Заради пробива в НАП България е заплашена от искове за милиони евро
Заради абсурда с приключването на информация от Национална агенция за приходите България е застрашена от солени санкции, тъй като е позволила пробив в системата. Това призна и финансовият министър Владислав Горанов, който съобщи, че " не е изключено страната ни да бъде глобена поради неспазване на европейския правилник за отбрана на персоналните данни ". Под риск са данни както на българи и български компании, по този начин и на чужденци и на задгранични компании и данни от обмена на Национална агенция за приходите с други данъчни служби. Твърди се, че единствено засегнатите непознати компании са 300 000. А жителите въобще са над 5 милиона.
Към сегашния миг е известена и Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД). Дали тя ще се самосезира и ще стартира лично изследване, във вторник не стана ясно. По закон Национална агенция за приходите е длъжна да уведоми КЗЛД в период от 72 часа, откакто е засякла нарушаването. Данъчните би трябвало да оповестят и на партньорските данъчни служби, с които работят. Предвижда се в избрани случаи за офанзивата да бъдат известени и засегнатите " не по-късно от 7 дни ", откакто е засечено нарушаването. Говорителят на Национална агенция за приходите призна, че на 29 юни е засечен опит за хакване на системата им, само че не заяви да са уведомили още тогава КЗЛД и засегнатите лица.
" Субектът " на данните, т.е. засегнатите, обаче не се уведомява, в случай че админът, в тази ситуация Национална агенция за приходите, е " подхванал подобаващи механически и организационни ограничения за отбрана и тези ограничения са били приложени във връзка с персоналните данни, наранени от нарушаването, по-специално ограничения, които вършат персоналните данни неразбираеми за всяко лице, което няма право на достъп до тях, като да вземем за пример криптиране ". Не се планува да се оповестява на засегнатите и в случай че са били взети ограничения, които подсигуряват, че " към този момент няма възможност да се осъществя високият риск за правата и свободите на субектите на данни ", излиза наяве още от текстовете на Закона за отбрана на персоналните данни.
Европейският правилник за отбрана на персоналните данни GDPR дава опция всеки обиден да се оплаче пред админа на персоналните му данни, който е нарушил неприкосновеността на информацията му, и да изиска обезщетение или да потърси правата си по правосъден ред.
Спазването на регламента е ангажимент на националния контролен орган. Според GDPR, " в случай че админ или обработващ персонални данни съзнателно или по немарливост наруши няколко разпореждания на сегашния правилник при една и съща интервенция по култивиране или при свързани интервенции, общият размер на административната санкция или имуществената глоба не може да надвишава сумата, избрана за най-тежкото нарушаване ".
Нарушенията могат да се глобяват с санкция в размер до 10 000 000 EUR или при положение на дружество - до 2 % от общия му годишен международен оборот за миналата финансова година, която от двете суми е по-висока. Ако админът съобщи персоналните данни на жител на трета страна или откаже да извърши предписание на надзорния орган, предстои на санкция до 20 000 000 евро или при положение на дружество - до 4 % от общия му годишен международен оборот за миналата финансова година, която от двете суми е по-висока.
За това, че най-вероятно ще има каузи, предизвести и зам.-председателят на БСК Станислав Попдончев. Пред БНР той изясни, че български компании не изключват опцията да търсят правата си и по правосъден път, в случай че могат да потвърдят претърпени вреди или пропуснати изгоди от разкриването на служебна информация. " Всеки един жител, зависи каква информация има в него (в регистъра), може да бъде профилиран на база на приходи, на здравен статус и по този начин нататък. Чувствам се уязвим. Безспорно през днешния ден надали има жител или бизнес, който да не се усеща уязвим от изтеклата информация. Начините, по които някой може да си послужи с нея, са неизброими ", разяснява той.
Източник: Сега
Към сегашния миг е известена и Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД). Дали тя ще се самосезира и ще стартира лично изследване, във вторник не стана ясно. По закон Национална агенция за приходите е длъжна да уведоми КЗЛД в период от 72 часа, откакто е засякла нарушаването. Данъчните би трябвало да оповестят и на партньорските данъчни служби, с които работят. Предвижда се в избрани случаи за офанзивата да бъдат известени и засегнатите " не по-късно от 7 дни ", откакто е засечено нарушаването. Говорителят на Национална агенция за приходите призна, че на 29 юни е засечен опит за хакване на системата им, само че не заяви да са уведомили още тогава КЗЛД и засегнатите лица.
" Субектът " на данните, т.е. засегнатите, обаче не се уведомява, в случай че админът, в тази ситуация Национална агенция за приходите, е " подхванал подобаващи механически и организационни ограничения за отбрана и тези ограничения са били приложени във връзка с персоналните данни, наранени от нарушаването, по-специално ограничения, които вършат персоналните данни неразбираеми за всяко лице, което няма право на достъп до тях, като да вземем за пример криптиране ". Не се планува да се оповестява на засегнатите и в случай че са били взети ограничения, които подсигуряват, че " към този момент няма възможност да се осъществя високият риск за правата и свободите на субектите на данни ", излиза наяве още от текстовете на Закона за отбрана на персоналните данни.
Европейският правилник за отбрана на персоналните данни GDPR дава опция всеки обиден да се оплаче пред админа на персоналните му данни, който е нарушил неприкосновеността на информацията му, и да изиска обезщетение или да потърси правата си по правосъден ред.
Спазването на регламента е ангажимент на националния контролен орган. Според GDPR, " в случай че админ или обработващ персонални данни съзнателно или по немарливост наруши няколко разпореждания на сегашния правилник при една и съща интервенция по култивиране или при свързани интервенции, общият размер на административната санкция или имуществената глоба не може да надвишава сумата, избрана за най-тежкото нарушаване ".
Нарушенията могат да се глобяват с санкция в размер до 10 000 000 EUR или при положение на дружество - до 2 % от общия му годишен международен оборот за миналата финансова година, която от двете суми е по-висока. Ако админът съобщи персоналните данни на жител на трета страна или откаже да извърши предписание на надзорния орган, предстои на санкция до 20 000 000 евро или при положение на дружество - до 4 % от общия му годишен международен оборот за миналата финансова година, която от двете суми е по-висока.
За това, че най-вероятно ще има каузи, предизвести и зам.-председателят на БСК Станислав Попдончев. Пред БНР той изясни, че български компании не изключват опцията да търсят правата си и по правосъден път, в случай че могат да потвърдят претърпени вреди или пропуснати изгоди от разкриването на служебна информация. " Всеки един жител, зависи каква информация има в него (в регистъра), може да бъде профилиран на база на приходи, на здравен статус и по този начин нататък. Чувствам се уязвим. Безспорно през днешния ден надали има жител или бизнес, който да не се усеща уязвим от изтеклата информация. Начините, по които някой може да си послужи с нея, са неизброими ", разяснява той.
Източник: Сега
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ