Загубата на обоняние като че ли се превърна в нещо

Загубата на подушване сякаш се трансформира в нещо обикновено от началото на пандемията с ковид. Оказва се обаче, че това е разстройване, което в случай че не отшуми до две седмици, би трябвало наложително да се лекува. В противоположен случай човек рискува да загуби тази част от сетивните си чувства вечно. Това изяснява експертът по отоневрология в УМБАЛ " Царица Йоанна – ИСУЛ “ доцент доктор Тодор Широв.

УНГ клиниката на столичната болница, която е най-голямата в България, е едно от дребното места в страната, което разполага със специфичен уред за тестване на обонянието.

Как става самото тестване?

В апарата има 6 банки с разнообразни вещества с присъща и позната за всеки миризма. Той е по този начин калибриран, че може да подава избран размер от всеки мирис в наконечници, които се слагат пред носа на пациента. В взаимозависимост от концентрацията, която усеща болният, лекарите преценят дали и до какъв брой е повредена способността за чувство на миризми.

Обонянието, както всички сетива, има два аспекта: предел на чувство и предел на различаване. " Прагът на чувството се включва, когато пациентът споделя, че има някаква миризма, само че не може да реши каква е. Това е функционалност на рецепторите на носа. А когато каже: " Да, чувствам, че мирише на роза “ - това е към този момент централна функционалност – мозъкът разпознава миризмата “, изяснява доцент доктор Широв. Чрез сравнението на тези два прага лекарите преценят дали става въпрос за увреждане на периферните рецептори на носната лигавица или за засягане в мозъка. А от това зависи по-нататъшното лекуване.

COVID-19 не е единствената причина за загубата на подушване

Това може да се случи и в резултат на банална вирусна зараза. " Разликата е, че при COVID-19 процентът на засегнатите е доста по-голям – сред 40 и 60%, до момента в който при елементарните вирусни инфекции не повече от 1-2% от хората губят обонянието си “, разяснява отоневрологът. Тук идва и огромната разлика: в случай че при коронавирусната зараза лечебният прозорец (времето, в което в случай че вземеш ограничения казусът ще бъде излекуван) е 2 седмици, при другите вируси човек не би трябвало да чака повече от 5 дни. След този период вероятността увредата да бъде необратима е доста огромна. Друга разлика с коронавирусната зараза е, че при нея има към 80% възможност от непринудено възобновяване. Около 20% от засегнатите имат потребност от спомагателна терапия, която в над 90% от случаите, в случай че е навременна и подобаваща, е сполучлива. За страдание има и пациенти, при които неналичието на аромат остава за цялостен живот.

Доц. Широв споделя, че за жалост при него не рядко идват хора, които са чакали 6 месеца да им се възвърне обонянието след прекарана короновирусна зараза и като са видели, че това не става, чак тогава търсят помощ. Според експерта, тогава обаче вероятността да им се помогне е минимална. Причината е, че в нервните кафези настъпват дегенеративни промени и те умират. " Затова на всички места, където експортирам лекции, дублирам на сътрудниците: " Видите ли, че пациентът има загуба на подушване, не чакайте, а незабавно го насочете към профилирани проучвания “, споделя доцент доктор Тодор Широв. Според него изказванията, че Делта разновидността на ковид по-рядко визира обонянието не са правилни. Така се е считало първоначално, само че като са натрупали опит с лекуването на тази вариация, вирусолозите са открили, че загубата на аромат е измежду доста постоянно срещаните признаци.