Заговори се за интелигентен капитализъм – базирани на изкуствения интелект

Заговори се за " образован капитализъм " – основани на изкуствения разсъдък системи, които последователно изместват труда като фактор на производството.Образователните системи са изправени пред промени без аналог в историята. Светът към този момент не се намира в положение на предвидимо и линейно развиване, за което са основани и по отношение на което работят тези системи. Промените са широкообхватни, експоненциални и все по-динамични. Технологичното развиване и нововъведенията, автоматизацията и дигитализацията са свързани със структурни трансформации в промишленостите, със засилващ се риск от софтуерна безработица, с смяна в характерностите на специалностите, с пораждане на нови специалности, с смяна на метода, по който хората поддържат връзка между тях, и с размиване на връзките сред образованието и пазара на труда. Заговори се за развиването на " образован капитализъм " – основани на изкуствения разсъдък индустриални системи, които последователно изместват труда като фактор на производството. Изкуственият разсъдък от ден на ден ще способства за унищожаване на физическите ограничавания на труда и капитала и за генерирането на стопански напредък и благосъстояние. Едновременно с това нараства вероятността за разширение на икономическите неравенства, свързани с увеличение на опциите за по-добра реализация и по-високи приходи на висококвалифицираните експерти и понижаване на опциите за претовареност на нискоквалифицираните служащи.

Предефиниране
Целите и ролята на образованието към този момент започнаха да се предефинират. - Променят се концепциите за познание и механизмите за неговото разпространяване. - Променят се значимите умения. - Променят се и моделите за даване на просветителни услуги. - Променя се ролята на университетите за разширението на знанието посредством изследователската активност и за превръщането му в потребни нововъведения. - Променят се просветителните парадигми.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Развитието на технологиите се трансформира в неразделна част от еволюцията на образованието. До огромна степен оправянето с горните провокации зависи от съществуването на гъвкави, ефикасни и уравновесени системи за развиване на умения, за активиране на тези умения при прехода от образованието към пазара на труда и за гарантиране на адекватността им в работна среда. Ролята на образованието е основна – освен във връзка с образуването на умения за професионална реализация, само че и за личностна реализация и за потребление на технологиите в разнородни житейски обстановки. Неадекватното качество на образованието или ниското равнище на обсег са свързани с висок риск от самовъзпроизвеждаща се междупоколенческа беднотия. Връзките сред формалното обучение и пазара на труда стават все по-неясни. Планирането на образованието става все по-трудно – то би трябвало да стартира да приготвя авансово децата за специалности, чийто непредвидим темперамент ще се демонстрира след десетилетия, и за потребление на технологии, които още не съществуват. Все повече ще се ускорява нуждата от обвързване на политиките на пазара на труда и образованието и взимане на сложни, взаимно свързани политически решения. Ще се премислят задачите, характерът и ролята на институциите. Това е изключително значимо за страни като България, където връзките сред обвързваните политики (и институции) не се характеризират с висока успеваемост. " Отвореността " става все по-характерна за знанието и за просветителната система идея. Управлението на смяната изисква бистрота, интензивно потребление на информацията и тясно съдействие сред голям брой заинтригувани страни за взаимно обмисляне, създаване на образователни стратегии и реализиране на образователен развой. Личността - конкурентно преимущество
Един от философските диспути, който все по-често се води в университетските среди, е с какви функционалности следва да бъде натоварено образованието, в случай че автоматизацията понижава значимостта на труда като набор от ръководени от индивида процеси. Ако някой ден заживеем в общества без претовареност и без работни места, то каква е ролята на образованието? Засега нито един вид не изключва и икономическа роля. Но същността на тази роля се измества – от подготовката на " фрагменти " за индустриалния модел на ХХ век, изискващ точност, старание, профилирана експертиза и стеснен набор от доста характерни умения, към подготовката на гъвкави и адаптивни персони. Защото личността, с цялата палитра от морал и полезности, креативност, сериозно мислене и дарба за измисляне на решения, е конкурентното преимущество на индивида в ерата на изкуствения разсъдък. Образованият човек на XXI век би трябвало да има доста необятен набор от умения - за задаване на въпроси, за използване на нереално познание към решаването на сложни проблеми, еластичност и адаптивност, креативност, дарба за дейно съдействие, за себеизразяване и за увещание, разпоредителност и деятелност, дарба за ефикасна връзка, за разкриване, анализиране и осмисляне на информация, въображение, любознание, целеполагане. В същото време доста от новите работни места, създавани в резултат на автоматизацията, ще изискват високо равнище на когнитивни и механически умения, които следва да бъдат създавани в границите на висшето обучение. Все повече ще се ускорява и ролята на гражданското обучение - развой на основаване на умения, настройки и държание, директно обвързани с образуването на обществен капитал. Уменията за гражданско присъединяване (доверие, сериозно мислене, отговорност, решение на спорове, дарба за самостоятелни дейности и т.н.) би трябвало да се образуват чрез цялостния развой на обучение. Те са значими, тъй като водят до по-добър продан на информация и по-бързо разпространяване на хрумвания, по-добро съдействие, по-добро ръководство, по-ниски транзакционни разноски, по-добър капиталов климат, по-висока успеваемост и в последна сметка до стопански напредък. За да адресират нуждата от гъвкаво образуване на познания и умения в динамично изменяща се и несигурна среда, от ден на ден просветителни системи се ориентират към приоритизиране на ученето и смяна на образователните стратегии. Един вид това да се случи е посредством по-тесни по обсег, само че по-задълбочени просветителни стратегии с фокус върху положителното асимилиране на фундаментални научни концепции, върху развиването на способността да се мисли и да се ползва наученото в друг подтекст и за решаването на разнообразни проблеми. Вторият модел, към който се насочват някои просветителни системи, е обвързван с централизирано задаване на по-широка рамка на стратегиите и даване на по-голяма автономност на учебните заведения и учителите да вземат решение какви познания и умения са настоящи и значими в съответните области на знанието и най-вероятно ще бъдат потребни и използвани за житейската реализация на учениците. Критична е потребността от развиването на ефикасни системи за учене през целия живот. Активното потребление на нови технологии в образователния развой, стимулирането на добре премислени просветителни нововъведения и пренасочването на част от ученето в действителна работна среда също са част от решенията. Но какъвто и да е методът, основният принцип е един – образованието би трябвало да учи по какъв начин да се учи.

Факторите за триумфа на просветителните промени са адекватността и бързината. За да отговори на провокациите на бързо изменящия се свят, образованието би трябвало да се трансформира още по-бързо. Колкото по-неадекватно наподобява то по отношение на условията на актуалния (и бъдещия) свят, толкоз по-малко евентуално е младежите да влагат време и старания в качествено учене. Без съответно обучение софтуерният прогрес няма по какъв начин да се трансформира в стопански и обществен напредък.

Асенка Христова е изпълнителен шеф на Института за проучвания в образованието и старши специалист в Европейската експертна мрежа за стопанска система на образованието към Европейската комисия.