Как да отучим децата си да лъжат
Защо децата обичат да лъжат и по какъв начин да ги отучим?
Почти всяко дете рано или късно чува приказката за Пинокио, на който носът растял при всяка една неистина. След което историята му бива припомняна всякога, когато самото то излъже за нещо. Защо децата обичат да лъжат и по какъв начин да ги отучим? Всъщност има ли смисъл въобще да вършим това?
Защо и защо най-често лъжат
Най-честите случаи, в които малчуганите лъжат, са: с цел да прикрият някоя неприятна постъпка, която би им донесла неприятности и наказания; с цел да тестват реакциите, търпението и нервите на родителите си; с цел да създадат историята си по-вълнуваща; с цел да привлекат вниманието и по този начин да се почувстват по-значими; с цел да получат нещо, което доста мощно желаят; с цел да не наранят нечии усеща (т.нар. бяла лъжа), пише Обекти.
Децата могат да се научат да лъжат от най-ранна възраст, нормално това става към 3 години. Случва се сега, в който малчуганът стартира да осъзнава, че няма по какъв начин да четете мислите му и може да ви споделя неща, които не са истина, без да разбирате постоянно за това.
Но възрастта, в която децата най-вече употребяват неистини, е към 4-6 години. Тогава те стават същински специалисти в тази активност и с всяко изговаряне на следващата небивалица усъвършенстват своите умения от ден на ден и по-качествено. В този интервал се научават и да преценяват лъжите си с изражението на лицето и тона на гласа на слушащия. Лесно ще уловите дребния измамник, в случай че го наблюдавате деликатно и следите по какъв начин се държи, до момента в който споделя обстоятелства, за които сигурно знаете, че не са правилни.
С напредването на възрастта децата стават все по-изкусни лъжци и към този момент могат да употребяват измислиците по метод, че да не бъдат хванати и разобличени. И лъжите им се усложняват, тъй като те към този момент боравят с доста повече думи и схващат по-добре по какъв начин мислят другите хора.
В юношеството децата най-често употребяват бели неистини, с цел да избегнат пострадване на възприятията на другите.
Насърчавайте ги да споделят истината
След като станат задоволително огромни, с цел да стартират да схващат разликата между истина и неистина, е добре да започнете да ги насърчавате да приказват само истина та и да ги подкрепяте, когато вършат това. Подчертайте смисъла на честността в фамилията и помогнете на деца та да схванат какво може да се случи, когато изричат лъжи.
Ето и няколко потребни съвета, които ще ви оказват помощ да преодолеете по-лесно този проблем.
– Когато уловите дребния измамник в небивалица, не бързайте да го наказвате, а обсъдете лъжата и му кажете истината. Помогнете на детето да заобикаля обстановки, в които изпитва потребност да лъже. Например, в случай че го попитате дали преднамерено е разляло млякото, с цел да не го изпие, то може да се почувства изкушено да излъже. За да избегнете тази обстановка, просто кажете: „ Виждам, че имаше случай с млякото. Да почистим дружно! “.
– Похвалете детето, когато признае, че е направило нещо неправилно и му помогнете да позволи казуса. И бъдете модел за подражателство за казване на истината. Разкажете му по какъв начин сте си признали виновността пред шефа, когато сте сбъркали и той ви е оказал помощ да я поправите, а не ви се е скарал.
– Използвайте смешки, с цел да насърчите малчугана да се пази против безконфликтните неистини. Преструването и въображението доста оказват помощ в този случай. Особено, в случай че детето е под 4-годишна възраст.
– Ако детето ви споделя някаква измислена от него история за нещо, може да отговорите като се възхитите какъв брой е забавно и му предложите да я превърнете дружно в книга. Така насърчавате въображението му, без да го стимулирате да лъже.
Когато децата осъзнават лъжите
Ако детето лъже с ясното схващане, че приказва измислици, първата стъпка е да му кажете, че лъжата не е положително нещо. То би трябвало да знае и за какво не е положително. Може да си извършите фамилно предписание, което гласи, че вкъщи не трябва да се изричат неистини. Както и на открито в действителност.
Следващата стъпка е да се уверите, че всяка неистина има съответните последствия. И когато ги употребявате, пробвайте да се справите с лъжата и държанието, довело до нея, а не просто да наказвате детето.
Намерете време да поговорите безшумно с детето и да му обясните по какъв начин се чувствате, когато то лъже, по какъв начин това въздейства на връзките ви и какво може да се случи, в случай че в един миг фамилията и приятелите престанат да му имат вяра.
Винаги казвайте, когато знаете, че не приказва истината. Но в никакъв случай не го питайте дали споделя истината и не го наричайте измамник, защото това ще докара до още повече измислици. По-правилно е да го стимулирате да приказва намерено с вас.
Улеснете детето си да не лъже. За задачата помислите защо то би могло да употребява измислици. Ако да вземем за пример, е с цел да притегли вниманието ви, помислете за подобаващи занимания дружно. А в случай че е за да получи нещо, обмислете система за награди, която да му разрешава да завоюва това нещо.
И продължавайте да го хвалите, когато споделя истината. Наказанията не оказват помощ, само че похвалите рано или късно проработват и детето ще види, че няма смисъл от неистини.
Сериозните неистини
Понякога децата лъжат или пазят в загадка съществени неща. Те мъчно биха си признали, в случай че бъдат измъчвани или унизени от друго дете или възрастен да вземем за пример.
Ако подозирате нещо, доста значимо е да накарате детето да каже истината, като го уверите, че за него няма да има никакви последствия. Защото най-често то счита, че виновността е точно в него.
Уверете го, че ще бъде в сигурност, в случай че приказва истината. И му обещайте, че ще извършите всичко допустимо, с цел да подобрите нещата. Напомняйте му всякога, когато намерите решение на проблемите му.
Поведението на децата е значим индикатор за тяхното здраве и развиване, тъй че постоянно обръщайте внимание на това, защото държането може да покаже повече от думите. Ако имате терзания в тази посока, помислете и за професионална помощ. Не се срамувайте да говорите с психолог, защото той може да открие вярното решение на казуса.
Почти всяко дете рано или късно чува приказката за Пинокио, на който носът растял при всяка една неистина. След което историята му бива припомняна всякога, когато самото то излъже за нещо. Защо децата обичат да лъжат и по какъв начин да ги отучим? Всъщност има ли смисъл въобще да вършим това?
Защо и защо най-често лъжат
Най-честите случаи, в които малчуганите лъжат, са: с цел да прикрият някоя неприятна постъпка, която би им донесла неприятности и наказания; с цел да тестват реакциите, търпението и нервите на родителите си; с цел да създадат историята си по-вълнуваща; с цел да привлекат вниманието и по този начин да се почувстват по-значими; с цел да получат нещо, което доста мощно желаят; с цел да не наранят нечии усеща (т.нар. бяла лъжа), пише Обекти.
Децата могат да се научат да лъжат от най-ранна възраст, нормално това става към 3 години. Случва се сега, в който малчуганът стартира да осъзнава, че няма по какъв начин да четете мислите му и може да ви споделя неща, които не са истина, без да разбирате постоянно за това.
Но възрастта, в която децата най-вече употребяват неистини, е към 4-6 години. Тогава те стават същински специалисти в тази активност и с всяко изговаряне на следващата небивалица усъвършенстват своите умения от ден на ден и по-качествено. В този интервал се научават и да преценяват лъжите си с изражението на лицето и тона на гласа на слушащия. Лесно ще уловите дребния измамник, в случай че го наблюдавате деликатно и следите по какъв начин се държи, до момента в който споделя обстоятелства, за които сигурно знаете, че не са правилни.
С напредването на възрастта децата стават все по-изкусни лъжци и към този момент могат да употребяват измислиците по метод, че да не бъдат хванати и разобличени. И лъжите им се усложняват, тъй като те към този момент боравят с доста повече думи и схващат по-добре по какъв начин мислят другите хора.
В юношеството децата най-често употребяват бели неистини, с цел да избегнат пострадване на възприятията на другите.
Насърчавайте ги да споделят истината
След като станат задоволително огромни, с цел да стартират да схващат разликата между истина и неистина, е добре да започнете да ги насърчавате да приказват само истина та и да ги подкрепяте, когато вършат това. Подчертайте смисъла на честността в фамилията и помогнете на деца та да схванат какво може да се случи, когато изричат лъжи.
Ето и няколко потребни съвета, които ще ви оказват помощ да преодолеете по-лесно този проблем.
– Когато уловите дребния измамник в небивалица, не бързайте да го наказвате, а обсъдете лъжата и му кажете истината. Помогнете на детето да заобикаля обстановки, в които изпитва потребност да лъже. Например, в случай че го попитате дали преднамерено е разляло млякото, с цел да не го изпие, то може да се почувства изкушено да излъже. За да избегнете тази обстановка, просто кажете: „ Виждам, че имаше случай с млякото. Да почистим дружно! “.
– Похвалете детето, когато признае, че е направило нещо неправилно и му помогнете да позволи казуса. И бъдете модел за подражателство за казване на истината. Разкажете му по какъв начин сте си признали виновността пред шефа, когато сте сбъркали и той ви е оказал помощ да я поправите, а не ви се е скарал.
– Използвайте смешки, с цел да насърчите малчугана да се пази против безконфликтните неистини. Преструването и въображението доста оказват помощ в този случай. Особено, в случай че детето е под 4-годишна възраст.
– Ако детето ви споделя някаква измислена от него история за нещо, може да отговорите като се възхитите какъв брой е забавно и му предложите да я превърнете дружно в книга. Така насърчавате въображението му, без да го стимулирате да лъже.
Когато децата осъзнават лъжите
Ако детето лъже с ясното схващане, че приказва измислици, първата стъпка е да му кажете, че лъжата не е положително нещо. То би трябвало да знае и за какво не е положително. Може да си извършите фамилно предписание, което гласи, че вкъщи не трябва да се изричат неистини. Както и на открито в действителност.
Следващата стъпка е да се уверите, че всяка неистина има съответните последствия. И когато ги употребявате, пробвайте да се справите с лъжата и държанието, довело до нея, а не просто да наказвате детето.
Намерете време да поговорите безшумно с детето и да му обясните по какъв начин се чувствате, когато то лъже, по какъв начин това въздейства на връзките ви и какво може да се случи, в случай че в един миг фамилията и приятелите престанат да му имат вяра.
Винаги казвайте, когато знаете, че не приказва истината. Но в никакъв случай не го питайте дали споделя истината и не го наричайте измамник, защото това ще докара до още повече измислици. По-правилно е да го стимулирате да приказва намерено с вас.
Улеснете детето си да не лъже. За задачата помислите защо то би могло да употребява измислици. Ако да вземем за пример, е с цел да притегли вниманието ви, помислете за подобаващи занимания дружно. А в случай че е за да получи нещо, обмислете система за награди, която да му разрешава да завоюва това нещо.
И продължавайте да го хвалите, когато споделя истината. Наказанията не оказват помощ, само че похвалите рано или късно проработват и детето ще види, че няма смисъл от неистини.
Сериозните неистини
Понякога децата лъжат или пазят в загадка съществени неща. Те мъчно биха си признали, в случай че бъдат измъчвани или унизени от друго дете или възрастен да вземем за пример.
Ако подозирате нещо, доста значимо е да накарате детето да каже истината, като го уверите, че за него няма да има никакви последствия. Защото най-често то счита, че виновността е точно в него.
Уверете го, че ще бъде в сигурност, в случай че приказва истината. И му обещайте, че ще извършите всичко допустимо, с цел да подобрите нещата. Напомняйте му всякога, когато намерите решение на проблемите му.
Поведението на децата е значим индикатор за тяхното здраве и развиване, тъй че постоянно обръщайте внимание на това, защото държането може да покаже повече от думите. Ако имате терзания в тази посока, помислете и за професионална помощ. Не се срамувайте да говорите с психолог, защото той може да открие вярното решение на казуса.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ