Адвокат: Всеки, който е бил засегнат от теча в НАП, може да подаде жалба в КЗЛД
Защитени ли са персоналните ни данни и какви ограничения ще вземе страната след хакерската офанзива? В " Още от деня " тематиката дискутираха специалистът по киберсигурност Борислав Сестримски и Димо Господинов, юрист в областта на отбраната на персоналните данни.
Какво да вършим, в случай че се окажем измежду пострадалите, чиито данни са в общественото пространство?
Според юрист Димо Господинов първото нещо, което би трябвало да се случи е Национална агенция за приходите да разпознава пострадалите и да ги уведоми. В това съобщение би трябвало да се даде повече информация по отношение на характера на теча и да се дадат рекомендации по какъв метод да се защитят жителите и субектите, тъй че да предотвратят бъдещи вреди, по какъв начин да внимават повече против кражба на идентичност, машинация и така нататък
Димо Господинов: На първо време течът е задоволително съображение на всеки, които има информация, е бил обиден от този теч да подаде тъжба до Комисията за отбрана на персоналните данни. По този метод ще взе участие в производството, което по този начин или другояче тече и ще има право да апелира вероятно решение на КЗЛД. Може също да пази правата си пред съд, само че би трябвало да е ясно, че отбраната пред съд, в случай че приказваме за обезщетение, може да се случи откакто завърши производството пред КЗЛД.
По думите му е вероятен и групов иск, само че той не е с цел да се получи огромно групово обезщетение.
Димо Господинов: Колективните искове могат да бъдат употребявани за две групи цели. Едната група да принудим Национална агенция за приходите да извършат дейности, с които да покачат сигурността на отбраната на данните, да извършат цялостен одит за опциите за пробив, нещо което от дълго време е трябвало да създадат. И другата група цели - във връзка с всички вероятно наранени лица да се откри, че е осъществено нарушаване и че Национална агенция за приходите носи виновност за това нарушаване. Ползата от това е огромна на практика, тъй като всеки повреден, ще може да се позове на едно такова решение и пред съда само ще би трябвало да потвърди размерът на своите вреди и да получи обезщетение.
Според Борислав Сестримски не е ясно обаче тази информация кой по какъв начин може да я употребява.
Борислав Сестримски: Даже към този момент не може да се подсигурява дали това, което се популяризира като списък на тези изтекли данни е същинският списък, тъй като всеки придобил този списък има правото и опцията да го манипулира и популяризира както сметне за добре. Единственото, което би трябвало да направи е да резервира имената на файловете, с цел да подхождат на тези, които се цитират в медиите и форумите. Никой не знае тази информация, достигнала до него дали е същинска или не.
При следствието на КЗЛД ще стане ясно каква тъкмо е информацията, изтекла от базата на Национална агенция за приходите, добави Господинов.
Вижте целия диалог във видеото
Какво да вършим, в случай че се окажем измежду пострадалите, чиито данни са в общественото пространство?
Според юрист Димо Господинов първото нещо, което би трябвало да се случи е Национална агенция за приходите да разпознава пострадалите и да ги уведоми. В това съобщение би трябвало да се даде повече информация по отношение на характера на теча и да се дадат рекомендации по какъв метод да се защитят жителите и субектите, тъй че да предотвратят бъдещи вреди, по какъв начин да внимават повече против кражба на идентичност, машинация и така нататък
Димо Господинов: На първо време течът е задоволително съображение на всеки, които има информация, е бил обиден от този теч да подаде тъжба до Комисията за отбрана на персоналните данни. По този метод ще взе участие в производството, което по този начин или другояче тече и ще има право да апелира вероятно решение на КЗЛД. Може също да пази правата си пред съд, само че би трябвало да е ясно, че отбраната пред съд, в случай че приказваме за обезщетение, може да се случи откакто завърши производството пред КЗЛД.
По думите му е вероятен и групов иск, само че той не е с цел да се получи огромно групово обезщетение.
Димо Господинов: Колективните искове могат да бъдат употребявани за две групи цели. Едната група да принудим Национална агенция за приходите да извършат дейности, с които да покачат сигурността на отбраната на данните, да извършат цялостен одит за опциите за пробив, нещо което от дълго време е трябвало да създадат. И другата група цели - във връзка с всички вероятно наранени лица да се откри, че е осъществено нарушаване и че Национална агенция за приходите носи виновност за това нарушаване. Ползата от това е огромна на практика, тъй като всеки повреден, ще може да се позове на едно такова решение и пред съда само ще би трябвало да потвърди размерът на своите вреди и да получи обезщетение.
Според Борислав Сестримски не е ясно обаче тази информация кой по какъв начин може да я употребява.
Борислав Сестримски: Даже към този момент не може да се подсигурява дали това, което се популяризира като списък на тези изтекли данни е същинският списък, тъй като всеки придобил този списък има правото и опцията да го манипулира и популяризира както сметне за добре. Единственото, което би трябвало да направи е да резервира имената на файловете, с цел да подхождат на тези, които се цитират в медиите и форумите. Никой не знае тази информация, достигнала до него дали е същинска или не.
При следствието на КЗЛД ще стане ясно каква тъкмо е информацията, изтекла от базата на Национална агенция за приходите, добави Господинов.
Вижте целия диалог във видеото
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ