Искате да сте богати? Спазвайте тези 6 прости правила
Занимавам се с финанси от съвсем 20 години, а към този момент над 5 години работя като персонален финансов съветник, и оказвам помощ на хората да живеят по-добре. През това време чух историите на доста хора, които са тръгнали от нулата и са достигнали до чисто благосъстояние от над 1 милион лв.. В тази публикация съм синтезирал 6-те съществени правила за парите, които са донесли финансов триумф на тези хора.
Никога не харчи повече, в сравнение с изкарваш
Звучи просто, само че не е толкоз елементарно за осъществяване. Над 72% от хората у нас живеят от заплата до заплата, т.е. харчат всичко, което изкарват и не икономисват нищо за бъдещето. И това не са единствено такива с ниски приходи, а в противен случай – множеството са с хонорари над междинните за страната. Те са попаднали в така наречен омагьосана въртележка, в която с повишаване на приходите се усилват със същите темпове (дори по-високи) и месечните разноски.
Друга статистика демонстрира, че над 90% от българите имат спестявания, с които да си покрият разноските за не повече от 3 месеца напред, в случай че останат без приходи. В тази връзка, не е необичайно, че над 2/3 от хората у нас имат заеми и всеки по-голям разход се посреща със заем, в това число и за такива неща като отмора, ремонт и други потребителски потребности.
Едно от първите неща, които научих като дете е „ Не харчи всичко, което получаваш (изкарваш) “ и постоянно заделям част от прихода си. Този принцип съблюдават и съвсем 100% от богатите хора, с които съм разговарял, без значение дали изкарват 10,000 лв. или 100,000 лв. на месец. Няма по какъв начин да ставаме по-богати, в случай че харчим повече, в сравнение с печелим, нали?
Избягвай заемите като чума
Ние сме приели, че заемите са част от нашия живот. Трябват ни пари за нов мобилен телефон и най-лесното е да вземем потребителски заем или да го платим с кредитната си карта. Да създадем една бърза сметка. Телефонът коства 1,000 лв. и в случай че желаеме да го купим с заем на 18% годишна рента, то след една година ще сме върнали 1,100 лв., само че пък самият телефон ще коства не повече от 500 лв.. Така, за една година ние сме станали по-бедни с 600 лв..
Всъщност, взимането на заем е целесъобразно единствено в две обстановки. Първата е когато ни е необходим, с цел да оцелеем физически – за храна, медикаменти, заслон или някоя друга първостепенна потребност, а вторият случай е когато с заема ще спечелим повече, в сравнение с ще платим за лихви и всички останали разноски, свързани с него.
Никога не харчи повече, в сравнение с изкарваш
Звучи просто, само че не е толкоз елементарно за осъществяване. Над 72% от хората у нас живеят от заплата до заплата, т.е. харчат всичко, което изкарват и не икономисват нищо за бъдещето. И това не са единствено такива с ниски приходи, а в противен случай – множеството са с хонорари над междинните за страната. Те са попаднали в така наречен омагьосана въртележка, в която с повишаване на приходите се усилват със същите темпове (дори по-високи) и месечните разноски.
Друга статистика демонстрира, че над 90% от българите имат спестявания, с които да си покрият разноските за не повече от 3 месеца напред, в случай че останат без приходи. В тази връзка, не е необичайно, че над 2/3 от хората у нас имат заеми и всеки по-голям разход се посреща със заем, в това число и за такива неща като отмора, ремонт и други потребителски потребности.
Едно от първите неща, които научих като дете е „ Не харчи всичко, което получаваш (изкарваш) “ и постоянно заделям част от прихода си. Този принцип съблюдават и съвсем 100% от богатите хора, с които съм разговарял, без значение дали изкарват 10,000 лв. или 100,000 лв. на месец. Няма по какъв начин да ставаме по-богати, в случай че харчим повече, в сравнение с печелим, нали?
Избягвай заемите като чума
Ние сме приели, че заемите са част от нашия живот. Трябват ни пари за нов мобилен телефон и най-лесното е да вземем потребителски заем или да го платим с кредитната си карта. Да създадем една бърза сметка. Телефонът коства 1,000 лв. и в случай че желаеме да го купим с заем на 18% годишна рента, то след една година ще сме върнали 1,100 лв., само че пък самият телефон ще коства не повече от 500 лв.. Така, за една година ние сме станали по-бедни с 600 лв..
Всъщност, взимането на заем е целесъобразно единствено в две обстановки. Първата е когато ни е необходим, с цел да оцелеем физически – за храна, медикаменти, заслон или някоя друга първостепенна потребност, а вторият случай е когато с заема ще спечелим повече, в сравнение с ще платим за лихви и всички останали разноски, свързани с него.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ