Защитникът на Левски Холмар Ейолфсон даде интервю за предаването „Код

Защитникът на Левски Холмар Ейолфсон даде изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Само за година стоманеният защитник се трансформира в един от водачите на отбора от “Герена”. Бе измежду участниците на Мондиала в Русия това лято със симпатичния тим на дребната по население, само че огромна по дух Исландия. Крайно любопитно е, че постоянно когато Ейолфсон бележи гол, тимът му побеждава.

@@@
- Здравейте, Холмар! Най-напред желаеме да ви благодарим за това изявление за предаването „ Код Спорт”. Нашият първи въпрос е за какво беше толкоз значимо за Левски да завоюва дербито против ЦСКА?

- Това беше мач сред първите два тима в класирането. Дори единствено от тази позиция беше доста значимо по какъв начин ще приключи този дуел. Като всяко дерби имаше избрани страсти преди началото. Винаги е значимо да се печелят такива мачове.

- Кога осъзнахте, че за ентусиастите на Левски това е най-важният мач?

- Дойдох в клуба преди година. Предстоеше мач против ЦСКА през октомври. Завършихме 2:2, доколкото си припомням. В подготовката за дуела слушах какво приказват другите играчи за това дерби. След това на стадиона виждаш почитателите от двете страни и тогава разбираш какво значи за тях този мач.

- Миналият сезон приключи доста тъжно за Левски със загуба против Славия във финала за купата на България и закъснение с 16 точки от първенеца Лудогорец. Защо акцията беше толкоз несполучлива за Левски, изключително в нейния край?

- Трудно е да се каже. Може би е композиция от доста фактори. Както споменахте, загубата във финала за купата беше доста мъчителна. И болката още не е отминала. Мисля, че това е добра мотивация за реванш. Играчите, които не съумяха да вдигнат купата, не престават да изпитват апетит да я завоюват. Определено желаеме да я завоюваме този сезон.

- Но и този сезон не стартира добре за Левски, тъй като се стигна до отпадане против Вадуц още в предварителните кръгове на Лига Европа. Какви мисли ви минаваха през главата след този неуспех? Мислихте ли да напуснете клуба и да отидете да играете някъде другаде?

- Не, несъмнено, че не. Левски одеве ме бе закупил през това лято.Подписах контракт за три години. Доволен съм, тук ми подхожда. На фамилията ми също му харесва. Но тези два мача против Вадуц бяха доста разочароващи. Също както във финала за купата, ние тотално превъзхождахме противника в играта. Но по някакъв непонятен метод изпуснахме успеха. Много е тъжно, само че би трябвало да го приемем и да гледаме напред.

- Значи сте благополучен да останете в София с 3-годишен контракт с Левски?

- Да, несъмнено, че съм благополучен. Чувствам се в действителност добре тук. Още откогато дойдох в Левски, нямам проблеми. Разбирам се с хората, градът е прекрасен. Харесва ми.

@@@
- Какво отражение оказа персонално върху вас треньорската промяна в Левски, когато Стоянович размени Делио Роси?

- Първата огромна разлика е в това, че новият треньор приказва британски език. Това му разрешава да насочва посланията си към нас доста по-лесно, в сравнение с Делио, който трябваше да употребява преводач. Друга разлика е в това, че тренировките станаха по-интензивни. Мисля, че това имаше огромно значение, тъй като настъпихме газта и пресираме мощно съперника. Ние сме тим, който може да прави това. Когато спечелиш топката в по-предни позици, тогава възможностите да вкараш гол са по-големи. Треньорът ни вдъхна подобен нрав.

- Какво друго промени новият треньор? Хората виждат, че футболистите наподобяват по-спокойни и усмихнати под негово управление, в сравнение с преди този момент.

- Вече ви загатнах, че ние играем малко по-нападателно. Разбирате, че това е по-приятно за футболистите. Всички в тима изпитваме по-голямо наслаждение от играта. Това е по-хубаво както за нас, по този начин и за почитателите, тъй като се забавляваме повече. В момента разполагаме с доста мощен нападателен състав. Ако успеем да използваме мощните си качества, това ще бъде от изгода за всички нас.

- Оказва се, че предходният треньор се е трансформирал в проблем за положителното показване на тима.

- Не бих споделил, че е бил проблем. Езиковата преграда беше огромен минус. Като човек го одобрявам доста. Той е добър, образован и има своята лична философия. Може би тя не пасна добре в този клуб.

- Сега Левски е преди всичко в класирането. Мислите ли, че има капацитета да спре хегемонията на Лудогорец в българското състезание от 7 извоювани трофеи в последните 7 сезона?
@@@
- Определено Левски има подобен капацитет. Мисля, че в този момент в действителност сме доста добър тим. Ако успеем да задържим формата, която демонстрираме сега, би трябвало да останем на върха. Като погледнете качеството в тима и в случай че продължаваме да играем мощно, би трябвало да имаме доста положителни шансове тази година.

- Очевидно е, че Габриел Обертан е водачът на Левски. Какво мислите за него като футболист и има ли нещо, което може да научите отфранцузина?

- За всички е ясно, че той е доста мощен водач на терена. Той е бърз, пази добре топката, мощен е, основава обстановки за другите. Много е значимо за нашия тим, че имаме подобен футболист. Винаги е кадърен да откри решение за дадена обстановка. Дава най-хубавото от себе си и е извънредно значим за нашата игра.

- В идващите два мача Левски се изправя против Славия и Лудогорец. Какво смятате, че ще завоюват „ сините “ от тези два дуела?

- Надявам се, че ще спечелим шест точки. Виждали сме и преди, че против Славия се играе мъчно. А и против Лудогорец, несъмнено, също е доста мъчно да се играе. Ако запазим същата атмосфера в нашия тим, както беше против ЦСКА, имаме положителни шансове против Лудогорец.

- Как се чувствате в центъра на защитата на Левски в компанията на останалите бранители? Имате ли някакви съответни желания кой да играе до вас в центъра?

- Не, нямам никакви желания. Разбирам се отлично с всички. За Левски този сезон е по-различен от предходния, тъй като нападаме повече и се отварят повече пространства откъм гърба. За нас, бранителите, е по-интересно да слагаме на тестване опциите си в по-големи региони на терена.

- Обичате ли да се включвате в офанзива и да пробвате да вкарвате голове при ъглови удари или статични положения?

- Разбира се, че обичам.

- Какво мислите за футбола в България от опита, който към този момент имате?

- Има някои тимове, които са много положителни. Тимовете от втората половина на таблицата също играят доста проведено в множеството мачове. Борят се без отмора 90 минути. Тук в никакъв случай няма елементарен мач. Няма нито един елементарен дуел за Левски. Всеки се бори, всеки демонстрира дисциплинираност, от което съм впечатлен.

- Какво ви харесва тук и какво не ви харесва?

- Това, което не ми харесва е, че реферите от време на време не оставят играта да върви. Оставам с такова чувство. Свирят прекалено много нарушавания. Накъсват играта. Мисля си, че биха могли да оставят играта да върви. А това, което ми харесва е... нашите почитатели. Когато запеят песните на трибуните, ни дават оня подтик, от който имаме потребност.

- Разкажете ни по какъв начин решихте да станете футболист при започване на вашата кариера? И каква беше ролята на татко ви, който също е бил футболист и треньор?

- Мисля, че през целия си живот съм желал да бъда като него. Исках да стана футболист и по този начин започнах да играя за моя първи клуб в Исландия, когато бях на 16-годишна възраст. Получи се по този начин, че нещата към мен се развиха доста бързо и се озовах в Англия. И от този момент като експерт върша по този начин, че да давам най-хубавото от себе си всеки ден и очаквам да видя до каква степен ще стигна.

- Били сте в доста огромен клуб като Уест Хам. Защо стана по този начин, че не успяхте да пробиете и да заиграете там?

- Бях доста млад по това време. В Уест Хам бях от 17 до 20-годишна възраст. Това беше доста сурова школа за мен. Манталитетът на хората в Англия е по-различен от този в Исландия. От една отзивчива и другарска атмосфера се озовах в извънредно конкурентна среда. По никакъв метод не скърбя, че отидох там, макар че прекарах в Уест Хам три години, без да изиграя нито един мач за този тим като се изключи интервала, в който бях чартърен в Белгия. Но научих доста в тренировките от всички тези огромни играчи, които бяха в клуба. Разбрах по какъв начин действа футболният свят на най-високо равнище. Наистина научих доста и взех всички тези уроци с мен.

- По-късно сте играли и в Германия с екипа на Бохум. Сравнявайки футбола в двете страни - Германия и Англия, къде играта ви подхожда повече?

- Труден въпрос... Мисля, че футболът в Англия ми харесва повече. Допада ми това, че се залага на физическата мощ. Харесва ми, че реферите не свирят нарушаване за всеки контакт, а оставят играта да върви. Германия също е доста забавна като футбол, тъй като там се играе доста тактически, работи се доста в предпазен проект. Това са разнообразни страни на футбола. Първенството в Германия не е толкоз забавно, тъй като Байерн е като стопанин на Бундеслигата.

- Нивото на футбола в Исландия също става все по-високо всяка година. Каква е повода за това?

- Мисля, че най-важната причина е мощното показване на националния тим. А това, че той се показва толкоз мощно, се дължи на няколко фактора. От тях преди всичко несъмнено е отборният дух. Футболистите се жертват за тима. Жертват се в дословния смисъл. Нашият капитан да вземем за пример някакси съумя да влезе в игра за международното състезание след доста тежка травма. Игра всичките мачове и в този момент отново е тежко контузен от международното насам. За всеки исландец е огромна чест да играе за националния тим. В представителния отбор егото на всички футболисти се не помни и тимът е над всичко. Това се вижда по метода, по който се играе. И този екипен дух е най-големият фактор за триумфа.

- Стана дума за международното състезание, а вие бяхте част от него с тима на Исландия. Какво е възприятието да сте измежду участниците на мондиала?

- Чувството е необикновено. Дори единствено да си там и да видиш по какъв начин цяла Исландия се подвига на крайници и идва да поддържа тима в Русия – това е в действителност неповторимо. Спомням си, че съм гледал предходни международни шампионати като дете и съм се удивлявал на такава еуфория. И в този момент се оказах там, в центъра на събитията.

- Съжалявате ли, че не изиграхте нито една минута в мачовете на международното?

- Не мога да кажа, че скърбя. Нашият екипен дух е подобен, че всеки е там, с цел да поддържа другите. Естествено, че ми се играеше. Групата ни беше доста оспорвана. Всички в тима се подкрепяхме и окуражавахме да реализираме оптималното.

- Исландия имаше и страхотни почитатели на международното и създаваха впечатляваща атмосфера с типичния викингски привет.

- Да, нашите последователи са превъзходни. Както ви споделих, да видиш по какъв начин цялата страна идва да те поддържа, основава неповторимо възприятие.

- Един въпрос за вашия персонален живот. Съпругата ви беше ли щастлива да пристигна в София, когато решихте да преминете в Левски?

- Преди да дойда тук, в действителност не знаех какво да чакам. Тя също не знаеше. Пристигнахме тук през септември предходната година. И от този момент ние двамата, както и нашата дребна щерка, се усещаме отлично. Детето към този момент върви на детска градина. Харесва ни градът, атмосферата. Хората са открити и другарски настроени. На доста места се приказва добър британски, което е доста потребно за нас. Сега и ние би трябвало да стартираме да учим български език.

- Вие двамата имате разнообразни специалности – футболист и адвокатка. Как напасвате служебните си задължения един към различен?

- Точно в този момент тя не работи толкоз доста, тъй като се занимава с развъждането на детето. Когато аз завърша кариерата си на футболист, тя ще стартира да работи повече, а аз би трябвало да измисля какво да върша със себе си.

- Кажете ни по какъв начин се чувствате в София, имате ли обичани места, какво вършиме в свободното си време?

- Обичаме да се разхождаме в парковете в центъра на града, дружно с щерка ни. С наслаждение вървим в един ресторант наоколо до катедралата„ Александър Невски “. Там в действителност ни харесва и се храним най-малко два-три пъти седмично. Ресторантът е италиански, доста е прекрасен. Какво друго да ви кажа? Обичам да си извозвам времето в София.

- Гледате ли доста футбол по малкия екран – Шампионска лига, Висша лига?

- Да, пробвам се да виждам повече футбол по малкия екран, когато имам време. Разбира се, най-интересно е да се гледа Шампионската лига, само че постоянно виждам и мачове от Висшата лига. Това са двата шампионата, които главно проследявам. Извън тях не виждам доста футбол.

- Имате ли обичан тим някъде в Европа?

- Винаги съм подкрепял Ливърпул в предишното, само че след това станах последовател и на Уест Хем, което е обикновено. Когато си професионален футболист, нещата се трансформират. Сега не съм толкоз огромен почитател на Ливърпул, какъвто бях в миналото. Но се веселя да виждам, че Ливърпул побеждава и се любувам доста също и на успехите на Уест Хем.

- Смятате ли, че този сезон Ливърпул най-сетне ще успее да стане първенец на Англия?

- Да, чакам това да се случи. Даже съм доста сигурен, че Ливърпул ще стане първенец.

Първа лига 11 кръг, неделя 7 октомври Левски 19:15предстои Славия