията на Съединените щати, че ще поддържат въстанието на иракските кюрди през 1991 година. Само месец по-късно, когато управляващите в Ирак удавят кюрдския протест в кръв и над милион души бягат в Иран и Турция, американците се сещат да работят и стартират интервенция Provide Comfort, чиято цел е да се спре филантропичната злополука в района. От 2005 до 2017 година Барзани-младши е президент на самостоятелния Иракски Кюрдистан – единственото до в този момент публично кюрдско държавно формирование в Близкия Изток.
След „ арабската пролет “ на 2011 година въпросът за кюрдската държавност още веднъж става настоящ. Сирия, където в този момент живеят към два милиона кюрди, вследствие на продължаващата революция в действителност престана да съществува като единна страна. Сирийските и иракските кюрди се оказаха най-надеждния съдружник на обединението, противопоставяща се на така наречен Ислямска страна. Но в този момент провъзгласяването на самостоятелен Кюрдистан на територии на failed state („ несъстоялите се страни “) Ирак и Сирия надали е допустимо – минимум дотогава, до момента в който срещу това желание изрично се афишират Иран и Турция. И двете страни безпричинно се притесняват от възходящия кюрдски фракционизъм върху техни територии.
Така завеща Заратустра
Липсата на единна кюрдска държавност довежда до това, че този античен етнос е разлъчен освен по родов, само че и по набожен симптом. Както множеството ираноезични нации, кюрдите са подложени на ислямизация, само че една част от тях е запазила вярата на предците си. Това са езидите, наследниците на зороастризма – исконната вяра на Древен Иран.
Историята по този начин се е развила, че християнството се трансформира в една от главните международни религии, въпреки до началото на новата епоха нейни съществени съперници са зародилите се в Персия митраизъм и зороастризъм. След арабското завоюване на Персия в средата на VII век ислямът изтласква тези религии, а езидите остават един от малцината нации в Близкия Изток, които не престават да се прекланят пред Слънцето. И това им коства доста: през Средновековието фанатичните мюсюлмани нееднократно правят кланета на езидите. Основната реликва на ездите е храмът Лалеш, намиращ се в Иракски Кюрдистан, на 60-тина километра северозападно от град Мосул. Всеки езид се счита за длъжен най-малко един път в живота си да посети това място по време на Джамаи – седмицата на поклонниците, която се отбелязва всяка година при започване на октомври.
През 1915 година дружно с арменците, понтийските гърци и асирийците, езидите стават жертва на геноцида в Османската империя. Точният брой на жертвите не е прочут и до момента (съвременна Турция, както е добре известно, публично не признава осъществяването на геноцид), само че става дума за стотици хиляди. Едно от следствията от това кръвопролитие е всеобщото бягство на езиди, които търсят леговище на територията на модерна Армения, а след това – в руското Задкавказие, където обособени групи от техни съплеменници са се заселили още от началото на XIX век.
Кюрдите и езидите в Съюз на съветските социалистически републики и Русия
В началото сред руската власт и кюрдите не пораждат никакви проблеми. През юли 1923 година в състава на Азербайджанската ССР на територията на Нагорни Карабах е основан Кюрдски окръг (Червен Кюрдистан) с административен център в град Лачин. Но през 1930 гидна националната политика на болшевиките внезапно се трансформира и кюрдската автономност е ликвидирана, националните вестници – затворени, а преподаването в учебните заведения на кюрдски език е неразрешено. В разгара на Големия гнет през 1937 година, с постановления на Съвета на Народните комисари на Съюз на съветските социалистически републики голям брой кюрдски фамилии принудително са преселени от Армения и Азербайджан в Киргизия. Сътрудници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) арестуват националния воин на кюрдите-езиди Джангир ага, който по време на Първата международна война минава с целия си полк на страната на Русия. Прекарва пет години в пандиза и съгласно формалните версии почива в пандиза в Саратов през 1943 година.
През август 1944 година кюрдите, живеещи в граничните региони на Грузия са депортирани в Казахстан и Средна Азия. Те споделят ориста на другите „ неблагонадеждни “ нации: кримските татари, гърците, амшенците, турките-месхетинци, чеченците, балкарите и калмиките. След 1956 година, по време на Хрушчовото „ зтопляне “, кюрдите са оправдани и им се позволява да водят свободен живот. В годините не Перестройката кюрдската общественост се пробва да съгласува със руското управление възобновяване на кюрдската национална автономност в Задкавказието. И въпреки че през октомври 1990 година с разпореждане на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики да е основана комисия за решение казуса на руските кюрди, активността ѝ не води до никакви съответни резултати. Година по-късно Съветския съюз дефинитивно се разпада и на процедура концепцията за автономност още веднъж се оказва несъстоятелна.
Според формалните данни сега в Русия живеят над 60 000 кюрди (реално може и да са доста повече). Що се касае до езидите, смятащи се за обособен от кюрдите етнос, те също не са малко – най-малко 40 000. В град Ярославъл съществува единствената в света публично записана религиозна организация на езидите, която възнамерява да строи личен културно-просветителски център и храм. Недалеч от Ярославъл, в Гаврилов-Ямския регион, на територията на някогашния пионерски лагер „ Солнечный “, от 1996г година се намира кюрдското населено място Gunde Kurda, учредено от последователи на Работническата партия на Кюрдистан (РПК), която е във война с турските управляващи. На това място се намират гробовете на Ахмет Йълдъръм и Рамзи Акуш — деятели на РПК, самоубили се на 17 ноември 1998 година край постройката на Държавната Дума в Русия, в символ на митинг против депортирането от Русия на водача на турските кюрди Абдула Йоджелан.
Андрей Мозжухин, lenta.ru
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ