Тома Спространов: Квотите бяха – 1/3 българска музика, 1/3 от соцлагера и 1/3 от Запада
Забранявана, съзнателно заглушавана и подтискана или просто – отсъстваща? Какъв е казусът със западната – и изключително английската и американската музика от времето на „ развитото социалистическо общество “? Толкова " развито ", че архитектите и лекарите живееха в панелки, а всеки тирадижия или моряк беше героят на цялата фамилия, в случай че донесе някоя плоча. Или пък – о, знамение! - цялостен грамофон.
В нашата поредност „ 100 въпроса за тоталитарната страна “ към този момент говорихме за ориста на западнитете музикални въздействия.
Днес продължаваме тематиката с Тома Спространов. Едва ли има по-подходящ събеседник, жива легенда на българския музикален радиоефир.
Плочите, компилации, кръстени на неговото предаване „ Пулсиращи ноти “, се чакаха – меко казано - с голям апетит. Изпъстрени с авторски селекции на Спространов, там можеше да въртиш до пристъп неща като Рони Джеймс Дио с песента We Rock. Между другото, подобни издаваше и най-известният му съперник и сътрудник Йордан Георгиев – Данчо Стълбицата.
Снимка " Грамофонче "
Спространов, през днешния ден съвсем на 82 година, показва, че в първото му предаване „ Любопитно петолиние “ - напълно негова рожба, са взели участие и ужасно доста български сформира и реализатори.
Забележително е, че той прави прощъпулниците на „ Любопитно петолиние “ още от годините, в които е боец - 1969-а, 70-а, 71-ва (иначе казано – когато „ Бийтълс “ са още настояща група, б.а.). А културата измежду публиката тогава била на такова равнище, че от време на време тружениците пишели писма до предаването, наричайки го „ Любопитно като линия “...
А си спомня, че огромна част от създателите, които идваха у нас за концерти онлайн, били „ канени по някакъв метод “ от един човек - починалия Генчо Гайтанджиев. Той бе енциклопедична фигура - музиковед, публицист, учител, първият шеф на издателство „ Музика “.
Тома си спомня, че Гайтанджиев след това лежал в пандиза, а соцалистическата Държавна сигурност „ подготнила “ даже жена му:
„ И защо!? Че отишъл в Италия и поканил италиански групи да свирят “, спомня си възмутено Спространов.
Самият водещ споделя, че въпреки да не е канил „ Бийтълс “, в студиото са му гостували The Bootles – гедерейска тайфа (днес бихме я нарекли трибютна), която докарваше на Бийтълс – в това число с костюмите.
Бандата имаше и публикуван албум у нас.
Съгласява се обаче, че „ ние, простосмъртните “ нямаше от кое място да си купим настоящия албум на „ Бийтълс “ или „ Ролинг Стоунс “, камо ли пък „ Лед Зепелин “, " Дийп Пърпъл “ или „ Блек Сабат “...
По тематиките със възбраните Спорстранов напомня, че в ефира е имало проценти (както той назовава квотите). Процентите, наложителни за всички, били една трета – българска музика, една трета – от социалистическия блок и една трета – западна.
Но незабавно дава образец, че можело да се случват и изключения. По това време в „ Пловдив “ гостувал британски тим за мач.
" Радио Пловдив имаше едни тонколони в края на градината. И пуснаха музика на " Бийтълс " по специфичното разпореждане на шефката от Радио София - Цонева.
" Нека англичаните да схванат че ние ги ценим ", споделила. Пуснаха цялостен час лайв на „ Бийтълс “ да звучи на площада на Пловдив ", спомня си през днешния ден Спространов.
Е, да, но това е изключението, което единствено удостоверява правилото...
Изключение бил и самият той. Как другояче в неговото предаване са показваха от тези песни?
Спространов споделя, че по това време посещавал Англия и имал вързка с Би Би Си. Тя идва посредством Андрей Владов и други негови другари, които по това време работят за британското държавно радио.
" Като ходех в Лондон, ходех да върша предвания за Би Би Си. Има един доста прочут диджей Джон Пил – той особено пристигна в моето предаване ", споделя през днешния ден Спространов.
Срещал и интервюирал персонално Барбара Стрейзънд, пил кафе в барчето на медията с Джо Кокър (макар, че го поправяме – че надали Кокър е бил навръх кафе).
Може би по тази причина в целия ни диалог Спространов не използав думи като „ цензура “. Наличието на квоти в ефира очевидно е едно на ръка.
Освен тази регулация имаше чисто и просто недостиг - не се издават „ чувствителни “ за режима западни звезди.
Създадени в средата на 80-те, Faster Pussycat надали можеха да " устоят изпита " и никой не би си и помислил да ги издаде в България. Снимка Уикипедия/Ted Van Pelt
Добавяме и обстоятелството, че миниатюрен % от популацията можеше да пътува зад „ желязната завеса “, а други го правеха, само че следено - с безконечния приятел от Държавна сигурност, който наднича зад рамото им какво пазарят. В композиция тези фактори означаваха нещо най-обикновено - с изключение на, че е нежелана, тази музика просто я нямаше.
Тук е мястото да кажем за черния пазар
От целия океан от изкуство в - условно да го назовем свободния свят, очевидно имаше реализатори или банди, които бяха преценени от способените органи като изцяло безобидни. И се издаваха свободно: " Бони М ", " Смоуки ", настрана Крис Норман, Сузи Куатро, „ Мънго джери “ (да, бандата по този начин се споделя, а не артистът - той е Рей Дорсет, б.а.), Френки Милър. Прибавете планини от френски реализатори или италианци като Челентано, Тото Кутуньо, Ал Бано и Ромина, " Матиа базар “ и мн. други
Извън тях обаче винаги са се промъквали единични бройки от плочи – на най-нашумелите на Запад, които по едно съвпадение често са и най-недолюбваните от плешивите комунистически функцонери. Те можеха да бъдат купени още на остарелия софийски битак (преди да се реалокира в кв. " Малашевци " ), на съборите по западната граница (социалиситчска Югославия издаваше съвсем всичко немислимо за нас), и настрана - от тираджии или от всякакви други типажи, за които това беше просто печалбица.
Някой някъде сваляше плочата на „ мастър копие “ на една аудиокасета, да кажем – от вида хромдиоксид или даже метал. И след това от него се презаписваха десетки, стотици и хиляди копия... Пиратлъкът е закононарушение, само че е избавил доста млади рокаджии и хевиметъли от слушане на Йосиф Кобзон и Роза Римбаева до гибел!
Но да се върнем на събеседника ни...
Самият Спорстранов споделя, че освен разходките до Би Би Си, които явно не бяха за „ простосмъртните “, имал и други канали за плочи - по-достъпни.
Можеше да се абонираш за някой културен клуб – той персонално бил член на Полския културен център, към немския и чешкия също. Имал абонамент, който му разрешава против скромните 6 лева. " у дома, на моя адрес в специфична кутия ми изпращаха най-новите плочи " (за съпоставяне, издание на " Балкантон " на западен реализатор струваше 4 лева, а родните създатели бяха оценени на 2,30 лева за дългосвиреща плоча, б.а.).
Така се е сдобивал с американски спиричуъли, с Луис Армстронг, с Ела Фицджералд, с Барбара Стрейзънд... Не пропуща да означи, че се е радвал и на качествени артисти от братските соцрепублики – Чеслав Ниемен (Полша), Хелена Вондрачкова (Чехия)... Даже още може да затананика някои от тогавашните им шлагери.
Спространов отбелязва, че след рухването на режима е участвал персонално (с починалата вече Ана-Мария Тонкова) на безусловно невиждания концерт на " остарелия " Уембли ", посветен на Фреди Меркюри през април 1992 година
„ Това знамение да вземем за пример остана в историята като нещо, излъчено по нашата телевизия “, дава образец Спространов (е да, само че това в действителност беше през 1992 година - б.а.).
Питам го непосредствено: на вас в Радио Пловдив или в " Хоризонт “, или в Радио София някой казвал ли ви е в прав текст: няма да пускате „ Ролинг Стоунс “! Няма да пускате „ Лед Зепелин “... или „ Дийп Пърпъл “?
- Никога! Никой не ми споделяше... Аз си ги пусках, само че то нямаше кой различен да ги пусне - аз имах плочите.
Те ми споделяха: Спазвай, Тома, въпреки всичко възпитание...
Партийната секретарка, другарката Яначкова, беше споделила: На Тома Спространов позволявам да пусне всичко, което откри за добре. Защото той има съвест и знае по какъв начин да избира. "
Това е персонална заповед от партийния секретар! Щом партийният секретар ТОГАВА (натъртва) споделя: " На Томата му давам свободно поле за развиване... Томата си знае работата – аз му давам отворена писта, каквото откри за добре - да го пуска. "
Питам го - а викали ли са го " на килимчето " постфактум поради някаква излъчена към този момент музика? „ Ами, аз и Kiss пусках ", споделя именитият водещ.
Специално за Kiss ги имал даже преди другите, поради абонамент към компанията - издател. Същото станало и с Боби Макферин и неговата именита Don’t Worry, Be Happy, която получил от издателя и излъчил даже преди Би Би Си.
Самият Спространов, който казва, че е уверен последовател да има квота за българска музика и през днешния ден.
Според него би трябвало да има %, тъй като това ще възпита усета и ще разпространява нашите реализатори. И сега си записва сумарно какъв брой минути родна продукция е пуснал. От 3-часовия му блок „ Любопитно петолиние “ гледа 1 час да е наша музика.
Питам го противоположното: това, че да вземем за пример американската продукция бе заглушавана всеобщо, не ѝ ли придадаваше и подправен ореол в нашето културологично схващане от това време. В смисъл – да се влюбваме в реализатори или групи, които нямат кой знае какви качества, само че ги обгръща митологемата за „ неразрешения плод “.
" Прав си. Ама то би трябвало някой би трябвало да го набере този плод – някой тряба да го познава!
Този плод аз се вдълбочих в него. И разпространявах познанието за него.
За да сравниш, би трябвало първо да я чуеш тази музика ", припомня радиолегендата.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
В нашата поредност „ 100 въпроса за тоталитарната страна “ към този момент говорихме за ориста на западнитете музикални въздействия.
Днес продължаваме тематиката с Тома Спространов. Едва ли има по-подходящ събеседник, жива легенда на българския музикален радиоефир.
Плочите, компилации, кръстени на неговото предаване „ Пулсиращи ноти “, се чакаха – меко казано - с голям апетит. Изпъстрени с авторски селекции на Спространов, там можеше да въртиш до пристъп неща като Рони Джеймс Дио с песента We Rock. Между другото, подобни издаваше и най-известният му съперник и сътрудник Йордан Георгиев – Данчо Стълбицата.
Снимка " Грамофонче " Спространов, през днешния ден съвсем на 82 година, показва, че в първото му предаване „ Любопитно петолиние “ - напълно негова рожба, са взели участие и ужасно доста български сформира и реализатори.
Забележително е, че той прави прощъпулниците на „ Любопитно петолиние “ още от годините, в които е боец - 1969-а, 70-а, 71-ва (иначе казано – когато „ Бийтълс “ са още настояща група, б.а.). А културата измежду публиката тогава била на такова равнище, че от време на време тружениците пишели писма до предаването, наричайки го „ Любопитно като линия “...
А си спомня, че огромна част от създателите, които идваха у нас за концерти онлайн, били „ канени по някакъв метод “ от един човек - починалия Генчо Гайтанджиев. Той бе енциклопедична фигура - музиковед, публицист, учител, първият шеф на издателство „ Музика “.
Тома си спомня, че Гайтанджиев след това лежал в пандиза, а соцалистическата Държавна сигурност „ подготнила “ даже жена му:
„ И защо!? Че отишъл в Италия и поканил италиански групи да свирят “, спомня си възмутено Спространов.
Самият водещ споделя, че въпреки да не е канил „ Бийтълс “, в студиото са му гостували The Bootles – гедерейска тайфа (днес бихме я нарекли трибютна), която докарваше на Бийтълс – в това число с костюмите.
Бандата имаше и публикуван албум у нас.
Съгласява се обаче, че „ ние, простосмъртните “ нямаше от кое място да си купим настоящия албум на „ Бийтълс “ или „ Ролинг Стоунс “, камо ли пък „ Лед Зепелин “, " Дийп Пърпъл “ или „ Блек Сабат “...
По тематиките със възбраните Спорстранов напомня, че в ефира е имало проценти (както той назовава квотите). Процентите, наложителни за всички, били една трета – българска музика, една трета – от социалистическия блок и една трета – западна.
Но незабавно дава образец, че можело да се случват и изключения. По това време в „ Пловдив “ гостувал британски тим за мач.
" Радио Пловдив имаше едни тонколони в края на градината. И пуснаха музика на " Бийтълс " по специфичното разпореждане на шефката от Радио София - Цонева.
" Нека англичаните да схванат че ние ги ценим ", споделила. Пуснаха цялостен час лайв на „ Бийтълс “ да звучи на площада на Пловдив ", спомня си през днешния ден Спространов.
Е, да, но това е изключението, което единствено удостоверява правилото...
Изключение бил и самият той. Как другояче в неговото предаване са показваха от тези песни?
Спространов споделя, че по това време посещавал Англия и имал вързка с Би Би Си. Тя идва посредством Андрей Владов и други негови другари, които по това време работят за британското държавно радио.
" Като ходех в Лондон, ходех да върша предвания за Би Би Си. Има един доста прочут диджей Джон Пил – той особено пристигна в моето предаване ", споделя през днешния ден Спространов.
Срещал и интервюирал персонално Барбара Стрейзънд, пил кафе в барчето на медията с Джо Кокър (макар, че го поправяме – че надали Кокър е бил навръх кафе).
Може би по тази причина в целия ни диалог Спространов не използав думи като „ цензура “. Наличието на квоти в ефира очевидно е едно на ръка.
Освен тази регулация имаше чисто и просто недостиг - не се издават „ чувствителни “ за режима западни звезди.
Създадени в средата на 80-те, Faster Pussycat надали можеха да " устоят изпита " и никой не би си и помислил да ги издаде в България. Снимка Уикипедия/Ted Van Pelt Добавяме и обстоятелството, че миниатюрен % от популацията можеше да пътува зад „ желязната завеса “, а други го правеха, само че следено - с безконечния приятел от Държавна сигурност, който наднича зад рамото им какво пазарят. В композиция тези фактори означаваха нещо най-обикновено - с изключение на, че е нежелана, тази музика просто я нямаше.
Тук е мястото да кажем за черния пазар
От целия океан от изкуство в - условно да го назовем свободния свят, очевидно имаше реализатори или банди, които бяха преценени от способените органи като изцяло безобидни. И се издаваха свободно: " Бони М ", " Смоуки ", настрана Крис Норман, Сузи Куатро, „ Мънго джери “ (да, бандата по този начин се споделя, а не артистът - той е Рей Дорсет, б.а.), Френки Милър. Прибавете планини от френски реализатори или италианци като Челентано, Тото Кутуньо, Ал Бано и Ромина, " Матиа базар “ и мн. други
Извън тях обаче винаги са се промъквали единични бройки от плочи – на най-нашумелите на Запад, които по едно съвпадение често са и най-недолюбваните от плешивите комунистически функцонери. Те можеха да бъдат купени още на остарелия софийски битак (преди да се реалокира в кв. " Малашевци " ), на съборите по западната граница (социалиситчска Югославия издаваше съвсем всичко немислимо за нас), и настрана - от тираджии или от всякакви други типажи, за които това беше просто печалбица.
Някой някъде сваляше плочата на „ мастър копие “ на една аудиокасета, да кажем – от вида хромдиоксид или даже метал. И след това от него се презаписваха десетки, стотици и хиляди копия... Пиратлъкът е закононарушение, само че е избавил доста млади рокаджии и хевиметъли от слушане на Йосиф Кобзон и Роза Римбаева до гибел!
Но да се върнем на събеседника ни...
Самият Спорстранов споделя, че освен разходките до Би Би Си, които явно не бяха за „ простосмъртните “, имал и други канали за плочи - по-достъпни.
Можеше да се абонираш за някой културен клуб – той персонално бил член на Полския културен център, към немския и чешкия също. Имал абонамент, който му разрешава против скромните 6 лева. " у дома, на моя адрес в специфична кутия ми изпращаха най-новите плочи " (за съпоставяне, издание на " Балкантон " на западен реализатор струваше 4 лева, а родните създатели бяха оценени на 2,30 лева за дългосвиреща плоча, б.а.).
Така се е сдобивал с американски спиричуъли, с Луис Армстронг, с Ела Фицджералд, с Барбара Стрейзънд... Не пропуща да означи, че се е радвал и на качествени артисти от братските соцрепублики – Чеслав Ниемен (Полша), Хелена Вондрачкова (Чехия)... Даже още може да затананика някои от тогавашните им шлагери.
Спространов отбелязва, че след рухването на режима е участвал персонално (с починалата вече Ана-Мария Тонкова) на безусловно невиждания концерт на " остарелия " Уембли ", посветен на Фреди Меркюри през април 1992 година
„ Това знамение да вземем за пример остана в историята като нещо, излъчено по нашата телевизия “, дава образец Спространов (е да, само че това в действителност беше през 1992 година - б.а.).
Питам го непосредствено: на вас в Радио Пловдив или в " Хоризонт “, или в Радио София някой казвал ли ви е в прав текст: няма да пускате „ Ролинг Стоунс “! Няма да пускате „ Лед Зепелин “... или „ Дийп Пърпъл “?
- Никога! Никой не ми споделяше... Аз си ги пусках, само че то нямаше кой различен да ги пусне - аз имах плочите.
Те ми споделяха: Спазвай, Тома, въпреки всичко възпитание...
Партийната секретарка, другарката Яначкова, беше споделила: На Тома Спространов позволявам да пусне всичко, което откри за добре. Защото той има съвест и знае по какъв начин да избира. "
Това е персонална заповед от партийния секретар! Щом партийният секретар ТОГАВА (натъртва) споделя: " На Томата му давам свободно поле за развиване... Томата си знае работата – аз му давам отворена писта, каквото откри за добре - да го пуска. "
Питам го - а викали ли са го " на килимчето " постфактум поради някаква излъчена към този момент музика? „ Ами, аз и Kiss пусках ", споделя именитият водещ.
Специално за Kiss ги имал даже преди другите, поради абонамент към компанията - издател. Същото станало и с Боби Макферин и неговата именита Don’t Worry, Be Happy, която получил от издателя и излъчил даже преди Би Би Си.
Самият Спространов, който казва, че е уверен последовател да има квота за българска музика и през днешния ден.
Според него би трябвало да има %, тъй като това ще възпита усета и ще разпространява нашите реализатори. И сега си записва сумарно какъв брой минути родна продукция е пуснал. От 3-часовия му блок „ Любопитно петолиние “ гледа 1 час да е наша музика.
Питам го противоположното: това, че да вземем за пример американската продукция бе заглушавана всеобщо, не ѝ ли придадаваше и подправен ореол в нашето културологично схващане от това време. В смисъл – да се влюбваме в реализатори или групи, които нямат кой знае какви качества, само че ги обгръща митологемата за „ неразрешения плод “.
" Прав си. Ама то би трябвало някой би трябвало да го набере този плод – някой тряба да го познава!
Този плод аз се вдълбочих в него. И разпространявах познанието за него.
За да сравниш, би трябвало първо да я чуеш тази музика ", припомня радиолегендата.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ