Мръзнат, не се къпят, нямат ток: кой и защо разказва небивалици за Германия
" Заминавате за Германия?! Ама там е извънредно, режим на тока, няма топла вода. Стойте си тук, я какъв брой е добре! " - така реагира една хотелска служителка в прашен български курорт, когато научи, че посетителите ѝ пътуват назад към Федералната република. За конкретизиране: в това курортно село токът стопира през ден, улиците са продънени като след бомбардировка, а реката отново е обрасла в шубраци и несъмнено скоро още веднъж ще отнесе мостовете.
Но по някаква неведома причина дамата беше непоклатимо уверена, че в Германия дебнат надалеч по-големи несгоди. Впрочем, от беглия диалог се разбра, че интензивният ѝ непознат език е съветският. А сега съветската агитация с екстаз е прегърнала тематиката за зъзнещите германци, които леят горчиви сълзи за " Газпром " и северните потоци.
" Мизерия в Германия! "
Но тази осакатена и гротескна визия за Германия бодро марширува и по страниците и уеб страниците на доста български (предимно булевардни и проруски) медии. Читателят научава, че " зеленият офисен планктон " в Германия лишава хората от " топлото и светлото ". " В Германия изключват ескалаторите! ", " Режим на тока в немски град! " - предизвестяват бдителни публицисти. А публикацията под заглавие " Мизерия! Как в Германия започнаха да пестят от облекла " е в действителност безопасен обществен репортаж на немска медия, откраднат и поднесен в сензационна одеждa. (Нека да не забравяме въпреки всичко, че в България има магазини за облекла втора ръка точно от Германия.)
Разбира се, в българските обществени мрежи разказът за Германия сега е даже неведнъж по-уродлив. Наскоро млада художничка уверяваше своите другари и почитатели, че в Германия към този момент е неразрешено да се къпеш повече от един път седмично, и то единствено за пет минути. И по какъв начин в Бавария даже бил въведен режим на тока, а съседите били задължени да наблюдават кой какъв брой отоплява жилището си. Знаела го сигурно от своя другарка в Мюнхен. Е, след общителния апел да не популяризира подправени вести потребителката изтри известията си. Друг български обществен мрежовик, живеещ в Лондон, преди време беше научил от свои другари в Германия за " великански обществени митинги " в тази страна. Неговите " вести " си пробиха път даже до едно съществено издание. Всъщност гигантските обществени митинги, за които той беше научил от втора употреба, а българската аудитория - от трета, се свеждаха до една рехава проява на немски антиваксъри и последователи на тайни теории.
На какво обаче се дължи този мъчителен, инфектиран, вреден и извънредно комплициран интерес към Германия в България? Отговорът е сложен, а за един сериозен разбор би трябвало да се навлезе в подмолите на историята, на политиката и на манталитета, който по-скоро раздалечава, в сравнение с свързва българите и германците. В късата версия са значими няколко фактора.
Пет фактора
Първо, ползата (пък и симпатиите) към Германия са обичайни за българите. Това важи още повече през днешния ден, когато в Германия е зародила вероятно най-голямата българска диаспора, а стотици хиляди българи работят, живеят и учат там, изпращат пари и пътуват постоянно сред двете страни. В същото време, второ, информацията (много постоянно псевдоинформация) върви по просташки канали: " една жена сподели ", Вайбър, Facebook, носталгични телефонни и видео диалози с баба и дядо… По тези канали нормално тече страст, а не вести, по тях хората изливат както позитивните си безредици, по този начин и доста неодобрение, огорчения, страхове, паники и тъги. И по този начин елементарно може да се окаже, че Германия е " неприятна ", а в България всичко цъфти.
Да не забравяме и, трето, обичайна завистливост, чувството, че някой различен ти е крив, настройката " абе те ли ще ми кажат на мене ". В същото време, четвърто, Германия през днешния ден в действителност има съществени стопански и енергийни проблеми, за които в политиката и обществото се приказва също толкоз съществено, че даже от време на време и пресилено. А откъм България тази сериозна полемика неведнъж се чува като същинска драма. Да не приказваме, че, пето, болшинството българи нямат достъпа до и ресурса да се осведомят от съществени чуждоезични медии, заради което черпят новините си от мрежите и от известните български медии с добре известния им уклон към сензационност.
А това ни връща при нашата курортна служителка, която - подобно на множеството хора от по-възрастните генерации - по злочестина има достъп вероятно единствено до български и съветски медии. В прилежащото плажно барче пък умерено се развява съветският байрак, а на лавицата с бутилките гордо са се настанили автомат " Калашников " и револвер " Макаров ". Е, не същински, несъмнено - просто автентичен амбалаж за разнообразни грамажи водка, закупен от съветски супермаркет в… Германия.
Александър Андреев е роден на 10 юни 1956 година в София. От 1991 година е редактор в Българската редакция на радио „ Дойче Веле “ в Кьолн. От 2008 година е началник на българската редакция на радиото в Бон. Превел е от немски над 20 книги. Коментарът е препечатан от " Дойче Веле ".
Но по някаква неведома причина дамата беше непоклатимо уверена, че в Германия дебнат надалеч по-големи несгоди. Впрочем, от беглия диалог се разбра, че интензивният ѝ непознат език е съветският. А сега съветската агитация с екстаз е прегърнала тематиката за зъзнещите германци, които леят горчиви сълзи за " Газпром " и северните потоци.
" Мизерия в Германия! "
Но тази осакатена и гротескна визия за Германия бодро марширува и по страниците и уеб страниците на доста български (предимно булевардни и проруски) медии. Читателят научава, че " зеленият офисен планктон " в Германия лишава хората от " топлото и светлото ". " В Германия изключват ескалаторите! ", " Режим на тока в немски град! " - предизвестяват бдителни публицисти. А публикацията под заглавие " Мизерия! Как в Германия започнаха да пестят от облекла " е в действителност безопасен обществен репортаж на немска медия, откраднат и поднесен в сензационна одеждa. (Нека да не забравяме въпреки всичко, че в България има магазини за облекла втора ръка точно от Германия.)
Разбира се, в българските обществени мрежи разказът за Германия сега е даже неведнъж по-уродлив. Наскоро млада художничка уверяваше своите другари и почитатели, че в Германия към този момент е неразрешено да се къпеш повече от един път седмично, и то единствено за пет минути. И по какъв начин в Бавария даже бил въведен режим на тока, а съседите били задължени да наблюдават кой какъв брой отоплява жилището си. Знаела го сигурно от своя другарка в Мюнхен. Е, след общителния апел да не популяризира подправени вести потребителката изтри известията си. Друг български обществен мрежовик, живеещ в Лондон, преди време беше научил от свои другари в Германия за " великански обществени митинги " в тази страна. Неговите " вести " си пробиха път даже до едно съществено издание. Всъщност гигантските обществени митинги, за които той беше научил от втора употреба, а българската аудитория - от трета, се свеждаха до една рехава проява на немски антиваксъри и последователи на тайни теории.
На какво обаче се дължи този мъчителен, инфектиран, вреден и извънредно комплициран интерес към Германия в България? Отговорът е сложен, а за един сериозен разбор би трябвало да се навлезе в подмолите на историята, на политиката и на манталитета, който по-скоро раздалечава, в сравнение с свързва българите и германците. В късата версия са значими няколко фактора.
Пет фактора
Първо, ползата (пък и симпатиите) към Германия са обичайни за българите. Това важи още повече през днешния ден, когато в Германия е зародила вероятно най-голямата българска диаспора, а стотици хиляди българи работят, живеят и учат там, изпращат пари и пътуват постоянно сред двете страни. В същото време, второ, информацията (много постоянно псевдоинформация) върви по просташки канали: " една жена сподели ", Вайбър, Facebook, носталгични телефонни и видео диалози с баба и дядо… По тези канали нормално тече страст, а не вести, по тях хората изливат както позитивните си безредици, по този начин и доста неодобрение, огорчения, страхове, паники и тъги. И по този начин елементарно може да се окаже, че Германия е " неприятна ", а в България всичко цъфти.
Да не забравяме и, трето, обичайна завистливост, чувството, че някой различен ти е крив, настройката " абе те ли ще ми кажат на мене ". В същото време, четвърто, Германия през днешния ден в действителност има съществени стопански и енергийни проблеми, за които в политиката и обществото се приказва също толкоз съществено, че даже от време на време и пресилено. А откъм България тази сериозна полемика неведнъж се чува като същинска драма. Да не приказваме, че, пето, болшинството българи нямат достъпа до и ресурса да се осведомят от съществени чуждоезични медии, заради което черпят новините си от мрежите и от известните български медии с добре известния им уклон към сензационност.
А това ни връща при нашата курортна служителка, която - подобно на множеството хора от по-възрастните генерации - по злочестина има достъп вероятно единствено до български и съветски медии. В прилежащото плажно барче пък умерено се развява съветският байрак, а на лавицата с бутилките гордо са се настанили автомат " Калашников " и револвер " Макаров ". Е, не същински, несъмнено - просто автентичен амбалаж за разнообразни грамажи водка, закупен от съветски супермаркет в… Германия.
Александър Андреев е роден на 10 юни 1956 година в София. От 1991 година е редактор в Българската редакция на радио „ Дойче Веле “ в Кьолн. От 2008 година е началник на българската редакция на радиото в Бон. Превел е от немски над 20 книги. Коментарът е препечатан от " Дойче Веле ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ