За тялото като карта на съзнанието и любовта като най-животворен

За тялото като карта на съзнанието и любовта като най-животворен способ за излекуване, назаем от Мартин Брофман и книга му „ Всичко може да бъде излекувано “ (Изд. „ Аратрон “).

(Two Human Beings (The Lonely Ones), 1896, by Edvard Munch)

♥ Любовта лекува

Когато се родим, ние се нуждаем от обич освен с цел да се усещаме добре, само че и с цел да оцелеем. Когато усетят, че не са обичани и мечтани, децата избират въобще да не се родят или да се появят на този свят с отчасти повредена енергийна система. Бихме могли да кажем, че всеки признак, всеки дисбаланс в човешката енергийна система се дължи на чувството за дефицит на обич.

Ние знаем, че всеки признак отразява някакво напрежение в съзнанието, което от своя страна е израз на другите способи, по които си пречим да бъдем такива, каквито в действителност сме. Това е реакция на чувството, че любовта въобще липсва или че могат да ни я лишават, в случай че си позволим да изявим същинската си същина, тъй като някой различен взема решение какво би трябвало да вършим. Тогава се усещаме необичани или недостойни за обич, или не си разрешаваме да бъдем себе си от боязън, че няма да ни обичат.

Често в живота си повтаряме тези сюжети, които сме разигравали преди. Персонажите може и да са разнообразни, само че пиесата е една и съща. И когато това ни се случва, ние се питаме комплицирано: „ Защо отново виждам този филм? Защо още веднъж разкарвам тази сцена? “

За да намерим отговора на този въпрос, дано се върнем във времето, когато за пръв път сме взели участие в сцената. Тогава тя е останала някак незавършена. Липсвали са някои детайли. Ако всички са били налице, сцената щеше да завърши и нямаше да остави в съзнанието ни някои въпроси, дружно с чувството за незавършеност.

Липсващият детайл постоянно е еднакъв. Това е възприятието, че не сме обичани. А въпросът, останал без отговор, е: „ Как можа да се случи по този начин, щом ме обичат? “ Детайлите може да са разнообразни, само че главният въпрос си остава същият, без значение дали в сюжета се споделя за занемаряване, неправда или неразбирателство. „ Това нямаше да се случи, в случай че ме обичаха. Но то стана. Следователно, мен не ме обичат. “

Докато този въпрос участва в съзнанието ни, ние пресъздаваме още веднъж и още веднъж сюжета, с цел да изправим неправилните си показа, да прибавим изчезналия детайл и да довършим сцената по подобен метод, че да останем с усещането и разбирането, че любовта е участвала, без значение дали сме я почувствали или не.

Можем да си измислим мислени аргументи, да вземем за пример: „ Мен не ме обичат, тъй като не заслужавам обич “ или „ Защото направих нещо неприятно “, или „ Не съм задоволително добър “ и така нататък И да изживеем целия си живот по метод, който удостоверява истинността на тези неправилни показа - до момента в който не променим концепциите си.

За да решим казуса, можем да прибавим изчезналия детайл към първичната сцена, с цел да я приключим. Можем да я допълним с чувството, че сме обичани, да я изиграем още веднъж от тази позиция („ Как ли се е чувствал татко ви, когато е трябвало да ви изостави, щом в действителност ви е обичал? “ - „ О, несъмнено се е чувствал извънредно. “) или като изпращаме сигнали посредством „ радара на любовта “, с цел да забележим какво ще получим в отговор.

Когато преиграем сцената, като прибавим чувството, че в действителност сме обичани, нещо втвърдено в нас се размеква, разтапя се, и към този момент можем да пуснем в себе си любовта, която толкоз дълго сме си отказвали. И признаците, основани от неправилните усещания, могат да бъдат отстранени.

Ако ни е мъчно да си създадем визията, че сме обичани, „ радарът на любовта “ може да ни помогне, като ни покаже, че тя не е изчезнала. Ето по какъв начин се прави: представете си, че се намирате в своя балон и изпращате обич към различен човек, който си стои в своя балон, и наблюдавайте какво ще стане, когато тя доближи до него. Човекът или ще я одобри умерено, или ще му бъде мъчно да я пусне вътре, или ще се почувства доста благополучен да я получи, а може би откакто я одобри, ще избере да я върне към вас.

Когато изпращаме обич, можем да усетим дали е призната и ни е върната в отговор. То се вижда. Така въз основа на персоналния си опит ще разберем, че има обич. И въпреки тези чувства да са субективни, ще получим доказателство за тяхната действителност, в случай че поддържаме връзка с другия човек на физическо равнище.

Много е значимо по време на лекуването да не позволяваме безусловно никакви присъди или упования във връзка с този човек. Ако отстраним всевъзможни съждения и оценки, това, което остава, е приемане и обич - безусловна обич. В тази атмосфера индивидът ще разреши на своите усещания да се повдигнат до равнището на сърцето, също така ще се освободи от неправилните си показа, станали причина за появяването на признаците, поради които е пристигнал при вас да се лекува. Ще почувства общуването и любовта и ще разбере, че тя на никое място не е изчезнала.

И тогава ще настъпи изцелението.

Любовта лекува.

Из: „ Всичко може да бъде излекувано “, Мартин Брофман, изд. „ Аратрон “, 2013 година
Картина: Two Human Beings (The Lonely Ones), 1896, by Edvard Munch