За своята книга Човекът в търсене на себе си, американският

За своята книга „ Човекът в търсене на себе си ”, американският екзистенциален психолог Роло Мей споделя, че тя оказва помощ на читателя да огледа в нова светлина личните си проблеми във връзка с личностната целокупност и да види отражението както на своите прекарвания, по този начин и на самия себе си. За прекарването, обвързвано с тялото и възприятията, назаем от книгата.

Преживяването обвързвано с тялото и възприятията

От витално значимо значение за превъзмогване на психосоматични или хронични заболявания  е човек „ да се научи ” да слуша тялото си, когато взема решение дали да работи, или да си почива. Удивително е какъв брой доста упътвания, препоръки и интуитивни житейски прозрения получава рационалният човек, който деликатно се вслушва в това, което му нашепва тялото. Да бъдеш в непрекъснато благозвучие с реакциите на тялото си и в естетика с страстите си във връзка с света и хората край теб, значи че си на път към едно здравословно положение, което към този момент няма да ти изневерява от време на време

Хората възприемат тялото си в профил освен като инструмент за работа, само че и в устрема си към гонене на удоволствия. Тялото се третира като средство за чувства – средство, което, в случай че се употребява ловко, като че ли се настройва тв приемник, може да достави избрани гастрономически и полови удоволствия, което е обвързвано с наклонността да се отдели тялото от останалата част от себе си. Склонността да се отделя  сексуалността от останалата част от себе си е добре илюстрирана от пуританския метод на мислене, както е общоизвестно. Същото е и при либертинството, което е таман противоположното на пуританството, което позволява безусловно същата неточност в разделянето на секса от личността.

Ето за какво предлагаме още веднъж да се приветства тялото в единство с Аза – т.е. човек да възвърне дейното осъзнаване на личното си тяло.  То осъзнава, че би трябвало да изживяваме чувствата, които тялото ни изпитва – насладата от храната или почивката, ликуването от мускулния тонус, благодарността от половите импулси и пристрастеността – като акценти на настоящия Аз. Отношението ни би трябвало да промени смисъла си от „ Моето тяло усеща ”, то би трябвало да се трансформира в „ Аз усещам. ”

Следователно предлагаме Азът да се сложи на централно място в картината на цялостното телесно здраве: „ аз съм този, който се разболява или оздравява ”. Предлагам, когато приказваме за заболяването да използваме трудолюбив, а не страдателен залог; остарелият израз „ аз болея ” е верен в това отношение. Предлагам заболяването – била тя физическа, или психическа – да се приема не като някакъв периодически случай, който се случва на тялото (или на „ личността ”, или на „ мозъка ”), а като средство на природата да превъзпита цялото ни създание.

Ето какво написа един туберкулозен пациент в писмо до собствен другар, в което прелестно илюстрира по какъв начин заболяването се употребява за превъзпитание на личността:

„ Разболях се освен тъй като работех прекалено или тъй като бях налетял на туберкулозни бацили, а тъй като се опитвах  да бъда нещо, което не съм. Живеех като „ популярен екстраверт ”, тичах по всички страни, вършех по три работи едновременно, а оставях недоразвита и неизползвана онази част от мен, която вместо да тича и да блъска на цялостни обороти, би съзерцавала, чела и размишлявала, която би „ предразположила душата ми ”. Болестта пристигна като някакво условие и като опция да преоткрия изгубените функционалности на личността си. Сякаш посредством нея природата искаше да ми каже: „ Трябва още веднъж да станеш изцяло създание. Докато се съпротивляваш на това, ще боледуваш и ще оздравееш единствено тогава, когато се завърнеш при себе си. ”

Бих добавил и действителния клиничен факт, че някой хора, приемайки заболяването си като опция за превъзпитаване, след нея стартират да се усещат доста по-здрави както психически, по този начин и физически и доста по-пълноценни като персони от преди.

Когато претърпяваме заболяването и здравето по този метод, ще съумеем да преодолеем раздвоението сред тяло и разсъдък, което толкоз терзае актуалния човек. Когато преглеждаме другите болести от вероятността на Аза, разбираме, че физическите, психическите и духовните (последното определение се отнася до отчаянието и възприятието за безсмислие в живота) заболявания са аспекти на едни и същи компликации на личността  в опитите ѝ да откри себе си в света. Добре знае се да вземем за пример, че другите типове болести могат да служат на взаимозаменяеми цели. Физическото страдалчество може да облекчи  психическите проблеми, като предложи друга точка на ориентиране на „ неопределената ” паника – тогава човек има нещо съответно, за което да се безпокои, а това е надалеч по безболезнено, в сравнение с неразбираемата тревога; също така физическото страдалчество от време на време идва, с цел да даде нужната отмора от отговорност, които към момента не са съзрели задоволително, с цел да одобряват отговорността.

Осъзнаването на личните усеща поставят основата на идната стъпка: човек да осъзнае какво ИСКА. На пръв взор този проблем може да наподобява извънредно елементарен – та кой не знае какво желае? Но както изтъкнахме по-напред, изумително е какъв брой малко са хората, които го знаят. Ако човек откровено се вгледа в себе си, белким не открива, че множеството от това, което си мисли, че желае, е просто навик…

Фрагменти от „ Човекът в търсене на себе си “, изд. Изток-Запад

Източник:
Снимки: digitalcommons.chapman.edu