Нестинарството и връзката му със св. св. Константин и Елена, легендата
Защо 21 май се свързва с нестинарството в случай, че на тази дата почитаме светците император Константин Велики и неговата майка Елена. Какво общо имат християнски светци с един езически обред, който в никакъв случай не е приет от църквата – нестинарството?
Легендата за нестинарството гласи, че в миналото в село Българи е имало голям пожар, който бил провокиран от турците и обхванал даже локалния селски параклис. Виждайки това, една стара жена влезнала боса в горящия храм, стъпвайки по горещи дъски и въглени, и избавила единствената оживяла икона, тази на Св. Св. Константин и Елена. Тя излязла от горящата постройка без никакви изгаряния. Именно за това село Българи се счита за център на обичая нестинарство.
-->
Какво съставлява нестинарството?
В предишното, обичаят е бил практикуван най-вече в селата Българи и Кости в Странджа планина, която е известна със своята мистичност. Нестинарството се практикува в още няколко страни – Гърция, има данни за антични хора в Италия, които са ходели по нажежени въглени. Ритуалът е съществувал и в Китай, Япония, както и при някои арабски племена в Алжир и Мароко. Изкуството да се върви по жарава са владеели и шамани в Мала Азия, Сибир, Африка, Америка и даже на някои острови в Тихия океан.
Първото известно удостоверение за практикуването на мистериозния бит у нас е оповестено през 1866 година от самия Петко Славейков, а първото изследване е направено няколко години по-късно през 1873 година Има изказвания, че това е част от доста античен езически фетиш към господ Дионисий. Разбира се, това е единствено една от версиите на историците.
В основата на този тайнствен обред стои танцът с боси ходила върху доста гореща жарава. Това по своята същина се прави на 3 против 4 юни, когато по остарял жанр е било честването на двамата светци. В наши дни денят на светците Елена и Константин е 21 май, само че самият нестинарски танц продължава да се прави на 3 юни.
За да се извърши този езически обред, подготовката стартира още в ранни зори.
Задължително е така наречен „ обличане “ на нестинарските икони. Слага се авансово квалифициран, блестящо червен плат, който е обшит със остарели сребърни пари и декориран с разнообразни цветя. Провежда се шествие из цялото селото, а иконите се носят към аязмото от трима младежи. Ритуалът е в действителност доста забавен и всеки, който има опция би трябвало да го посети най-малко един път в живота си.
Това е един доста очевиден образец за това по какъв начин християнство и езичество не престават да съществуват дружно. Защото танцът върху жарава е бил прочут още на траките, които по този метод изпълнявали разнообразни ритуали.
Легендата за нестинарството гласи, че в миналото в село Българи е имало голям пожар, който бил провокиран от турците и обхванал даже локалния селски параклис. Виждайки това, една стара жена влезнала боса в горящия храм, стъпвайки по горещи дъски и въглени, и избавила единствената оживяла икона, тази на Св. Св. Константин и Елена. Тя излязла от горящата постройка без никакви изгаряния. Именно за това село Българи се счита за център на обичая нестинарство.
-->
Какво съставлява нестинарството?
В предишното, обичаят е бил практикуван най-вече в селата Българи и Кости в Странджа планина, която е известна със своята мистичност. Нестинарството се практикува в още няколко страни – Гърция, има данни за антични хора в Италия, които са ходели по нажежени въглени. Ритуалът е съществувал и в Китай, Япония, както и при някои арабски племена в Алжир и Мароко. Изкуството да се върви по жарава са владеели и шамани в Мала Азия, Сибир, Африка, Америка и даже на някои острови в Тихия океан.
Първото известно удостоверение за практикуването на мистериозния бит у нас е оповестено през 1866 година от самия Петко Славейков, а първото изследване е направено няколко години по-късно през 1873 година Има изказвания, че това е част от доста античен езически фетиш към господ Дионисий. Разбира се, това е единствено една от версиите на историците.
В основата на този тайнствен обред стои танцът с боси ходила върху доста гореща жарава. Това по своята същина се прави на 3 против 4 юни, когато по остарял жанр е било честването на двамата светци. В наши дни денят на светците Елена и Константин е 21 май, само че самият нестинарски танц продължава да се прави на 3 юни.
За да се извърши този езически обред, подготовката стартира още в ранни зори.
Задължително е така наречен „ обличане “ на нестинарските икони. Слага се авансово квалифициран, блестящо червен плат, който е обшит със остарели сребърни пари и декориран с разнообразни цветя. Провежда се шествие из цялото селото, а иконите се носят към аязмото от трима младежи. Ритуалът е в действителност доста забавен и всеки, който има опция би трябвало да го посети най-малко един път в живота си.
Това е един доста очевиден образец за това по какъв начин християнство и езичество не престават да съществуват дружно. Защото танцът върху жарава е бил прочут още на траките, които по този метод изпълнявали разнообразни ритуали.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ