За много хора това, което работят, е в основата на

За доста хора това, което работят, е в основата на тяхната същина. Но без значение от това какъв брой огромна част от личността ви е обвързвана с специалността ви, дилемите и отговорностите, които я съставляват, са единствено част от работата.     Останалата част - частта, която в действителност кара човек да обича да работи и да желае да остане на обещано работно място - е обвързвана с културата на компанията и по-специално с директните ръководители и сътрудниците, написа Fast Company и прибавя:    “Ето за какво е притеснително, че толкоз доста работни места са токсични ”.   Токсични шефове    “Ако в миналото сте работили за отровен началник, знаете какво държание ви кара да се оплаквате на сътрудниците си и да актуализирате непрекъснато автобиографията си. Шефовете не са единствените виновни за основаването на културата на работното място, само че те задават тона ”, продължава изданието и дава няколко образеца за “класическо държание на токсичните шефове ”:   

1. Приписване на заслуги и прекачване на виновността. 
Успехът на един началник се мери с хората, които управлява, тъй че когато даден план е сполучлив, той би трябвало да благодари на екипа си, а не да се самоизтъква. От друга страна, когато нещата се объркат, той би трябвало да поеме виновността, а не да сочи с пръст. В последна сметка триумфът на екипа зависи от положителното управление.   2. Крещене, рецензия и санкции.     Ако в миналото ви се е случвало шефът да ви крещи, има възможност това да се е запечатало в съзнанието ви, даже години по-късно. Това е по този начин, тъй като отрицателните взаимоотношения вършат по-силно усещане. Токсичните шефове разрешават на страстите си да вземат връх и употребяват страха от наказване в опит да стимулират чиновниците, което на процедура рядко работи. Добрите шефове осъзнават, че грешките са опция за образование.    Неочаквана токсичност     Крещящ началник, който си присвоява заслуги за работата на подчинените си, е много явен червен байрак за доста хора. Но има видове държания на работното място, които обичайно се считат за " положителни ", само че могат да се трансфорат в токсични, когато се стигне прекомерно надалеч с тях.   

Токсична работливост: Пример за това е " културата на бързане ", която възхвалява неща като неналичието на сън и това, че постоянно изглеждате " заети ". С други думи, това е просвета, която бърка непрекъснатата работа с потребната работа. Не е изненадващо, че тази настройка води до стрес, безпокойствие и прегаряне на чиновниците. 
Токсична преданост: Всеки началник се надява, че чиновниците са лоялни към компанията. Но тази вяра може да стигне прекомерно надалеч, когато чиновниците са притискани да работят аморално или да жертват личното си благоденствие за положителното на организацията. Токсичните водачи постоянно изискват този тип ангажираност към компанията " на първо място ", което нормално в последна сметка се отразява отрицателно.   Токсична позитивност: Това може да звучи необичайно, защото нормално когато нещо е положително, то си е положително. Но токсичният позитивизъм на работното място в действителност загърбва възприятията и прекарванията на хората.     “Ако чиновник е в стресова обстановка, като му кажете " да огледа откъм светлата страна ", му трансферирате отговорността да издържи нещо, което може да е нефункционално за него. Здравословните работни места с положително управление подхождат към проблемите на чиновниците със състрадание и съпричастност и дават пространство за изложение на отрицателните страсти ”, показва Fast Company и дава рецепта за детоксикация:     “Ако работите на токсично работно място, има възможност да се чувствате изтощени в края на деня, тъй че отделянето на малко време за рестартиране може да ви помогне да не пренасяте отрицателните страсти в персоналния си живот. След това е време да актуализирате автобиографията си и да знаете какви червени линии да поставите на идната си работа ”.