Европейските музеи се разделят с шедьоври на колониалното наследство
Западните фенове на историята и изкуството надали се замислят за цената, с помощта на която могат да се любуват и учат мостри и артефакти от международната просвета и история, които блестят в европейските музеи. Част от тях обаче към този момент напущат салоните им, с цел да се върнат по родните си места, при същинските си притежатели.
През последните месеци значително западни страни върнаха тържествено заграбени артефакти на някогашните си колонии. Над 90 на 100 от културното завещание на субсахарска Африка към първото десетилетие на новия век се намира отвън континента. По време на колониализма доста артефакти са добити нелегално и попадат в европейски частни или държавни сбирки. Минават десетилетия, преди Европа да прояви податливост да беседва за реставрация.
Още в края на деветнадесети век да вземем за пример Етиопия слага въпроса за връщане на отнетото й културно завещание. Върнати са й обаче единствено няколко предмета. В края на ноември обаче страната отпразнува завръщането на скъпи артефакти, плячкосани от английската войска преди повече от 150 години.
В началото на октомври президентът на Франция Еманюел Макрон разгласи, че Франция ще върне на Бенин 26 творби на изкуството, плячкосани от кралските дворци на Абомей през 19-и век по време на френско-дахомейската война (1892-1894). Франция пое този ангажимент през ноември 2018 година, откакто две години по-рано президентът на Бенин Патрис Талон настоя Париж да върне артефакти, в това число барелефи и жезли от кралските дворци на Абомей - столицата на предколониалната страна Дахомей, съществувала на територията на днешни Бенин и Того.
Макрон съблюдава обещанието си и при започване на ноември одобри в Елисейския замък сътрудника си Талон. 26-те скъпи исторически реликви, измежду които и тронът на крал Беханзин, бяха върнати в Бенин с президентския аероплан и посрещнати тържествено в столицата Котону.
В средата на декември и в Южна Нигерия бяха проведени тържества за връщането на два бронзови артефакта, заграбени от британците през колониалната ера. " Днес е повратен миг в напъните ни да върнем бронзовите артефакти, които бяха заграбени от този замък, както и тези от слонова кост и други творби на изкуството ", сподели вождът на гр.Бенин в Южна Нигерия, считан още за крал на Бенин. Негови предшественици са управлявали района, когато той е бил плячкосан от английски бойци през 1897 година
На публична гала, на която участваха видни посетители и обичайни вождове, вождът подписа формалния документ, прехвърлящ цялостното притежание на творбите от английските университети Абърдийн и Кембридж.
Хиляди бронзови артефакти от Бенин от интервала 16-и - 18-и век са заграбени от двореца на бившето кралство Бенин, след което са попаднали в музеи в Съединени американски щати и Европа. Кембриджският университет върна на 27 октомври на Нигерия статуя на петел. Той е първата английска институция, постъпила по този метод. След това и университетът в Абърдийн върна кралска глава от бронз, закупена на търг през 1957 година Най-голямата сбирка бенински артефакти е в Британския музей, който към този момент отхвърля договаряния за реставрация.
Темата с реституцията на заграбени творби на изкуството е настояща освен в Европа. През май да вземем за пример Съединени американски щати върнаха на Тайланд откраднати религиозни артефакти от 9-и и 10-и век. 600-те кг антики са били отмъкнати и изнесени от Тайланд в нарушаване на закона преди към половин век и след това дарени на град Сан Франциско, където бяха изложени в музея за азиатско изкуство. Културната институция се съгласи да върне античните плочки след траяло три години следствие на министерството на вътрешната сигурност на Съединени американски щати и правосъден иск.
Националният институт по антропология и история на Мексико води дейна акция и даже правосъдни каузи от името на Мексико в опит да спре търговията с артефакти от предколумбовата ера и да ги върне в Мексико. Усилията на институцията постоянно удрят на камък, само че през лятото Германия върна на Мексико 34 артефакта, били до момента владеене на частни колекционери. Сред артефактите са предмети от разнообразни интервали и култури - антропоморфни глинени фигури, каменна маска на цивилизацията олмек от интервала 1200-600 година преди новата епоха, трикрак глинен съд на маите от 1000-1520 година
Германия е изключително дейна в реституцията на заграбени исторически предмети и творби на изкуството в разнообразни интервали, в това число и от националсоциалистическия режим през Втората международна война.
Благодарение на напъните на немските управляващи и по силата на подписано съглашение с музея за изящни изкуства в Берн, Швейцария, 38 произведения от сбирката на Гурлит бяха върнати на притежателите им или на техни наследници при започване на месеца.
Германско-австрийският колекционер Корнелиус Гурлит, чийто татко бил търговец на изкуство, служил на режима на Хитлер, умря през май 2014 година и завеща цялата си сбирка на швейцарския музей, с което изненада културната институция.
През ноември 2014 година музеят реши да одобри завещаното, като със съглашение с Германия се отхвърли от благосъстоятелност върху творби, за които се потвърди, че са принадлежали на евреи и са отмъкнати от нацистите. Културната институция стартира задълбочена оценка на творбите от сбирката с присъединяване на самостоятелни интернационалните специалисти и в последна сметка върна творбите, за които е потвърдено, че са плячкосани от нацистите.
Музеи и други културни институции в Бавария са върнали през миналата година 26 творби на изкуството, плячкосани от нацистите, на притежателите им или на техните наследници.
" В контактите ни с музеите в колониалния подтекст, се изправяме пред действителността на историческа и модерна контузия, които съжителстват в резултат на прегрешението от кражбата ", сподели изследователката на университета на Хавай Ноел Кахану наскоро на конференция на немската фондация " Изгубено изкуство ", отдадена на връщането на заграбени по време на колониализма сбирки. Причината за връщането им е кодирана сега на кражбата им, акцентира Кахану.
В тридневния онлайн конгрес участваха над 40 учени и специалисти от целия свят, които се пробваха да очертаят за какво към момента има толкоз въпроси без отговор в областта на реституцията на колониалното завещание. Дискусиите се концентрираха върху историята на артефактите и несправедливото им заграбване, разногласията сред музеи и общностите, от които произлизат артефактите, както и върху смисъла на общностите от връщането на културни обекти и даже на човешки остатъци.
Според шефа на фондацията за пруското културно завещание в Германия Херман Парцингер този спор е бил дълго отлаган, заяви " Дойче веле ".
" Деколонизацията несъмнено не е проблем единствено на музеите. Тя е предизвикателство за цялото ни общество и за голям брой институции, наранени от нея ", сподели той. В началото на годината в Берлин бе открит Хумболтовият конгрес - нов музей, който събра под покрива на реконструираната и възобновена постройка на някогашния Берлински замък сбирките на Етноложкия музей и на Музея за азиатско изкуство с исторически предмети от Африка, Азия, Океания, Северна и Южна Америка.
Германският държавен министър по културата Моника Грутерс означи няколко исторически момента във връзка с решаването на проблемите в немската колониална история - връщането на Намибия на Библията и камшика на локалния народен воин Хендрик Витбой и решението за връщане на Нигерия на бронзови скулптури при започване на идната година.
Грутерс призна, че процесът за осъзнаване и решение на проблемите на колониалното минало на страната към момента е в зародиш и на политическо, и на публично равнище.
Връщането на културни полезности от колониализма е тематика на страните от Европейски Съюз и на европейското право. В резолюция на Европейския парламент от 2019 година се показва, че " заграбването на творби на изкуството и други предмети с културна стойност по време на въоръжени спорове и войни, както и в спокойно време, провокира сериозна всеобща угриженост, във връзка с която следва да се подхващат ограничения от позиция както на предотвратяването, по този начин и на реституцията на заграбени културни полезности, с цел да се отбрани и подсигурява целостта на културното завещание и идентичността на обществата, общностите, групите и хората ". Скоро след приемането на резолюцията е формиран, утвърден и оповестен европейски правилник за културните полезности.
През последните месеци значително западни страни върнаха тържествено заграбени артефакти на някогашните си колонии. Над 90 на 100 от културното завещание на субсахарска Африка към първото десетилетие на новия век се намира отвън континента. По време на колониализма доста артефакти са добити нелегално и попадат в европейски частни или държавни сбирки. Минават десетилетия, преди Европа да прояви податливост да беседва за реставрация.
Още в края на деветнадесети век да вземем за пример Етиопия слага въпроса за връщане на отнетото й културно завещание. Върнати са й обаче единствено няколко предмета. В края на ноември обаче страната отпразнува завръщането на скъпи артефакти, плячкосани от английската войска преди повече от 150 години.
В началото на октомври президентът на Франция Еманюел Макрон разгласи, че Франция ще върне на Бенин 26 творби на изкуството, плячкосани от кралските дворци на Абомей през 19-и век по време на френско-дахомейската война (1892-1894). Франция пое този ангажимент през ноември 2018 година, откакто две години по-рано президентът на Бенин Патрис Талон настоя Париж да върне артефакти, в това число барелефи и жезли от кралските дворци на Абомей - столицата на предколониалната страна Дахомей, съществувала на територията на днешни Бенин и Того.
Макрон съблюдава обещанието си и при започване на ноември одобри в Елисейския замък сътрудника си Талон. 26-те скъпи исторически реликви, измежду които и тронът на крал Беханзин, бяха върнати в Бенин с президентския аероплан и посрещнати тържествено в столицата Котону.
В средата на декември и в Южна Нигерия бяха проведени тържества за връщането на два бронзови артефакта, заграбени от британците през колониалната ера. " Днес е повратен миг в напъните ни да върнем бронзовите артефакти, които бяха заграбени от този замък, както и тези от слонова кост и други творби на изкуството ", сподели вождът на гр.Бенин в Южна Нигерия, считан още за крал на Бенин. Негови предшественици са управлявали района, когато той е бил плячкосан от английски бойци през 1897 година
На публична гала, на която участваха видни посетители и обичайни вождове, вождът подписа формалния документ, прехвърлящ цялостното притежание на творбите от английските университети Абърдийн и Кембридж.
Хиляди бронзови артефакти от Бенин от интервала 16-и - 18-и век са заграбени от двореца на бившето кралство Бенин, след което са попаднали в музеи в Съединени американски щати и Европа. Кембриджският университет върна на 27 октомври на Нигерия статуя на петел. Той е първата английска институция, постъпила по този метод. След това и университетът в Абърдийн върна кралска глава от бронз, закупена на търг през 1957 година Най-голямата сбирка бенински артефакти е в Британския музей, който към този момент отхвърля договаряния за реставрация.
Темата с реституцията на заграбени творби на изкуството е настояща освен в Европа. През май да вземем за пример Съединени американски щати върнаха на Тайланд откраднати религиозни артефакти от 9-и и 10-и век. 600-те кг антики са били отмъкнати и изнесени от Тайланд в нарушаване на закона преди към половин век и след това дарени на град Сан Франциско, където бяха изложени в музея за азиатско изкуство. Културната институция се съгласи да върне античните плочки след траяло три години следствие на министерството на вътрешната сигурност на Съединени американски щати и правосъден иск.
Националният институт по антропология и история на Мексико води дейна акция и даже правосъдни каузи от името на Мексико в опит да спре търговията с артефакти от предколумбовата ера и да ги върне в Мексико. Усилията на институцията постоянно удрят на камък, само че през лятото Германия върна на Мексико 34 артефакта, били до момента владеене на частни колекционери. Сред артефактите са предмети от разнообразни интервали и култури - антропоморфни глинени фигури, каменна маска на цивилизацията олмек от интервала 1200-600 година преди новата епоха, трикрак глинен съд на маите от 1000-1520 година
Германия е изключително дейна в реституцията на заграбени исторически предмети и творби на изкуството в разнообразни интервали, в това число и от националсоциалистическия режим през Втората международна война.
Благодарение на напъните на немските управляващи и по силата на подписано съглашение с музея за изящни изкуства в Берн, Швейцария, 38 произведения от сбирката на Гурлит бяха върнати на притежателите им или на техни наследници при започване на месеца.
Германско-австрийският колекционер Корнелиус Гурлит, чийто татко бил търговец на изкуство, служил на режима на Хитлер, умря през май 2014 година и завеща цялата си сбирка на швейцарския музей, с което изненада културната институция.
През ноември 2014 година музеят реши да одобри завещаното, като със съглашение с Германия се отхвърли от благосъстоятелност върху творби, за които се потвърди, че са принадлежали на евреи и са отмъкнати от нацистите. Културната институция стартира задълбочена оценка на творбите от сбирката с присъединяване на самостоятелни интернационалните специалисти и в последна сметка върна творбите, за които е потвърдено, че са плячкосани от нацистите.
Музеи и други културни институции в Бавария са върнали през миналата година 26 творби на изкуството, плячкосани от нацистите, на притежателите им или на техните наследници.
" В контактите ни с музеите в колониалния подтекст, се изправяме пред действителността на историческа и модерна контузия, които съжителстват в резултат на прегрешението от кражбата ", сподели изследователката на университета на Хавай Ноел Кахану наскоро на конференция на немската фондация " Изгубено изкуство ", отдадена на връщането на заграбени по време на колониализма сбирки. Причината за връщането им е кодирана сега на кражбата им, акцентира Кахану.
В тридневния онлайн конгрес участваха над 40 учени и специалисти от целия свят, които се пробваха да очертаят за какво към момента има толкоз въпроси без отговор в областта на реституцията на колониалното завещание. Дискусиите се концентрираха върху историята на артефактите и несправедливото им заграбване, разногласията сред музеи и общностите, от които произлизат артефактите, както и върху смисъла на общностите от връщането на културни обекти и даже на човешки остатъци.
Според шефа на фондацията за пруското културно завещание в Германия Херман Парцингер този спор е бил дълго отлаган, заяви " Дойче веле ".
" Деколонизацията несъмнено не е проблем единствено на музеите. Тя е предизвикателство за цялото ни общество и за голям брой институции, наранени от нея ", сподели той. В началото на годината в Берлин бе открит Хумболтовият конгрес - нов музей, който събра под покрива на реконструираната и възобновена постройка на някогашния Берлински замък сбирките на Етноложкия музей и на Музея за азиатско изкуство с исторически предмети от Африка, Азия, Океания, Северна и Южна Америка.
Германският държавен министър по културата Моника Грутерс означи няколко исторически момента във връзка с решаването на проблемите в немската колониална история - връщането на Намибия на Библията и камшика на локалния народен воин Хендрик Витбой и решението за връщане на Нигерия на бронзови скулптури при започване на идната година.
Грутерс призна, че процесът за осъзнаване и решение на проблемите на колониалното минало на страната към момента е в зародиш и на политическо, и на публично равнище.
Връщането на културни полезности от колониализма е тематика на страните от Европейски Съюз и на европейското право. В резолюция на Европейския парламент от 2019 година се показва, че " заграбването на творби на изкуството и други предмети с културна стойност по време на въоръжени спорове и войни, както и в спокойно време, провокира сериозна всеобща угриженост, във връзка с която следва да се подхващат ограничения от позиция както на предотвратяването, по този начин и на реституцията на заграбени културни полезности, с цел да се отбрани и подсигурява целостта на културното завещание и идентичността на обществата, общностите, групите и хората ". Скоро след приемането на резолюцията е формиран, утвърден и оповестен европейски правилник за културните полезности.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ