Раперски истории с Атила: Елементи от реалността
За следващ път се убедих, че каквито и проекти да си правиш, постоянно може да има някой или нещо, което гледа от горната страна и споделя " да, но не ". С Атила или Орлин Милчев сякаш си бяхме отделили два часа за диалог, само че проливният дъжд и градушката ни направиха заложници на една симпатична механа зад Народния спектакъл, където сервират нелоши торти с праскови и относително евтина наливна бира.
Може би за читателя ще бъде забавно да разбере, че концепцията за " Раперски истории " се породи точно от Атила, който разбра за това по време на срещата ни. Миналата година излезе парчето му " Особено време " и тогава в главата ми се върти концепцията за серия изявленията с рапъри, тъй като несъмнено имат какво да кажат и то освен за хипхопа.
В рамките на 3 минути и 27 секунди в този трак се засичат тематики, мъчителни за обществото ни от десетилетия. Само за образец - правосъдна система, обучение, принуждение по пътищата, корупция, банки, лотарии, черква, чалга и още, и още.
Та си споделих, че щом в границите на една ария Атила може да каже толкоз неща, я да забележим за едно изявление какво ще измислим.
Чакаме поръчката, а диалогът ни стартира с признанието на Атила, че не обича да дава изявленията на тематика хипхоп. " Някакви хора пълнят предаванията просто по този начин, задават едни и същи въпроси от вида " С какво се различаваш от Килата? " и " Какво мислиш за чалгата ". Безспорно това са въпроси, които и нас към този миг не ни вълнуват изключително.
Според Атила медийното наличие, изключително в 21-ви век, не е изключително нужно за един реализатор. Радиото и малкия екран, които преди те правеха прочут, са към този момент тези, които вървят към интернет, а изпълнителите от уеб-а са си там от дълго време и в свои води.
Той не е сърдит, че не го излъчват по радиото. Има си пояснение - " недорасналите програмни шефове " на всеобщите радиа. " Налагат стандарти и се дават едни пари за ротации. А за какво въобще би трябвало да си по радиото, като към този момент всеки самичък си програмира това, което слуша. Имаш интернет и когато нещо е положително, незабавно се схваща. "
За положително или неприятно, диалогът се насочва към една от тематиките на деня, които мощно възмутиха обществото през последните седмици. Не, несъмнено, това не е абсурдът с НДК или суджуците на Борисов, а Сузанита(гейт) - дъщерята на Орхан Мурад, която върти 14-годишните си задни елементи в подозрителен темп. Проблемът обаче не е в пошлостта, счита Атила. Рапърът е сърдит на бащата на Сузанита. " Ясна е тая песничка, не е нещо ново, случват се таквиа неща. Гледах ги двамата в утринния блок на bTV при трите каки - бях слисан от логиката на Орхан Мурад, че " това бил методът " и " какво като е на 14 години, би трябвало да има секс ". Той очевидно има някакъв комплекст, че към този момент не е в медиите и си отмъщава за това посредством щерка си и го разиграва, че тя не е такава, а било пиар. Най-лошото е, че това мислене се насажда в главите на дребните реализатори. "
Без да му бъде налаган подобен модел на държание, Орлин прави рап от 14-годишен и надали ще ви изненадам, в случай че ви кажа, че в клиповете си е изцяло облечен. Преди няколко месеца той удря 30-така и споделя, че се усеща по-добре от всеки път.
" По-спокоен съм, повече неща съм обрал от дървото на живота, повече неща знам за себе си. "
Какво знае за себе си Орлин Милчев? Например, че не е огромен почитател на прекомерното позитивно мислене и по тази тематика избира да цитира Карл Юнг, който споделя, че би трябвало да се сблъскаме със сенките си и да се потопим в най-тъмните моменти. " Само когато се сблъскаме с тях, можем да ги разберем и да минем от другата страна, където ще научим нещо ", споделя Атила.
Песните му постоянно са с по-мрачна тема. Говори се за предишното, за житейските чисто битови премеждия, които са неизбежни за множеството от нас. Чрез музиката си се потапя в предишното и сенките, с цел да извади своя смисъл. Атила изскача на ъндърграунд сцената от така наречен фристайл батъли, които изправят MC-ита един против различен в борба на рими. Нещо като лиричен гладиаторски двубой, където също най-после остава единствено един.
Атила е правилен на тезата, че реализатор ставаш онлайн, навръх тези " батъли " (битки), а не в студиото. Идеята на тези надпревари е да покажеш, че имаш какво да кажеш и кой в действителност си. Музиката би трябвало да има смисъл, персона и автентичност, уверен е Орлин.
Когато си на фристайл рап батъл, нямаш доста време за мотаене, думите би трябвало да излизат и удрят като шрапнели. По време на изявлението ни обаче, Атила деликатно и дълго отбира думите си. Премисля преди всеки въпрос, а най-дълга пауза прави на въпроса за ориста на паметника на НДК. Повод за тази тематика е въпросът за предишното и сегашното. За пето**йника отзиви от всички крайности се чуха - да го няма или да го пазим до гроб. Атила има какво да каже:
" Паметникът, от една страна, чисто алегорично показва едно отминало време на безумна и смъртоносна за страната ни тирания, което би трябвало да се помни и в никакъв случай да не се повтаря. От друга страна – естетически е отврат. Златната среда е да запомним този интервал и да го вплетем в естетиката на това, което имаме сега. Аз съм окей със събарянето, само че какво ще има на негово място? Всяка нова власт заличава това, което е направила предходната. А историята е ултра значима и без нея ние няма по какъв начин да знаем за себе си каквото и да било. Нека бъде махнат, само че дано не унищожаваме, а да вплетем това, което имаме, с визия на европейска София и 21 век ".
От символиката на паметника прекосяваме към символиката на изкуството. Но не в хипхопа, а в другата огромна обич на Атила - киното.
" Киното е огромен филм ", споделя рапърът. Започва да се интересува от седмото изкуство на 18-годишна възраст, малко по-късно стартира да снима пробно, без да го е учил. На 24 години събира кураж и кандидатства в НАТФИЗ, където и го одобряват. Завършва го и през днешния ден ни споделя за срещата си с унгарската кино легенда Бела Тар. Атила се е срещнал с Тар в Болоня, 20 дни мастър клас с сътрудници режисьори от целия свят. Печели си място там с късометражния си филм " Добри ", който ще има няколко прожекции през август в София. В Италия Орлин е научил за крайните тактики за работа с артисти, за потребността от сюжет, а най-любопитно му е било да слуша неща от персоналния опит на унгареца.
Питаме Атила за приликите и разликите сред рапа и киното, а на този въпрос той има към този момент подготвен отговор, защото с тази тематика е кандидатствал в НАТФИЗ.
Почти всяко хлапе го знае - рапът има четири детайла: диджействане, графити, брейк танци и рапиране. Има и един пети детайл, който постоянно се не помни, само че бащите на хип хопа от 80-те и Атила ни подсещат: знанието (knowledge).
" Ако нямаш какво да кажеш, даже и с техника, то няма стойност ", счита Атила.
Същите тези детайли се приплитат и в киното - музика, визия, придвижване, диалект. А с цел да бъде изкуството постоянно и приключено, Атила ни цитира думите на своя татко Милчо Милчев - режисьор и дълготраен учител в НАТФИЗ. Тайната е в трите пласта на изкуството. Първият е за всеобщия човек - взима нещо и го гледа/слуша без опит. Вторият слой е за хората, които не основават изкуството, само че го наблюдават изкъсо - критици и почитатели. Третият слой изкуство е за хората, които го основават.
" Ако имаш и трите пласта в една творба, имаш нещо солидно във времето. "
Той дава образец с паметната тайфа Dire Straits, приета на всички места. От всеобщия почитател до най-големите имена в рок музиката - всички се прекланят пред Марк Нопфлър.
Не е нужно да си арт и да не те схващат, не е нужно да си комерсиален и да няма изкуство в това, което правиш, счита Атила.
Радва се, че е в киното, тъй като може да бъде забъркан в разнообразни планове, всеки от които ще го научи на нещо друго. Не бяга от комерса, не е загърбил и изкуството. С усмивка изяснява, че даже Достоевски е бил комерсиален и е желал да бъде. " Той е писал " Братя Карамазови ", с цел да се чете. Всяка идната глава е писана, с цел да вълнува читателя и той да чака да излезе идващия брой на списанието. "
Дали ще бъде комерсиален триумф идващият албум на Атила " Ред и Хаос "? Рано е да се каже. Най-вероятно Орлин даже не желае това. На смешка го запитвам дали би приел, в случай че Саня Армутлиева му звънне и му предложи контракт с " Вирджиния ".
" Никога не бих приел, тъй като желая да върша самичък всичко. Знам какви са договорите и не желая някой да взема решение вместо мен. А и собственоръчно съм издал повече албуми в сравнение с всички реализатори на Саня. Не мисля, че ще има с какво да ме впечатли. "
Натискам " стоп " на диктофона без да е завършило изявлението. Не е завършило, тъй като времето на открито по този начин отрежда. Нито един от нас двамата не смее да тръгне, тъй като сме си не запомнили водолазната екипировка. И даже Атила да споделя, че не е почитател на несъразмерното позитивно мислене, аз на по-положителна градушка не бях попадал. Атила си поръча заветната торта с праскови, а аз още една наливна " Стела ".
- Искаш ли да чуеш новото парче, още не е излезнало, до няколко дни го пускаме с клип, изработен с фрагменти от пътуването до Италия?
- Искам, естествено!
Може би за читателя ще бъде забавно да разбере, че концепцията за " Раперски истории " се породи точно от Атила, който разбра за това по време на срещата ни. Миналата година излезе парчето му " Особено време " и тогава в главата ми се върти концепцията за серия изявленията с рапъри, тъй като несъмнено имат какво да кажат и то освен за хипхопа.
В рамките на 3 минути и 27 секунди в този трак се засичат тематики, мъчителни за обществото ни от десетилетия. Само за образец - правосъдна система, обучение, принуждение по пътищата, корупция, банки, лотарии, черква, чалга и още, и още.
Та си споделих, че щом в границите на една ария Атила може да каже толкоз неща, я да забележим за едно изявление какво ще измислим.
Чакаме поръчката, а диалогът ни стартира с признанието на Атила, че не обича да дава изявленията на тематика хипхоп. " Някакви хора пълнят предаванията просто по този начин, задават едни и същи въпроси от вида " С какво се различаваш от Килата? " и " Какво мислиш за чалгата ". Безспорно това са въпроси, които и нас към този миг не ни вълнуват изключително.
Според Атила медийното наличие, изключително в 21-ви век, не е изключително нужно за един реализатор. Радиото и малкия екран, които преди те правеха прочут, са към този момент тези, които вървят към интернет, а изпълнителите от уеб-а са си там от дълго време и в свои води.
Той не е сърдит, че не го излъчват по радиото. Има си пояснение - " недорасналите програмни шефове " на всеобщите радиа. " Налагат стандарти и се дават едни пари за ротации. А за какво въобще би трябвало да си по радиото, като към този момент всеки самичък си програмира това, което слуша. Имаш интернет и когато нещо е положително, незабавно се схваща. "
За положително или неприятно, диалогът се насочва към една от тематиките на деня, които мощно възмутиха обществото през последните седмици. Не, несъмнено, това не е абсурдът с НДК или суджуците на Борисов, а Сузанита(гейт) - дъщерята на Орхан Мурад, която върти 14-годишните си задни елементи в подозрителен темп. Проблемът обаче не е в пошлостта, счита Атила. Рапърът е сърдит на бащата на Сузанита. " Ясна е тая песничка, не е нещо ново, случват се таквиа неща. Гледах ги двамата в утринния блок на bTV при трите каки - бях слисан от логиката на Орхан Мурад, че " това бил методът " и " какво като е на 14 години, би трябвало да има секс ". Той очевидно има някакъв комплекст, че към този момент не е в медиите и си отмъщава за това посредством щерка си и го разиграва, че тя не е такава, а било пиар. Най-лошото е, че това мислене се насажда в главите на дребните реализатори. "
Без да му бъде налаган подобен модел на държание, Орлин прави рап от 14-годишен и надали ще ви изненадам, в случай че ви кажа, че в клиповете си е изцяло облечен. Преди няколко месеца той удря 30-така и споделя, че се усеща по-добре от всеки път.
" По-спокоен съм, повече неща съм обрал от дървото на живота, повече неща знам за себе си. "
Какво знае за себе си Орлин Милчев? Например, че не е огромен почитател на прекомерното позитивно мислене и по тази тематика избира да цитира Карл Юнг, който споделя, че би трябвало да се сблъскаме със сенките си и да се потопим в най-тъмните моменти. " Само когато се сблъскаме с тях, можем да ги разберем и да минем от другата страна, където ще научим нещо ", споделя Атила.
Песните му постоянно са с по-мрачна тема. Говори се за предишното, за житейските чисто битови премеждия, които са неизбежни за множеството от нас. Чрез музиката си се потапя в предишното и сенките, с цел да извади своя смисъл. Атила изскача на ъндърграунд сцената от така наречен фристайл батъли, които изправят MC-ита един против различен в борба на рими. Нещо като лиричен гладиаторски двубой, където също най-после остава единствено един.
Атила е правилен на тезата, че реализатор ставаш онлайн, навръх тези " батъли " (битки), а не в студиото. Идеята на тези надпревари е да покажеш, че имаш какво да кажеш и кой в действителност си. Музиката би трябвало да има смисъл, персона и автентичност, уверен е Орлин.
Когато си на фристайл рап батъл, нямаш доста време за мотаене, думите би трябвало да излизат и удрят като шрапнели. По време на изявлението ни обаче, Атила деликатно и дълго отбира думите си. Премисля преди всеки въпрос, а най-дълга пауза прави на въпроса за ориста на паметника на НДК. Повод за тази тематика е въпросът за предишното и сегашното. За пето**йника отзиви от всички крайности се чуха - да го няма или да го пазим до гроб. Атила има какво да каже:
" Паметникът, от една страна, чисто алегорично показва едно отминало време на безумна и смъртоносна за страната ни тирания, което би трябвало да се помни и в никакъв случай да не се повтаря. От друга страна – естетически е отврат. Златната среда е да запомним този интервал и да го вплетем в естетиката на това, което имаме сега. Аз съм окей със събарянето, само че какво ще има на негово място? Всяка нова власт заличава това, което е направила предходната. А историята е ултра значима и без нея ние няма по какъв начин да знаем за себе си каквото и да било. Нека бъде махнат, само че дано не унищожаваме, а да вплетем това, което имаме, с визия на европейска София и 21 век ".
От символиката на паметника прекосяваме към символиката на изкуството. Но не в хипхопа, а в другата огромна обич на Атила - киното.
" Киното е огромен филм ", споделя рапърът. Започва да се интересува от седмото изкуство на 18-годишна възраст, малко по-късно стартира да снима пробно, без да го е учил. На 24 години събира кураж и кандидатства в НАТФИЗ, където и го одобряват. Завършва го и през днешния ден ни споделя за срещата си с унгарската кино легенда Бела Тар. Атила се е срещнал с Тар в Болоня, 20 дни мастър клас с сътрудници режисьори от целия свят. Печели си място там с късометражния си филм " Добри ", който ще има няколко прожекции през август в София. В Италия Орлин е научил за крайните тактики за работа с артисти, за потребността от сюжет, а най-любопитно му е било да слуша неща от персоналния опит на унгареца.
Питаме Атила за приликите и разликите сред рапа и киното, а на този въпрос той има към този момент подготвен отговор, защото с тази тематика е кандидатствал в НАТФИЗ.
Почти всяко хлапе го знае - рапът има четири детайла: диджействане, графити, брейк танци и рапиране. Има и един пети детайл, който постоянно се не помни, само че бащите на хип хопа от 80-те и Атила ни подсещат: знанието (knowledge).
" Ако нямаш какво да кажеш, даже и с техника, то няма стойност ", счита Атила.
Същите тези детайли се приплитат и в киното - музика, визия, придвижване, диалект. А с цел да бъде изкуството постоянно и приключено, Атила ни цитира думите на своя татко Милчо Милчев - режисьор и дълготраен учител в НАТФИЗ. Тайната е в трите пласта на изкуството. Първият е за всеобщия човек - взима нещо и го гледа/слуша без опит. Вторият слой е за хората, които не основават изкуството, само че го наблюдават изкъсо - критици и почитатели. Третият слой изкуство е за хората, които го основават.
" Ако имаш и трите пласта в една творба, имаш нещо солидно във времето. "
Той дава образец с паметната тайфа Dire Straits, приета на всички места. От всеобщия почитател до най-големите имена в рок музиката - всички се прекланят пред Марк Нопфлър.
Не е нужно да си арт и да не те схващат, не е нужно да си комерсиален и да няма изкуство в това, което правиш, счита Атила.
Радва се, че е в киното, тъй като може да бъде забъркан в разнообразни планове, всеки от които ще го научи на нещо друго. Не бяга от комерса, не е загърбил и изкуството. С усмивка изяснява, че даже Достоевски е бил комерсиален и е желал да бъде. " Той е писал " Братя Карамазови ", с цел да се чете. Всяка идната глава е писана, с цел да вълнува читателя и той да чака да излезе идващия брой на списанието. "
Дали ще бъде комерсиален триумф идващият албум на Атила " Ред и Хаос "? Рано е да се каже. Най-вероятно Орлин даже не желае това. На смешка го запитвам дали би приел, в случай че Саня Армутлиева му звънне и му предложи контракт с " Вирджиния ".
" Никога не бих приел, тъй като желая да върша самичък всичко. Знам какви са договорите и не желая някой да взема решение вместо мен. А и собственоръчно съм издал повече албуми в сравнение с всички реализатори на Саня. Не мисля, че ще има с какво да ме впечатли. "
Натискам " стоп " на диктофона без да е завършило изявлението. Не е завършило, тъй като времето на открито по този начин отрежда. Нито един от нас двамата не смее да тръгне, тъй като сме си не запомнили водолазната екипировка. И даже Атила да споделя, че не е почитател на несъразмерното позитивно мислене, аз на по-положителна градушка не бях попадал. Атила си поръча заветната торта с праскови, а аз още една наливна " Стела ".
- Искаш ли да чуеш новото парче, още не е излезнало, до няколко дни го пускаме с клип, изработен с фрагменти от пътуването до Италия?
- Искам, естествено!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ