Антон Кутев: Държавата трябва да финансира обществените функции на медиите
Законопроектът ни ще избави генералните шефове от непрекъснатите договаряния за пари с ръководещите, счита националният представител от " Българска социалистическа партия за България ".
- Г-н Кутев, в края на предходната година Българска социалистическа партия внесе законопроект за изменение на Закона за радиото и малкия екран. Какво се случва с него и за какво още не е влезнал в отрасловата парламентарна комисия?
- Престоява си, ръководещите не желаят да го задвижат. Писахме закона главно с сътрудника Крум Зарков, работихме по него доста дълго - година и половина го подготвяхме. За да изготвим работещ проект, организирахме диалози с извънредно доста хора от гилдията.
Убеден съм, че социална поддръжка за предложенията ни има, хората от гилдията си дават сметка, че те са потребни. След всички диалози, много парламентарни питания и многократното слагане на въпроса за финансирането на медиите и за публичната им функционалност в пленарната зала ръководещите схванаха, че няма по какъв начин да не се стартира работа в тази сфера.
От цялостната мрачевина и глухота, в която висеше тематиката допреди половин година, сега тя към този момент е на масата и всички признават, че трябват основни промени. Аз считам, че огромна част от заслугите за това се дължат на Българска социалистическа партия и на работата, която свършихме с сътрудника Зарков. Този законопроект беше един от инструментите, с които искахме да мотивираме цялото Народно заседание, общността и гилдията да проработят по тематиката. Това го постигнахме. Подозирам, че ръководещите ще създадат всичко допустимо нашият законопроект не просто да не бъде признат, а да не бъде прегледан.
- Наистина към този момент се приказва за промени в Закон за радиото и телевизията, с акцент е финансирането на публичните медии. Но в последна сметка виновност за вярното разпределение на бюджета носи управлението и генералните шефове на тези медии, а те се избират от Съвет за електронни медии. Не би трябвало ли да се намерения за законодателни промени по отношение на състезанията за избор на управление?
- Според мен, това не е неотложно в този миг. С сътрудниците доста внимавахме да не " закачим " прекомерно огромен кръг от проблеми с този законопроект. Концентрирахме се върху няколко основни казуса, като се постарахме да предложим решения, които не основават прекомерно огромно разбутване в системата. Колкото повече променяш, толкоз по-трудно става за приемане.
Медиите са деликатна сфера.
Засега оставихме въпроса за функционалностите на Съвет за електронни медии настрани. Съгласен съм, че има проблеми там, само че напълно съзнателно не ги вкарахме в този законопроект. Още повече, че въпреки всичко сме депутати от опозицията - когато променяш радикално една система, това би трябвало да се прави от ръководещите.
Уви, каквото и да предложим като опозиционни депутати, то доста мъчно ще мине, в случай че допуска някакви коренни промени. Това са част и претекстовете ни да не включваме този аспект. Не тъй като съм склонен с това по какъв начин действа Съвет за електронни медии, не считам, че този орган изчерпва функционалностите, които би трябвало да има във връзка с гарантиране на свободата на медиите, публичната им функционалност, и така нататък
Съсредоточихме се върху неща, които са извънредно значими, само че които няма по какъв начин да бъдат решени по различен метод - финансирането на публичните медии. В предложенията ни въпреки всичко има и текстове във връзка с работата на ръководителите на медиите. Предвиждаме с изключение на най-накрая да проработи Фонд " Радио и телевизия ", изразходването на средства да бъде по-контролиран и транспарантен развой.
- Генералните шефове няма да се регистрират единствено на финансовия министър...
- Да, фондът ще опосредства придвижването на средствата, по този начин шефовете на Българска национална телевизия и на БНР да няма да са директно зависещ на министъра на финансите, няма да им се постанова всяка година да вървят да се уговарят с него и ръководещите за бюджета.
С работещия фонд ще се знае, че има корав бюджет и съответно финансиране. Определя се % от Брутният вътрешен продукт и всичко е ясно, публичните медии ще се лимитират в тази сума.
Колко ще бъде процентът, дали ще е 1,5 промила от Брутният вътрешен продукт, или не, е въпрос на уточняване. Важното е, че оттук насетне медиите ще знаят рамката и ще имат изясненост с какви средства ще разполагат за идната година. По този метод няма да има потребност от договаряния с министър-председателя или с министъра на финансите, това сигурно ускорява независимостта на медиите. Това беше доста значимо и е измежду основните неща, които предлагаме.
- Защо този фонд по този начин и не проработи, макар че на документи би трябвало да съществува от повече от 20 години?
- С този фонд тогавашният законодател на процедура е предложил системата на БиБиСи - публични медии, които се финансират по публичен метод.
Предвидена е такса за електромер, тъй като не са имали концепция по какъв начин по различен метод да събират средствата. Въвеждането на фонда значи нова такса, което ще провокира неодобрение. Хората, които би трябвало да бъдат обложени с нея ще са срещу, частните медии ще са срещу, тъй като облагането ще отива единствено за публичните медии... Тези съображения са прекомерно мощни в българското общество.
За 20 години нито един министър-председател не посмя да вкара тази такса, в това число и излъчените от Българска социалистическа партия. Осъзнахме, че в случай че таксата остане във типа, който е написан, това няма да сработи.
Затова се опитахме да създадем нещо друго - фондът остава, тъй като е нужен, още повече, че залагаме контролни функционалности. До момента надзор върху шефовете на радиото и на малкия екран може да прави единствено Сметната палата или Държавният финансов надзор...
В нашия план годишните финансови доклади към този момент ще минават през фонда. В края на краищата от самото разпределение сумите вътре във фонда зависи каква част ще получи малкия екран - според от това доколко може да потвърди целесъобразността на изразходваните средства през предходната година, примерно. По този метод ще има спомагателен надзор върху шефовете на медиите, в тази ситуация той минава през ръководството на Фонд " Радио и телевизия ".
- Освен финансирането на публичните медии предвиждате и финансиране на публичните функционалности в частните медии...
- Да, това е доста значим аспект. Проблемът на публичните медии е, че заемат дребен % от медийния пазар. Изключително значимо за нашето общество е и частните медии да имат социална функционалност. Разбира се, всяка медия има такава, въпросът е доколко я извършва.
В част от досегашния закон публичните функционалности са регламентирани - става дума за просвета, за обучение, за отбрана на българския език и така нататък Тези функционалности, несъмнено, ги има и в частните малките екрани радиа, само че те не са им приоритет. Частните медии настояват, че не получават облага от сходни излъчвания и акцентират, че ще влагат единствено в случай че получават нещо в подмяна.
Точно по тази причина е безусловно разумно страната да им предложи отплата за загубите, които имат, когато се занимават с просвета. Разбира се, това би трябвало да става на конкурсен принцип, при строги правила и при избрани равни благоприятни условия за всички участници.
Ако страната финансира част от публичните функционалности на частните медии, ще вкараме значимите неща и в огромните медии, а освен в публичните.
- Предложението визира българската музика...
- Като начало сме се концентрирали върху една напълно дребна част от публичната функционалност на медиите. Предлагаме да се финансира предаването и основаването на българска музика. Вкарали сме и текст, който подтиква основаването на нова музика, това ще накара радиостанциите да продуцират, с цел да могат да изпълнят изискванията. Иска ни се 10% от творбите да са основани в последните 5 години.
- А какво се случва с малкия екран и киното?
- Да, това е значим въпрос. Мислихме доста и по него, още повече, че те в действителност са по-големи консуматори от радиата на процедура и са и по-важни от позиция на финансов запас. Решихме да пробваме с малко, единствено с радиата и с музиката, с цел да забележим по какъв начин работи.
В момента, в който фондът и процедурите проработят след година- две, дай Боже, незабавно може да бъде уголемен обсегът на закона. Преди това обаче би трябвало да сме сигурни, че законът ще работи. Все отново тематиката дали частните медии би трябвало да се финансират с публични средства е противоречива и е належащо да се ревизира дали може да се реализира по този метод.
Категорично съм " за " сходно решение да се приложи и в малките екрани, да има и опция през този механизъм да се финансира и на кино, единствено че това би трябвало да стане, откакто механизмът проработи и откакто сме сигурни, че реализира задачата си.
* Източник: https://duma.bg/
- Г-н Кутев, в края на предходната година Българска социалистическа партия внесе законопроект за изменение на Закона за радиото и малкия екран. Какво се случва с него и за какво още не е влезнал в отрасловата парламентарна комисия?
- Престоява си, ръководещите не желаят да го задвижат. Писахме закона главно с сътрудника Крум Зарков, работихме по него доста дълго - година и половина го подготвяхме. За да изготвим работещ проект, организирахме диалози с извънредно доста хора от гилдията.
Убеден съм, че социална поддръжка за предложенията ни има, хората от гилдията си дават сметка, че те са потребни. След всички диалози, много парламентарни питания и многократното слагане на въпроса за финансирането на медиите и за публичната им функционалност в пленарната зала ръководещите схванаха, че няма по какъв начин да не се стартира работа в тази сфера.
От цялостната мрачевина и глухота, в която висеше тематиката допреди половин година, сега тя към този момент е на масата и всички признават, че трябват основни промени. Аз считам, че огромна част от заслугите за това се дължат на Българска социалистическа партия и на работата, която свършихме с сътрудника Зарков. Този законопроект беше един от инструментите, с които искахме да мотивираме цялото Народно заседание, общността и гилдията да проработят по тематиката. Това го постигнахме. Подозирам, че ръководещите ще създадат всичко допустимо нашият законопроект не просто да не бъде признат, а да не бъде прегледан.
- Наистина към този момент се приказва за промени в Закон за радиото и телевизията, с акцент е финансирането на публичните медии. Но в последна сметка виновност за вярното разпределение на бюджета носи управлението и генералните шефове на тези медии, а те се избират от Съвет за електронни медии. Не би трябвало ли да се намерения за законодателни промени по отношение на състезанията за избор на управление?
- Според мен, това не е неотложно в този миг. С сътрудниците доста внимавахме да не " закачим " прекомерно огромен кръг от проблеми с този законопроект. Концентрирахме се върху няколко основни казуса, като се постарахме да предложим решения, които не основават прекомерно огромно разбутване в системата. Колкото повече променяш, толкоз по-трудно става за приемане.
Медиите са деликатна сфера.
Засега оставихме въпроса за функционалностите на Съвет за електронни медии настрани. Съгласен съм, че има проблеми там, само че напълно съзнателно не ги вкарахме в този законопроект. Още повече, че въпреки всичко сме депутати от опозицията - когато променяш радикално една система, това би трябвало да се прави от ръководещите.
Уви, каквото и да предложим като опозиционни депутати, то доста мъчно ще мине, в случай че допуска някакви коренни промени. Това са част и претекстовете ни да не включваме този аспект. Не тъй като съм склонен с това по какъв начин действа Съвет за електронни медии, не считам, че този орган изчерпва функционалностите, които би трябвало да има във връзка с гарантиране на свободата на медиите, публичната им функционалност, и така нататък
Съсредоточихме се върху неща, които са извънредно значими, само че които няма по какъв начин да бъдат решени по различен метод - финансирането на публичните медии. В предложенията ни въпреки всичко има и текстове във връзка с работата на ръководителите на медиите. Предвиждаме с изключение на най-накрая да проработи Фонд " Радио и телевизия ", изразходването на средства да бъде по-контролиран и транспарантен развой.
- Генералните шефове няма да се регистрират единствено на финансовия министър...
- Да, фондът ще опосредства придвижването на средствата, по този начин шефовете на Българска национална телевизия и на БНР да няма да са директно зависещ на министъра на финансите, няма да им се постанова всяка година да вървят да се уговарят с него и ръководещите за бюджета.
С работещия фонд ще се знае, че има корав бюджет и съответно финансиране. Определя се % от Брутният вътрешен продукт и всичко е ясно, публичните медии ще се лимитират в тази сума.
Колко ще бъде процентът, дали ще е 1,5 промила от Брутният вътрешен продукт, или не, е въпрос на уточняване. Важното е, че оттук насетне медиите ще знаят рамката и ще имат изясненост с какви средства ще разполагат за идната година. По този метод няма да има потребност от договаряния с министър-председателя или с министъра на финансите, това сигурно ускорява независимостта на медиите. Това беше доста значимо и е измежду основните неща, които предлагаме.
- Защо този фонд по този начин и не проработи, макар че на документи би трябвало да съществува от повече от 20 години?
- С този фонд тогавашният законодател на процедура е предложил системата на БиБиСи - публични медии, които се финансират по публичен метод.
Предвидена е такса за електромер, тъй като не са имали концепция по какъв начин по различен метод да събират средствата. Въвеждането на фонда значи нова такса, което ще провокира неодобрение. Хората, които би трябвало да бъдат обложени с нея ще са срещу, частните медии ще са срещу, тъй като облагането ще отива единствено за публичните медии... Тези съображения са прекомерно мощни в българското общество.
За 20 години нито един министър-председател не посмя да вкара тази такса, в това число и излъчените от Българска социалистическа партия. Осъзнахме, че в случай че таксата остане във типа, който е написан, това няма да сработи.
Затова се опитахме да създадем нещо друго - фондът остава, тъй като е нужен, още повече, че залагаме контролни функционалности. До момента надзор върху шефовете на радиото и на малкия екран може да прави единствено Сметната палата или Държавният финансов надзор...
В нашия план годишните финансови доклади към този момент ще минават през фонда. В края на краищата от самото разпределение сумите вътре във фонда зависи каква част ще получи малкия екран - според от това доколко може да потвърди целесъобразността на изразходваните средства през предходната година, примерно. По този метод ще има спомагателен надзор върху шефовете на медиите, в тази ситуация той минава през ръководството на Фонд " Радио и телевизия ".
- Освен финансирането на публичните медии предвиждате и финансиране на публичните функционалности в частните медии...
- Да, това е доста значим аспект. Проблемът на публичните медии е, че заемат дребен % от медийния пазар. Изключително значимо за нашето общество е и частните медии да имат социална функционалност. Разбира се, всяка медия има такава, въпросът е доколко я извършва.
В част от досегашния закон публичните функционалности са регламентирани - става дума за просвета, за обучение, за отбрана на българския език и така нататък Тези функционалности, несъмнено, ги има и в частните малките екрани радиа, само че те не са им приоритет. Частните медии настояват, че не получават облага от сходни излъчвания и акцентират, че ще влагат единствено в случай че получават нещо в подмяна.
Точно по тази причина е безусловно разумно страната да им предложи отплата за загубите, които имат, когато се занимават с просвета. Разбира се, това би трябвало да става на конкурсен принцип, при строги правила и при избрани равни благоприятни условия за всички участници.
Ако страната финансира част от публичните функционалности на частните медии, ще вкараме значимите неща и в огромните медии, а освен в публичните.
- Предложението визира българската музика...
- Като начало сме се концентрирали върху една напълно дребна част от публичната функционалност на медиите. Предлагаме да се финансира предаването и основаването на българска музика. Вкарали сме и текст, който подтиква основаването на нова музика, това ще накара радиостанциите да продуцират, с цел да могат да изпълнят изискванията. Иска ни се 10% от творбите да са основани в последните 5 години.
- А какво се случва с малкия екран и киното?
- Да, това е значим въпрос. Мислихме доста и по него, още повече, че те в действителност са по-големи консуматори от радиата на процедура и са и по-важни от позиция на финансов запас. Решихме да пробваме с малко, единствено с радиата и с музиката, с цел да забележим по какъв начин работи.
В момента, в който фондът и процедурите проработят след година- две, дай Боже, незабавно може да бъде уголемен обсегът на закона. Преди това обаче би трябвало да сме сигурни, че законът ще работи. Все отново тематиката дали частните медии би трябвало да се финансират с публични средства е противоречива и е належащо да се ревизира дали може да се реализира по този метод.
Категорично съм " за " сходно решение да се приложи и в малките екрани, да има и опция през този механизъм да се финансира и на кино, единствено че това би трябвало да стане, откакто механизмът проработи и откакто сме сигурни, че реализира задачата си.
* Източник: https://duma.bg/
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ