Китай е новият властелин на Източния блок в Европа
За страните от Централна и Източна Европа присъединението към Европейския съюз докара до демократична промяна и икономическо развиване. Но откакто финансовата и бежанската рецесии разклатиха блока, връзката сред демократичната народна власт и публичното благополучие към този момент не е толкоз явна, колкото преди.
След като разказите за упадъчния, провален Запад превзеха доста от мозъците на хората, възвърналият мощта си Изток наподобява все по-привлекателен. И Китай се възползва изцяло.
Освободени от оковите на руската власт, източноевропейски страни непринудено се причислиха към ново обединяване, което още веднъж разделя Европа на Изток и Запад - този път под китайско господство.
" Източна Европа 2.0 " е доста по-мека класификация от остарелия блок. Но тя съставлява сериозна опасност за сигурността и просперитета на района, като подкопава съществуващите съюзи и води до връщане към олигархичните трендове, следвайки " китайския модел ".
Групата, официализирана през април 2012 година като " Инициативата 16+1 ", сплотява Китайската национална република и 16 посткомунистически страни от Централна и Източна Европа. Малко хора на Запад й обърнаха внимание. Но може би по-обезпокоителното е, че последствията от нея надали са разбрани в самия район.
Наклонени везни
В Пекин 16+1 до неотдавна беше считана за шедьовър на китайската дипломация. Тя освен раздели Европа, само че и сплоти страните от някогашния заден двор на Русия и клуба на Европейски Съюз без доста митинги.
Европейски Съюз е съсредоточен върху редица други проблеми - от миграцията до Brexit. А безмълвното единодушие на Русия е знак за засилващо се тактическо съдействие сред двете сили, приложено в Централна Азия посредством Шанхайската организация за съдействие.
Първоначално огромната неизясненост на Инициативата 16+1 може би оказа помощ на Китай да реализира този озадачаващ триумф. Документите при започване на плана са изпълнени с възвишени термини като " облага и за двете страни ", " другарство " и " естетика " и натъртват на съгласуемост с " цялостното стратегическо партньорство сред Китай и Европейски Съюз ". Вероятно най-малко някои водачи от Централна и Източна Европа не схващат изцяло в какво се замесват.
В последно време Инициативата 16+1 се трансформира в източноевропейска платформа за реализиране на градиозния план на китайския президент Си Дзинпин " Един пояс, веднъж " (Новия път на коприната, б.р.), главният приоритет на китайската външна политика.
Фокусирайки се върху грандиозната цел и отчитайки възходящото безпокойствие в Брюксел, Китай неотдавна реши да удари спирачките: бъдещите срещи на върха 16+1 ще се организират един път на всеки 2 години, вместо в сегашния годишен формат.
Китай към момента има голямо преимущество в съглашението. Схемата 16+1 не разрешава на членовете си да действат като районен блок в връзките си с Китай - вместо това тя провежда 16 двустранни връзки в комфортен формат за Пекин.
Двустранните партньорства улесняват Пекин да заобиколи съществуващите съюзи и да преразпредели страните като част от нова система, съсредоточена към Китай. Групата 16 + 1 трансферира границите на Европейски Съюз - тя включва 11 държави-членки на Европейски Съюз и 5 нечленуващи страни - и предлага на Пекин опция за оправянето с Европейски Съюз като цяло. Вместо групово договаряне, 16 + 1 страни в последна сметка се конкурират, с цел да се трансфорат в желаната от Китай " врата към Европа ".
В последвалото съревнование към дъното, чешкият президент Милош Земан обществено предлага страната си като " непотопяем самолетоносач на Китай в Европа ", а сръбските политици размишляват по какъв начин да се трансфорат в най-хубавият възпитаник в класа на Китай, тъй че групата 16+1 да се трансформира в 15+1+1.
Тази конкуренция частично се дължи на структурата на 16+1: Секретариатът и администрацията са в китайското външно министерство, понижавайки европейските страни до пасивни получатели на политиките, създадени в Пекин.
Структурата насърчи някои страни да алегорично се дистанцират от съществуващите си съюзи. В изявление преди визитата на Си Дзинпин в Прага през 2016 година, Земан съобщи, че Чешката република - член на НАТО и Европейски Съюз - преди е била " прекомерно покорна " на Брюксел и Вашингтон, определейки новото партньорство с Китай като знак, че страната му още веднъж става изцяло самостоятелна.
Бившият сръбски президент Томислав Николич зае сходна позиция предходната година, потвърждавайки, че Сърбия - която публично се стреми да се причисли към Европейски Съюз при първа опция - е свободна страна и по тази причина не се опасява да откри партньорство с Китай.
Китайски модел
Идеята зад 16+1 за източноевропейските страни бе да употребяват икономическия капацитет на Китай, най-много посредством привличане на вложения. Общият размер на китайските вложения в района обаче остава невисок в съпоставяне както с вложенията на други играчи, по този начин и с вложенията на Китай в Западна Европа.
Трудно е да се оцени същинското политическо влияние на тази група, като се има поради, че тя е изговило малко в действителност информативни обществено налични документи. В Чехия да вземем за пример първичният PR блиц отстъпи на срещи затворени порти, като публицистите са изключени от множеството двустранни събития, а визитите на най-високо равнище са потайни.
Но в едно отношение китайският отпечатък е явен: политизирането на стопанската система.
Китайската дипломация се стреми към " Глобализацията 2.0 " - всъщност изнасянето на " китайския модел " на държавния капитализъм, който съчетава определени пазарни механизми с повсеместен надзор от страна на партията страна.
Инициативите на Китай " Един пояс, веднъж " и 16+1 са политически планове, ориентирани към управление на стопанската система - и по този метод на политиката - на участващите страни. Тези рамки нормално основават анклави, които работят в сходство с " модела " на Пекин за взимане на политически решения. Това значи, че китайски политици и предприемачи могат да подписват покупко-продажби с локални сътрудници, които им разрешават да заобиколят нормалните механизми за бистрота и отчетност.
" Китайският модел " се сблъсква с този на Европейски Съюз. Докато европейският се основава на контролиране, чиято цел е да подсигурява почтена и открита конкуренция, китайският модел отхвърля регулирането в интерес на ad hoc договаряния - за предпочитане на двустранно политическо ниво зад затворени порти.
Пример за това е осъвременената железопътна връзка Белград-Будапеща, част от експресния маршрут " Земя-море ", основан да свърже най-голямото гръцко пристанище Пирея - купено през 2016 година от китайската Cosco - с Унгария.
Скоро след подписването на окончателните съглашения в края на 2016 година Европейската комисия стартира следствие на хипотетично нарушаване от страна на Унгария на разпоредбите на Европейски Съюз за възлагане на публични поръчки.
Пренебрегването на разпоредбите на Европейски Съюз се трансформира в нещо като народен спорт при ръководството на Виктор Орбан, само че унгарският министър председател не е единственият, който е подготвен да заобиколи разпоредбите, щом е забъркан Китай. В Чехия, Пекин изиска да му бъде предоставена поръчка без обществен търг за ново строителство в атомната електроцентрала в Дуковани.
По подигравка на ориста точно тази несъответственост с практиките на Европейски Съюз ускорява привлекателността на китайските начинания измежду някои централноевропейски елити. Финансовите средства от блока идват със мощни условия за бистрота и отчетност, до момента в който парите на Китай се дават " без задължения ". Това освен понижава досадната работа с документи, само че и значи, че средствата от Пекин могат по-лесно да се влеят в корупционни мрежи.
От 90-те години на предишния век, когато приватизацията, осъществена по припрян и нехаен метод, даде преимущество на дребна група хора със мощни връзки (най-често вътрешни хора от остарелия режим), доста стопански елити в района получиха надзор над основни браншове посредством тъмни покупко-продажби или политически връзки, вместо с помощта на предприемачески умения.
Тези нови олигарси постоянно считат за по-лесно да вършат бизнес с сътрудниците си в Китай (и Русия), които имат сходни генезис и бизнес практики, вместо да се приспособят към прецизния регулаторен режим на Европейски Съюз.
Страните от периферията на Европа са готови за огромен конфликт: сред условията за открити търгове и поръчките, предоставени посредством политически споразумения; сред икономическата конкуренция и съглашателството сред икономическите и политическите интереси; и най-после, сред демократичния капитализъм и държавния капитализъм, доминиран от сенчести олигархични мрежи.
Независимо от приказките за " облага и за двете страни ", европейските членове на 16+1 ще би трябвало да създадат своя избор. /money.bg
След като разказите за упадъчния, провален Запад превзеха доста от мозъците на хората, възвърналият мощта си Изток наподобява все по-привлекателен. И Китай се възползва изцяло.
Освободени от оковите на руската власт, източноевропейски страни непринудено се причислиха към ново обединяване, което още веднъж разделя Европа на Изток и Запад - този път под китайско господство.
" Източна Европа 2.0 " е доста по-мека класификация от остарелия блок. Но тя съставлява сериозна опасност за сигурността и просперитета на района, като подкопава съществуващите съюзи и води до връщане към олигархичните трендове, следвайки " китайския модел ".
Групата, официализирана през април 2012 година като " Инициативата 16+1 ", сплотява Китайската национална република и 16 посткомунистически страни от Централна и Източна Европа. Малко хора на Запад й обърнаха внимание. Но може би по-обезпокоителното е, че последствията от нея надали са разбрани в самия район.
Наклонени везни
В Пекин 16+1 до неотдавна беше считана за шедьовър на китайската дипломация. Тя освен раздели Европа, само че и сплоти страните от някогашния заден двор на Русия и клуба на Европейски Съюз без доста митинги.
Европейски Съюз е съсредоточен върху редица други проблеми - от миграцията до Brexit. А безмълвното единодушие на Русия е знак за засилващо се тактическо съдействие сред двете сили, приложено в Централна Азия посредством Шанхайската организация за съдействие.
Първоначално огромната неизясненост на Инициативата 16+1 може би оказа помощ на Китай да реализира този озадачаващ триумф. Документите при започване на плана са изпълнени с възвишени термини като " облага и за двете страни ", " другарство " и " естетика " и натъртват на съгласуемост с " цялостното стратегическо партньорство сред Китай и Европейски Съюз ". Вероятно най-малко някои водачи от Централна и Източна Европа не схващат изцяло в какво се замесват.
В последно време Инициативата 16+1 се трансформира в източноевропейска платформа за реализиране на градиозния план на китайския президент Си Дзинпин " Един пояс, веднъж " (Новия път на коприната, б.р.), главният приоритет на китайската външна политика.
Фокусирайки се върху грандиозната цел и отчитайки възходящото безпокойствие в Брюксел, Китай неотдавна реши да удари спирачките: бъдещите срещи на върха 16+1 ще се организират един път на всеки 2 години, вместо в сегашния годишен формат.
Китай към момента има голямо преимущество в съглашението. Схемата 16+1 не разрешава на членовете си да действат като районен блок в връзките си с Китай - вместо това тя провежда 16 двустранни връзки в комфортен формат за Пекин.
Двустранните партньорства улесняват Пекин да заобиколи съществуващите съюзи и да преразпредели страните като част от нова система, съсредоточена към Китай. Групата 16 + 1 трансферира границите на Европейски Съюз - тя включва 11 държави-членки на Европейски Съюз и 5 нечленуващи страни - и предлага на Пекин опция за оправянето с Европейски Съюз като цяло. Вместо групово договаряне, 16 + 1 страни в последна сметка се конкурират, с цел да се трансфорат в желаната от Китай " врата към Европа ".
В последвалото съревнование към дъното, чешкият президент Милош Земан обществено предлага страната си като " непотопяем самолетоносач на Китай в Европа ", а сръбските политици размишляват по какъв начин да се трансфорат в най-хубавият възпитаник в класа на Китай, тъй че групата 16+1 да се трансформира в 15+1+1.
Тази конкуренция частично се дължи на структурата на 16+1: Секретариатът и администрацията са в китайското външно министерство, понижавайки европейските страни до пасивни получатели на политиките, създадени в Пекин.
Структурата насърчи някои страни да алегорично се дистанцират от съществуващите си съюзи. В изявление преди визитата на Си Дзинпин в Прага през 2016 година, Земан съобщи, че Чешката република - член на НАТО и Европейски Съюз - преди е била " прекомерно покорна " на Брюксел и Вашингтон, определейки новото партньорство с Китай като знак, че страната му още веднъж става изцяло самостоятелна.
Бившият сръбски президент Томислав Николич зае сходна позиция предходната година, потвърждавайки, че Сърбия - която публично се стреми да се причисли към Европейски Съюз при първа опция - е свободна страна и по тази причина не се опасява да откри партньорство с Китай.
Китайски модел
Идеята зад 16+1 за източноевропейските страни бе да употребяват икономическия капацитет на Китай, най-много посредством привличане на вложения. Общият размер на китайските вложения в района обаче остава невисок в съпоставяне както с вложенията на други играчи, по този начин и с вложенията на Китай в Западна Европа.
Трудно е да се оцени същинското политическо влияние на тази група, като се има поради, че тя е изговило малко в действителност информативни обществено налични документи. В Чехия да вземем за пример първичният PR блиц отстъпи на срещи затворени порти, като публицистите са изключени от множеството двустранни събития, а визитите на най-високо равнище са потайни.
Но в едно отношение китайският отпечатък е явен: политизирането на стопанската система.
Китайската дипломация се стреми към " Глобализацията 2.0 " - всъщност изнасянето на " китайския модел " на държавния капитализъм, който съчетава определени пазарни механизми с повсеместен надзор от страна на партията страна.
Инициативите на Китай " Един пояс, веднъж " и 16+1 са политически планове, ориентирани към управление на стопанската система - и по този метод на политиката - на участващите страни. Тези рамки нормално основават анклави, които работят в сходство с " модела " на Пекин за взимане на политически решения. Това значи, че китайски политици и предприемачи могат да подписват покупко-продажби с локални сътрудници, които им разрешават да заобиколят нормалните механизми за бистрота и отчетност.
" Китайският модел " се сблъсква с този на Европейски Съюз. Докато европейският се основава на контролиране, чиято цел е да подсигурява почтена и открита конкуренция, китайският модел отхвърля регулирането в интерес на ad hoc договаряния - за предпочитане на двустранно политическо ниво зад затворени порти.
Пример за това е осъвременената железопътна връзка Белград-Будапеща, част от експресния маршрут " Земя-море ", основан да свърже най-голямото гръцко пристанище Пирея - купено през 2016 година от китайската Cosco - с Унгария.
Скоро след подписването на окончателните съглашения в края на 2016 година Европейската комисия стартира следствие на хипотетично нарушаване от страна на Унгария на разпоредбите на Европейски Съюз за възлагане на публични поръчки.
Пренебрегването на разпоредбите на Европейски Съюз се трансформира в нещо като народен спорт при ръководството на Виктор Орбан, само че унгарският министър председател не е единственият, който е подготвен да заобиколи разпоредбите, щом е забъркан Китай. В Чехия, Пекин изиска да му бъде предоставена поръчка без обществен търг за ново строителство в атомната електроцентрала в Дуковани.
По подигравка на ориста точно тази несъответственост с практиките на Европейски Съюз ускорява привлекателността на китайските начинания измежду някои централноевропейски елити. Финансовите средства от блока идват със мощни условия за бистрота и отчетност, до момента в който парите на Китай се дават " без задължения ". Това освен понижава досадната работа с документи, само че и значи, че средствата от Пекин могат по-лесно да се влеят в корупционни мрежи.
От 90-те години на предишния век, когато приватизацията, осъществена по припрян и нехаен метод, даде преимущество на дребна група хора със мощни връзки (най-често вътрешни хора от остарелия режим), доста стопански елити в района получиха надзор над основни браншове посредством тъмни покупко-продажби или политически връзки, вместо с помощта на предприемачески умения.
Тези нови олигарси постоянно считат за по-лесно да вършат бизнес с сътрудниците си в Китай (и Русия), които имат сходни генезис и бизнес практики, вместо да се приспособят към прецизния регулаторен режим на Европейски Съюз.
Страните от периферията на Европа са готови за огромен конфликт: сред условията за открити търгове и поръчките, предоставени посредством политически споразумения; сред икономическата конкуренция и съглашателството сред икономическите и политическите интереси; и най-после, сред демократичния капитализъм и държавния капитализъм, доминиран от сенчести олигархични мрежи.
Независимо от приказките за " облага и за двете страни ", европейските членове на 16+1 ще би трябвало да създадат своя избор. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ