Защо България и другите в ЕС трябва да затварят въглищните

Защо България и другите в Европейски Съюз би трябвало да затварят въглищните си централи, в случай че най-големите стопански системи в света не го вършат? Този въпрос слага специалистът по енергийна стопанска система и член на Управителния съвет на Института по енергиен мениджмънт Иванка Диловска в изявление за ЕURACTIV България.

" Малка България с дребното си излъчвания би трябвало да си затвори централите, а най-големите емитери на нездравословни излъчвания, измежду които Съединени американски щати и Австралия, отхвърлиха да подпишат съглашението на срещата за климата в Глазгоу ", разяснява тя и прецизира, че тук не става въпрос за национално възприятие, а за изгодата от сходен вид световни съглашения. Китай и Индия също отхвърлиха да подпишат. Диловска разяснява резултатите от първите дни от срещата на върха за климата в Глазгоу и дали тя ще донесе дълго чакания пробив във връзка с световната енергийна политика.
Арбитър на смяната

Според нея огромният проблем е, че от една страна се води доста точна статистика за излъчванията и смяната им във времето, само че липсва " съдия на смяната ". Този съдия би трябвало да постанова подобаващите ограничения и да координира тяхното осъществяване. " При доста сходни срещи, като тази в Глазгоу, не всички договорености са наложителни за всички страни, а това слага под подозрение постигането на задачите и дали изобщо има някакъв смисъл от тях ", споделя Диловска.


Въглищните централи могат да бъдат затворени до 31 декември...

На 4 ноември 190 страни и интернационалните организации се ангажираха с отвод от въглищата по време на конференцията в конференцията в Глазгоу. Подписалите съглашението се ангажират да прекратят всички вътрешни и задгранични вложения в енергийни мощности на въглища. Те би трябвало да бъдат изведени от употреба през 30-те години на този век в огромните стопански системи, а през 40-те и в по-бедните страни.

Според специалиста не е това методът за реализиране на задачата, а да би трябвало да се откри основния фактор – в случай че огромните замърсители не са съгласни, то тогава изгодата от търговията с излъчвания освен за България, само че и за Европа, е съмнителна. Тогава съглашението се трансформира в " излишно икономическо задължение, което няма да реши проблемите ".

Диловска уточни, че в случай че желаеме действителни резултати би трябвало да има " съдия на смяната ", който постанова наказания и ограничения, когато споразуменията не се извършват. " За огромни пробиви в енергийната политика е нужно високо равнище на световна съгласуваност и разпределение на икономическите тежести ", добавя тя.
Газът и нуклеарната сила в енергийната скица на Европейски Съюз

Със своите бълващи димоотводи, българската въглищна централа в Бобов дол символизира вида промишлено...

Според нея би било добре Европейският съюз да одобри нуклеарната сила и газа като преходни горива по пътя към декарбонизация. " Ако задачата е декарбонизация, би трябвало да се ревизира кой е най-евтиният път, какъв брой коства спестяването на един звук излъчвания. Ако нуклеарната сила и газът реализиран по-евтина декарбонизация – за какво не. Това е икономическият аргумент ", изяснява специалистът.

Тя разяснява, че " зелената " политическа вълна в Европа е донесла засилени упоритости и се е стигнало до концепцията за " скъсения път ". Този път планува от изкопаемите горива да скочим непосредствено към възобновимите, чисти източници. Само че какво се получава на процедура?

Диловска акцентира, че над 50% от българските семейства се отопляват с дърва и допустимо най-допотопни електрически уреди, като радиатори и остарели климатици. Как да бъде реализирана декарбонизация на отоплението в този случай?

Според специалиста най-евтиният и стопански преференциален път е съществуващите топлофикационни мощности и мрежи да бъдат осъвременени, рехабилитирани и разширени като потенциал. В момента под 15% от семействата употребяват топлофикациите.

Вторият път е да се построи съвременна електрическата мрежа и газификация за отопление и домашен потребности. Това е най-икономически реалистичното решение за България, съгласно Диловска.

" От позиция от политиката на " скъсения път " би трябвало да прескочим газовата епоха за отопление и да се хвърлим напряко на чистите енергийни източници. Би било добре, само че някои от тези източници са стопански неизгодни за въвеждане, а за други няма всеобщо произвеждане. Но ние би трябвало да се насочим към този вид, в случай че газът бъде изхвърлен от листата с горива, в които не трябва да се влага ", показва Иванка Диловска и добави, че " по този начин ние няма да можем да се радваме на газификация, както Европа се е радвала от 70-те години на предишния век до през днешния ден ".

Тя счита, че газът и нуклеарната сила би трябвало да бъдат признати за зелено финансиране, тъй като сметката на декарбонизацията ще излезе по-ниска. Това ще е добре за бизнеса и за хората. " Това е еволюцията и не може да минем без газова мрежа, както и не би трябвало да се отхвърляме от топлофикациите, които са по-добри от метода, по които се отопляваме сега ", прецизира тя.

Експертът обаче акцентира, че финансирането на сходен вид вложения би трябвало да е с ясни критерии, на които да дават отговор плановете от позиция на излъчванията от газ, които се отделят при произвеждане. При нуклеарната сила би трябвало да има доста високи критерии за предпазване на нуклеарното гориво. " Всичко в последна сметка е въпрос на пари. Производството би трябвало да е доста несъмнено и да е по-евтино от алтернативата ", прибавя тя.
" Никой не схваща българската енергийна политика "

Според нея най-слабата страна на българската енергийна политика е че никой не може да разбере каква е тя. " Националният ни проект за климата е доста обстоен и упорит. В енергийния ни микс има всичко, за всекиго по нещо. Има и въглища, за които се споделя, че ще се употребяват до момента в който се изчерпат запасите, което от позиция на европейската рамка е невероятно. Освен това въглищата няма да устоят стопански ", разяснява тя.

Диловска посочи, че в нашият енергиен микс има нуклеарна сила и ВЕИ. Обрисувана е многообразна картина, която е невъзможна от позиция на европейските правила. Според нея повода за това е " липса на потенциал ".

" Чета стратегиите на политическите партии за изборите, само че не виждам ясна визия за въглищата, както и решения за енергетиката. Трябва да е ясно, че се нуждаем от създаване на потенциал и някой да ни изясни какво се случва ", споделя още Иванка Диловска.