Защо двете най-големи партии заявиха, че никога няма да управляват

Защо двете най-големи партии обявиха, че в никакъв случай няма да ръководят една с друга, какви ще са проблемите, в случай че леви и десни са дружно във властта? За лагерите в Българска социалистическа партия и за това за какво тази партия постоянно търси врага с партиен билет измежду своите. За аргументите за какво никой не желае да ръководи със социалистите и за проблемите пред водача им Корнелия Нинова. По всички тези въпроси беседваме с едно от емблематичните лица на социалистическата партия през годините Павел Писарев , който беше част и от кръга на аления пълководец Александър Лилов.

– Господин Писарев, на конгреса на ГЕРБ преди дни ясно бе декларирано: „ Никога с Българска социалистическа партия “, публично и от Българска социалистическа партия настояват същото: „ Никога коалиция с ГЕРБ “. Защо и двете партии непрестанно се занимават с съперниците си? Наистина ли по този начин мислят или това е единствено за пред електората на всяка една от тези партии?


– В управлението на ГЕРБ има някогашни членове на Българска комунистическа партия или техни деца. Всички знаят кои са. Чакаха 10-15 години Българска социалистическа партия да им даде служби, това не стана и си направиха партия. Ясно е, че ще водят друга политика. Българска социалистическа партия също не ги желае. И за двете партии най-важният въпрос е кой ще им бъде съдружник. Защото не могат да ръководят сами. А решението за това е на гласоподавателите.

– А вие по какъв начин мислите, като човек, претърпял три столетия – добре ли е да има коалиция сред леви и десни?


– Може би на никое място в света – с изключение на в Германия, няма такава коалиция. Спомням си във Франция, когато през 80-те години стана обединението сред Френската социалистическа партия на Митеран и Френската комунистическа партия, тогава незабавно пристигна американският президент, с цел да пита какво е това. Американците като чуят социализъм и социалдемокрация, незабавно се хващат за револвера. Митеран тогава му сподели: „ Бъдете спокойни за нас. Но когато има коалиция на лява и дясна партия, това е все едно някой да бъде прегърнат и удушен. “ Най-краткият път на една лява партия в политиката минава през коалиция с дясна партия.

– Това значи ли, че в България коалиция на леви и десни ще е пагубна за страната?


– Зависи в името на какво се прави обединението, какво е съглашението сред двете партии. Ние видяхме, че когато имаше коалиция сред Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи в България, тя се провали – доста огромни ползи имаше. Не се обрисува друга опция за коалиция на Българска социалистическа партия в бъдеще. И какво ще стане, в случай че се стигне до такава степен, не е ясно.

– В Българска социалистическа партия има два лагера – единият е към Георги Гергов, който работи за коалиция с ГЕРБ, а другият лагер е към лидерката Нинова, който за в този момент изключва такава колаборация.


– Това са хората, които желаят да получат служби. В Българска социалистическа партия от дълго време има дясна мощ. Още, когато Българска комунистическа партия се преименува на Българска социалистическа партия, това стана под въздействие на такива фигури, които желаеха социалистите да се откажат от лявата политика. А крайнолявата политика се оказа негодна. Но левите сили не могат да проведат нова политика – нито тези в чужбина, нито тези у нас.

– Какво става в Българска социалистическа партия в този момент, лагерите са ясно изразени? Корнелия Нинова приказва за „ кръга на деветимата “, които клатят лодката. Тя не ги назова, само че е ясно, че там са Георги Гергов и близки до него.


– Не съм в управлението, само че съм човек, който признава законно определения ръководител. Ясно е, че в управлението на Българска социалистическа партия има хора, които са за лява политика, и други, които са за дясна политика. Зависи кои ще надделеят. Грешката на предходното управление беше, че не се опря на левите сили до дъно. Явно е, че битката сред левите и десните сили в тази партия ще продължи.

– Каква съпротива е Българска социалистическа партия в този момент, по какъв начин стои тя? Ето, на шестия месец от старта на това Народно заседание тя смъкна неговия ръководител Димитър Главчев.


– Не мога още да бъда безапелационен в коментара си. Българска социалистическа партия съгласно мен има друго държание. Има държание на председателката, която споделя: „ Активно наляво! “ и пази леви правила. Обаче вътре в парламентарната група има и не малко десни депутати, които водят битка за власт вътре в партията. Трябва да следим нещата деликатно. Но в случай че тази партия желае да печели избори и да има въздействие вътре в страната, тя би трябвало да води лява политика. С дясна политика и с лъкатушене сякаш около лявото, което в действителност води до десния бряг, до на никое място няма да стигнат. Трябва да има дела, а не ползи. Защото хората усещат тези ползи и по тази причина не ни имат вяра и не ни дават да управляваме.

– В Българска социалистическа партия все се търси врага с партиен билет и по този начин е още от времето на Живков. Не ви ли омръзна толкоз години по този начин да се самоизяждате? Това се е трансформирало в нрав на партията, а и знаете тезата за това, по какъв начин Българска социалистическа партия постоянно „ изяжда “ децата си.


– Врагове с партиен билет постоянно са били тези, които не са съгласни с политиката на ръководителя и линията на управлението. Колкото и партията да търси врага, в никакъв случай не може да го откри напълно. Затова този девиз е непрекъснат. Но не е това пътят. Пътят е не да се търси врага вътре, а да се търсят съдружници. И то такива, от които няма да ни е позор, и с които можем да водим политика в името на обществото.

– Къде са тези съдружници, господин Писарев? Нещо не се виждат – никой за в този момент не желае да ръководи със социалистите.


– Съюзниците би трябвало да се търсят измежду популацията, измежду гласоподавателите с лява политика и да се вършат оферти, които да дават отговор на ползите на масите, на гласоподавателите. Сигурно ви звуча малко старомодно, само че това са истини, които са безконечни. Зная, че през днешния ден в модерното общество, това е надали не смешно, само че по-старите и претърпелите знаят повече.

– Има друго забавно във вашата партия – макар търсенето на вътрешния зложелател, макар всички земетресения, Българска социалистическа партия до момента не е била разцепена. Всъщност такава беше и задачата на стратега Александър Лилов още при започване на измененията. Как си обяснявате това?


– Обяснявам си го с ходовете на управлението. Като види, че нещата отиват до прекаленост, те постоянно отстъпват. Или сменят политиката, или сменят лозунгите. Но това важи за всяко партийно управление на всяка партия, която се пази от разединение. И по този начин го заобикаля с взаимни отстъпки. Е, някои не го направиха и знаете какво стана с тях – имам поради сините партии. А Лилов в действителност в първите години съумя да резервира единството на партията и това тя да не се разцепи.

– Не ми се ще да разясняваме в този момент дали е бил прав Лилов или не, само че кое е по-страшно – разцеплението или демотивацията на хората, каквато се вижда?


– Всичко това е разследване на политиката на управлението. Ако тя се утвърждава от хората – уклони наляво и надясно няма да има. Но демотивацията е рисково нещо.

– Добър водач ли е Корнелия Нинова, какви са проблемите пред нея?


– За да кажа дали тя е добър водач, би трябвало да забележим резултатите. Корнелия Нинова има един проблем – ще бъде ли последвана нейната политика от управлението и от членската маса. Докато не го позволи този проблем, ще има пречки. Тя би трябвало да реши до каква степен може да води лява политика и какъв брой лява да е тя. Явно е, че тя не може да води изцяло лява политика с хората, с които сътрудничи.

– В Българска социалистическа партия има много богати хора – не че има неприятно в това да си богат. Но този факт постоянно е носел негативи на партията – и измежду своите, и отвън тях. Не е ли това казусът на Българска социалистическа партия?


– Това е проблем и то огромен. Българска социалистическа партия се разграничи от политиката на Тодор Живков, тъй като в нея имаше и крайности. И то освен у нас, а и в целия някогашен соцлагер. Но Българска социалистическа партия прави и ще направи огромна неточност, в случай че се съюзи с богаташите или допусне част от своето управление да се обогати. Затова бих споделил: доста богатите хора би трябвало да изоставен управлението на Българска социалистическа партия. В партията постоянно е имало богати хора с леви убеждения, само че те би трябвало да си останат елементарни членове. В никакъв случай да не бъдат в първите редици или пък от тях да зависи бъдещето на Българска социалистическа партия. Богатите могат да подкрепят финансово партията, щом толкоз доста държат да членуват в нея – несъмнено, несъмнено не дребна част от тези, които са богати, в действителност имат такива убеждения. Но дотук. Те не трябва да са в управлението.

– Значи им показвате вратата, по този начин ли да ви разбирам?


– Моето изрично мнение е: Супер богатите социалисти – вън от управлението на Българска социалистическа партия.

– Според новите промени в партийния правилник водачът се избира директно – от всички членове. Това по-добре ли е, какво мислите?


– Тази смяна, направена от новото управление, още не е тествана. Но пък не е изяснено по какъв начин ще бъде сменян ръководителят. Цялата партия надали може да бъде питана кой да й е ръководител. Конгресът също има някакви права, освен цялата партия. Ще забележим.

– До какво ще докара вотът на съмнение към ръководещите, който се разисква и в Българска социалистическа партия, и в Движение за права и свободи? Колаборация сред двете партии не е ли рисково, не е ли нездравословно за социалистите?


– Българска социалистическа партия е принудена да търси колаборация, тъй като няма болшинство. Но Движение за права и свободи би трябвало да е умерена в своите претенции. И тъкмо тази колаборация да бъде необятно обсъждана от членовете на Българска социалистическа партия. Така, както ще се разисква и пита какъв да е водач, по този начин е добре да се разиска тъкмо това – с кого Българска социалистическа партия да направи съюз.

– Преди в парламентарната група на левицата постоянно е имало доста изявени персони, експерти в своята област. Сега обаче българският парламент като цяло не страда ли от липса на такива персони, на оратори?


– Не съм Народното събрание, с цел да кажа уверено дали това е по този начин. Но е напълно явно, че и в управлението на Българска социалистическа партия, и в парламентарната й група има не малко инцидентни хора. Тези случайници дърпат обратно и левицата, и парламентаризма като цяло. Защото в другите групи казусът е същият.

– Какво би трябвало да направи Българска социалистическа партия с цел да бъде чута от всички хора, освен от своите?


– Тя би трябвало да обясни своята политика за себе си. Ще бъде чута, когато пропагандира политика, която е освободена от наслоения, от неточности и залитания – извънредно леви и извънредно десни. Народните маси обаче не виждат към този момент това и не й оказват поддръжка.

– Може ли да се разшири периферията на гласуващите за левицата? Това ли е максимумът, който може тя да доближи?


– Да, това е всичко на дадения стадий. Едва ли може повече. Както се споделя – това е ситуацията. При такава политика – и то неразбираема, опциите на Българска социалистическа партия са дотук. Повече проценти ще има единствено в случай че промени политиката си по метод, че другите да я припознаят.

– Опонентите на Българска социалистическа партия дълги години бяха по този начин наречените сини, Иван Костов… Сега са ГЕРБ и Борисов. Беше ли в по-добра кондиция Българска социалистическа партия преди, когато неин конкурент бяха сините?


– И предходните съперници или врагове, както ги наричате в медиите, се изтъркаха. Те нямат предходната мощ. Костов изчезна от политическия небосвод, тези към него – също. Сега Българска социалистическа партия има нови съперници – вътре в самата себе си и такива вън от нея. Най-вече в лицето на ГЕРБ. Голяма смяна в Българска социалистическа партия още няма, само че съгласно мен това ще се случи след няколко години. Не единствено в народен, а в международен мащаб. И тогава може да се чакат доста промени. Социализмът не е фиктивен в България, постоянно е бил внасян у нас – по-рано от Плеханов, по-късно от други сили. Едва ли в България ще станат някакви съществени промени в международния социализъм. Такива ще дойдат извън. Но въпреки всичко и ние може да прибавим нещо.

– Левите партии в Европа и в света са в рецесия. Защо се стигна до такава степен, че левицата да не може да бъде припозната от хората освен у нас? Все отново левите постоянно са били считани за тези, които носят смяна, които са по-социални.


– Стигна се дотук, тъй като капитализмът се развива. Много рано се пророкуваше неговия край, а в действителност се оказа, че демонстрира доста благоприятни условия за развиването. Затова и лявото е в рецесия. То беше тотално на власт в Съветския съюз и в някогашните социалистически страни, само че се провали. И тази рецесия ще трае дълго време. Левите трендове ще бъдат припознати рано или късно, в това няма никакво подозрение. Но за това ще би трябвало да се изчака.

Нашият посетител


Павел Писарев е роден в София през 1934 година в фамилията на царски офицер и майка германка. На 19-годишна възраст става член на Българска комунистическа партия. Дълги години е сътрудник на “Работническо дело ” в Париж. През 70-те години е шеф на “Българска кинематография ”, бил е и заместник-министър на културата в екипа на Людмила Живкова. Два пъти, преди и след 1989 година, оглавява Българска национална телевизия. Едно от лицата на “Българската левица ” в Българска социалистическа партия.