Тракиецът Спартак – бунтовник или реформатор?
За римското общество той е новият Ханибал
Днешната визия за Спартак е повече литературна и кинематографична. Името на великия наследник на Тракия от дълго време се е трансформирало в знак на революционните придвижвания в целия свят. Политизацията на неговия облик основава почва за спекулации „ за “ и „ срещу “, които са прекомерно надалеч от историческата истина. От друга страна, името на Спартак се постанова в всеобщата просвета с приемането му от спортни сдружения, футболни тимове, стадиони…
Плакат на кино лентата „ Спартак “ от 1960 година – в основната роля Кърк Дъглас.
Както споделя Плутарх (І век сл. Хр.), Спартак е произлизал от тракийското племе меди и „ …се отличавал освен с изключителна храброст и физическа мощ, само че по своя разум и мекост (възпитание) на характера стоял доста по-високо от своето състояние (на гладиатор) и изобщо приличал повече на елин… “ Роден при започване на ІІ век прочие Хр. в региона на днешния град Сандански, Спартак по родословие евентуално е от някоя „ клонка “ на царската династия на одрисите. Факт са неговата блестяща военна подготовка, способността му да управлява хора, а и самото му „ царско “ име. Пада в плен при войните с римляните в Тракия, а към времето на въстанието не е гладиатор, а инструктор ( “доктор “) на бойците на арената. И най-малко през 74 година прочие Хр. не е плебей, защото е имал брачна половинка, „ … негова сънародничка, талантлива с пророческа заложба и отдадена в Дионисиевите тайнства… Тя видяла знак за предопределената му велика и страшна власт, която ще го докара до злощастен край…„
Поради непоносимите условия в гладиаторската школа на Лентул Батиат в Капуа през зимата на 74-73 година зрее скрит план. Инициатор е Спартак, който убеждава събратята си, че е по-достойно да загинат свободни, в сравнение с да се бият за забавление на тълпата. Поради изменничество бегълците, 78 на брой, се въоръжават с ножове и шишове от кухнята, обезвреждат стражата и бързат да се укрият в планината Везувий. По петите им потегля отряд копиеносци, само че Спартак им прави засада и ги обръща в бягство. Гладиаторите се крият в кратера на вулкана, който тогава е считан за угаснал. Властите третират протеста „ … не като същинска война… “, само че въпреки всичко самият римски Сенат изпраща против шепата гладиатори трихилядния корпус на Клавдий Глабер. Римският пълководец блокира Везувий, само че подценява присъщия за един тракийски пълководец опит в „ планинската война “. С въжета, сплетени от диви лози, гладиаторите се спускат по отвесната стена на кратера и разгромяват съперника. Победата отеква в близките селища, а към бунтовниците се причисляват още хора – главно пастири, „ …мъже, физически мощни и ловки… “
Действията на Спартак към този момент са преценявани от римския Сенат не като противен случай или „ робско въстание “ (теза, утвърдила се от векове), а като нещо по-опасно. Срещу Спартак е изпратен преторът Вариний с два легиона и помощни сили, общо към 12 хиляди бойци. Римляните са разгромени „ на части “ и позорно бягат от бойното поле… Въпреки това, Спартак взема решение да отстъпи на юг в гористата Лукания. Притокът на хора е величествен, само че липсва оръжие. Спартак въоръжава хората си със самоделни копия и щитове, основава кавалерия, разузнаване и т. н., следвайки образците на римската войска – „ номер едно “ в тогавашния свят. Той превзема Южна Италия и влиза по отношение на киликийските пирати, планирайки да се трансферира на Балканите. Армията му обаче е пъстра – в нея е имало траки, само че и гали, германци и най-много италийски селяни, плебеи, родени в Италия, и т. н. Така или другояче, както отбелязва Плутарх, „ … Спартак „ … като разумен човек ясно разбирал, че не е по силите му да пречупи римското господство. И той повел своята армия към Алпите, с цел да даде опция на всеки да се завърне вкъщи – едни в Тракия, други в Галия… “
Срещу Спартак потеглят Публикола и Клодиан, римските консули за 72 година, всеки с по два легиона. Те разрушават авангарда на бунтовниците, само че еуфорията скоро е попарена – Спартак ги побеждава и навлиза в богата котловина на река По. Пътят за излизане от Италия е открит, само че незнайно за какво той потегля обратно. Допуска се, че е влезнал по отношение на вдигналия протест Квинт Серторий, римски шеф на Иберия (Испания), и с понтийския цар Митридат VІ. Както наподобява, към този момент е назрял проект за завладяването на самата римска страна! Част от бунтовниците упорстват за офанзива против „ Вечния град “, само че Спартак взема решение, че войската му към момента не е готова за такава комплицирана задача.
За римското общество Спартак е новият Ханибал! Сенатът разпорежда командването на Марк Лициний Крас, който осем години по-късно ще стане един от „ тримата огромни “ (първият триумвират) дружно с Помпей и Гай Юлий Цезар. Крас образува войска от цели шест легиона, само че не си прави илюзии за лесна победа и упорства за завръщането в Италия на армиите, които са в Испания, Мала Азия и Тракия. По това време Серторий, съдружникът на Спартак, е погубен. При надмощието на Крас и смяната в политическата конюнктура Спартак взема решение да се трансферира в Сицилия, къде са живи спомените за робските въстания от 135-131 и 104 година прочие Хр. Отново влиза по отношение на пиратите, които да трансферират армията му през Месинския пролив. Вероятно концепцията е Сицилия да стане база за бъдеща контраофанзива против римляните.
Заел с войските си позиции при Регий (Реджо ди Калабрия), Спартак чака идването на корабите. Крас предлага мир – ход, целящ печелене на време, като в същото време загражда „ върха “ на италианския „ ботуш “ с трап и вал „ … от едното море до другото… “ Пиратските главатари, взели „ капаро “ от Спартак, са подкупени от Крас и отминават без да трансферират въстаниците в Сицилия. Спартак е блокиран, а в Рим се е говорело, че ще бъде „ … огромен позор… “, в случай че той най-сетне не бъде победен. За смут на Крас, в една тъмна нощ Спартак прави пробив и излиза от клопката. Първата мисъл на римския командващ е, че в своята гняв въстаниците ще тръгнат към Рим! По същото време обаче армиите на Помпей и Лукул дебаркират в Италия, което принуждава Спартак да се насочи към Брундизий (Бриндизи) и още веднъж да търси метод за прекачване на Балканите. Така или другояче, военното превъзходство на съперника парира дейностите му. Както споделя Апиан, в последната борба с легионите на Крас „ … Спартак бил ранен от копие в бедрото, и, паднал от коня, обграден от римляните, траял да се бори, прикривайки се със своя щит… Клането било такова, че по-късно не могли да преброят убитите. Тялото на Спартак не било открито… “ Обективна е и оценката на Флор: „ … те погинали със гибелта на почтени и храбри хора… Спартак умрял, сражавайки се най-смело в първата редица, както прилича на популярен пълководец… “
След повече от две хилядолетия е мъчно да разбираем замислите на храбрия наследник на Тракия. И въпреки всичко, неговите дейности не са провокирани единствено от жаждата за независимост и отмъщение… Спартак „ в придвижване “ се стреми да построи публичен модел, който е подобен, само че и друг от „ елинския “ и римския. В него е имало детайли от обичайните полезности на траките, както и от античната народна власт. Важните решения в армията на Спартак се вземат по либерален метод, основана е обща каса, и т. н. Плиний Стари опълчва това на римската лакомия, като даже демонстрира известна благосклонност към Спартак. Както стана дума, самото въстание не е „ робско “ – в него има плебеи, само че доста повече свободни селяни и жители. Те, както и досегашните плебеи, мечтаят за земя, права, заслужен живот. Изказвани са догатки, че Спартак е работил под въздействието на концепциите за заслужено общество, развивани от някои антични философи. Сред тях е Гай Блосий (ІІ век прочие Хр.), роден в Кампания (огнището на „ Спартаковата война “!), консултант на римския трибун Тиберий Гракх. Няма данни Спартак да е споделял утопичните хрумвания на Блосий, нито пък да е бил зложелател на „ робовладелския строй “…
И въпреки всичко, римският държавен модел, в който робите са „ движимости “, очевидно не е бил допустим за Спартак. Затова по-вярно ще бъде, в случай че виждаме в негово лице не „ бунтовник “, а неосъществил концепциите си модернизатор. Затова в паметта на човечеството постоянно ще има място за тракиеца Спартак – лидерът, който се е опитал да направи своя и бъдещия свят по-справедлив и по-човечен.
Днешната визия за Спартак е повече литературна и кинематографична. Името на великия наследник на Тракия от дълго време се е трансформирало в знак на революционните придвижвания в целия свят. Политизацията на неговия облик основава почва за спекулации „ за “ и „ срещу “, които са прекомерно надалеч от историческата истина. От друга страна, името на Спартак се постанова в всеобщата просвета с приемането му от спортни сдружения, футболни тимове, стадиони…
Плакат на кино лентата „ Спартак “ от 1960 година – в основната роля Кърк Дъглас. Както споделя Плутарх (І век сл. Хр.), Спартак е произлизал от тракийското племе меди и „ …се отличавал освен с изключителна храброст и физическа мощ, само че по своя разум и мекост (възпитание) на характера стоял доста по-високо от своето състояние (на гладиатор) и изобщо приличал повече на елин… “ Роден при започване на ІІ век прочие Хр. в региона на днешния град Сандански, Спартак по родословие евентуално е от някоя „ клонка “ на царската династия на одрисите. Факт са неговата блестяща военна подготовка, способността му да управлява хора, а и самото му „ царско “ име. Пада в плен при войните с римляните в Тракия, а към времето на въстанието не е гладиатор, а инструктор ( “доктор “) на бойците на арената. И най-малко през 74 година прочие Хр. не е плебей, защото е имал брачна половинка, „ … негова сънародничка, талантлива с пророческа заложба и отдадена в Дионисиевите тайнства… Тя видяла знак за предопределената му велика и страшна власт, която ще го докара до злощастен край…„
Поради непоносимите условия в гладиаторската школа на Лентул Батиат в Капуа през зимата на 74-73 година зрее скрит план. Инициатор е Спартак, който убеждава събратята си, че е по-достойно да загинат свободни, в сравнение с да се бият за забавление на тълпата. Поради изменничество бегълците, 78 на брой, се въоръжават с ножове и шишове от кухнята, обезвреждат стражата и бързат да се укрият в планината Везувий. По петите им потегля отряд копиеносци, само че Спартак им прави засада и ги обръща в бягство. Гладиаторите се крият в кратера на вулкана, който тогава е считан за угаснал. Властите третират протеста „ … не като същинска война… “, само че въпреки всичко самият римски Сенат изпраща против шепата гладиатори трихилядния корпус на Клавдий Глабер. Римският пълководец блокира Везувий, само че подценява присъщия за един тракийски пълководец опит в „ планинската война “. С въжета, сплетени от диви лози, гладиаторите се спускат по отвесната стена на кратера и разгромяват съперника. Победата отеква в близките селища, а към бунтовниците се причисляват още хора – главно пастири, „ …мъже, физически мощни и ловки… “
Действията на Спартак към този момент са преценявани от римския Сенат не като противен случай или „ робско въстание “ (теза, утвърдила се от векове), а като нещо по-опасно. Срещу Спартак е изпратен преторът Вариний с два легиона и помощни сили, общо към 12 хиляди бойци. Римляните са разгромени „ на части “ и позорно бягат от бойното поле… Въпреки това, Спартак взема решение да отстъпи на юг в гористата Лукания. Притокът на хора е величествен, само че липсва оръжие. Спартак въоръжава хората си със самоделни копия и щитове, основава кавалерия, разузнаване и т. н., следвайки образците на римската войска – „ номер едно “ в тогавашния свят. Той превзема Южна Италия и влиза по отношение на киликийските пирати, планирайки да се трансферира на Балканите. Армията му обаче е пъстра – в нея е имало траки, само че и гали, германци и най-много италийски селяни, плебеи, родени в Италия, и т. н. Така или другояче, както отбелязва Плутарх, „ … Спартак „ … като разумен човек ясно разбирал, че не е по силите му да пречупи римското господство. И той повел своята армия към Алпите, с цел да даде опция на всеки да се завърне вкъщи – едни в Тракия, други в Галия… “
Срещу Спартак потеглят Публикола и Клодиан, римските консули за 72 година, всеки с по два легиона. Те разрушават авангарда на бунтовниците, само че еуфорията скоро е попарена – Спартак ги побеждава и навлиза в богата котловина на река По. Пътят за излизане от Италия е открит, само че незнайно за какво той потегля обратно. Допуска се, че е влезнал по отношение на вдигналия протест Квинт Серторий, римски шеф на Иберия (Испания), и с понтийския цар Митридат VІ. Както наподобява, към този момент е назрял проект за завладяването на самата римска страна! Част от бунтовниците упорстват за офанзива против „ Вечния град “, само че Спартак взема решение, че войската му към момента не е готова за такава комплицирана задача.
За римското общество Спартак е новият Ханибал! Сенатът разпорежда командването на Марк Лициний Крас, който осем години по-късно ще стане един от „ тримата огромни “ (първият триумвират) дружно с Помпей и Гай Юлий Цезар. Крас образува войска от цели шест легиона, само че не си прави илюзии за лесна победа и упорства за завръщането в Италия на армиите, които са в Испания, Мала Азия и Тракия. По това време Серторий, съдружникът на Спартак, е погубен. При надмощието на Крас и смяната в политическата конюнктура Спартак взема решение да се трансферира в Сицилия, къде са живи спомените за робските въстания от 135-131 и 104 година прочие Хр. Отново влиза по отношение на пиратите, които да трансферират армията му през Месинския пролив. Вероятно концепцията е Сицилия да стане база за бъдеща контраофанзива против римляните.
Заел с войските си позиции при Регий (Реджо ди Калабрия), Спартак чака идването на корабите. Крас предлага мир – ход, целящ печелене на време, като в същото време загражда „ върха “ на италианския „ ботуш “ с трап и вал „ … от едното море до другото… “ Пиратските главатари, взели „ капаро “ от Спартак, са подкупени от Крас и отминават без да трансферират въстаниците в Сицилия. Спартак е блокиран, а в Рим се е говорело, че ще бъде „ … огромен позор… “, в случай че той най-сетне не бъде победен. За смут на Крас, в една тъмна нощ Спартак прави пробив и излиза от клопката. Първата мисъл на римския командващ е, че в своята гняв въстаниците ще тръгнат към Рим! По същото време обаче армиите на Помпей и Лукул дебаркират в Италия, което принуждава Спартак да се насочи към Брундизий (Бриндизи) и още веднъж да търси метод за прекачване на Балканите. Така или другояче, военното превъзходство на съперника парира дейностите му. Както споделя Апиан, в последната борба с легионите на Крас „ … Спартак бил ранен от копие в бедрото, и, паднал от коня, обграден от римляните, траял да се бори, прикривайки се със своя щит… Клането било такова, че по-късно не могли да преброят убитите. Тялото на Спартак не било открито… “ Обективна е и оценката на Флор: „ … те погинали със гибелта на почтени и храбри хора… Спартак умрял, сражавайки се най-смело в първата редица, както прилича на популярен пълководец… “
След повече от две хилядолетия е мъчно да разбираем замислите на храбрия наследник на Тракия. И въпреки всичко, неговите дейности не са провокирани единствено от жаждата за независимост и отмъщение… Спартак „ в придвижване “ се стреми да построи публичен модел, който е подобен, само че и друг от „ елинския “ и римския. В него е имало детайли от обичайните полезности на траките, както и от античната народна власт. Важните решения в армията на Спартак се вземат по либерален метод, основана е обща каса, и т. н. Плиний Стари опълчва това на римската лакомия, като даже демонстрира известна благосклонност към Спартак. Както стана дума, самото въстание не е „ робско “ – в него има плебеи, само че доста повече свободни селяни и жители. Те, както и досегашните плебеи, мечтаят за земя, права, заслужен живот. Изказвани са догатки, че Спартак е работил под въздействието на концепциите за заслужено общество, развивани от някои антични философи. Сред тях е Гай Блосий (ІІ век прочие Хр.), роден в Кампания (огнището на „ Спартаковата война “!), консултант на римския трибун Тиберий Гракх. Няма данни Спартак да е споделял утопичните хрумвания на Блосий, нито пък да е бил зложелател на „ робовладелския строй “…
И въпреки всичко, римският държавен модел, в който робите са „ движимости “, очевидно не е бил допустим за Спартак. Затова по-вярно ще бъде, в случай че виждаме в негово лице не „ бунтовник “, а неосъществил концепциите си модернизатор. Затова в паметта на човечеството постоянно ще има място за тракиеца Спартак – лидерът, който се е опитал да направи своя и бъдещия свят по-справедлив и по-човечен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ