Пари за наука имало, трябвало обаче учените да си ги заработят
За просвета има повече пари, само че за зло или за положително, те няма да се разпределят по равно и няма да са налични без старания за всички учени. Това съобщи вицепремиерът Томислав Дончев на ексклузивен брифинг по отношение на днешния митинг на Българска академия на науките.
Той добави, че ще се търси метод институтите на академията да бъдат ангажирани и в огромни планове, свързани с инфраструктурата и превъоръжаването на армията.
„ Ръстът на разноските за просвета в бюджета за 2018 година е забележителен, само че не е предрешено при кого ще попадне”, съобщи финансовият министър Владислав Горанов и уточни, че към 5 млн. лева е нарастването на прехвърлянето за Българска академия на науките от тези 120 млн. лева, които порастват за просвета.
Останалите средства са разпределени както следва – за Националния иновационен фонд са към 6 млн. лева, Фонд „ Научни проучвания “ е 16,5 млн. лева, за стипендиите на докторантите и средствата за научно-изследователска активност са отделени 60,8 млн. лева, за членски импорт и присъединяване в нетърговски организации има 10 млн. лева, 7 млн. лева са за заплащане на абонамента за поддържане на база данни с научни изявления, 20 млн. лева са за действия по Националната пътна карта за детайлизиране на Стратегията за научни проучвания, 44,7 млн. лева са за самата Стратегията за научни проучвания.
Според финансовия министър „ неразбирането сред метода на държавното управление и упования на учените се свежда до визията, че разноските за просвета би трябвало да бъдат разпределени сред обособените научни звена, които не са малко в страната, на база на конкурс, на база на обособени планове, като оптимално се регистрира връзката сред обособените научни проучвания и потребностите на стопанската система и на страната като цяло “.
В същото време научната общественост упорствала този запас да се разпредели авансово по обособените бюджети – метод, който съгласно държавното управление ще докара до по-лоши резултати.
Той добави, че ще се търси метод институтите на академията да бъдат ангажирани и в огромни планове, свързани с инфраструктурата и превъоръжаването на армията.
„ Ръстът на разноските за просвета в бюджета за 2018 година е забележителен, само че не е предрешено при кого ще попадне”, съобщи финансовият министър Владислав Горанов и уточни, че към 5 млн. лева е нарастването на прехвърлянето за Българска академия на науките от тези 120 млн. лева, които порастват за просвета.
Останалите средства са разпределени както следва – за Националния иновационен фонд са към 6 млн. лева, Фонд „ Научни проучвания “ е 16,5 млн. лева, за стипендиите на докторантите и средствата за научно-изследователска активност са отделени 60,8 млн. лева, за членски импорт и присъединяване в нетърговски организации има 10 млн. лева, 7 млн. лева са за заплащане на абонамента за поддържане на база данни с научни изявления, 20 млн. лева са за действия по Националната пътна карта за детайлизиране на Стратегията за научни проучвания, 44,7 млн. лева са за самата Стратегията за научни проучвания.
Според финансовия министър „ неразбирането сред метода на държавното управление и упования на учените се свежда до визията, че разноските за просвета би трябвало да бъдат разпределени сред обособените научни звена, които не са малко в страната, на база на конкурс, на база на обособени планове, като оптимално се регистрира връзката сред обособените научни проучвания и потребностите на стопанската система и на страната като цяло “.
В същото време научната общественост упорствала този запас да се разпредели авансово по обособените бюджети – метод, който съгласно държавното управление ще докара до по-лоши резултати.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ