Как някогашният световен лидер в износа на захар днес е принуден да внася суровината
Захарта е толкоз значима за Куба, че даже младият Фидел Кастро е взел участие в събирането на реколтата. Сега, дългогодишният международен водач в износа на захар внася продукция за първи път в историята си - и то в големи количества - от Франция, след още една неприятна годишна продукция, написа AFP.
Захарта отговаряше за голям дял от износа на Куба, само че след срутва на Големия брат - Съветския съюз, който беше основен и гладен клиент - всичко се промени. Важна стъпка към бездната бе и неналичието на вложения в семета, тор и пестициди.В началото на 90-те години на предишния век Куба произвеждаше към осем милиона тона захар на година. Десетилетие по-късно не можеше да доближи два милиона годишно.
Тогава, захарта отговаряше за съвсем 75 % от износа на Куба. През 2015 година този дял е едвам 13 %.
В последния сезон реколтата пострада тежко след прекосяването на урагана " Ирма " и последвалия дълъг дъждовен сезон.На острова жителите бързо схващат за неприятното развиване. Захарта от Куба има по-кафеникав цвят, до момента в който тази от Франция е по-бяла - и тъкмо такава те започнаха да получават в своите дажби.
Експортната организация FranceAgriMer споделя, че от 2001 до 2017 година Куба е внесла единствено три тона захар. Но през трите летни месеца на тази година - юни, юли и август - вносът доближава 40 000 тона. " Това е първият път в историята, в който Куба внася обилни количества захар от Франция ", показват от организацията.
Куба внася по-голямата част от страната, която употребява. На година вносът на пшеница, да вземем за пример, е 400 000 тона.Тези нови данни са унизителни за Куба, която в миналото бе най-големият производител на захар и един от най-големите експортьори. До 60-те години Съединени американски щати бе главният ѝ клиент. По-късно идва и Съюз на съветските социалистически републики. Днес обаче производството е разочароващо - едвам 1,1 милиона тона.
А самата Куба има контракт за експорт с Китай, който би трябвало да извършва.
Правителството упреква американското ембарго, което от 1962 година блокира вноса на земеделско и индустриално оборуване.На страната ѝ липсват ресурсите и твърдата валута, само че има и някои структурни и логистични фактори, които имат значение, споделя кубинският икономист Омар Еверлени Перез.
Куба стартира интензивно да диверсифицира стопанската система си и да се пробва да разчита по-малко на износа на захар, само че това докара до незадоволителни вложения и най-лошата годишна продукция за последните 100 години.
" Зланият век завърши, тъй като индустриалният потенциал не е подобен, какъвто бе преди време ", съобщи той. Имало е 150 завода, само че в този момент са единствено 50.
Нови промени в Конституцията, които ще бъдат гласувани през февруари, би трябвало да отворят вратите на Куба към задграничните вложители, признавайки, че те са значими за развиването на страната. /money.bg
Захарта отговаряше за голям дял от износа на Куба, само че след срутва на Големия брат - Съветския съюз, който беше основен и гладен клиент - всичко се промени. Важна стъпка към бездната бе и неналичието на вложения в семета, тор и пестициди.В началото на 90-те години на предишния век Куба произвеждаше към осем милиона тона захар на година. Десетилетие по-късно не можеше да доближи два милиона годишно.
Тогава, захарта отговаряше за съвсем 75 % от износа на Куба. През 2015 година този дял е едвам 13 %.
В последния сезон реколтата пострада тежко след прекосяването на урагана " Ирма " и последвалия дълъг дъждовен сезон.На острова жителите бързо схващат за неприятното развиване. Захарта от Куба има по-кафеникав цвят, до момента в който тази от Франция е по-бяла - и тъкмо такава те започнаха да получават в своите дажби.
Експортната организация FranceAgriMer споделя, че от 2001 до 2017 година Куба е внесла единствено три тона захар. Но през трите летни месеца на тази година - юни, юли и август - вносът доближава 40 000 тона. " Това е първият път в историята, в който Куба внася обилни количества захар от Франция ", показват от организацията.
Куба внася по-голямата част от страната, която употребява. На година вносът на пшеница, да вземем за пример, е 400 000 тона.Тези нови данни са унизителни за Куба, която в миналото бе най-големият производител на захар и един от най-големите експортьори. До 60-те години Съединени американски щати бе главният ѝ клиент. По-късно идва и Съюз на съветските социалистически републики. Днес обаче производството е разочароващо - едвам 1,1 милиона тона.
А самата Куба има контракт за експорт с Китай, който би трябвало да извършва.
Правителството упреква американското ембарго, което от 1962 година блокира вноса на земеделско и индустриално оборуване.На страната ѝ липсват ресурсите и твърдата валута, само че има и някои структурни и логистични фактори, които имат значение, споделя кубинският икономист Омар Еверлени Перез.
Куба стартира интензивно да диверсифицира стопанската система си и да се пробва да разчита по-малко на износа на захар, само че това докара до незадоволителни вложения и най-лошата годишна продукция за последните 100 години.
" Зланият век завърши, тъй като индустриалният потенциал не е подобен, какъвто бе преди време ", съобщи той. Имало е 150 завода, само че в този момент са единствено 50.
Нови промени в Конституцията, които ще бъдат гласувани през февруари, би трябвало да отворят вратите на Куба към задграничните вложители, признавайки, че те са значими за развиването на страната. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ