Законът за движение по пътищата е приет през 1999 г.

Законът за придвижване по пътищата е признат през 1999 година и от този момент той е променян повече от 70 пъти, като последният ремонт е от януари 2018 година И все пак непрекъснато има алинеи и наказания, които не се ползват. В него категорично е записано, че ревящите коли, мотори, камиони, които надвишават нормите за звук, би трябвало неотложно да бъдат спирани от придвижване, а водачите им – глобявани. Но всичко остава на хартия. Причината – липсват устройства, които да „ловят“ наднормените децибели. И казусът ще бъде решен едвам след 2023 година, написа в. „Сега“.

Проверките за шумните коли би трябвало да се правят от КАТ и на пунктовете за механически прегледи. Оказва се обаче, че всеобщо пунктовете за прегледи в страната не разполагат с шумомери, а за всички пътни служители на реда в страната са закупени 5-6 мобилни устройства.

Което значи, че съвсем никой не следи за така наречен шумово замърсяване по булеварди и централни улици. Парадоксалното е, че управляващите в България въобще не бързат да решат казуса. Публикуваните за публично разискване промени в наредбата за периодическите механически прегледи плануват пунктовете за механически прегледи наложително да бъдат оборудвани с шумомери, само че след 2023 година

В Закона за придвижване по пътищата написа, че прегледът на транспортното средство наложително обгръща и равнището на шума и редовността на шумозаглушителните устройства. Когато МПС-то е неизправно – в това число и когато наличието на нездравословни субстанции в изгорелите газове или шумът са над откритите правила, то се стопира от придвижване до премахване на неизправността.

Пак съгласно настоящия закон експертите, които правят техническите прегледи, могат да вършат „субективна преценка“ за равнището на звук, т.е. мерят „на ухо“ децибелите, и да прегледат дали гърнето и ауспухът са налични и добре закрепени. И защото шумомерите ще станат наложителни чак след 2023 година, излиза, че още дълго битката с високите децибели ще се изчерпва с епизодични акции на катаджиите, които понякога с няколкото мобилни шумомера ловят участници в нощни гонки.

Според отчет на здравното ни министерство изключително високи са шумовите равнища в градовете Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Враца, Габрово, Сливен, Кюстендил, Дупница, Хасково, където „утежнената акустична обстановка“ основава здравен риск“. Във връзка с огромната компактност на застрояване и плътност на обитаване София остава водач по рискова шумова експозиция на популацията, сочи анализът.

Според Световната здравна организация шумът от трафика на транспортни средства е заплаха № 2 за здравето на градския човек след отровения от мръсни газове и прахуляк въздух.

Шумът е много подценяван у нас проблем, а той предизвиква стрес, нервна изтощеност, повдигане на кръвното, сърдечно-съдови заболявания и така нататък По данни на Евростат всеки десети българин, живеещ в градска среда, се оплаква от високи децибели, като с изключение на бученето на трафика и плача на моторите проблеми основават и шумните съседи и близките заведения.

Преди дни вицепремиерът Валери Симеонов разгласи, че скоро ще предложи закон за битка с шума, в който ще има жестоки наказания за нарушителите – от порядъка на стотици хиляди левове. Симеонов изясни, че законът ще е за всички типове звук, освен за гърмящата музика от нощните заведения, против които той персонално поведе война. А контролът щял да бъде концентриран единствено в Министерство на вътрешните работи, тъй като в този момент с това се занимавали разнообразни органи и борбата с високите децибели не е ефикасна.