Ципрас и Заев триумфират, но фактурата идва
Заема ли Гърция още веднъж полагащото й се място?
В тия дни на триумфализъм от финала на съвсем 30-годишния спор сред Гърция и нейния северен комшия Македония всяко положително нещо, което се каже за министър председателите на двете страни Алексис Ципрас и Зоран Заев и за тяхната роля в разрешаването му евентуално ще бъде признато за напълно обикновено и в реда на нещата.
Макар на моменти прекомерно, въпросното приповдигнато възприятие отдава заслуженото на двамата сътрудници, които, доста постоянно освен това, настояват, че са и положителни другари. И несъмнено е по този начин. И тази непосредственост сред Ципрас и Заев, да ме извиняват идеолозите, се роди и утвърди не на основата на партийната принадлежност и водачество на структури от лявата страна на политическия набор, а на чистия прагматизъм. Заев, да вземем за пример е социалдемократ и ръководител на лявоцентристкия Социалдемократически съюз на Македония към този момент толкоз години. Но през цялото това време не съм чул от него нито една фраза, която да ми дава съображение да го приема и като идеолог на лявата концепция, на социалдемокрацията, а не като човек, който влиза в политиката от бизнеса и управлява партията и страната като министър председател таман като предприемач и управител на огромна компания. Една македонска колежка го дефинира като „ атипичен политик, само че и атипичен социалдемократ “. Което не го прави безусловно неприятен началник.
Ако има нещо, което се оказа извънредно потребно и значимо за триумфа на договарянията сред Скопие и Атина, което можем да отдадем като заслуга персонално на двамата министър председатели, то е взаимният им блян да се опознаят колкото може по-добре, с цел да си имат доверие и това доверие да пренесат на своите сътрудници, които работеха върху текста на Договора. Жалко, че „ гръцкият “ човек в преговорите- подалият по други аргументи оставка външен министър Никос Козияс, към този момент не е в дейната политика с цел да се радва дружно с македонския си сътрудник Никола Димитров на триумфа на делото, което двамата адаши- Никос и Никола, доведоха до край. Що се отнася до Никола Димитров, ратификацията на Договора от Преспа в Народното събрание в Атина и всички процедури, които ще последват след нея оттук насетне и ще доведат до участието на Република Северна Македония в НАТО, са голяма алена точка за него таман когато в СДСМ, а и в обществото върви развой на номинации за президентските избори през април.
Както Борисов и Заев преди година и половина, в този момент и Ципрас и Заев си заслужиха овациите, което наподобява някак си необичайно и даже непознато на фона на пуснатата по инерцията от предишното балканска политическа традиция. И може би таман поради това резултатът от тяхната работа- Договора от Преспа, получи определението „ исторически “, макар че в късата четвъртвековна история на суверенна и самостоятелна Република Македония съм бил очевидец на толкоз честата му приложимост, че смисълът му стартира да се изхабява. И може би по тази причина са толкоз доста предложенията двамата- Ципрас и Заев, да бъдат номинирани за Нобелова премия за мир. Дори и да не я получат, признанието към този момент го имат.
Да, само че и триумфализмът, с който в този момент са обвеяни двамата премиери- гръцкият и македонският, си има своите закони, първият от които е неговата крехкост. Куриерите към този момент носят фактурата за политическата сметка, която ще им бъде връчена доста скоро. За Ципрас няма да приказвам, колежката Бойка Атанасова, кореспондентката на „ Труд “ в Атина ще я изясни по-добре. Защото Зоран Заев завоюва политическата борба, само че за моралната не съм по никакъв начин сигурен. Засега най-сериозните обвинявания против него са, че фокусирайки се в това да проправи пътя на страната си към евроатлантическите структури- НАТО и Европейски Съюз, е загърбил съществено вътрешните проблеми. Да, в действителност, Заев заложи всичко на тази карта- евроатлантическата интеграция, оставяйки нещата вътре в страната на своите министри от съдружния кабинет. Макар че, почтено видяно, по пътя към това да приближи участието в НАТО и да стартира договаряния с Европейския съюз, той реши два „ наследствени “ казуса на положителното съседство, подписвайки контракти с България през август 2017 г и през юни 2018 г.- с Гърция. И в двата документа са планувани ограничения за развиване на двустранното икономическо и културно съдействие с България и с Гърция, което може да даде изгоди за всеки жител на Македония. Но явно това не стига, макар значимото значение на двата контракта.
На всичко от горната страна опозицията в страната не може да му елементарни нито нормализирането на връзките с България, нито в този момент, витализирането на Договора от Преспа с Гърция. Най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ към този момент изиска Заев да подаде оставка на държавното управление, да насрочи изключителни парламентарни избори дружно с президентските, които да бъдат проведени от длъжностен кабинет. Партията се заканва с непрекъснат махленски напън, учреден на протестния капацитет, който процедурата по конституционните промени, произлизащи от Договора от Преспа, се натрупа. Към това би трябвало да се добави и очевидното противоречие на огромна част от македонците от влизането в действие на Закона за езиците, превръщаш албанския във втори длъжностен език в страната. Заев се опита да понижи напрежението, заявявайки, че ще бъде първият, който ще изиска на паспорта му данните да бъдат изписани на македонски и на албански, като не вижда проблем в това, само че утешение не се вижда. На всичко от горната страна Законът влезе в действие без подписа на президента Георге Иванов, а с парафа на ръководителя на Народното събрание Талат Джафери, което още повече усили подозренията за политическа игра сред съдружните сътрудници в държавното управление.
Сега, когато триумфът е налице и поздравленията идват отвред, някак си настрани остават обвиняванията, съпътствали целия развой на одобряване на Договора. И това, че гърците с един „ удар “ посредством документа получили позитивен отговор на всички свои исторически искания към северния си комшия, че си запазили монопола върху античното минало, принуждавайки Скопие да се откаже изцяло от него, като му оставили Средновековието и Възраждането като терен, върху който да спорят с българите. Забрави се и това, че процедурата по осъществяването на Договора бе асиметрична, в смисъл, че Скопие и политическият хайлайф там минаха през деветте кръга на пъкъла, с цел да стигнат до 11 януари, когато с 81 гласа от 120-местния парламент утвърдиха измененията в Конституцията. То не беше референдум за Договора, „ маскиран “ като участие в НАТО и в Европейски Съюз, не бяха трагични борби за проклетото болшинство от две трети от гласовете на депутатите, то не бяха тежки морални взаимни отстъпки с висока политическа цена за сметка на Заев, и какво ли не още. Дълги месеци на политическа и пропагандна борба, на улични и площадни митинги от страна на опозицията в Скопие и в цялата страна, навън държание на обсада от страна на президента президента Георге Иванов. Дори нов закон по ускорена процедура одобриха депутатите, с който амнистираха половината от обвинените за трагичните събития в Народното събрание на 27 април 2017 година вечерта, за които сякаш нямаше да има амнистия. Защото след тази „ вечер на кървавите глави “, сред потърпевшите в която беше и самият Зоран Заев, Македония към този момент нямало да бъде същата. Друг път… Впрочем, от тези петнадесетина амнистирани от всичко 32 обвинени най-важни бяха петима. И петимата- депутати в Народното събрание, които бяха освободени от мярката „ домакински арест “ и се върнаха на работа в Събранието. Трима от тях сигурно помогнаха на Заев да обезпечи болшинството от две трети в поддръжка на конституционните промени, за другите двама не съм сигурен дали не останаха на открито при гласуването дружно с цялата парламентарна група на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ…
А гърците, какво? След всичко, което бе сторено край Вардар, единствено трябваше да обезпечат ратификацията на Договора, което направиха, несъмнено, освен това с три гласа над елементарното болшинство. И още веднъж заговориха, че по подобен метод Гърция още веднъж заема полагащото й се място на водач на Балканите, което- по други аргументи, краткотрайно била напуснала.
Ура!
В тия дни на триумфализъм от финала на съвсем 30-годишния спор сред Гърция и нейния северен комшия Македония всяко положително нещо, което се каже за министър председателите на двете страни Алексис Ципрас и Зоран Заев и за тяхната роля в разрешаването му евентуално ще бъде признато за напълно обикновено и в реда на нещата.
Макар на моменти прекомерно, въпросното приповдигнато възприятие отдава заслуженото на двамата сътрудници, които, доста постоянно освен това, настояват, че са и положителни другари. И несъмнено е по този начин. И тази непосредственост сред Ципрас и Заев, да ме извиняват идеолозите, се роди и утвърди не на основата на партийната принадлежност и водачество на структури от лявата страна на политическия набор, а на чистия прагматизъм. Заев, да вземем за пример е социалдемократ и ръководител на лявоцентристкия Социалдемократически съюз на Македония към този момент толкоз години. Но през цялото това време не съм чул от него нито една фраза, която да ми дава съображение да го приема и като идеолог на лявата концепция, на социалдемокрацията, а не като човек, който влиза в политиката от бизнеса и управлява партията и страната като министър председател таман като предприемач и управител на огромна компания. Една македонска колежка го дефинира като „ атипичен политик, само че и атипичен социалдемократ “. Което не го прави безусловно неприятен началник.
Ако има нещо, което се оказа извънредно потребно и значимо за триумфа на договарянията сред Скопие и Атина, което можем да отдадем като заслуга персонално на двамата министър председатели, то е взаимният им блян да се опознаят колкото може по-добре, с цел да си имат доверие и това доверие да пренесат на своите сътрудници, които работеха върху текста на Договора. Жалко, че „ гръцкият “ човек в преговорите- подалият по други аргументи оставка външен министър Никос Козияс, към този момент не е в дейната политика с цел да се радва дружно с македонския си сътрудник Никола Димитров на триумфа на делото, което двамата адаши- Никос и Никола, доведоха до край. Що се отнася до Никола Димитров, ратификацията на Договора от Преспа в Народното събрание в Атина и всички процедури, които ще последват след нея оттук насетне и ще доведат до участието на Република Северна Македония в НАТО, са голяма алена точка за него таман когато в СДСМ, а и в обществото върви развой на номинации за президентските избори през април.
Както Борисов и Заев преди година и половина, в този момент и Ципрас и Заев си заслужиха овациите, което наподобява някак си необичайно и даже непознато на фона на пуснатата по инерцията от предишното балканска политическа традиция. И може би таман поради това резултатът от тяхната работа- Договора от Преспа, получи определението „ исторически “, макар че в късата четвъртвековна история на суверенна и самостоятелна Република Македония съм бил очевидец на толкоз честата му приложимост, че смисълът му стартира да се изхабява. И може би по тази причина са толкоз доста предложенията двамата- Ципрас и Заев, да бъдат номинирани за Нобелова премия за мир. Дори и да не я получат, признанието към този момент го имат.
Да, само че и триумфализмът, с който в този момент са обвеяни двамата премиери- гръцкият и македонският, си има своите закони, първият от които е неговата крехкост. Куриерите към този момент носят фактурата за политическата сметка, която ще им бъде връчена доста скоро. За Ципрас няма да приказвам, колежката Бойка Атанасова, кореспондентката на „ Труд “ в Атина ще я изясни по-добре. Защото Зоран Заев завоюва политическата борба, само че за моралната не съм по никакъв начин сигурен. Засега най-сериозните обвинявания против него са, че фокусирайки се в това да проправи пътя на страната си към евроатлантическите структури- НАТО и Европейски Съюз, е загърбил съществено вътрешните проблеми. Да, в действителност, Заев заложи всичко на тази карта- евроатлантическата интеграция, оставяйки нещата вътре в страната на своите министри от съдружния кабинет. Макар че, почтено видяно, по пътя към това да приближи участието в НАТО и да стартира договаряния с Европейския съюз, той реши два „ наследствени “ казуса на положителното съседство, подписвайки контракти с България през август 2017 г и през юни 2018 г.- с Гърция. И в двата документа са планувани ограничения за развиване на двустранното икономическо и културно съдействие с България и с Гърция, което може да даде изгоди за всеки жител на Македония. Но явно това не стига, макар значимото значение на двата контракта.
На всичко от горната страна опозицията в страната не може да му елементарни нито нормализирането на връзките с България, нито в този момент, витализирането на Договора от Преспа с Гърция. Най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ към този момент изиска Заев да подаде оставка на държавното управление, да насрочи изключителни парламентарни избори дружно с президентските, които да бъдат проведени от длъжностен кабинет. Партията се заканва с непрекъснат махленски напън, учреден на протестния капацитет, който процедурата по конституционните промени, произлизащи от Договора от Преспа, се натрупа. Към това би трябвало да се добави и очевидното противоречие на огромна част от македонците от влизането в действие на Закона за езиците, превръщаш албанския във втори длъжностен език в страната. Заев се опита да понижи напрежението, заявявайки, че ще бъде първият, който ще изиска на паспорта му данните да бъдат изписани на македонски и на албански, като не вижда проблем в това, само че утешение не се вижда. На всичко от горната страна Законът влезе в действие без подписа на президента Георге Иванов, а с парафа на ръководителя на Народното събрание Талат Джафери, което още повече усили подозренията за политическа игра сред съдружните сътрудници в държавното управление.
Сега, когато триумфът е налице и поздравленията идват отвред, някак си настрани остават обвиняванията, съпътствали целия развой на одобряване на Договора. И това, че гърците с един „ удар “ посредством документа получили позитивен отговор на всички свои исторически искания към северния си комшия, че си запазили монопола върху античното минало, принуждавайки Скопие да се откаже изцяло от него, като му оставили Средновековието и Възраждането като терен, върху който да спорят с българите. Забрави се и това, че процедурата по осъществяването на Договора бе асиметрична, в смисъл, че Скопие и политическият хайлайф там минаха през деветте кръга на пъкъла, с цел да стигнат до 11 януари, когато с 81 гласа от 120-местния парламент утвърдиха измененията в Конституцията. То не беше референдум за Договора, „ маскиран “ като участие в НАТО и в Европейски Съюз, не бяха трагични борби за проклетото болшинство от две трети от гласовете на депутатите, то не бяха тежки морални взаимни отстъпки с висока политическа цена за сметка на Заев, и какво ли не още. Дълги месеци на политическа и пропагандна борба, на улични и площадни митинги от страна на опозицията в Скопие и в цялата страна, навън държание на обсада от страна на президента президента Георге Иванов. Дори нов закон по ускорена процедура одобриха депутатите, с който амнистираха половината от обвинените за трагичните събития в Народното събрание на 27 април 2017 година вечерта, за които сякаш нямаше да има амнистия. Защото след тази „ вечер на кървавите глави “, сред потърпевшите в която беше и самият Зоран Заев, Македония към този момент нямало да бъде същата. Друг път… Впрочем, от тези петнадесетина амнистирани от всичко 32 обвинени най-важни бяха петима. И петимата- депутати в Народното събрание, които бяха освободени от мярката „ домакински арест “ и се върнаха на работа в Събранието. Трима от тях сигурно помогнаха на Заев да обезпечи болшинството от две трети в поддръжка на конституционните промени, за другите двама не съм сигурен дали не останаха на открито при гласуването дружно с цялата парламентарна група на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ…
А гърците, какво? След всичко, което бе сторено край Вардар, единствено трябваше да обезпечат ратификацията на Договора, което направиха, несъмнено, освен това с три гласа над елементарното болшинство. И още веднъж заговориха, че по подобен метод Гърция още веднъж заема полагащото й се място на водач на Балканите, което- по други аргументи, краткотрайно била напуснала.
Ура!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ