Цензура на завидно високо ниво в либералния Ню Йорк Таймс
Забранява потреблението на " геноцид ", " етническо пречистване " и " окупирана територия " в репортажите си за Газа
Американският „ Ню Йорк Таймс “ постанова същинска цензура на публицистите, работещи в изданието, написа " ".
Изданието се снабди със скандални указания към репортерите и редакторите по какъв начин да отразяват " вярно " войната в Газа:
„ Правилно е да се употребяват „ тероризъм “ и „ терорист “ при описването на офанзивите от 7-ми октомври, които включват съзнателно таргетиране на цивилни при убийства и отвличания “, написа в изтеклите документи на " Таймс ". „ Не би трябвало да заобикаляме това изложение на събитията или нападателите, изключително когато предоставяме подтекст и пояснение. “
Относно термина „ Палестина “ – необятно употребявано име както за територията, по този начин и за приетата от Организация на обединените нации страна – насоките на " Таймс " съдържат ясни указания: „ Не датирайте този термин, не го използвайте в елементарен текст или в заглавия, с изключение на в доста редки случаи, като да вземем за пример когато Общото заседание на Организация на обединените нации издига Палестина до статут на страна наблюдаващ, която не е членка, или при препратки към историческа Палестина "
Инструкциите за потребление на израза „ окупирани територии “ гласят: „ Когато е допустимо, избягвайте този термин и бъдете съответни (напр. Газа, Западния бряг и т.н.), защото всяка от частите има друг статут. “
Анализът на " " откри, че към 24 ноември „ Ню Йорк Таймс ” е описал гибелта на израелци като „ кръвопролитие “ в 53 случая, а тази на палестинци единствено един път. Съотношението за потребление на „ кръвопролитие “ беше 22 към 1 в интерес на израелците, макар че документираният брой на убитите палестинци се повиши до към 15 000.
В " Ню Йорк Таймс " се води вътрешна борба за отразяването на войната на Израел против Газа, водещи редактори описаха за абсурден набор от спуснати наставления.
" Ню Йорк Таймс " инструктира публицистите, отразяващи войната на Израел в линията Газа, да лимитират потреблението на термините „ геноцид “ и „ етническо пречистване “, както и да заобикалят фразата „ окупирана територия “, когато разказват палестинските територии, съгласно копие на вътрешните наставления, получено от медията " ".
На репортерите се не разрешава също да употребяват думата " Палестина ", „ с изключение на в доста редки случаи “. Забранява се и терминът „ бежански лагери “, с цел да се опишат региони на Газа, исторически заселени от разселени палестинци, прогонени от други елементи на Палестина по време на предходни израелско-арабски войни. Районите са приети от Организация на обединените нации за бежански лагери и приютяват стотици хиляди регистрирани хора.
Директивата, написана от редактора по стандартите на „ Таймс “, Сюзън Уеслинг, от интернационалния редактор Филип Пан и техните заместници - „ предлага насоки по отношение на някои термини и други проблеми, с които сме се борили от началото на спора през октомври. “
Въпреки че документът е показан като скица за поддържане на справедливи журналистически правила при отразяването на войната в Газа, няколко чиновници на „ Таймс “ показаха терзание пред „ Интерсепт ”, че инструкциите са подчинени напълно на израелския разказ.
" Мисля, че това е нещо, което наподобява професионално и разумно, в случай че нямате знания за историческия подтекст на палестинско-израелския спор “, сподели източник от нюзрума на „ Таймс “, поискал анонимност от боязън от репресии, по отношение на директивата за Газа. „ Но в случай че знаете, в случай че сте осведомени, ще ви стане ясно какъв брой извиняващи Израел са тези правила "
Разпространени за първи път от публицисти от „ Таймс “ през ноември, инструкциите – които събраха и разшириха предходни стилови наставления за израелско-палестинския спор – бяха постоянно обновени през идващите месеци. Те са прикрит, вътрешен прозорец към мисленето на интернационалните редактори на „ Таймс “, които се изправиха против същинска опозиция в редакцията към отразяването на вестника на войната в Газа.
„ Издаването на насоки като тези, с цел да се подсигурява акуратност, поредност и нюанси в метода, по който отразяваме новините, е общоприета процедура “, сподели Чарли Щатлендер, представител на „ Таймс “. „ Във всички наши репортажи, в това число комплицирани събития като това, ние се грижим да подсигуряваме, че нашите езикови избори са чувствителни, настоящи и ясни за нашата публика. “
Подбора на изразни средства е измежду множеството вътрешни различия в „ Таймс “ във връзка с отразяването на спора в Газа. През януари " Интерсепт " заяви за разногласия в редакцията на „ Таймс “ по отношение на проверяваща публикация за редовно полово принуждение от 7 октомври. Изтичането на информация докара до доста извънредно вътрешно следствие. Компанията беше изправена пред остри рецензии, че си е разрешила да набеждава в пристрастност чиновници с близкоизточен и северноафрикаснки генезис, което управлението на вестника отхвърли. В понеделник изпълнителният редактор Джо Кан съобщи пред чиновниците, че следствието за приключване на информация е завършило несполучливо.
Дебати в WhatsApp
Почти незабавно след офанзивите от 7-ми октомври и началото на войната на Израел против Газа, напрежението в редакцията стартира да кипи поради метода на отразяване. Някои чиновници обявиха, че считат, че вестникът прави всичко допустимо, с цел да манипулира историите в интерес на Израел, отказвайки се даже от личните си стандарти. Започнаха да се разпалват разногласия във вътрешния чат и в други групи за вътрешна връзка.
Дебатите сред репортерите в основаната от кореспондентския център в Йерусалим WhatsApp група, която в един миг включва 90 кореспонденти и редактори, са станали толкоз интензивни, че Пан, интернационалният редактор, се намесва.
„ Трябва да вършим по-добра работа, общувайки между тях, до момента в който оповестяваме новините, тъй че полемиките ни да са по-продуктивни и различията да ни разсейват по-малко “, написа Пан в известие в WhatsApp от 28 ноември, достигнало от " Интерсепт " и оповестено първо от „ Уолстрийт Джърнъл “. „ В най-хубавия случай този канал беше бързо, транспарантно и продуктивно пространство за съдействие по комплицирана, динамично разрастваща се история. В най-лошия случай това е под напрежение конгрес, където въпросите и мненията могат да наподобяват обвинителни и персонални.
Пан непосредствено декларира: „ Не използвайте този канал за изложение на опасения по отношение на отразяването на събитията. “
Сред дебатираните тематики в WhatsApp групата на кореспондентския център в Йерусалим, забелязани от " Интерсепт " и сверени с голям брой източници от редакцията, са израелските офанзиви против болничното заведение Ал-Шифа в Газа, статистическите данни за смъртните случаи на палестински цивилни, изказвания за геноцидното държание на Израел и метода, по който президентът Джо Байдън приема непроверени изказвания от израелското държавно управление като факт (международният редактор Пан също бе потърсен за коментар, само че не отговори).
Много от тези диспути за подбора на изразни средства, особено що се отнася до отразяването на спора в Газа, бяха обект на натоварен публичен надзор.
„ Не е извънредно за новинарските компании да дефинират насоки към стила “, сподели различен източник от нюзрума на „ Таймс “, който също изиска анонимност. „ Но има неповторими стандарти, прилагани към насилието, осъществено от Израел. Читателите го видяха и аз разбирам разочарованието им. “
Думи като „ кръвопролитие “
Директивите на „ Таймс “ водят до ограничение на цялостен набор от изречения и термини. „ Естеството на спора докара до език на омразата и подстрекателство от всички страни. Трябва да бъдем доста деликатни при потреблението на подобен език, даже в цитати. Нашата цел е да предоставим ясна и точна информация, а разгорещеният език постоянно може да замъгли, вместо да обясни обстоятелството “, се споделя още в инструкциите.
„ Думи като " кръвопролитие ", " разгром ", " кланица " постоянно предават повече страст, в сравнение с информация. Помислете добре, преди да ги употребявате в личните си материали ”, гласи инструкцията на „ Таймс ”. „ Можем ли да формулираме за какво прилагаме тези думи към една съответна обстановка, а не към друга? Както постоянно, би трябвало да се съсредоточим върху яснотата и прецизността - опишете какво се е случило, вместо да употребявате етикет ".
Въпреки спуснатите указания да не се употребява език на омразата, с цел да се разказват убийствата „ и на двете страни “ във войната в Газа, подобен език е употребен неведнъж в публикациите на " Таймс ", с цел да се опишат офанзиви против израелци от палестинци и съвсем в никакъв случай при положение на всеобщо ликвидиране на палестинци от израелци.
През януари " Интерсепт " разгласява разбор на отразяването на войната в „ Ню Йорк Таймс “, " Вашингтон Поуст " и " Лос Анджелис Таймс " от 7 октомври до 24 ноември - интервал преди да бъдат издадени новите насоки на „ Таймс “. Анализът на " Интерсепт " сподели, че огромните вестници резервират термини като „ кръвопролитие “, „ кланица “ и „ ужасяващо “ съвсем извънредно за израелски цивилни, убити от палестинци, а не за палестински цивилни, убити при израелски офанзиви.
Анализът откри, че към 24 ноември „ Ню Йорк Таймс ” е описал гибелта на израелци като „ кръвопролитие “ в 53 случая, а тази на палестинци единствено един път. Съотношението за потребление на „ кръвопролитие “ беше 22 към 1 в интерес на израелците, макар че документираният брой на убитите палестинци се повиши до към 15 000.
Последната оценка за броя на починалите в Палестина възлиза на повече от 33 000 души, минимум от които 15 000 деца - евентуално занижен брой заради рухналата здравна инфраструктура в Газа и множеството изчезнали и непреброени хора, за които се счита, че са починали в руините, оставени след офанзивите на Израел през последните шест месеца.
Докачливи разногласия
Директивите на " Таймс " засягат някои от най-силно натоварените и оспорвани термини към израелско-палестинския спор. Ръководството показва да вземем за пример използването на думата „ терорист “, за която " Интерсепт " по-рано заяви, че е била в центъра на многолюден спор в редакцията.
„ Правилно е да се употребяват „ тероризъм “ и „ терорист “ при описването на офанзивите от 7-ми октомври, които включват съзнателно таргетиране на цивилни при убийства и отвличания “, написа в изтеклите документи на " Таймс ". „ Не би трябвало да заобикаляме това изложение на събитията или нападателите, изключително когато предоставяме подтекст и пояснение. “
Ръководството също инструктира публицистите да заобикалят думата „ бойци “, когато приказват за офанзивата от 7-ми октомври. " Терминът допуска по-скоро стандартна война, в сравнение с умишлена офанзива против цивилни. И бъдете деликатни при потреблението на „ бойци “, което се пояснява по разнообразни способи и може да бъде объркващо за читателите ", допълват те.
В инструкциите на редакторите към публицистите още се споделя: „ Не е нужно да слагаме етикет или да назоваваме нападението от 7-ми октомври „ терористична офанзива “ при всяко споменаване. Думата се употребява най-добре, когато съответно се разказват офанзиви против цивилни. Трябва да демонстрираме въздържаност и можем да променяме езика с други точни термини и описания: " офанзива, нахлуване, навлизане, най-смъртоносната офанзива против Израел от десетилетия " и така нататък По същия метод, в допълнение към „ терористи “ за членовете на Хамас, направили нападението, можем да използваме: " нападатели, агресори, въоръжени мъже ".
В същото време обаче " Таймс " отхвърлят да характеризират многократните офанзиви на Израел против палестински цивилни като „ тероризъм “, даже когато цивилните са били умишлена цел. Това важи и за офанзивите на Израел против предпазени цивилни обекти, в това число лечебни заведения.
В раздел със заглавие „ Геноцид “ и различен език на омразата “, инструкциите гласят: „ Геноцид “ има съответна формулировка в интернационалното право. В нашите репортажи би трябвало да го използваме единствено в подтекста на тези правни параметри. Трябва да сложим висока летва, с цел да не позволим също на други хора да го употребяват като обвиняване, без значение дали в цитати или не, в случай че не се аргументират въз основа на правното определение. "
Що се отнася до „ етническо пречистване “, документът го назовава „ различен термин, претрупан исторически “, инструктирайки репортерите: „ Ако някой насочва такова обвиняване, би трябвало да настояваме за конкретика или да даде подобаващ подтекст. “
Нарушаване на интернационалните правила
Що се отнася до описанията на „ окупираните територии “ и на статута на бежанците в Газа, директивите на " Таймс " опонират на нормите, открити от Организация на обединените нации и интернационалното филантропично право.
Относно термина „ Палестина “ – необятно употребявано име както за територията, по този начин и за приетата от Организация на обединените нации страна – насоките на " Таймс " съдържат ясни указания:
„ Не датирайте този термин, не го използвайте в елементарен текст или в заглавия, с изключение на в доста редки случаи, като да вземем за пример когато Общото заседание на Организация на обединените нации издига Палестина до статут на страна наблюдаващ, която не е членка, или при препратки към историческа Палестина ". Ръководството на " Таймс " прилича това на стиловия указател на организация „ Асошиейтед Прес “.
Инструкциите насочват публицистите да не употребяват фразата „ бежански лагери “, с цел да опишат дългогодишните бежански селища в Газа. „ Макар да се назовават бежански лагери, бежанските центрове в Газа са развити и гъсто обитаеми квартали, датиращи от войната от 1948 година Наречете ги квартали или региони и в случай че е нужен спомагателен подтекст, обяснете по какъв начин исторически са били наричани бежански лагери. ”
Организация на обединените нации признава осем бежански лагера в линията Газа. От предходната година, преди да стартира войната, регионите са били дом на повече от 600 000 регистрирани бежанци. Много от тях са потомци на тези, които са избягали в Газа, откакто са били принудително прогонени от домовете си по време на арабско-израелската война от 1948 година, която бележи основаването на еврейската страна и масовотото отнемане от благосъстоятелност на стотици хиляди палестинци.
Израелското държавно управление от дълго време се отнася враждебно към историческия факт, че палестинците поддържат статут на бежанци, тъй като това значи, че са били изселени от земите, в които имат право да се върнат.
От 7-ми октомври Израел неведнъж бомбардира бежански лагери в Газа, в това число лагерите Джабалия, Ал Шати, Ал Магази и Нусейрат.
Инструкциите за потребление на израза „ окупирани територии “ гласят: „ Когато е допустимо, избягвайте този термин и бъдете съответни (напр. Газа, Западния бряг и т.н.), защото всяка от частите има друг статут. “ Организацията на обединените народи, както и огромна част от света, смятат Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим за окупирани палестински територии, завзети от Израел в арабско-израелската война от 1967 година
Забележката против потреблението на термина „ окупирани територии “ замъглява действителността на спора, подкрепяйки настояването на Съединени американски щати и Израел, че спорът е почнал на 7-ми октомври.
„ По създание отказваме да отразяваме окупацията, която е действителното ядро на спора “, споделя източникът от редакцията на " Таймс ". „ Това е като: „ О, дано не споделяме окупация, тъй като може да наподобява, че оправдаваме терористична офанзива. “
Източник:
Превод за " " Юлия Семир Ал-Хаким
Американският „ Ню Йорк Таймс “ постанова същинска цензура на публицистите, работещи в изданието, написа " ".
Изданието се снабди със скандални указания към репортерите и редакторите по какъв начин да отразяват " вярно " войната в Газа:
„ Правилно е да се употребяват „ тероризъм “ и „ терорист “ при описването на офанзивите от 7-ми октомври, които включват съзнателно таргетиране на цивилни при убийства и отвличания “, написа в изтеклите документи на " Таймс ". „ Не би трябвало да заобикаляме това изложение на събитията или нападателите, изключително когато предоставяме подтекст и пояснение. “
Относно термина „ Палестина “ – необятно употребявано име както за територията, по този начин и за приетата от Организация на обединените нации страна – насоките на " Таймс " съдържат ясни указания: „ Не датирайте този термин, не го използвайте в елементарен текст или в заглавия, с изключение на в доста редки случаи, като да вземем за пример когато Общото заседание на Организация на обединените нации издига Палестина до статут на страна наблюдаващ, която не е членка, или при препратки към историческа Палестина "
Инструкциите за потребление на израза „ окупирани територии “ гласят: „ Когато е допустимо, избягвайте този термин и бъдете съответни (напр. Газа, Западния бряг и т.н.), защото всяка от частите има друг статут. “
Анализът на " " откри, че към 24 ноември „ Ню Йорк Таймс ” е описал гибелта на израелци като „ кръвопролитие “ в 53 случая, а тази на палестинци единствено един път. Съотношението за потребление на „ кръвопролитие “ беше 22 към 1 в интерес на израелците, макар че документираният брой на убитите палестинци се повиши до към 15 000.
В " Ню Йорк Таймс " се води вътрешна борба за отразяването на войната на Израел против Газа, водещи редактори описаха за абсурден набор от спуснати наставления.
" Ню Йорк Таймс " инструктира публицистите, отразяващи войната на Израел в линията Газа, да лимитират потреблението на термините „ геноцид “ и „ етническо пречистване “, както и да заобикалят фразата „ окупирана територия “, когато разказват палестинските територии, съгласно копие на вътрешните наставления, получено от медията " ".
На репортерите се не разрешава също да употребяват думата " Палестина ", „ с изключение на в доста редки случаи “. Забранява се и терминът „ бежански лагери “, с цел да се опишат региони на Газа, исторически заселени от разселени палестинци, прогонени от други елементи на Палестина по време на предходни израелско-арабски войни. Районите са приети от Организация на обединените нации за бежански лагери и приютяват стотици хиляди регистрирани хора.
Директивата, написана от редактора по стандартите на „ Таймс “, Сюзън Уеслинг, от интернационалния редактор Филип Пан и техните заместници - „ предлага насоки по отношение на някои термини и други проблеми, с които сме се борили от началото на спора през октомври. “
Въпреки че документът е показан като скица за поддържане на справедливи журналистически правила при отразяването на войната в Газа, няколко чиновници на „ Таймс “ показаха терзание пред „ Интерсепт ”, че инструкциите са подчинени напълно на израелския разказ.
" Мисля, че това е нещо, което наподобява професионално и разумно, в случай че нямате знания за историческия подтекст на палестинско-израелския спор “, сподели източник от нюзрума на „ Таймс “, поискал анонимност от боязън от репресии, по отношение на директивата за Газа. „ Но в случай че знаете, в случай че сте осведомени, ще ви стане ясно какъв брой извиняващи Израел са тези правила "
Разпространени за първи път от публицисти от „ Таймс “ през ноември, инструкциите – които събраха и разшириха предходни стилови наставления за израелско-палестинския спор – бяха постоянно обновени през идващите месеци. Те са прикрит, вътрешен прозорец към мисленето на интернационалните редактори на „ Таймс “, които се изправиха против същинска опозиция в редакцията към отразяването на вестника на войната в Газа.
„ Издаването на насоки като тези, с цел да се подсигурява акуратност, поредност и нюанси в метода, по който отразяваме новините, е общоприета процедура “, сподели Чарли Щатлендер, представител на „ Таймс “. „ Във всички наши репортажи, в това число комплицирани събития като това, ние се грижим да подсигуряваме, че нашите езикови избори са чувствителни, настоящи и ясни за нашата публика. “
Подбора на изразни средства е измежду множеството вътрешни различия в „ Таймс “ във връзка с отразяването на спора в Газа. През януари " Интерсепт " заяви за разногласия в редакцията на „ Таймс “ по отношение на проверяваща публикация за редовно полово принуждение от 7 октомври. Изтичането на информация докара до доста извънредно вътрешно следствие. Компанията беше изправена пред остри рецензии, че си е разрешила да набеждава в пристрастност чиновници с близкоизточен и северноафрикаснки генезис, което управлението на вестника отхвърли. В понеделник изпълнителният редактор Джо Кан съобщи пред чиновниците, че следствието за приключване на информация е завършило несполучливо.
Дебати в WhatsApp
Почти незабавно след офанзивите от 7-ми октомври и началото на войната на Израел против Газа, напрежението в редакцията стартира да кипи поради метода на отразяване. Някои чиновници обявиха, че считат, че вестникът прави всичко допустимо, с цел да манипулира историите в интерес на Израел, отказвайки се даже от личните си стандарти. Започнаха да се разпалват разногласия във вътрешния чат и в други групи за вътрешна връзка.
Дебатите сред репортерите в основаната от кореспондентския център в Йерусалим WhatsApp група, която в един миг включва 90 кореспонденти и редактори, са станали толкоз интензивни, че Пан, интернационалният редактор, се намесва.
„ Трябва да вършим по-добра работа, общувайки между тях, до момента в който оповестяваме новините, тъй че полемиките ни да са по-продуктивни и различията да ни разсейват по-малко “, написа Пан в известие в WhatsApp от 28 ноември, достигнало от " Интерсепт " и оповестено първо от „ Уолстрийт Джърнъл “. „ В най-хубавия случай този канал беше бързо, транспарантно и продуктивно пространство за съдействие по комплицирана, динамично разрастваща се история. В най-лошия случай това е под напрежение конгрес, където въпросите и мненията могат да наподобяват обвинителни и персонални.
Пан непосредствено декларира: „ Не използвайте този канал за изложение на опасения по отношение на отразяването на събитията. “
Сред дебатираните тематики в WhatsApp групата на кореспондентския център в Йерусалим, забелязани от " Интерсепт " и сверени с голям брой източници от редакцията, са израелските офанзиви против болничното заведение Ал-Шифа в Газа, статистическите данни за смъртните случаи на палестински цивилни, изказвания за геноцидното държание на Израел и метода, по който президентът Джо Байдън приема непроверени изказвания от израелското държавно управление като факт (международният редактор Пан също бе потърсен за коментар, само че не отговори).
Много от тези диспути за подбора на изразни средства, особено що се отнася до отразяването на спора в Газа, бяха обект на натоварен публичен надзор.
„ Не е извънредно за новинарските компании да дефинират насоки към стила “, сподели различен източник от нюзрума на „ Таймс “, който също изиска анонимност. „ Но има неповторими стандарти, прилагани към насилието, осъществено от Израел. Читателите го видяха и аз разбирам разочарованието им. “
Думи като „ кръвопролитие “
Директивите на „ Таймс “ водят до ограничение на цялостен набор от изречения и термини. „ Естеството на спора докара до език на омразата и подстрекателство от всички страни. Трябва да бъдем доста деликатни при потреблението на подобен език, даже в цитати. Нашата цел е да предоставим ясна и точна информация, а разгорещеният език постоянно може да замъгли, вместо да обясни обстоятелството “, се споделя още в инструкциите.
„ Думи като " кръвопролитие ", " разгром ", " кланица " постоянно предават повече страст, в сравнение с информация. Помислете добре, преди да ги употребявате в личните си материали ”, гласи инструкцията на „ Таймс ”. „ Можем ли да формулираме за какво прилагаме тези думи към една съответна обстановка, а не към друга? Както постоянно, би трябвало да се съсредоточим върху яснотата и прецизността - опишете какво се е случило, вместо да употребявате етикет ".
Въпреки спуснатите указания да не се употребява език на омразата, с цел да се разказват убийствата „ и на двете страни “ във войната в Газа, подобен език е употребен неведнъж в публикациите на " Таймс ", с цел да се опишат офанзиви против израелци от палестинци и съвсем в никакъв случай при положение на всеобщо ликвидиране на палестинци от израелци.
През януари " Интерсепт " разгласява разбор на отразяването на войната в „ Ню Йорк Таймс “, " Вашингтон Поуст " и " Лос Анджелис Таймс " от 7 октомври до 24 ноември - интервал преди да бъдат издадени новите насоки на „ Таймс “. Анализът на " Интерсепт " сподели, че огромните вестници резервират термини като „ кръвопролитие “, „ кланица “ и „ ужасяващо “ съвсем извънредно за израелски цивилни, убити от палестинци, а не за палестински цивилни, убити при израелски офанзиви.
Анализът откри, че към 24 ноември „ Ню Йорк Таймс ” е описал гибелта на израелци като „ кръвопролитие “ в 53 случая, а тази на палестинци единствено един път. Съотношението за потребление на „ кръвопролитие “ беше 22 към 1 в интерес на израелците, макар че документираният брой на убитите палестинци се повиши до към 15 000.
Последната оценка за броя на починалите в Палестина възлиза на повече от 33 000 души, минимум от които 15 000 деца - евентуално занижен брой заради рухналата здравна инфраструктура в Газа и множеството изчезнали и непреброени хора, за които се счита, че са починали в руините, оставени след офанзивите на Израел през последните шест месеца.
Докачливи разногласия
Директивите на " Таймс " засягат някои от най-силно натоварените и оспорвани термини към израелско-палестинския спор. Ръководството показва да вземем за пример използването на думата „ терорист “, за която " Интерсепт " по-рано заяви, че е била в центъра на многолюден спор в редакцията.
„ Правилно е да се употребяват „ тероризъм “ и „ терорист “ при описването на офанзивите от 7-ми октомври, които включват съзнателно таргетиране на цивилни при убийства и отвличания “, написа в изтеклите документи на " Таймс ". „ Не би трябвало да заобикаляме това изложение на събитията или нападателите, изключително когато предоставяме подтекст и пояснение. “
Ръководството също инструктира публицистите да заобикалят думата „ бойци “, когато приказват за офанзивата от 7-ми октомври. " Терминът допуска по-скоро стандартна война, в сравнение с умишлена офанзива против цивилни. И бъдете деликатни при потреблението на „ бойци “, което се пояснява по разнообразни способи и може да бъде объркващо за читателите ", допълват те.
В инструкциите на редакторите към публицистите още се споделя: „ Не е нужно да слагаме етикет или да назоваваме нападението от 7-ми октомври „ терористична офанзива “ при всяко споменаване. Думата се употребява най-добре, когато съответно се разказват офанзиви против цивилни. Трябва да демонстрираме въздържаност и можем да променяме езика с други точни термини и описания: " офанзива, нахлуване, навлизане, най-смъртоносната офанзива против Израел от десетилетия " и така нататък По същия метод, в допълнение към „ терористи “ за членовете на Хамас, направили нападението, можем да използваме: " нападатели, агресори, въоръжени мъже ".
В същото време обаче " Таймс " отхвърлят да характеризират многократните офанзиви на Израел против палестински цивилни като „ тероризъм “, даже когато цивилните са били умишлена цел. Това важи и за офанзивите на Израел против предпазени цивилни обекти, в това число лечебни заведения.
В раздел със заглавие „ Геноцид “ и различен език на омразата “, инструкциите гласят: „ Геноцид “ има съответна формулировка в интернационалното право. В нашите репортажи би трябвало да го използваме единствено в подтекста на тези правни параметри. Трябва да сложим висока летва, с цел да не позволим също на други хора да го употребяват като обвиняване, без значение дали в цитати или не, в случай че не се аргументират въз основа на правното определение. "
Що се отнася до „ етническо пречистване “, документът го назовава „ различен термин, претрупан исторически “, инструктирайки репортерите: „ Ако някой насочва такова обвиняване, би трябвало да настояваме за конкретика или да даде подобаващ подтекст. “
Нарушаване на интернационалните правила
Що се отнася до описанията на „ окупираните територии “ и на статута на бежанците в Газа, директивите на " Таймс " опонират на нормите, открити от Организация на обединените нации и интернационалното филантропично право.
Относно термина „ Палестина “ – необятно употребявано име както за територията, по този начин и за приетата от Организация на обединените нации страна – насоките на " Таймс " съдържат ясни указания:
„ Не датирайте този термин, не го използвайте в елементарен текст или в заглавия, с изключение на в доста редки случаи, като да вземем за пример когато Общото заседание на Организация на обединените нации издига Палестина до статут на страна наблюдаващ, която не е членка, или при препратки към историческа Палестина ". Ръководството на " Таймс " прилича това на стиловия указател на организация „ Асошиейтед Прес “.
Инструкциите насочват публицистите да не употребяват фразата „ бежански лагери “, с цел да опишат дългогодишните бежански селища в Газа. „ Макар да се назовават бежански лагери, бежанските центрове в Газа са развити и гъсто обитаеми квартали, датиращи от войната от 1948 година Наречете ги квартали или региони и в случай че е нужен спомагателен подтекст, обяснете по какъв начин исторически са били наричани бежански лагери. ”
Организация на обединените нации признава осем бежански лагера в линията Газа. От предходната година, преди да стартира войната, регионите са били дом на повече от 600 000 регистрирани бежанци. Много от тях са потомци на тези, които са избягали в Газа, откакто са били принудително прогонени от домовете си по време на арабско-израелската война от 1948 година, която бележи основаването на еврейската страна и масовотото отнемане от благосъстоятелност на стотици хиляди палестинци.
Израелското държавно управление от дълго време се отнася враждебно към историческия факт, че палестинците поддържат статут на бежанци, тъй като това значи, че са били изселени от земите, в които имат право да се върнат.
От 7-ми октомври Израел неведнъж бомбардира бежански лагери в Газа, в това число лагерите Джабалия, Ал Шати, Ал Магази и Нусейрат.
Инструкциите за потребление на израза „ окупирани територии “ гласят: „ Когато е допустимо, избягвайте този термин и бъдете съответни (напр. Газа, Западния бряг и т.н.), защото всяка от частите има друг статут. “ Организацията на обединените народи, както и огромна част от света, смятат Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим за окупирани палестински територии, завзети от Израел в арабско-израелската война от 1967 година
Забележката против потреблението на термина „ окупирани територии “ замъглява действителността на спора, подкрепяйки настояването на Съединени американски щати и Израел, че спорът е почнал на 7-ми октомври.
„ По създание отказваме да отразяваме окупацията, която е действителното ядро на спора “, споделя източникът от редакцията на " Таймс ". „ Това е като: „ О, дано не споделяме окупация, тъй като може да наподобява, че оправдаваме терористична офанзива. “
Източник:
Превод за " " Юлия Семир Ал-Хаким
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ