Китай е новият властелин на Източния блок в Европа
За страните от Централна и Източна Европа присъединението към Европейския съюз докара до демократична промяна и икономическо развиване. Но откакто финансовата и бежанската рецесии разклатиха блока, връзката сред демократичната народна власт и публичното благополучие към този момент не е толкоз явна, колкото преди.
След като разказите за упадъчния, провален Запад превзеха доста от мозъците на хората, възвърналият мощта си Изток наподобява все по-привлекателен. И Китай се възползва изцяло.
Освободени от оковите на руската власт, източноевропейски страни непринудено се причислиха към ново обединяване, което още веднъж разделя Европа на Изток и Запад - този път под китайско господство.
" Източна Европа 2.0 " е доста по-мека класификация от остарелия блок. Но тя съставлява сериозна опасност за сигурността и просперитета на района, като подкопава съществуващите съюзи и води до връщане към олигархичните трендове, следвайки " китайския модел ".
Китай налива €10 милиарда в Централна и Източна Европа
Финансирането може да бъде увеличено даже до €50 милиарда
Групата, официализирана през април 2012 година като " Инициативата 16+1 ", сплотява Китайската национална република и 16 посткомунистически страни от Централна и Източна Европа. Малко хора на Запад й обърнаха внимание. Но може би по-обезпокоителното е, че последствията от нея надали са разбрани в самия район.
Наклонени везни
В Пекин 16+1 до неотдавна беше считана за шедьовър на китайската дипломация. Тя освен раздели Европа, само че и сплоти страните от някогашния заден двор на Русия и клуба на Европейски Съюз без доста митинги.
Европейски Съюз е съсредоточен върху редица други проблеми - от миграцията до Brexit. А безмълвното единодушие на Русия е знак за засилващо се тактическо съдействие сред двете сили, приложено в Централна Азия посредством Шанхайската организация за съдействие.
Първоначално огромната неизясненост на Инициативата 16+1 може би оказа помощ на Китай да реализира този озадачаващ триумф. Документите при започване на плана са изпълнени с възвишени термини като " облага и за двете страни ", " другарство " и " естетика " и натъртват на съгласуемост с " цялостното стратегическо партньорство сред Китай и Европейски Съюз ". Вероятно най-малко някои водачи от Централна и Източна Европа не схващат изцяло в какво се замесват.
Китайските апетити към Източна Европа
От няколко години насам Китай се интересува все по-силно от Източна Европа. И влага там от ден на ден пари. Какви цели преследва Пекин? И оправдани ли са опасенията от " инвазия за разединение и завладяване на Европа "?
В последно време Инициативата 16+1 се трансформира в източноевропейска платформа за реализиране на градиозния план на китайския президент Си Дзинпин " Един пояс, веднъж " (Новия път на коприната, б.р.), главният приоритет на китайската външна политика.
Фокусирайки се върху грандиозната цел и отчитайки възходящото безпокойствие в Брюксел, Китай неотдавна реши да удари спирачките: бъдещите срещи на върха 16+1 ще се организират един път на всеки 2 години, вместо в сегашния годишен формат.
Китай към момента има голямо преимущество в съглашението. Схемата 16+1 не разрешава на членовете си да действат като районен блок в връзките си с Китай - вместо това тя провежда 16 двустранни връзки в комфортен формат за Пекин.
Двустранните партньорства улесняват Пекин да заобиколи съществуващите съюзи и да преразпредели страните като част от нова система, съсредоточена към Китай. Групата 16 + 1 трансферира границите на Европейски Съюз - тя включва 11 държави-членки на Европейски Съюз и 5 нечленуващи страни - и предлага на Пекин опция за оправянето с Европейски Съюз като цяло. Вместо групово договаряне, 16 + 1 страни в последна сметка се конкурират, с цел да се трансфорат в желаната от Китай " врата към Европа ".
Милиардните вложения в Сърбия, с които Китай си проправя път към Европа
Как Пекин ще донесе напредък на балканската стопанска система?
В последвалото съревнование към дъното, чешкият президент Милош Земан обществено предлага страната си като " непотопяем самолетоносач на Китай в Европа ", а сръбските политици размишляват по какъв начин да се трансфорат в най-хубавият възпитаник в класа на Китай, тъй че групата 16+1 да се трансформира в 15+1+1.
Тази конкуренция частично се дължи на структурата на 16+1: Секретариатът и администрацията са в китайското външно министерство, понижавайки европейските страни до пасивни получатели на политиките, създадени в Пекин.
Структурата насърчи някои страни да алегорично се дистанцират от съществуващите си съюзи. В изявление преди визитата на Си Дзинпин в Прага през 2016 година, Земан съобщи, че Чешката република - член на НАТО и Европейски Съюз - преди е била " прекомерно покорна " на Брюксел и Вашингтон, определейки новото партньорство с Китай като знак, че страната му още веднъж става изцяло самостоятелна.
Бившият сръбски президент Томислав Николич зае сходна позиция предходната година, потвърждавайки, че Сърбия - която публично се стреми да се причисли към Европейски Съюз при първа опция - е свободна страна и по тази причина не се опасява да откри партньорство с Китай.
Китай влага над $3 милиарда в Източна Европа
Ще бъдат финансирани планове за развиване и вложения
Китайски модел
Идеята зад 16+1 за източноевропейските страни бе да употребяват икономическия капацитет на Китай, най-много посредством привличане на вложения. Общият размер на китайските вложения в района обаче остава невисок в съпоставяне както с вложенията на други играчи, по този начин и с вложенията на Китай в Западна Европа.
Трудно е да се оцени същинското политическо влияние на тази група, като се има поради, че тя е изговило малко в действителност информативни обществено налични документи. В Чехия да вземем за пример първичният PR блиц отстъпи на срещи затворени порти, като публицистите са изключени от множеството двустранни събития, а визитите на най-високо равнище са потайни.
Но в едно отношение китайският отпечатък е явен: политизирането на стопанската система.
Китайската дипломация се стреми към " Глобализацията 2.0 " - всъщност изнасянето на " китайския модел " на държавния капитализъм, който съчетава определени пазарни механизми с повсеместен надзор от страна на партията страна.
Инициативите на Китай " Един пояс, веднъж " и 16+1 са политически планове, ориентирани към управление на стопанската система - и по този метод на политиката - на участващите страни. Тези рамки нормално основават анклави, които работят в сходство с " модела " на Пекин за взимане на политически решения. Това значи, че китайски политици и предприемачи могат да подписват покупко-продажби с локални сътрудници, които им разрешават да заобиколят нормалните механизми за бистрота и отчетност.
Как пътят на Китай към Европа минава през прилежаща Сърбия?
Има доста разумно пояснение за това
" Китайският модел " се сблъсква с този на Европейски Съюз. Докато европейският се основава на контролиране, чиято цел е да подсигурява почтена и открита конкуренция, китайският модел отхвърля регулирането в интерес на ad hoc договаряния - за предпочитане на двустранно политическо ниво зад затворени порти.
Пример за това е осъвременената железопътна връзка Белград-Будапеща , част от експресния маршрут " Земя-море ", основан да свърже най-голямото гръцко пристанище Пирея - купено през 2016 година от китайската Cosco - с Унгария.
Скоро след подписването на окончателните съглашения в края на 2016 година Европейската комисия стартира следствие на хипотетично нарушаване от страна на Унгария на разпоредбите на Европейски Съюз за възлагане на публични поръчки.
Ето коя е обичаната страна на китайските вложители на Балканите
В кои браншове влагат най-вече пари предприемачите от втората по величина стопанска система?
Пренебрегването на разпоредбите на Европейски Съюз се трансформира в нещо като народен спорт при ръководството на Виктор Орбан, само че унгарският министър председател не е единственият, който е подготвен да заобиколи разпоредбите, щом е забъркан Китай. В Чехия, Пекин изиска да му бъде предоставена поръчка без обществен търг за ново строителство в атомната електроцентрала в Дуковани.
По подигравка на ориста точно тази несъответственост с практиките на Европейски Съюз ускорява привлекателността на китайските начинания измежду някои централноевропейски елити. Финансовите средства от блока идват със мощни условия за бистрота и отчетност, до момента в който парите на Китай се дават " без задължения ". Това освен понижава досадната работа с документи, само че и значи, че средствата от Пекин могат по-лесно да се влеят в корупционни мрежи.
От 90-те години на предишния век, когато приватизацията, осъществена по припрян и нехаен метод, даде преимущество на дребна група хора със мощни връзки (най-често вътрешни хора от остарелия режим), доста стопански елити в района получиха надзор над основни браншове посредством тъмни покупко-продажби или политически връзки, вместо с помощта на предприемачески умения.
Китай желае да влага в инфраструктура у нас посредством най-голямата банка в света
Цел ще бъдат планове за над 50 милиона евро
Тези нови олигарси постоянно считат за по-лесно да вършат бизнес с сътрудниците си в Китай (и Русия) , които имат сходни генезис и бизнес практики, вместо да се приспособят към прецизния регулаторен режим на Европейски Съюз.
Страните от периферията на Европа са готови за огромен конфликт: сред условията за открити търгове и поръчките, предоставени посредством политически споразумения; сред икономическата конкуренция и съглашателството сред икономическите и политическите интереси; и най-после, сред демократичния капитализъм и държавния капитализъм, доминиран от сенчести олигархични мрежи.
Независимо от приказките за " облага и за двете страни ", европейските членове на 16+1 ще би трябвало да създадат своя избор.
След като разказите за упадъчния, провален Запад превзеха доста от мозъците на хората, възвърналият мощта си Изток наподобява все по-привлекателен. И Китай се възползва изцяло.
Освободени от оковите на руската власт, източноевропейски страни непринудено се причислиха към ново обединяване, което още веднъж разделя Европа на Изток и Запад - този път под китайско господство.
" Източна Европа 2.0 " е доста по-мека класификация от остарелия блок. Но тя съставлява сериозна опасност за сигурността и просперитета на района, като подкопава съществуващите съюзи и води до връщане към олигархичните трендове, следвайки " китайския модел ".
Китай налива €10 милиарда в Централна и Източна Европа
Финансирането може да бъде увеличено даже до €50 милиарда
Групата, официализирана през април 2012 година като " Инициативата 16+1 ", сплотява Китайската национална република и 16 посткомунистически страни от Централна и Източна Европа. Малко хора на Запад й обърнаха внимание. Но може би по-обезпокоителното е, че последствията от нея надали са разбрани в самия район.
Наклонени везни
В Пекин 16+1 до неотдавна беше считана за шедьовър на китайската дипломация. Тя освен раздели Европа, само че и сплоти страните от някогашния заден двор на Русия и клуба на Европейски Съюз без доста митинги.
Европейски Съюз е съсредоточен върху редица други проблеми - от миграцията до Brexit. А безмълвното единодушие на Русия е знак за засилващо се тактическо съдействие сред двете сили, приложено в Централна Азия посредством Шанхайската организация за съдействие.
Първоначално огромната неизясненост на Инициативата 16+1 може би оказа помощ на Китай да реализира този озадачаващ триумф. Документите при започване на плана са изпълнени с възвишени термини като " облага и за двете страни ", " другарство " и " естетика " и натъртват на съгласуемост с " цялостното стратегическо партньорство сред Китай и Европейски Съюз ". Вероятно най-малко някои водачи от Централна и Източна Европа не схващат изцяло в какво се замесват.
Китайските апетити към Източна Европа
От няколко години насам Китай се интересува все по-силно от Източна Европа. И влага там от ден на ден пари. Какви цели преследва Пекин? И оправдани ли са опасенията от " инвазия за разединение и завладяване на Европа "?
В последно време Инициативата 16+1 се трансформира в източноевропейска платформа за реализиране на градиозния план на китайския президент Си Дзинпин " Един пояс, веднъж " (Новия път на коприната, б.р.), главният приоритет на китайската външна политика.
Фокусирайки се върху грандиозната цел и отчитайки възходящото безпокойствие в Брюксел, Китай неотдавна реши да удари спирачките: бъдещите срещи на върха 16+1 ще се организират един път на всеки 2 години, вместо в сегашния годишен формат.
Китай към момента има голямо преимущество в съглашението. Схемата 16+1 не разрешава на членовете си да действат като районен блок в връзките си с Китай - вместо това тя провежда 16 двустранни връзки в комфортен формат за Пекин.
Двустранните партньорства улесняват Пекин да заобиколи съществуващите съюзи и да преразпредели страните като част от нова система, съсредоточена към Китай. Групата 16 + 1 трансферира границите на Европейски Съюз - тя включва 11 държави-членки на Европейски Съюз и 5 нечленуващи страни - и предлага на Пекин опция за оправянето с Европейски Съюз като цяло. Вместо групово договаряне, 16 + 1 страни в последна сметка се конкурират, с цел да се трансфорат в желаната от Китай " врата към Европа ".
Милиардните вложения в Сърбия, с които Китай си проправя път към Европа
Как Пекин ще донесе напредък на балканската стопанска система?
В последвалото съревнование към дъното, чешкият президент Милош Земан обществено предлага страната си като " непотопяем самолетоносач на Китай в Европа ", а сръбските политици размишляват по какъв начин да се трансфорат в най-хубавият възпитаник в класа на Китай, тъй че групата 16+1 да се трансформира в 15+1+1.
Тази конкуренция частично се дължи на структурата на 16+1: Секретариатът и администрацията са в китайското външно министерство, понижавайки европейските страни до пасивни получатели на политиките, създадени в Пекин.
Структурата насърчи някои страни да алегорично се дистанцират от съществуващите си съюзи. В изявление преди визитата на Си Дзинпин в Прага през 2016 година, Земан съобщи, че Чешката република - член на НАТО и Европейски Съюз - преди е била " прекомерно покорна " на Брюксел и Вашингтон, определейки новото партньорство с Китай като знак, че страната му още веднъж става изцяло самостоятелна.
Бившият сръбски президент Томислав Николич зае сходна позиция предходната година, потвърждавайки, че Сърбия - която публично се стреми да се причисли към Европейски Съюз при първа опция - е свободна страна и по тази причина не се опасява да откри партньорство с Китай.
Китай влага над $3 милиарда в Източна Европа
Ще бъдат финансирани планове за развиване и вложения
Китайски модел
Идеята зад 16+1 за източноевропейските страни бе да употребяват икономическия капацитет на Китай, най-много посредством привличане на вложения. Общият размер на китайските вложения в района обаче остава невисок в съпоставяне както с вложенията на други играчи, по този начин и с вложенията на Китай в Западна Европа.
Трудно е да се оцени същинското политическо влияние на тази група, като се има поради, че тя е изговило малко в действителност информативни обществено налични документи. В Чехия да вземем за пример първичният PR блиц отстъпи на срещи затворени порти, като публицистите са изключени от множеството двустранни събития, а визитите на най-високо равнище са потайни.
Но в едно отношение китайският отпечатък е явен: политизирането на стопанската система.
Китайската дипломация се стреми към " Глобализацията 2.0 " - всъщност изнасянето на " китайския модел " на държавния капитализъм, който съчетава определени пазарни механизми с повсеместен надзор от страна на партията страна.
Инициативите на Китай " Един пояс, веднъж " и 16+1 са политически планове, ориентирани към управление на стопанската система - и по този метод на политиката - на участващите страни. Тези рамки нормално основават анклави, които работят в сходство с " модела " на Пекин за взимане на политически решения. Това значи, че китайски политици и предприемачи могат да подписват покупко-продажби с локални сътрудници, които им разрешават да заобиколят нормалните механизми за бистрота и отчетност.
Как пътят на Китай към Европа минава през прилежаща Сърбия?
Има доста разумно пояснение за това
" Китайският модел " се сблъсква с този на Европейски Съюз. Докато европейският се основава на контролиране, чиято цел е да подсигурява почтена и открита конкуренция, китайският модел отхвърля регулирането в интерес на ad hoc договаряния - за предпочитане на двустранно политическо ниво зад затворени порти.
Пример за това е осъвременената железопътна връзка Белград-Будапеща , част от експресния маршрут " Земя-море ", основан да свърже най-голямото гръцко пристанище Пирея - купено през 2016 година от китайската Cosco - с Унгария.
Скоро след подписването на окончателните съглашения в края на 2016 година Европейската комисия стартира следствие на хипотетично нарушаване от страна на Унгария на разпоредбите на Европейски Съюз за възлагане на публични поръчки.
Ето коя е обичаната страна на китайските вложители на Балканите
В кои браншове влагат най-вече пари предприемачите от втората по величина стопанска система?
Пренебрегването на разпоредбите на Европейски Съюз се трансформира в нещо като народен спорт при ръководството на Виктор Орбан, само че унгарският министър председател не е единственият, който е подготвен да заобиколи разпоредбите, щом е забъркан Китай. В Чехия, Пекин изиска да му бъде предоставена поръчка без обществен търг за ново строителство в атомната електроцентрала в Дуковани.
По подигравка на ориста точно тази несъответственост с практиките на Европейски Съюз ускорява привлекателността на китайските начинания измежду някои централноевропейски елити. Финансовите средства от блока идват със мощни условия за бистрота и отчетност, до момента в който парите на Китай се дават " без задължения ". Това освен понижава досадната работа с документи, само че и значи, че средствата от Пекин могат по-лесно да се влеят в корупционни мрежи.
От 90-те години на предишния век, когато приватизацията, осъществена по припрян и нехаен метод, даде преимущество на дребна група хора със мощни връзки (най-често вътрешни хора от остарелия режим), доста стопански елити в района получиха надзор над основни браншове посредством тъмни покупко-продажби или политически връзки, вместо с помощта на предприемачески умения.
Китай желае да влага в инфраструктура у нас посредством най-голямата банка в света
Цел ще бъдат планове за над 50 милиона евро
Тези нови олигарси постоянно считат за по-лесно да вършат бизнес с сътрудниците си в Китай (и Русия) , които имат сходни генезис и бизнес практики, вместо да се приспособят към прецизния регулаторен режим на Европейски Съюз.
Страните от периферията на Европа са готови за огромен конфликт: сред условията за открити търгове и поръчките, предоставени посредством политически споразумения; сред икономическата конкуренция и съглашателството сред икономическите и политическите интереси; и най-после, сред демократичния капитализъм и държавния капитализъм, доминиран от сенчести олигархични мрежи.
Независимо от приказките за " облага и за двете страни ", европейските членове на 16+1 ще би трябвало да създадат своя избор.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ