Проф. Копрев за окрупняването на университети: Удар срещу МГУ е и удар срещу националната сигурност
Заличаването на Минно-геоложкия университет " Св. Иван Рилски " посредством включването му в нова мегаструктура е удар против минерално-суровинния и енергиен бранш, против опцията за бъдещо развиване на България и, в края на краищата, против националната ни сигурност - написа ректорът на висшето учебно заведение проф. доктор инж. Ивайло Копрев в изпратено до OFFNews становище по мотив концепцията за огромно уедряване на държавни висши учебни заведения.
Публикуваме цялостния му текст:
Подготвяното уедряване на университети е в несъгласие със заложената в Стратегията за развиване на висшето обучение концепция, че обединяването на висши учебни заведения ще става само на непринуден принцип, посредством основаване на консорциуми за висше обучение, без загуба на тяхната правосубектност.
Не е допустимо предвижданите просветителни промени да доведат до повишение равнището на висшето обучение. Намаляването на „ количеството “ на университетите няма да докара до повишение на „ качеството “. Напротив - то ще се утежни от механичното обединение на университети. Качеството на висшето обучение е функционалност от компетенциите на университетския състав в съответния университет. В това отношение образованието в МГУ е обезпечено и интернационално прието. Потвърждава го и класацията на Станфордския университет (САЩ), в която преподаватели от МГУ за втора поредна година са измежду влиятелните два % топ учени в света с максимален принос в развиването на актуалната просвета.
МГУ „ Св. Иван Рилски “ е институцията, олицетворяваща връзката сред обучение, просвета и бизнес. Заличаването на сходен университет, посредством предвижданото преструктуриране на висшето обучение ще докара до загуба на еднаквост. Университетът е различим с името си в целия свят и включването му в нова мегаструктура би довело до внезапно понижаване на бъдещите български и задгранични кандидат-студенти и докторанти, което значи за България в бъдеще взаимозависимост от импорт на експерти от чужбина. Това значи взаимозависимост от непознати фрагменти на основополагаща за България промишленост. Това е удар освен против МГУ, само че и против минерално-суровинния и енергиен бранш, против опцията за бъдещо развиване на България и, в края на краищата, против националната ни сигурност. Няма по какъв начин да има такава сигурност без потребление на личните първични материали и благоприятни условия от български експерти.
Академичният съвет на МГУ „ Св. Иван Рилски “ изрично не приема преструктуриране на висши учебни заведения в Република България под формата на административно обединение на университети.
Р. България не би трябвало да бъде лишена от единствения университет, който образова нужните фрагменти за минерално-суровинната и енергийна индустрии. Подобна стъпка ще се отрази пагубно на бъдещото икономическо развиване на страната.
От основаването си през 1953 година до през днешния ден, фрагментите, които университета е обучил, са високообразовани и ефикасни експерти. Те проектираха, образуваха, надградиха и развиват цялата база, както и производствено-технологичния цикъл на минерално-суровинната и енергийна промишленост освен в България, само че и по света. Чуждестранните студенти и докторанти, приключили МГУ „ Св. Иван Рилски “ (граждани на Европа, Азия, Африка, Централна и Южна Америка), със знанията и уменията получени в МГУ, сътвориха минерално-суровинна и енергийна промишленост в личните си страни. От 1953 година до през днешния ден фрагментите на МГУ в България и чужбина са в основата, върху която светът гради своя разцвет и благополучие. Това е по този начин, тъй като потребните изкопаеми са материална основа и суровинна база за създаване и развиване на човешката цивилизация.
МГУ „ Св. Иван Рилски “ е неповторимо образователно заведение със характерни професионални посоки за България. Нещо повече, в Европа има единствено три сходни тясно профилирани университети, подготвящи фрагменти за минерално-суровинния и енергиен бранш. Това са Минната академия в гр. Фрайберг (Германия), Минен университет Льобен (Австрия) и Национален минен университет в гр. Днепропетровск (Украйна). Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски “ обичайно работи в тясно съдействие с тях, реализирайки взаимно научноизследователски и приложни планове, както и просветителна подвижност на преподаватели, студенти и чиновници по Еразъм.
Не единствено в България, а и в Европейски Съюз, след Коронавирус и енергийната рецесия ще избухне най-силната - свързаната с дефицита на първични материали, със суровинната взаимозависимост на Европа, а и със зависимостта на бранша от фрагменти от трети страни. Това значи липса на опция за софтуерен прогрес, даже закъснение развиването и изпадане на Европейски Съюз в софтуерна взаимозависимост.
Разработването и развиването и на най-модерните технологии от най-мощните университети и проучвателен центрове не би било допустимо без нужните за тях първични материали. В решаването на тези проблеми е мястото на неповторимите и дребното останали в Европейски Съюз висши учебни заведения, като МГУ „ Св. Иван Рилски “. Напредналите страни в Америка и Азия не закриват, а по всякакъв начин поддържат университети и проучвателен центрове, осигуряващи фрагменти и технологии за развиване на стопанската система със лични първични материали.
Правилният метод е потребление на разнообразни форми на сдружаване, посредством подписване на контракти за партньорство при което университетите резервират своята юридическа автономия.
Разчитам, че уважението към просветителните обичаи в минерално-суровинния и енергиен бранш и здравият разсъдък ще надделеят и няма да се допусне да бъде заличено лицето на минно-геоложкото обучение в България, което съществува сполучливо към този момент близо 70 години.
Проф. доктор инж. Ивайло Копрев
РЕКТОР
Публикуваме цялостния му текст:
Подготвяното уедряване на университети е в несъгласие със заложената в Стратегията за развиване на висшето обучение концепция, че обединяването на висши учебни заведения ще става само на непринуден принцип, посредством основаване на консорциуми за висше обучение, без загуба на тяхната правосубектност.
Не е допустимо предвижданите просветителни промени да доведат до повишение равнището на висшето обучение. Намаляването на „ количеството “ на университетите няма да докара до повишение на „ качеството “. Напротив - то ще се утежни от механичното обединение на университети. Качеството на висшето обучение е функционалност от компетенциите на университетския състав в съответния университет. В това отношение образованието в МГУ е обезпечено и интернационално прието. Потвърждава го и класацията на Станфордския университет (САЩ), в която преподаватели от МГУ за втора поредна година са измежду влиятелните два % топ учени в света с максимален принос в развиването на актуалната просвета.
МГУ „ Св. Иван Рилски “ е институцията, олицетворяваща връзката сред обучение, просвета и бизнес. Заличаването на сходен университет, посредством предвижданото преструктуриране на висшето обучение ще докара до загуба на еднаквост. Университетът е различим с името си в целия свят и включването му в нова мегаструктура би довело до внезапно понижаване на бъдещите български и задгранични кандидат-студенти и докторанти, което значи за България в бъдеще взаимозависимост от импорт на експерти от чужбина. Това значи взаимозависимост от непознати фрагменти на основополагаща за България промишленост. Това е удар освен против МГУ, само че и против минерално-суровинния и енергиен бранш, против опцията за бъдещо развиване на България и, в края на краищата, против националната ни сигурност. Няма по какъв начин да има такава сигурност без потребление на личните първични материали и благоприятни условия от български експерти.
Академичният съвет на МГУ „ Св. Иван Рилски “ изрично не приема преструктуриране на висши учебни заведения в Република България под формата на административно обединение на университети.
Р. България не би трябвало да бъде лишена от единствения университет, който образова нужните фрагменти за минерално-суровинната и енергийна индустрии. Подобна стъпка ще се отрази пагубно на бъдещото икономическо развиване на страната.
От основаването си през 1953 година до през днешния ден, фрагментите, които университета е обучил, са високообразовани и ефикасни експерти. Те проектираха, образуваха, надградиха и развиват цялата база, както и производствено-технологичния цикъл на минерално-суровинната и енергийна промишленост освен в България, само че и по света. Чуждестранните студенти и докторанти, приключили МГУ „ Св. Иван Рилски “ (граждани на Европа, Азия, Африка, Централна и Южна Америка), със знанията и уменията получени в МГУ, сътвориха минерално-суровинна и енергийна промишленост в личните си страни. От 1953 година до през днешния ден фрагментите на МГУ в България и чужбина са в основата, върху която светът гради своя разцвет и благополучие. Това е по този начин, тъй като потребните изкопаеми са материална основа и суровинна база за създаване и развиване на човешката цивилизация.
МГУ „ Св. Иван Рилски “ е неповторимо образователно заведение със характерни професионални посоки за България. Нещо повече, в Европа има единствено три сходни тясно профилирани университети, подготвящи фрагменти за минерално-суровинния и енергиен бранш. Това са Минната академия в гр. Фрайберг (Германия), Минен университет Льобен (Австрия) и Национален минен университет в гр. Днепропетровск (Украйна). Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски “ обичайно работи в тясно съдействие с тях, реализирайки взаимно научноизследователски и приложни планове, както и просветителна подвижност на преподаватели, студенти и чиновници по Еразъм.
Не единствено в България, а и в Европейски Съюз, след Коронавирус и енергийната рецесия ще избухне най-силната - свързаната с дефицита на първични материали, със суровинната взаимозависимост на Европа, а и със зависимостта на бранша от фрагменти от трети страни. Това значи липса на опция за софтуерен прогрес, даже закъснение развиването и изпадане на Европейски Съюз в софтуерна взаимозависимост.
Разработването и развиването и на най-модерните технологии от най-мощните университети и проучвателен центрове не би било допустимо без нужните за тях първични материали. В решаването на тези проблеми е мястото на неповторимите и дребното останали в Европейски Съюз висши учебни заведения, като МГУ „ Св. Иван Рилски “. Напредналите страни в Америка и Азия не закриват, а по всякакъв начин поддържат университети и проучвателен центрове, осигуряващи фрагменти и технологии за развиване на стопанската система със лични първични материали.
Правилният метод е потребление на разнообразни форми на сдружаване, посредством подписване на контракти за партньорство при което университетите резервират своята юридическа автономия.
Разчитам, че уважението към просветителните обичаи в минерално-суровинния и енергиен бранш и здравият разсъдък ще надделеят и няма да се допусне да бъде заличено лицето на минно-геоложкото обучение в България, което съществува сполучливо към този момент близо 70 години.
Проф. доктор инж. Ивайло Копрев
РЕКТОР
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ