Къде се разминават Борисов и Петков? Единият е реалист, другият е изнудвач
Задава се ротация, министър председателят Николай Денков разгласи, че на 6 март ще подаде оставка в очакване да си разменят местата с вицепремиера Мария Габриел.
И на този декор партиите в сглобката са до средата в диалога за това по какъв начин би трябвало да наподобява изпълнителната власт след 6 март.
Нещо повече - какъв брой се доближаваме до 6 март, толкоз некоалиционните сътрудници се отдалечават един от различен и се цакат с неизпълними условия.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов предлага съдружно съглашение. Съпредседателят на Политическа партия Кирил Петков не приема. Неговото предложение е за меморандум. С това пък Борисов не е склонен.
Къде се разминават Борисов и Петков?
" В целия Европейски съюз има болшинства от партии, които не се понасят, само че би трябвало да ръководят. В съдружното съглашение ще предложим равнопоставеност в ръководството на страната и в носенето на отговорност ", изясни позицията си Бойко Борисов. Каза и, че ще предложи преговорен екип по съдружното съглашение, в който да влязат Рая Назарян, Даниела Сачева, Теменужка Петкова и други хора, които могат " да беседват умерено ".
Ясно е - Борисов желае договаряния точка по точка. Както се прави в другите европейски страни. И по тази причина вади от редиците на ГЕРБ хора, които " могат да приказват умерено ". Замисълът на едно съдружно съглашение е да бъде подписано след договаряния, в които да се отчетат ползите на страните и те да получат съответно изражение - в тази ситуация, в министерски постове.
Подписвайки съдружно съглашение, страните в него признават тежестта на всяка от тях.
От Политическа партия - Демократична България, очевидно, разчитат обстановката напълно по различен метод. Предлагайки меморандум, те в действителност приказват за планове, а не за корав документ. И желанията им са делба 50 на 50 на регулаторите. Логиката на Кирил Петков е, която той изрази по Дарик радио е - в този момент ГЕРБ и Движение за права и свободи държат всичко на 100 %, би трябвало да пуснат половината.
Но в сходни приказки няма конкретика. И може би по тази причина Политическа партия - Демократична България оферират планове, след които " ще забележим ". Зад дейностите им прозира най-малкото неведение какво да изискат, тъй като, в случай че не беше по този начин, биха се съгласили да договарят по съдружно съглашение, в което да напишат кой какви отговорности (и надлежно постове) поема.
Но те постъпват като дребни деца в сладкарница - не знаят коя паста желаят и по тази причина се сърдят и желаят всичко.
Всъщност това, което от Политическа партия - Демократична България не желаят да признаят, е, че все пак, ГЕРБ остава първа политическа мощ, която няма по какъв начин да изчегъртат. Те знаят, че получиха това, което желаеха - държавно управление с техен мандат, с техен министър председател и техни министри (само Мария Габриел е представител на ГЕРБ) поради геополитическата обстановка. Получиха повече, в сравнение с им се полагаше.
Сега просто желаят да го задържат, оплитайки желанието си в нищо неозначаващи думи като меморандум.
Изводът от това е, че единият е реалист, а другият - изнудвач.
Като реалист Бойко Борисов желае да бъде регистрирана действителната тежест на партията му, която има 69 народни представители в Народното събрание. Другият - Кирил Петков, работи като изнудвач, тъй като с 63 народни представители (ПП плюс ДБ) желае да запазизи всичко, което има в този момент като брой министри в кабинета.
Борисов обаче не приема да бъде изнудван и показва разумния извод, в случай че не се реализира съгласие - нови избори.
