Правителството: За немалко престъпници в затвора е по-хубаво и топло от вкъщи
За значително нарушители изискванията в пандиза са по-добри, в сравнение с те имат у дома. В килията те имат облекла, светлина, топло, имат и постоянна храна. Затова и влизането в пандиза за тях не е тъкмо наказване.
Подобен извод може да бъде изведен от Концепцията за наказателна политика 2020-2025 година, направена от правосъдното министерство и показана от правителството в Портала за публични съвещания. В него в прав текст се споделя: " Наказателната принуда няма позитивно въздействие върху безработицата и ниските приходи като характерни криминогенни фактори, заради което е неефективно средство за справяне с обусловената от тях престъпност.
По-високите битови и обществени стандарти в местата за отнемане от независимост от тези ,
до които избрани причинители на закононарушения имат достъп, основават криминогенни тласъци за рецидив и образуване на трайно незаконно държание, защото изтърпяването на наказването не оказва възпиращо деяние ".
На процедура създателите на концепцията дават да се разбере, че за доста хора е комфортно да са в пандиза, че в личните им домове нямат храна, топлота и даже светлина и по тази причина избират да лежат в пандизите. Както и че вкарването на такива хора зад решетките, даже и против волята им, няма никакъв резултат що се отнася до превъзпитание или социализация.
Затова и в документа се предлага в горните случаи да има " ограничаване на наказателната принуда посредством въвеждане на различни на лишаването от независимост санкции (напр. пробация) би дало по-добър резултат ". Нещо повече - създателите настояват, че несъразмерното повишение на глобите в обособени незаконни сформира не работи. Те даже считат, че
увеличените размери на наказванията съставляват и криминогенен фактор
за осъществяване на още по-тежки закононарушения.
Затова се счита, че би трябвало да бъде нараснала успеваемостта на пробацията, доколкото понастоящем тя се постанова относително рядко, от което може да се направи извод, че съдът не намира резултатите от нейното приложение за приемливи. По-широкото ѝ използване, съчетано с по-качествени резултати, би могло да я трансформира в желана опция на лишаването от независимост за къс период, доколкото при нея десоциализиращият резултат е слаб, а рисковете от обществено отпадане – ниски.
В допълнение разбирането, че пробацията е прекомерно леко наказване, е неправилно, считат създателите на Концепцията. Адекватно изпълняваната пробация, включваща разнородни по своето естество ограничения (общественополезен труд, срещи с пробационен чиновник, обучителни курсове, стратегии за въздействие), ангажира голяма част от времето на дееца. Освен това пробацията би трябвало да се оформя по-често и като независимо наказване, а не преди всичко като опция на лишаването от независимост, считат те
В Концепцията се вършат
голям брой предложения за промени, както в процесуалните правила, по този начин и в Наказателния кодекс
Така да вземем за пример се предлага отпадане на наказването пожизнен затвор без право на подмяна. Те считат, че всъщност то не се разграничава от доживотния затвор, като единствената разлика е, че при този без право на подмяна се счита, че създателя на закононарушението не може да се поправи в никакъв случай.
Аргумент в интерес на сходна
анулация на доживожтния затвор без право на подмяна
е и съществуващото в настоящата процедура на Европейския съд по правата на индивида схващане, че в случаите, когато националното законодателство не планува опция за периодическото му преразглеждане, то е несъвместимо с Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи.
Авторите на Концепцията разсъждават и към
нуждата да се актуализират праговете на наказването санкция
Според тях в едни случаи долният предел в актуалната си стойност от 100 лв. се явява несъответстващ на актуалните стопански условия, до момента в който в други случаи горният предел в плануваните в Наказателния кодекс санкции пък се явява несъразмерно висок. Освен това заслужава преосмисляне и методът, по който да бъде определян размерът на наказването – дали да се резервира налагането на санкция във закрепени от закона граници или то да се размени с индивидуализирането на цената на санкцията като % от получаваното от дееца заплащане за избран интервал от време, разсъждават те.
Избягване на повтаряне на сформира на закононарушения и административни нарушавания
Анализът на наказателното и административното законодателство сочи, че в редица случаи едно и също действие се третира по едно и също време и като административно нарушаване, и като закононарушение заради съществуването на сформира с идентично наличие. Наред с това липсва и синхрон сред глобите, възприети от другите системи за наказване. Така даже се оказва, че постоянно наказванията, планувани в Наказателния кодекс, са по-леки от тези за административните нарушавания. Това води до редица проблеми и повтаряне.
Затова се предлага декриминализация на някои от действията, регламентирани като закононарушения в Наказателния кодекс, и уреждането им само като административни нарушавания. Смята се, че предприемането на тази стъпка би се постигнало ускорено наказване, а с предвиждането на по-висок размер на санкциите и използваните лишавания от права, тя би била и по-ефективна.
Повишаване на присъединяване на потърпевшите в наказателния развой и поощряване на възстановителното правораздаване
Засиленото присъединяване в наказателния развой на потърпевшите от закононарушения е от особена значимост по няколко аргументи, считат създателите на Концепцията. На първо място, то съставлява гаранция за спазването на главните им права в подтекста на задължението на страната да организира дейно следствие. Този метод покачва ангажираността на потърпевшите в границите на наказателното произвеждане и обезпечава опция за дейното им включване във вземането на решения по въпрос, който е от първостепенно значение за самите тях. На второ място, присъединяване разрешава потърпевшите
да бъдат предпазени от наново закононарушение, от заплашване и от възмездие
На трето място потърпевшите следва да получат подобаваща поддръжка от способените органи и от обществените и медицинските служби за по-бързо възобновяване.
Така и не се показва обаче как тъкмо ще стане това и за какво до момента не се е случило.
В концепцията се отделя изключително внимание на декриминализацията, за изваждането на избрани връзки отвън Наказателния кодекс. Нещо повече. Записано е, даже, че в някои случаи заслужава да се обмисли опитът на редица страни членки на Европейския съюз, съгласно който сътрудничещият съизвършител се освобождава от наказателна отговорност, в случай че улесни разкриването на осъщественото закононарушение.
В Наказателния кодекс съществуват и
редица сформира на закононарушения, които са изгубили приложимостта си
заради развиването на публичните връзки. Така да вземем за пример Наказателен кодекс показва като престъпление спекулативната търговия, като даже планува дипломиран състав на закононарушението, в случай че деецът е бил осъден по административен ред за нарушаване на Закона за битка със спекулата, който е анулиран още през 1999 година Практически е невероятно и реализирането на съставите на закононарушения, предвид присъщата на съвремието независимост на частната самодейност. Обективната оценка на тези незаконни сформира, както и неналичието на повдигнати обвинявания по тях, обосновават нуждата от тяхната цялостна декриминализация, сочат създателите. Съществуват и други сформира на закононарушения, които заради спецификата на контролираната от тях материя или заради градивния си дефект са на практика неприложими, прибавят те.
Подобен извод може да бъде изведен от Концепцията за наказателна политика 2020-2025 година, направена от правосъдното министерство и показана от правителството в Портала за публични съвещания. В него в прав текст се споделя: " Наказателната принуда няма позитивно въздействие върху безработицата и ниските приходи като характерни криминогенни фактори, заради което е неефективно средство за справяне с обусловената от тях престъпност.
По-високите битови и обществени стандарти в местата за отнемане от независимост от тези ,
до които избрани причинители на закононарушения имат достъп, основават криминогенни тласъци за рецидив и образуване на трайно незаконно държание, защото изтърпяването на наказването не оказва възпиращо деяние ".
На процедура създателите на концепцията дават да се разбере, че за доста хора е комфортно да са в пандиза, че в личните им домове нямат храна, топлота и даже светлина и по тази причина избират да лежат в пандизите. Както и че вкарването на такива хора зад решетките, даже и против волята им, няма никакъв резултат що се отнася до превъзпитание или социализация.
Затова и в документа се предлага в горните случаи да има " ограничаване на наказателната принуда посредством въвеждане на различни на лишаването от независимост санкции (напр. пробация) би дало по-добър резултат ". Нещо повече - създателите настояват, че несъразмерното повишение на глобите в обособени незаконни сформира не работи. Те даже считат, че
увеличените размери на наказванията съставляват и криминогенен фактор
за осъществяване на още по-тежки закононарушения.
Затова се счита, че би трябвало да бъде нараснала успеваемостта на пробацията, доколкото понастоящем тя се постанова относително рядко, от което може да се направи извод, че съдът не намира резултатите от нейното приложение за приемливи. По-широкото ѝ използване, съчетано с по-качествени резултати, би могло да я трансформира в желана опция на лишаването от независимост за къс период, доколкото при нея десоциализиращият резултат е слаб, а рисковете от обществено отпадане – ниски.
В допълнение разбирането, че пробацията е прекомерно леко наказване, е неправилно, считат създателите на Концепцията. Адекватно изпълняваната пробация, включваща разнородни по своето естество ограничения (общественополезен труд, срещи с пробационен чиновник, обучителни курсове, стратегии за въздействие), ангажира голяма част от времето на дееца. Освен това пробацията би трябвало да се оформя по-често и като независимо наказване, а не преди всичко като опция на лишаването от независимост, считат те
В Концепцията се вършат
голям брой предложения за промени, както в процесуалните правила, по този начин и в Наказателния кодекс
Така да вземем за пример се предлага отпадане на наказването пожизнен затвор без право на подмяна. Те считат, че всъщност то не се разграничава от доживотния затвор, като единствената разлика е, че при този без право на подмяна се счита, че създателя на закононарушението не може да се поправи в никакъв случай.
Аргумент в интерес на сходна
анулация на доживожтния затвор без право на подмяна
е и съществуващото в настоящата процедура на Европейския съд по правата на индивида схващане, че в случаите, когато националното законодателство не планува опция за периодическото му преразглеждане, то е несъвместимо с Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи.
Авторите на Концепцията разсъждават и към
нуждата да се актуализират праговете на наказването санкция
Според тях в едни случаи долният предел в актуалната си стойност от 100 лв. се явява несъответстващ на актуалните стопански условия, до момента в който в други случаи горният предел в плануваните в Наказателния кодекс санкции пък се явява несъразмерно висок. Освен това заслужава преосмисляне и методът, по който да бъде определян размерът на наказването – дали да се резервира налагането на санкция във закрепени от закона граници или то да се размени с индивидуализирането на цената на санкцията като % от получаваното от дееца заплащане за избран интервал от време, разсъждават те.
Избягване на повтаряне на сформира на закононарушения и административни нарушавания
Анализът на наказателното и административното законодателство сочи, че в редица случаи едно и също действие се третира по едно и също време и като административно нарушаване, и като закононарушение заради съществуването на сформира с идентично наличие. Наред с това липсва и синхрон сред глобите, възприети от другите системи за наказване. Така даже се оказва, че постоянно наказванията, планувани в Наказателния кодекс, са по-леки от тези за административните нарушавания. Това води до редица проблеми и повтаряне.
Затова се предлага декриминализация на някои от действията, регламентирани като закононарушения в Наказателния кодекс, и уреждането им само като административни нарушавания. Смята се, че предприемането на тази стъпка би се постигнало ускорено наказване, а с предвиждането на по-висок размер на санкциите и използваните лишавания от права, тя би била и по-ефективна.
Повишаване на присъединяване на потърпевшите в наказателния развой и поощряване на възстановителното правораздаване
Засиленото присъединяване в наказателния развой на потърпевшите от закононарушения е от особена значимост по няколко аргументи, считат създателите на Концепцията. На първо място, то съставлява гаранция за спазването на главните им права в подтекста на задължението на страната да организира дейно следствие. Този метод покачва ангажираността на потърпевшите в границите на наказателното произвеждане и обезпечава опция за дейното им включване във вземането на решения по въпрос, който е от първостепенно значение за самите тях. На второ място, присъединяване разрешава потърпевшите
да бъдат предпазени от наново закононарушение, от заплашване и от възмездие
На трето място потърпевшите следва да получат подобаваща поддръжка от способените органи и от обществените и медицинските служби за по-бързо възобновяване.
Така и не се показва обаче как тъкмо ще стане това и за какво до момента не се е случило.
В концепцията се отделя изключително внимание на декриминализацията, за изваждането на избрани връзки отвън Наказателния кодекс. Нещо повече. Записано е, даже, че в някои случаи заслужава да се обмисли опитът на редица страни членки на Европейския съюз, съгласно който сътрудничещият съизвършител се освобождава от наказателна отговорност, в случай че улесни разкриването на осъщественото закононарушение.
В Наказателния кодекс съществуват и
редица сформира на закононарушения, които са изгубили приложимостта си
заради развиването на публичните връзки. Така да вземем за пример Наказателен кодекс показва като престъпление спекулативната търговия, като даже планува дипломиран състав на закононарушението, в случай че деецът е бил осъден по административен ред за нарушаване на Закона за битка със спекулата, който е анулиран още през 1999 година Практически е невероятно и реализирането на съставите на закононарушения, предвид присъщата на съвремието независимост на частната самодейност. Обективната оценка на тези незаконни сформира, както и неналичието на повдигнати обвинявания по тях, обосновават нуждата от тяхната цялостна декриминализация, сочат създателите. Съществуват и други сформира на закононарушения, които заради спецификата на контролираната от тях материя или заради градивния си дефект са на практика неприложими, прибавят те.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ