Вече официално: НАСА праща мисия на Титан, топ кандидат за наличие на извънземен живот
За своята последваща галактическа задача НАСА възнамерява да приземи робот на повърхността на луната на Сатурн Титан, един от топ претендентите за съществуване на извънземен живот.
Драгонфлай ще бъде първи по рода си: апаратът на НАСА е куадкоптер с размерите на лек автомобил, оборудван с принадлежности за идентифициране на огромни органични молекули.
Предвижда се машината да замине през 2026 година и да дойде през 2034 година След това ще каца и ще излетява, посещавайки разнообразни местоположения на повърхността на Титан, отдалечени на стотици километри една от друга.
„ Това е доста смела задача “, споделя Томас Цурбухен, админ на НАСА, „ Убеден съм, че в този момент е подобаващият миг да го създадем. “
Защо Титан?
Титан е по-голям от планетата Меркурий и георграфски диференциран сходно на Земята. Тази огромна студена луна има тънка и богата на метан атмосфера, планини от лед и единствените океани на повърхността в Слънчевата система, в случай че не броим тези на Земята.
На Титан реките и езерата са цялостни с течни въглеводороди. Ако на луната има вода, учените считат, че може да съществува в океана, прикрит под замръзналата кора на повърхността.
Това е свят, който въобще не наподобява на нашия, само че все пак знаем, че има всички съставки, нужни за съществуването на някаква форма на живот, споделя Лори Глейз, шеф на дивизия в НАСА.
Веригите от въглерод на Титан са фундаментални за доста базисни биологични процеси и може да имат градивните детайли, от които животът се е развил на Земята.
Драгонфлай ще даде „ опция да открием процесите, които са били налични в ранните дни на Земята, евентуално даже условия, които да могат да поддържат живот и през днешния ден, “ споделя още Глейз.
Това е четвъртата задача, която ще бъде финансирана в границите на програмата на НАСА New Frontiers (Нови Граници), която финансира планове на стойност до 1 милиард $.
Драгонфлай ще кацне покрай екватора на Титан измежду дюни, построени от твърди въглеводородни снежинки. Ще бъде задвижван с двигателна сила от радиоактивен плутоний, сходно на Марс роувърите на НАСА. Със своите 8 ротора, апаратът ще е в положение да покрие доста по-голяма повърхност от всеки колесен робот.
„ Всъщност е по-лесно да се лети на Титан “, споделя Елизабет Търтъл, основен откривател в задачата и академик от Университета Джонс Хопкинс. Атмосферата е по-тънка от земната и гравитацията е по-слаба.
Машината би трябвало да може да маневрира сама, защото светлинните сигнали от Земята идват за 43 минути до Титан, което значи, че Драгонфлай би трябвало да е доста по-сложна машина от елементарен дрон.
Учените би трябвало да разработят навигационна система, която да разрешава на машината да разпознава рискове, да излетява и каца самостоятелно.
По време на полет Драгонфлай ще прави фотоси на пейзажа изпод, само че множеството време ще прекара на повърхността, тествайки за биологично съответстващи материали. Ултимативната му дестинация е кратерът Селк. Място на античен удар от астероид, където учените са разкрили доказателства за съществуване на течна вода, органични молекули и сила, която може да задвижи химични реакции.
Титан се намира жестоко на към 1,6 милиарда километра от Слънцето и е леден свят със междинни температури от порядъка на -180 градуса по Целзий. Ако имаше задоволително О2, тези въглеводороди (основна съставна част на бензина) биха пламнали бързо. Наличието на целия този метан обаче, е най-интригуващо за учените. Това е молекула, която би била унищожена от слънчевата светлина за няколко милиона години, което значи, че Титан има непрекъснати възобновими доставки.
„ Титан е съвършената химическа лаборатория, с цел да забележим изискванията от времето преди химията да направи стъпката съм биологията, “ споделят още учените.
