Старите часовникови кули разказват легенди
Замисляли ли сте се, че хората не всеки път са имали ръчни часовници и будилници? Преди епохи методът да схванеш какъв брой е напреднал денят (или нощта) е бил да чуеш камбаната на градската часовникова кула. Неслучайно тези постройки наложително са високи и се намират на място с добра видимост и в центъра. В тях майсторите са вложили вложили усета си за хубост и неслучайно часовниковите кули са и архитектурни бижута, и знаци на българския подем. Те пазят духа на Възраждането, а историята им се смесва с красиви и страшни митове.
Има ги из цялата страна. В цялата страна има такива кули, построени преди Освобождението - в неизчерпателния лист са над 50. Част от тях са изцяло непокътнати, други реконструирани и актуализирани, трети са разрушени и вдигнати още веднъж. Има и безвъзвратно изчезнали - като софийската.
Със своята 30-метрова снага
Ботевградската е най-високата
възрожденска часовникова кула в България. Впечатлява с барокови детайли и фрески, украсяващи вълнообразните ѝ корнизи. Построена е през 1866 година от локалния занаятчия строител Вуно Марков. През 2006 година е оповестена за архитектурно-строителен монумент на културата и е включена в листата на 100-те национални туристически обекта.
Около нея има забавни истории. Една от тях споделя, че при започване на върха на кулата имало дървена къщурка, от която на всеки кръговиден час излизал човек с фес, който се кланял, до момента в който камбаната звъняла.
През 70-те години на предишния век тъкмо до постройката с часовника била посадена дугласка ела. Но кореновата система на дървото бързо се разраснала и защото почнала да заплашва стабилността на структурата, в последна сметка решили да отсекат елата.
Кулата си стои непокътната и до през днешния ден, само че не с истинския часовник. Старият механизъм е свален и се пази в градския музей като светиня, тъй като дълги години е бил най-високо разположеният часовник на Балканите.
Кръстницата на Сахат тепе
Часовниковата кула в Пловдив е една от най-старите в цяла Европа - издигната в интервала 1578 - 1623 г. В началото на XIX век обаче пожар унищожава дървената структура. През 1809 година кулата е вдигната отначало, само че този път от камък.
Тя е ситуирана на Сахат тепе (тепето в действителност е кръстено на нея - " сахат " на турски значи час).
Тревненският сахат
се е появил през 1814-1815 година Кулата е висока малко над 21 м, основата й е построена от камък, в междинната част бил подложен часовниковият механизъм, а най-горе стояла камбаната. В началото часовникът бил без стрелки, единствено ударите на камбаната известявали какъв брой е часът.
Легендата споделя, че преди време локалният владетел Фейзи ага сложил условие - кула ще има, в случай че популацията съобщи всички сокаи. Става дума за присъщите тъкмо за този регион великолепни накити, красящи главите на булките. Сокаят бил знак на благосъстояние и самочувствие (той е като обилна тежка корона и се носи с изправена глава, а не с безропотно сведени надолу очи - нещо, което не се харесвало на турската власт). Жените се дали прошка със своите декорации, по които имало и скъпи железни пари, само че пък Трявна се снабдила с тъкмо време.
През 1971 година в кулата бил инсталиран магнетофон и оттогава всяка вечер тъкмо в 22.00 камбаната отброява 10 удара, след което стартира да звучи песента „ Неразделни “ по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков, трансформирала се в химн на града. Според записките на поета Славейков тревненци доста обичали своя " каменен двадесет метра висок градски часовник “ и в случай че някой им кажел, че по света има по-високи кули, те отвръщали: „ Че никак бива ли по-високо нещо от нашия часовник! “.
Часовниковата кула
в Етрополе е от най-старите
- построена е през 1710 година, а надписите сочат, че е създание на занаятчия Тодор. Първоначално е замислена като наблюдателна и отбранителна кула - за това подсказва структурата с отвори на трите й страни.
Иззидана е от речен камък и бигор, с обща височина към 20 метра. Каменната основа е от камък, декориран и укрепен с четиринадесет хоризонтални пояса с дъбови греди (това са така наречен сантрачи, присъщи за тогавашните строежи). Във вътрешността има дървена стълба с две площадки.
През 1821 година кулата била преустроена от занаятчия Дидо, който направил часовниковия механизъм, а камбаната е взета от разрушената от турците черква на манастира " Св. Атанас ".
Кулата е оповестена за архитектурен монумент на културата.
С полумесец, прободен от пика
Габровската часовникова кула е издигната през 1835 г. - по времето, когато е намерено Първото българско светско учебно заведение в града. Издигната е единствено за 6 месеца с труда и парите на локалните хора. Часовниковият ѝ механизъм е направен от локалния занаятчия Иван Сахатчията, а камбаната е австрийско произвеждане. Издига се на съвсем 28 метра, което я подрежда измежду най-високите часовникови кули у нас.
Майсторите, които са съградили този " небостъргач ", не са известни. Легенди се описват за това по какъв начин е получено разрешението за градежа на толкоз висока постройка по време на османското иго: основният строител отишъл при турския шеф и му обяснил, че часовниковата кула ще е в възхвала на Аллах и на върха й ще грее османският полумесец, който ще се вижда отдалеко. И получил строителна " виза ". На върха в действителност бил подложен полумесец, само че прободен с пика. За страдание през 1920 година тази алегорична комбинация била ударена от гръм и не е съхранена.
В града на чешмите - Златица ,
също има кула с часовник. Сградата е издигната през 1777 година Висока е към 17 метра. Всеки кръговиден час се отбелязва с камбанен звън, който съгласно локалните хора се разнася на 7-8 километра.
След Освобождението часовниковият механизъм бил свален и липсващ, а покривът и зидовете почнали да се разрушават. Но през 1922 година часовниковата кула била възобновена.
" Мобилният " часовник на Враца
Първата врачанска кула е издигната през 1762 година Нейният часовник безусловно диктувал работното време на чаршията. Сутрин и вечер по негова команда всички дюкяни, сергии, работилници по едно и също време вдигали и пускали кепенците. Непосредствено след Освобождението обаче постройката е съборена, тъй като било решено площадът да се разшири и да се отвори място за монумент на поета бунтовник Христо Ботев.
Врачани резервират часовниковия механизъм и го придвижват в друга кула - на Мешчиите, която била с отбранителни функционалности. След преустройството кулата стартира да отмерва времето и да се назовава „ часовниковата кула “. Днес там е подложен актуален циферблат.
В сърцето на Добружда
През далечната 1762 година дубровнишкият откривател пътува из българските земи и в посетената от него Добричка кааза открива часовникова кула. Век по-късно османски документ оповестява за кулата с часовника, построена от дялан камък в правоъгълна форма. В края на 19-и век кулата се употребила като противопожарна наблюдателница. През 1965 година била съборена, а след години я възстановили благодарение на скици и фотоси, защитавани в музея. Кулата се извисява на 21 метра. Камбаната й е голяма - тежи 320 кг. А часовниковият механизъм се навива на ръка.
Историята на варненската кула
Още през 1775 година Варна има камбанария с часовник, наричана Сахат кула. Тя обаче е била разрушена - при обсадата на града пред 1828 година или при огромния пожар през авуст 1854 година през Кримската война.
През 1898 година локалната власт прави търг за изграждане на социална постройка с пожарна кула. Година по-късно там е конфигуриран часовников механизъм. Той е доставен и инсталиран Отон Иванов, участник в Априлското въстание, часовникар, научил занаята от татко си. През 1893 година той отваря часовникарско ателие в самата кулата и се грижи за работата на часовника безвъзмездно до края на живота си. Неговият наследник Иван Отонов продължава занаята. И той поддържа часовниковата кула на Варна до гибелта си през 1973 г. Негов възпитаник - Боян Николов, става идващият страж на кулата. И като пенсионер бай Боян Николов два пъти седмично се изкачва до върха на кулата по 90 стръмни стъпала, с цел да нагледа механизмите. През зимата на 2005 година му се постанова да влезе в болница. Приятели му се обаждат по телефона и му споделят, че часовникът е спрял. И той хуква в студа да оправи казуса. Оказва се, че по стрелката се бил натрупал влажен сняг и тя била замръзнала на " и половина ”.
Дълги години часовникарят не получавал нито лев за работата си. Едва когато съзнателен човек от общинския съвет инцидентно схванал, че бай Боян се труди изцяло безплатно, местният парламент дал своя вот хонорар на бай Боян.
Използвани са илюстрации от уеб сайтове на общини и на Министерството на туризма.
Има ги из цялата страна. В цялата страна има такива кули, построени преди Освобождението - в неизчерпателния лист са над 50. Част от тях са изцяло непокътнати, други реконструирани и актуализирани, трети са разрушени и вдигнати още веднъж. Има и безвъзвратно изчезнали - като софийската.
Със своята 30-метрова снага
Ботевградската е най-високата
възрожденска часовникова кула в България. Впечатлява с барокови детайли и фрески, украсяващи вълнообразните ѝ корнизи. Построена е през 1866 година от локалния занаятчия строител Вуно Марков. През 2006 година е оповестена за архитектурно-строителен монумент на културата и е включена в листата на 100-те национални туристически обекта.
Около нея има забавни истории. Една от тях споделя, че при започване на върха на кулата имало дървена къщурка, от която на всеки кръговиден час излизал човек с фес, който се кланял, до момента в който камбаната звъняла.
През 70-те години на предишния век тъкмо до постройката с часовника била посадена дугласка ела. Но кореновата система на дървото бързо се разраснала и защото почнала да заплашва стабилността на структурата, в последна сметка решили да отсекат елата.
Кулата си стои непокътната и до през днешния ден, само че не с истинския часовник. Старият механизъм е свален и се пази в градския музей като светиня, тъй като дълги години е бил най-високо разположеният часовник на Балканите.
Кръстницата на Сахат тепе
Часовниковата кула в Пловдив е една от най-старите в цяла Европа - издигната в интервала 1578 - 1623 г. В началото на XIX век обаче пожар унищожава дървената структура. През 1809 година кулата е вдигната отначало, само че този път от камък.
Тя е ситуирана на Сахат тепе (тепето в действителност е кръстено на нея - " сахат " на турски значи час).
Тревненският сахат
се е появил през 1814-1815 година Кулата е висока малко над 21 м, основата й е построена от камък, в междинната част бил подложен часовниковият механизъм, а най-горе стояла камбаната. В началото часовникът бил без стрелки, единствено ударите на камбаната известявали какъв брой е часът.
Легендата споделя, че преди време локалният владетел Фейзи ага сложил условие - кула ще има, в случай че популацията съобщи всички сокаи. Става дума за присъщите тъкмо за този регион великолепни накити, красящи главите на булките. Сокаят бил знак на благосъстояние и самочувствие (той е като обилна тежка корона и се носи с изправена глава, а не с безропотно сведени надолу очи - нещо, което не се харесвало на турската власт). Жените се дали прошка със своите декорации, по които имало и скъпи железни пари, само че пък Трявна се снабдила с тъкмо време.
През 1971 година в кулата бил инсталиран магнетофон и оттогава всяка вечер тъкмо в 22.00 камбаната отброява 10 удара, след което стартира да звучи песента „ Неразделни “ по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков, трансформирала се в химн на града. Според записките на поета Славейков тревненци доста обичали своя " каменен двадесет метра висок градски часовник “ и в случай че някой им кажел, че по света има по-високи кули, те отвръщали: „ Че никак бива ли по-високо нещо от нашия часовник! “.
Часовниковата кула
в Етрополе е от най-старите
- построена е през 1710 година, а надписите сочат, че е създание на занаятчия Тодор. Първоначално е замислена като наблюдателна и отбранителна кула - за това подсказва структурата с отвори на трите й страни.
Иззидана е от речен камък и бигор, с обща височина към 20 метра. Каменната основа е от камък, декориран и укрепен с четиринадесет хоризонтални пояса с дъбови греди (това са така наречен сантрачи, присъщи за тогавашните строежи). Във вътрешността има дървена стълба с две площадки.
През 1821 година кулата била преустроена от занаятчия Дидо, който направил часовниковия механизъм, а камбаната е взета от разрушената от турците черква на манастира " Св. Атанас ".
Кулата е оповестена за архитектурен монумент на културата.
С полумесец, прободен от пика
Габровската часовникова кула е издигната през 1835 г. - по времето, когато е намерено Първото българско светско учебно заведение в града. Издигната е единствено за 6 месеца с труда и парите на локалните хора. Часовниковият ѝ механизъм е направен от локалния занаятчия Иван Сахатчията, а камбаната е австрийско произвеждане. Издига се на съвсем 28 метра, което я подрежда измежду най-високите часовникови кули у нас.
Майсторите, които са съградили този " небостъргач ", не са известни. Легенди се описват за това по какъв начин е получено разрешението за градежа на толкоз висока постройка по време на османското иго: основният строител отишъл при турския шеф и му обяснил, че часовниковата кула ще е в възхвала на Аллах и на върха й ще грее османският полумесец, който ще се вижда отдалеко. И получил строителна " виза ". На върха в действителност бил подложен полумесец, само че прободен с пика. За страдание през 1920 година тази алегорична комбинация била ударена от гръм и не е съхранена.
В града на чешмите - Златица ,
също има кула с часовник. Сградата е издигната през 1777 година Висока е към 17 метра. Всеки кръговиден час се отбелязва с камбанен звън, който съгласно локалните хора се разнася на 7-8 километра.
След Освобождението часовниковият механизъм бил свален и липсващ, а покривът и зидовете почнали да се разрушават. Но през 1922 година часовниковата кула била възобновена.
" Мобилният " часовник на Враца
Първата врачанска кула е издигната през 1762 година Нейният часовник безусловно диктувал работното време на чаршията. Сутрин и вечер по негова команда всички дюкяни, сергии, работилници по едно и също време вдигали и пускали кепенците. Непосредствено след Освобождението обаче постройката е съборена, тъй като било решено площадът да се разшири и да се отвори място за монумент на поета бунтовник Христо Ботев.
Врачани резервират часовниковия механизъм и го придвижват в друга кула - на Мешчиите, която била с отбранителни функционалности. След преустройството кулата стартира да отмерва времето и да се назовава „ часовниковата кула “. Днес там е подложен актуален циферблат.
В сърцето на Добружда
През далечната 1762 година дубровнишкият откривател пътува из българските земи и в посетената от него Добричка кааза открива часовникова кула. Век по-късно османски документ оповестява за кулата с часовника, построена от дялан камък в правоъгълна форма. В края на 19-и век кулата се употребила като противопожарна наблюдателница. През 1965 година била съборена, а след години я възстановили благодарение на скици и фотоси, защитавани в музея. Кулата се извисява на 21 метра. Камбаната й е голяма - тежи 320 кг. А часовниковият механизъм се навива на ръка.
Историята на варненската кула
Още през 1775 година Варна има камбанария с часовник, наричана Сахат кула. Тя обаче е била разрушена - при обсадата на града пред 1828 година или при огромния пожар през авуст 1854 година през Кримската война.
През 1898 година локалната власт прави търг за изграждане на социална постройка с пожарна кула. Година по-късно там е конфигуриран часовников механизъм. Той е доставен и инсталиран Отон Иванов, участник в Априлското въстание, часовникар, научил занаята от татко си. През 1893 година той отваря часовникарско ателие в самата кулата и се грижи за работата на часовника безвъзмездно до края на живота си. Неговият наследник Иван Отонов продължава занаята. И той поддържа часовниковата кула на Варна до гибелта си през 1973 г. Негов възпитаник - Боян Николов, става идващият страж на кулата. И като пенсионер бай Боян Николов два пъти седмично се изкачва до върха на кулата по 90 стръмни стъпала, с цел да нагледа механизмите. През зимата на 2005 година му се постанова да влезе в болница. Приятели му се обаждат по телефона и му споделят, че часовникът е спрял. И той хуква в студа да оправи казуса. Оказва се, че по стрелката се бил натрупал влажен сняг и тя била замръзнала на " и половина ”.
Дълги години часовникарят не получавал нито лев за работата си. Едва когато съзнателен човек от общинския съвет инцидентно схванал, че бай Боян се труди изцяло безплатно, местният парламент дал своя вот хонорар на бай Боян.
Използвани са илюстрации от уеб сайтове на общини и на Министерството на туризма.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ